№ 36
гр. Сливен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500153 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. С.-М., пълномощник
на А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. против решение №
260141/23.02.2021 г. по гр.д. № 4559//2020г. на РС - Сливен, с което е било
признато за установено, че въззивникът е осъществил домашно насилие
спрямо П. И. В., ЕГН ********** и малолетните деца Й.А. В., ЕГН *********
и В.А. В., ЕГН **********, тримата от гр. Сливен, кв. „ Д.“, №***. На
въззивника са били наложени три мерки за защита срещу домашно насилие, а
именно : 1. Той е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо П. И. В., Й.А. В. и В.А. В., за срок от една година от датата на
постановяване на съдебното решение; 2. Било му е забранено да се доближава
до жилището, местоработата, детската градина, местата за социални контакти
и отдих на разстояние по – малко от 100м. на П. И. В., Й.А. В. и В.А. В., за
срок от една година от датата на постановяване на съдебното решение и 3.
Било е определено постоянно местоживеене на малолетните деца Й и В. при
1
тяхната майка П. И. В. в гр. Сливен, кв. „ Д.“, № ***, за срок от една година
от датата на постановяване на съдебното решение. Въззивникът е бил осъден
да заплати глоба в размер на 200.00лв., както и да заплати ДТ в размер на
50.00лв. и деловодни разноски в размер на 600.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно съдът бил отдал предпочитание на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН и бил отчел родствените отношения на разпитаните свидетели само по
отношение на майката на въззивника. Съдът не взел предвид обстоятелството,
че св. Д. също може да е необективна поради родствените и отношения с
молителката. Неправилно били интерпретирани данните от съдебно –
психологичната експертиза. При съвкупен анализ на събраните доказателства
можело да се направи извод, че не е бил осъществен акт на домашно насилие.
Случилото се между страните било обикновено спречкване без да е имало
отправяне на заплахи по отношение на молителката и децата. В полицейската
преписка на РУ – Свищов също не се съдържали данни за извършено
дом.насилие. В жалбата се посочва, че разпитаните свидетелки водени от
молителката не са били преки очевидци. Едната била в родствени отношения
с нея, а другата била далечна позната, на която било странно да се доверяват
толкова лични факти. Излага се твърдението, че настоящият процес се
използва за да се ограничат срещите между бащата и малолетните деца, тъй
като родителите били в процес на развод.
Моли се ако съдът приеме, че е бил осъществен акт на домашно
насилие, то да се приеме, че е бил само спрямо майката, а не и по отношение
на децата. Ако съдът приеме, че е налице акт на домашно насилие и по
отношение на децата, то съдът да намали срока на действие на мерките от 1
година на 6 месеца.
Страната моли да се намалят присъдените разноски за първа инстанция,
тъй като същите били прекалено завишени.
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания
съдебен акт.
Направено е доказателствено искане – съдът да изиска справка от
мобилните оператори относно входящите обаждания от тел.номер ******, за
2
да се установи дали действително молителката е говорила със св. Т. на
15.11.2020г. в 23.30ч.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.В. – пълномощник на Порина Иванова В., с който тя е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Фактът на извършено
домашно насилие се потвърждавал, както от свидетелските показания , така и
от данните на изготвения социален доклад, в който децата споделяли, че баща
им им е крещял, едрял ги е по дупето и е удрял майка им. В този смисъл било
и заключението на съдебно – психологичната експертиза. Моли се да се
отхвърли доказателственото искане на въззивната страна, тъй като искането
било преклудирано. Моли се да се отхвърли и искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение, тъй като не е направено своевременно, а и
хонорарът бил заплатен не от молителката, а от баща и. Моли се да се
потвърди обжалваното решение. Няма искане за присъждане на разноски.
В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от
представител по пълномощие – адв. С.- М., която заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски. Не
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява
се от представител по пълномощие – адв.В., който заявява, че оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, моли
да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.02.2021г. и
в рамките на законоустановения срок – на 02.03.2021 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
3
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Делото е образувано във връзка с осъществен акт за домашно насилие
на 15.11.2020 год. В декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е
посочила, че е била жертва на физическа и психическа агресия като на
15.11.2020г. ответникът, в присъствието на малолетните деца на страните я
ударил по главата и я обидил с изразите „ парцал долен, ще те убия“, „
нещастница“, „ ще ти строша главата и няма да могат да я съберат за
погребение“, „ ей деца, майка ви е долен боклук и ще ви отърва от нея“, а след
като децата се разплакали започнал да ги блъска и да им крещи.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които изясняват
фактическата обстановка описана от молителката. Съдът намира, че не следва
да кредитира показанията на св.В.. Същата е майка на въззивника и като
такава е заинтересовано лице. Нейните показания са очевидно тенденциозни
и противоречат на останалия доказателствен материал. Макар и да е
присъствала на инцидента тя не дава адекватно обяснение на въпроса защо
една майка ще се изнесе с двете си малолетни деца, без багаж в късните
часове на нощта? Отговорът – „тя е на настроения“ очевидно прикрива
истината, поради което съдът въобще не кредитира казаното от нея.
По делото има писмени доказателства – докладните от РПУ – Свищов,
от които се установява, че е бил подаден сигнал за домашно насилие, но при
пристигане на служителите на МВР молителката не е направила официално
оплакване от осъществен акт на домашно насилие. От докладните е видно
също, че когато молителката е излязла от дома на въззивника с децата си той
4
също е бил с нея. Това обяснява защо в този момент молителката не е
направила официално оплакване. Все пак тя е потърсила помощта на
служителите на МВР не само за да напусне дома, а и на следващия ден – за да
събере багажа си. Ако обстановката е била спокойна, тя не би имала нужда от
присъствието на официални лица за да си вземе вещите. Този системен анализ
на писмените доказателства изхождащи от РПУ – Свищов води до косвения
извод, че акт на домашно насилие е бил осъществен.
На въпроса точно как се е осъществил актът на домашно насилие
отговор дават показанията на св.Т., която е трето лице, чуждо на страните и
незаинтересовано от изхода на спора. Тя няма причина да лъжесвидетелства и
е придобила впечатленията си лично, от разговор проведен по „Вайбър“
вечерта непосредствено след инцидента. Разказът на свидетелката е
изчерпателен, последователен и не съдържа вътрешни противоречия. Той е
подкрепен и от св.показания на св.Д., която макар и леля на молителката
споделя чутото в семпъл, неукрасен вид. От тези показания се установява, че
на 15.11.2020г. ответникът, в присъствието на малолетните деца на страните,
след като употребил алкохол ударил по главата молителката и я наричал с
изразите „ парцал долен, ще те убия“, „ нещастница“, „ ще ти строша главата
и няма да могат да я съберат за погребение“, „ ей деца, майка ви е долен
боклук и ще ви отърва от нея“, а след като децата се разплакали започнал да
ги блъска и да им крещи. Децата споделили сами за случилото се със св. Д..
В подкрепа на свидетелските показания на св. Т. и Д. е представеният по
делото Социален доклад от АСП – Сливен, където е отразено, че при личния
разговор с децата те са споделили, че се страхуват от баща си защото е удрял
майка им, крещя ѝ е, удрял и тях по дупетата и им викал „ Ще ви откъсна
главите“, „ Ще ви счупя зъбите“. Детето Й е споделило и пред ВЛ изготвило
съдебно – психологическите експертизи, че баща им го е удрял, че понякога
той е добър, а понякога лош.
Съдът намира, че определените от РС мерки за защита както и периода,
за който те са допуснати са подходящи за конкретния случай и ще съдействат
за създаването на по – спокойна и здравословна среда за живот както на
майката, така и на малолетните и деца, поради което същите не следва да се
изменят.
5
С въззивната жалба е направено оплакване за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение пред първа инстанция. Страната е
пропуснала да направи това оплакване своевременно. Тя е можела да го
направи до приключване на с.з. пред РС. След като възражението е направено
по – късно е недопустимо то да бъде разгледано във въззивната фаза на
производство.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна
такса по сметка на СлОС в размер на 10.00 лева.
По правилата на процеса въззивната страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 400.00 лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/23.02.2021 г. по гр.д. №
4559//2020г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на
10.00 /десет/лева.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН ********** от гр. Свищов, ул.„Г.М.“, № .. ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. В., от гр. Сливен, кв. „ Д.“, №*** деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400.00 (
четиристотин) лева.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7