Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 8855 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 361350 от 14.03.2018г. по гр.д. № 26197/2013 г. Софийски районен
съд, 120 състав признал за установено в отношенията между страните Л.Ж.Г., ЕГН **********,
починала и заместена в процеса от наследника П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч.,
ЕГН **********, В.Р.Ч., ЕГН **********, и П.Н.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът П.Н.Г., ЕГН **********, не
може да се легитимира като собственик на имот, включен в нотариален акт № 183,
том І, рег. № 14968, дело № 168/2006г. на нотариус С.Д., съставляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ
част“, пл. район ІІІ-61-1, нанесен в кадастрални листове 150 и 170, записан в
разписната книга на гр. София, район „Люлин“ с проектопланоснимачен № 1561, с
площ от 1 028 кв. м, заедно със
застроените в него две сгради: ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА в югоизточната част
на имота, застроена на около 100 кв. м, построена 1984г., без строителни книжа,
и ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната част на имота, застроена на около 28 кв. м,
построена през 1984г., без строителни книжа, при съседи на имота: изток - имот
пл. № 1562, заснет в кад. лист № 150 по неодобрения кадастрален план на м. „Модерно
предградие - Обеля ІІІ част“, запад - имот без пл. №, север - река Какач, юг -
път, като гореописаните имоти са нанесени в кадастралната карта и регистри на
ПИ с идентификатор 68134.4400.1561, с площ от 1 028 кв. м, заедно с построените
върху него сгради: сграда с идентификатор 68134.4400.1561.2, застроена на 94
кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - селскостопанска сграда, и
сграда с идентификатор 68134.4400.1561.1, застроена на 44 кв. м по скица, на
един етаж, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; Отхвърлил изцяло
предявените искове от Л.Ж.Г., ЕГН **********, починала и заместена в процеса от
наследника П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********, В.Р.Ч., ЕГН **********,
срещу Б.П.Д., ЕГН **********, П.Н.Г., ЕГН **********, и частен съдебен
изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с правно основание чл. 45 ЗЗД - по отношение на първите двама ответници, и с
правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 1, пр. 1 ГПК – по отношение на третия ответник, с
обща цена на исковете 18 000 лв., която сума представлява морални вреди,
настъпили от незаконосъобразните действия на ответниците, изразяващи се в
недобросъвестно упражняване на процесуални права на първите двама ответници и
незаконосъобразно извършена публична продан на имот по изп. дело № 20128510400244
по описа на ЧСИ М.П., платими при условията на солидарност от ответниците, по 6
000 лв. за всеки ищец, като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Г. е осъден да заплати на ищците сумата 1 642.72 лв. – разноски по
делото във връзка с уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК; На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят разноски по делото на ответницата Б.Д.
- 1 300 лв., на ответника П.Г. – 500 лв. (съразмерно на отхвърлената част от
исковете), и на ответника М.П. – 1 000 лв.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от ищците и от ответника Г..
Ищците П.И.Ш. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на делото Л.Ж.Г.), Я.Ц.Ч. и В.Р.Ч. обжалват решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Б.Д. иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЧСИ М.П. иск с
правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Искът срещу Д. бил
с цена 9 000 лв., като неправилно СРС приел, че е неоснователен. Безспорно
било, че предявеният от Б.Д. срещу ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС е
отхвърлен с влязло в сила на 06.04.2012г. съдебно решение, с което бил отменен
и нотариалният акт, с който Д. се легитимирала като собственик по давностно
владение. По делото било безспорно установено, че Д. е знаела към датата на
публичната продан, че не е собственик на процесния имот. В пряка причинна
връзка от недобросъвестното поведение на Д., изразяващо се в неуведомяване на
ЧСИ че недвижимият имот, върху който се насочва изпълнението, не е нейна
собственост и че нотариалният й акт е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
на ищците били причинени вреди. По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.
74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК с цена 9 000 лв. съдът неправилно приел да не са
налице кумулативно изискваните от закона предпоставки за ангажиране на
отговорността му. На този ответник било известно, че за имота има вписана
искова молба на 25.11.2009г. ЧСИ не изпълнил най-важното от посочените в чл.
483 ГПК задължения – да извърши опис, след като се убеди, че той е собственост
на длъжника към деня на налагане на възбраната. Предвид вписаната искова молба
към налагане на възбраната, съдебният изпълнител бил длъжен да провери и
установи статута на имота към момента на издаване на постановлението за
възлагане, което той не направил и с това си незаконосъобразно бездействие причинил
вреди на ищците. Поради това молят съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи исковете
срещу Б.Д. и ЧСИ М.П.. Претендират разноски за двете инстанции, като за тези
във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Правят евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК на претендираните от
въззиваемата Д. и въззивника Г. адвокатски възнаграждения.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК П. Н. Г. и Б.П.Д. оспорват жалбата
и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните от ищците
части.
Ответникът П.Н.Г. обжалва решението в частта, с която предявеният срещу
него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е уважен, с
оплаквания за недопустимост, евентуално
-за неправилност. Районният съд не извършил преценка за допустимостта на
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като нито по настоящото дело, нито по
приложеното гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав била разгледана
легитимацията на ищците като собственици на имотите, описани в исковата молба.
Представените констативни нотариални актове нямали материална доказателствена
стойност и в случай, че засягат правата на трети лица, ищецът следвало да
установи пред съда придобиването по давност. По същество било поискано
преразглеждане на влязло в сила и неоспорено от заинтересованата страна
постановление за възлагане на недвижим имот, по неоспорена от никого публична
продан. Невъзможно било да се разширява процесуалният ред за оспорване на една
стабилна и окончателна публична продан. Изопачавало се значението на
процедурата по вписване на влезли в сила решения по искове, подлежащи на
вписване, като бил налице пропуск да се впише решението по иска по чл. 108 ЗС в
6-месечния срок. Преди да се произнесе по иска по чл. 124 ГПК, съдът следвало
да установи безспорно, че са изпълнени условията за придобиване на правото на
собственост по давност, за да приеме, че ищците са собственици на твърдените от
тях имоти и да приеме за допустими исковите претенции. Съдът не взел отношение
в решението си по събраните гласни доказателствени средства с оглед
допустимостта на исковете. От събраните доказателства се установявали множество
очевидни пороци както на нотариалните актове на ищците, така и за самия иск по
делото. Претенцията на ищците за сградите в имотите се появявала за първи път в
това дело, като сградите не били отразени в констативните нотариални актове. В
показанията свидетелите при обстоятелствената проверка по издаване на актовете
били описани очевидно невъзможни граници. В единия акт за имота на Л. Г.като
граница се посочвал имот на Д.Д., от която страна според свидетелите на Я.Ч.
границата би трябвало да е между двата въпросни имота – на Л. и Я.. Свидетелите
по обстоятелствената проверка твърдели да не им е известно за имотите да има
гражданскоправен спор, а от приложеното по делото постановление № 11196/20007г.
на СРП било видно, че на ищците е съобщено наличието на такъв спор. Показанията
на разпитаните по настоящото дело свидетели, по присъединеното гр.д. №
21019/2009г. на СРС, 47 състав и при нотариалното производство били
изключително объркани, често взаимно противоречиви, а дори в отделни случаи
противоречия имало в съседни изречения в един и същ разпит. Съдът следвало да
вземе становище по годността на свидетелските показания във връзка с
допустимостта на исковете. Моли съда да отмени решението в атакуваната от него
част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС с указание да
вземе становище по посоченото и по допустимостта на иска по чл. 124 ГПК.
Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък
по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
насрещните страни адвокатско възнаграждение.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивниците-ищци оспорват жалбата
на П.Г. и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната от Г.
част.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 12.09.2013г. и
08.09.2014г., с молба от 03.10.2018г. (след дадени от въззивния съд указания за
отстраняване на нередовности) и в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. ищците
твърдят, че са собственици на недвижими имоти по силата на придобивна давност, за
което се снабдили с констативни нотариални актове – съответно Л. Г.с нотариален
акт № 46, том V, рег. № 19850, дело № 748 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. №
340 на НК , и Я.Ч. - с нотариален
акт № 157, том V, рег. № 21562, дело № 740 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. №
340 на НК, както следва: Л. Г.– на поземлен имот с площ от 318.62 кв.
м, пл. № 1665, с построената в него жилищна сграда от около 28 кв. м без
строителни книжа, при съседи на имота: север - река Какач, запад - ПИ 2454 - Д.Д.,
юг - ПИ 1667 - Д.С.Д., и изток - ПИ 1666 - М.М.; Я.Ч. и В.Ч. - на ПИ с площ от
653.68 кв. м, пл. № 2454, с построената в него едноетажна стопанска сграда,
застроена на около 100 кв. м без строителни книжа, при съседи на имота: север -
река Какач; изток - ПИ 1665 – Л.Г., юг - ПИ 1668 – С.М., запад - ПИ 1440 – Е.Ц.,
които имоти са идентични с част от ОКЕ 54 по КВС на землище Обеля - ІІІ част -
Модерно предградие, София, район ІІІ-61-І по регулационния план на местността
„Сливница - Околовръстен път“, и които имоти били включени в нотариален акт №
183, том І, рег. № 14986, нот.д. № 168 на нотариус С.Д., рег. № № 399 на НК. Твърдят още, че с решение № I-47-25 от 19.02.2011г. по
гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав, влязло в сила на 06.04.2012г., съдът
отхвърлил предявен от ответницата Б.Д. срещу ищците по настоящото дело иск с
правно основание чл. 108 ЗС, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК бил отменен нотариален акт № 183, нот.д.
№ 168/24.10.2006г. на нотариус С.Д. , рег. № 299 на НК. С постановление от 15.05.2012г. по изп. дело №
20128510400244 ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, възложил недвижимия имот, предмет
на нотариален акт № 183, нот.д. № 168/24.10.2006г. на ответника П.Н.Г.. Възлагането
на имота, предмет на публична продан, не можело да направи купувача собственик,
тъй като било недействително по отношение на действителния собственик.
Приобретателят не можел да придобие повече права от своя праводател, поради
което сделката не била породила своя
транслативен вещно-правен ефект. Твърдят още, че ответницата Б.Д. към датата на
извършването на публичната продан знаела, че не е собственик на имотите и че
нотариалният акт е отменен с влязло в сила на 06.04.2012г. решение, но като
премълчала пред ЧСИ този факт, с противоправното си бездействие причинила на
ищците вреди. Ответникът ЧСИ М.П. при извършване на описа на имота не извършил възложената
му от чл. 483 ГПК проверка на собствеността на имота. Към момента на
налагане на възбраната съдебният изпълнител нямал сигурни данни за
собствеността и не взел предвид кой владее имота към тази дата, а към този
момент била налице вписана искова молба, с която се оспорвала собствеността на
длъжника. Към същата дата в правния мир съществували три нотариални акта,
отнасящи се до имота – предмет на вписаната искова молба. Въпреки че тази
информация му била известна, ЧСИ предприел незаконосъобразни действия по опис
на имота и публичната му продан. ЧСИ бил длъжен да извърши проверка и преди
постановлението за възлагане, като събере информация за движението на
гражданското дело по вписаната искова молба, при което щял да установи, че има
влязло в сила решение, с което е отменен констативният нотариален акт на
длъжника Д.. От противоправното поведение на ответниците ищците претърпели неимуществени
вреди, които в исковата молба се твърди да се изразяват в отнемане на
собствеността на имотите на ищците. С молбата от 08.09.2014г. твърдят
неимуществените вреди да се изразяват в това, че собствеността върху имотите
напуснала патримониума на ищците и без основание собствеността била прехвърлена
на взискателя по изпълнителното дело. Отнемането на правото на ищците да се
разпореждат със своята собственост им причинило притеснения и лишения, като са
изложени твърдения, че ищците били материално затруднени лица. Л. Г.имала
сериозни материални затруднения – съпругът й бил тежко болен, опериран от рак и
впоследствие починал. Същата се опитвала да продаде имота си, за да набави
необходимите средства за операцията на съпруга си и лъчелечението, но поради
лишаването й от право на собственост не могла да стори това, въпреки желаещите
да купят имота; Ищците Я. и В.Ч.имали кредити, които били затруднени да
обслужват, но им било невъзможно да си набавят средства чрез продажба на
собствеността, въпреки желаещи да купят този имот. С молбата от 03.10.2018г.
излагат твърдения за настъпили в хода на производството по настоящото дело
неимуществени вреди, продължило дълго, като угрозата, че имуществото им е
отнето и лишаването им от спокоен живот довели до емоционален срив и
здравословни проблеми – Л. се разболяла тежко и нямала средства за лечение и
умряла по време на процеса, както умрял и мъжът, с когото живеела на съпружески
начала и имали дете, без да имат възможност да продадат имота и да си осигурят
парични средства за лечение, а дъщеря им П.Ш. не можела да ползва имота по
предназначение и да се разпорежда с него; Ищците Я. и В.Ч.отишли да живеят на
село и били принудени да водят друг живот, различен от този до момента на
отнемането на имота им, били лишени от собствеността върху имота им.
С исковата молба са искали от съда
да признае за установено, че ответникът П.Н.Г. не е собственик на имота,
включен в нотариален акт № 183, том І, рег. № 14986, нот.д. № 168 на нотариус С.Д.,
рег. № 399 на НК, с актуален статут: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София,
район „Люлин“, м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ част“, пл. район ІІІ-61-1,
нанесен в кадастрални листове 150 и 170, записан в разписната книга на гр.
София, район „Люлин“ с проектопланоснимачен № 1561, с площ от 1 028 кв. м, заедно
с построените в него две сгради: ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА в югоизточната
част на имота, застроена на около 100 кв. м, построена 1984г., без строителни
книжа, и ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната част на имота, застроена на около 28 кв. м,
построена през 1984г., без строителни книжа, при съседи на имота: изток - имот
пл. № 1562, заснет в кад. лист № 150 по неодобрения кадастрален план на м. „Модерно
предградие - Обеля ІІІ част“, запад - имот без пл. №, север - река Какач, юг -
път, като гореописаните имоти са нанесени в кадастралната карта и регистри като
поземлен имот с идентификатор 68134.4400.1561, с площ от 1 028 кв. м, заедно с построените
върху него сгради: сграда с идентификатор 68134.4400.1561.2, застроена на 94
кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - селскостопанска сграда, и
сграда с идентификатор 68134.4400.1561.1, застроена на 44 кв. м по скица, на
един етаж, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; Да осъди ответниците
да им заплатят солидарно обезщетение от общо 18 000 лв., по 6 000 лв. за всеки
ищец, за неимуществените вреди, настъпили от незаконосъобразни действия на
ответниците, изразяващи се в недобросъвестно упражняване на процесуални права
за първите двама ответници и незаконосъобразно извършена публична продан на
имота по изпълнителното дело.
С отговори на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
са оспорили предявените искове с възражения по делото да не е доказано правото
на собственост на ищците и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
на ответниците.
С молбата от 08.09.2014г. ищците са поискали от съда да приеме, че по
претенциите по чл. 45 ЗЗД искането е само по отношение на Б.Д. и ЧСИ М.П. да
заплатят солидарно сумата 18 000 лв., по 6 000 лв. на всеки ищец –
обезщетение за морални вреди.
В проведено на 18.11.2014г. в първата инстанция открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е заявил, че не поддържа претенцията по паричния иск
срещу П.Г., а по отношение на ответниците Д. и П. – че солидарността произтича
от техните действия по изпълнителното дело. По отношение на ЧСИ разделната
отговорност била 10 000 лв., а по отношение на Б.Д. – 8 000 лв. С
протоколно определение от същата дата исковата молба е оставена без движение и
на ищците е указано да заявят претендират ли солидарна отговорност и между кои
ответници, ако не – каква е разделната отговорност на всеки ответник, като
конкретизират срещу всеки цената на иска, както и да уточнят дали оттеглят част
от исковете и ако оттеглят – срещу кой ответник.
С молба от 24.11.2014г. ищците заявили, че са предявени иск по чл. 124 ГПК
– срещу ответника П.Г., иск по чл. 45 ЗЗД – срещу Б.Д. с цена 9 000 лв.,
от които 4 500 лв. – претендирани от Л. Г., и 4 500 лв. – от ищците Я.
и В. Ч., и иск по чл. 74 ЗЧСИ вр. 45 ЗЗД с цена 9 000 лв., от които
4 500 лв. – претендирани от Л. Г., и 4 500 лв. – от ищците Я. и В. Ч..
Няма изявление дали оттеглят или се отказват от иска по чл. 45 ЗЗД срещу П.Г.,
нито е искано от съда да допусне изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК
по отношение на паричните искове срещу другите двама ответници. По тази молба
СРС не се е произнесъл. С решението си приел, че е не е направено надлежно
искане за изменение на исковите претенции в сочения в молбата смисъл, нито
съдът е допуснал изменение; В проведеното първо открито съдебно заседание съдът
обявил проекта за доклад без възражения от страните, поради което следва да
бъдат разгледани първоначалните претенции на ищците срещу ответниците, а не
съобразно последващите уточнения.
С оглед фактическите твърдения на ищците, първоинстанционният съд е бил
сезиран със субективно активно и пасивно съединени искове – отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника П.Г.
(доколкото принудителното изпълнение върху вещта към завеждане на исковата
молба в съда вече е приключило), и осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр.
чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд приема, че предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е
уважен, както и в частта, с която предявените срещу Б.Д. и ЧСИ М.П. осъдителни
искове са отхвърлени. Макар непрецизно формулиран петитумът на въззивната жалба
на ищците, от изложеното в обстоятелствената й част е видно, че ищците обжалват
решението само в частта по исковете срещу тези ответници, при твърдяна обща
цена на тези искове от 18 000 лв., по 9 000 лв. всеки. Макар да са
изложени твърдения за произнасяне от СРС по непредявен иск срещу П.Г.,
въззивната жалба не съдържа искане за обезсилване на първоинстанционното
решение в тази част. Поради това въззивният съд не се е произнесъл и във връзка
със заявения с молбата от 03.10.2018г. отказ от иска по чл. 45 ЗЗД срещу
ответника П.Г..
По отношение на цената на исковете по чл. 45 ЗЗД срещу Б.Д. и по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ М.П. и условията, при които са
предявени – солидарно или разделно, въззивният съд намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че ако
в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава,
предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува задължение
по чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по
всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в
рамките на уточнените субективно съединени искове, защото когато е сезиран за
нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да
се произнесе за „по-малкото“. Ако ищецът (ищците) подържат искането
за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното
правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване
(плащане) на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по
отделните субективно съединени претенции. В тези случаи е допустимо ищецът да
заяви, че поддържа искането си за солидарно осъждане на ответниците,
като наред с това направи и евентуално такова за разделното им осъждане, в
случай че съдът приеме, че не са налице предвидените в чл. 121 ЗЗД основания за солидарната им отговорност. Това
действие няма да представлява изменение на иска, доколкото в случай, че ищецът
заяви изрично, че поддържа искането си за солидарно осъждане на
ответниците, без да са налице фактическите предпоставки за тази солидарност,
съдът ще трябва да отхвърли искането за това осъждане и да се произнесе по
исковете срещу ответниците при условията на разделност. Този резултат е
идентичен с резултата, при който ищецът заявява, че поддържа искането за
солидарна отговорност на ответниците, но наред с това предявява и евентуално
такова за разделното им осъждане. Затова в такива случаи евентуалното искане
за разделно осъждане на ответниците не представлява изменение на иска
по чл. 214 ГПК, съответно предявяване на нов иск (така решение № 445 от 11.05.2016г. по гр.д.
№ 2535/2015г., ІV ГО на ВКС, решение № 15 от 26.05.2017г. по гр.д. № 40/2016г.,
ІІІ ГО на ВКС, в които е цитирана и друга практика).
Настоящият случай обаче не е такъв – с молбата от 24.11.2014г. ищците не са
поддържали искането си за солидарно осъждане на ответниците Д. и П., а са
заявили нови искания – за осъждането им разделно за суми, различни от
посочените в исковата молба, вкл. относно претендираните от всеки ищец размери.
Следователно, макар да е наречена „уточнение“, с нея по същество е заявено
изменение на тези искове, без искане към съда да го допусне по реда на чл. 214 ГПК, а първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата.
Сега действащият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на
съдопроизводствени действия от страните с цел ускоряване на гражданския процес.
В тази насока са и ограниченията за изменение на иска, предвидени в чл. 214, ал. 1 ГПК, като са установени два различни срока: до
приключване на първото заседание за разглеждане на делото (когато изменението
засяга основанието на иска или претендираното право - чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК) и до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция (когато изменението е само в размера на предявения
иск или се преминава от установителен иск към осъдителен и обратно). Когато
ищецът е предприел изменението на иска своевременно, липсата на произнасяне от
първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, за което въззивният съд не следи служебно. Това нарушение подлежи на
отстраняване от въззивния съд само при наличието на обосновано оплакване във
въззивната жалба (така решение № 114 от 19.01.2017г. по гр.д. № 1357/2016г.,
ІІ ГО на ВКС и цитираното в него решение № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г., ІV ГО
на ВКС).
В случая в жалбата няма обосновано оплакване районният съд да е извършил
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал
своевременно поискано от ищците изменение на претенциите по осъдителните
искове. Твърди се само исковете срещу Д. и П. да били с цена от по 9 000
лв., и че по отношение на П.Г. такава претенция не била предявена съгласно
направените „последващи уточнения“. Първоинстанционното решение в частта му по
предявения срещу П.Г. иск по чл. 45 ЗЗД не е предмет на въззивна проверка, а заявеното
с молбата от 24.11.2014г. не съставлява уточнение, а изменение на исканията на
ищците и на размерите на тези искове. При липсата на обосновано оплакване за
допуснато от СРС съществено нарушение на чл. 214 ГПК, въззивният съд не е дължал
отстраняването му, ако такова е било допуснато. Поради това съдът приема, че
исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ответницата Б.Д. и с правно
основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД срещу ответника М.П. са за солидарното им
осъждане да заплатят сумата от общо 18 000 лв., по 6 000 лв. на всеки
от ищците.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но настоящият въззивен състав го намира за
недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по следните
съображения:
От фактическа страна: Не се спори, и видно от приложеното гр.д. № 21019/2009г.
на СРС, 47 състав, същото е било образувано по искова молба на Б.П.Д. срещу Л.Ж.Г.,
Я.Ц.Ч. и впоследствие конституирания като ответник В.Р.Ч.. С решение от
19.02.2011г., влязло в сила на 06.04.2012г., са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 108 ЗС - за осъждане на Л.Ж.Г. и на Я.Ц.Ч. и В.Р.Ч. да й предадат
владението на процесните имоти, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален
акт № 183, том І, рег. № 14986, нот.д. № 168 на нотариус С.Д., рег. № № 399
на НК, с който ищцата се е легитимирала като собственик по
давностно владение. Поне към 27.04.2012г., когато е подадена молба от Б.Д. за
изменение на определението на ВКС в частта за разноските, същата е узнала за
влизане в сила на решението.
За твърдяното си придобиване на имотите по давност ищците
по настоящото дело са представили констативни нотариални актове – нотариален
акт № 46, том V, рег. № 19850, дело № 748 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. №
340 на НК, с който Л.Ж.Г. е призната за собственик на поземлен имот с
пл. № 1665, нанесен в к.л. 150, 170, с проектен планоснимачен № 1665 по плана
на гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно предградие-Обеля ІІІ част“, район ІІІ-61-І по рег. План на
местността „Сливница - Околовръстен път“, при съседи: север - река Какач, запад
- ПИ 2454 - Д.Д., юг - ПИ 1667 - Д.С.Д., и изток - ПИ 1666 - М. И. М.; нотариален
акт № 157, том V, рег. № 21562, дело № 740 от 2008г. на нотариус В. Г., рег. №
340 на НК, с който Я.Ц.Ч. е призната за собственик на поземлен имот с
пл. № 2454 в к.л. 150, 170, с площ от 653.68 кв. м, с проектен планоснимачен № 1665 по плана на гр. София, район
„Люлин“, м. „Модерно предградие-Обеля ІІІ част“, планоснимачен район ІІІ-61-І, рег. план на
местността „Сливница - Околовръстен път“, при съседи на имота: север - река Какач,
изток - ПИ 1665 – Л.Г., юг - ПИ 1668 – С.Е.М., запад - ПИ 1440 – Е.Ц.Ц.. Приети
по делото са и нотариалните преписки (л. 75 – 99 от делото на СРС).
Видно от приетия заверен препис от изп.д. № 20128510400244 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ (л. 193 – 320 от делото на СРС), същото е образувано по
молба на П.Г. от 06.02.2012г. и въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2012г.,
издаден от РС - Ловеч по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 108/2012г. срещу длъжника Б.Д..
По изпълнителното дело е извършена справка по партидата на длъжника в АВ, вкл.
СВ - София, от която е видно вписването на 24.11.2009г. на исковата молба по гр.д.
№ 21019/2009г. на СРС, 47 състав.
С молба от 06.02.2012г. взискателят поискал от ЧСИ, в случай че длъжникът
не изпълни доброволно, да премине към принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана върху процесния имот, и на основание чл. 483 ГПК да извърши опис на
имота. Във връзка с искането ЧСИ П. изискал скица на имота и наложил възбрана
върху същия, вписана в СВ – София на 27.02.2012г. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 27.02.2012г.
Насрочен е опис на имота и същият е извършен на
02.04.2012г. от помощник ЧСИ К.В.. На описа са присъствали взискателят Г., Ц.П.,
свидетел, и вещо лице В.И., изготвило впоследствие оценката на имота.
Констатирано е, че сградата от 100 кв. м е разрушена, в имота съществува
сградата от 28 кв. м. Върху имота има струпани строителни материали. Имотът е
оставен за пазене на взискателя.
След изготвена оценка на имота, ЧСИ насрочил публичната
продан от 09.04.2012г. до 17 часа на 09.05.2012г. Единственото постъпило
наддавателно предложение е било от взискателя Г. и с протокол от 10.05.2012г.
същият е обявен за купувач. С постановление от 15.05.2012г. ЧСИ възложил на П.Г.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно предградие -
Обеля ІІІ част“, пл. район ІІІ-61-1, нанесен в кадастрални листове 150 и 170,
записан в разписната книга на гр. София, район „Люлин“ с проектопланиснимачен №
1561, с площ от 1 028 кв. м, заедно със застроените в него две сгради: ЕДНОЕТАЖНА
СТОПАНСКА СГРАДА в югоизточната част на имота, застроена на около 100 кв. м,
построена 1984г., без строителни книжа, и ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната част на
имота, застроена на около 28 кв. м, построена през 1984г., без строителни
книжа, при съседи на имота: изток - имот пл. № 1562, заснет в кад. лист № 150
по неодобрения кадастрален план на м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ част“,
запад - имот без пл. №, север - река Какач, юг - път, като гореописаните имоти
са нанесени в кадастралната карта и регистри на ПИ с идентификатор 68134.4400.1561,
с площ от 1 028 кв. м, заедно с построените върху него сгради: сграда с
идентификатор 68134.4400.1561.2, застроена на 94 кв. м по скица, на един етаж,
с предназначение - селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 68134.4400.1561.1,
застроена на 44 кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - жилищна
сграда, еднофамилна. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на
28.05.2012г. С постановление от 15.05.2012г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело
поради плащане на дълга.
Прието по делото е уведомление от СГКК – София град (л. 10 и л. 338) до Л. Г.относно
образувана преписка по заявление рег. № 94-14692/12.03.2013г. за изменение на
кадастрални данни в КРНИ и издаване на скица за ПИ с идентификатор 68134.4400.1562,
район Люлин, като е посочено, че посоченият имот не съответства по граници на
ПИ 1665 по приложените документи за собственост. Имотът попада в имот с идентификатор
68134.4400.1561, за който е регистриран собственик – П.Н.Г., с документ за
собственост постановление за възлагане, вписано в СВ – София.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не
е оспорено от страните се установява, че поземлените имоти, за които
претендират ищците, са с проектен планоснимачен № 1665, к.л. 150, 170, с площ
318.62 кв. м, и с проектен планоснимачен № 2454, к.л. 150, 170, с площ от
653.68 кв. м, но имотите не са попълнени в архивния кадастрален план, където е
отразен ПИ № 1561. В одобрените ККР съществува един ПИ с идентификатор
68134.4400.1561 с площ от 1 028 кв. м, идентичен с имота, възложен с процесното
постановление за възлагане на ответника Г.. Имотите на ищците са частично
идентични с ПИ 1561, обозначени на комбинираната скица към заключението
съответно с в оранжев и син цвят.
Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели установяват:
Свидетелят С.М. познавал ищците от дълги години, познавал ги откъдето
живеят в момента. Ищците имали място до свидетеля, едни пред него, другия до
него. От 40 години живеел там. Когато ходили да оправят документите в Павлово
към края на 2012г. се оказало, че местата наЛ.и на Ч. се застъпват. Като казвал
Ч., имал предвид В.Ч.. Други хора застъпили същия имот. Отишли в П.цията. Дошла
една кола с млада руса жена и двама –трима мъже, снимали мястото на Я.и си
тръгнали. След два – три дни дошли пак с кола, но не същите хора. Снимали.Л.гледала
мъжа си, който бил болен. Хората с колите идвали отдавна, може би през 2012г.,
било хубаво време, не зима. Те не влизали в имота. Къщата била затворена. Тя
отишла с мъжа си в болницата. Двата имота наЛ.и на Я.били оградени, когато
идвали хората да снимат. Те не влизали в имота, но около, покрай оградата снимали.Л.искала
да продаде имота, мъжът й бил с тумор, починал след операцията. Тя искала да
продаде имота, за да гледа мъжа си. Я.не искала да продава, тя била теглила
заем. С Д. си имала връзка. Имотът се използвал за гледане на животни. Имало
строителни отпадъци в него. Имало къщи и циганите ги бутнали. На Ч. в двора се
отглеждали животни, приЛ.нямало животни. Отпадъците били от втория етаж. При
нотариуса свидетелят бил с ищците, не си спомня при кой нотариус. Не е говорил
с нотариуса. Неговият нотариален акт бил от същия нотариус, всички заедно се
движели. Познавал Д.Д., работел с камион. Този имот под имота на свидетеля, Я.си
имала сделка между нея и Д.. Стока гледали заедно. Имотът наЛ.и Д. граничели.
НаЛ.имотът бил една стая и антре. Д. и Я.били заедно. Доколкото знаел, Д. е
починал, не помни кога, може би преди 10 години (разпитът е през м. юли 2015г.).
КогатоЛ.придобила имота не помнел дали Д. е бил починал. Я.и В. спрели да
гледат животни може би преди 10 години, после Я.гледала градина, садяла нещо.
Свидетелят Д.Д.познавал ищците от 1987г. Отдолу имал място. Трябвало да се узакони и отишли в Съвета и
казали, че не може да се узакони, защото има натрупване на документи. Отишли в П.цията
и господинът, който бил на мястото на свидетеля, се оттеглил. Но наЛ.мястото
било на времето на брата на свидетеля, свидетелят го градил, било 4 метра земя.
Оградата до реката стояла. Идвал съдебен изпълнител, свидетелят бил в своето
място, когато дошли хора. Попитал ги за какво са дошли и му казали, че не го
интересува. Погледнали през прозореца.Л.и съпругът й били в раковото отделение
в болницата. Снимали с апарат през прозореца. Не влезли в къщата, но влезли в
мястото, което било разградено. Било заградено и циганите го разбили. Ицо бил в
болница и се нуждаели от пари,Л.търсела пари за операцията. Искали да го продадат,
за да внесе за лечение. Я.искала да го продаде, защото имала деца и
изнемогвала. Познавал Д., той имал място пред свидетеля. По времето, когато той
бил в имота,Л.и Я.били там. Тръгнали с Д. и Я.и искали да гледат телета. Братът
на свидетеля бил в имота, но починал, казвал се П.С.Д., починал 1978г. Той дал
мястото на Ицо и Л.. Не знаел брат му как е прехвърлил мястото на Ицо и Л., тя
дошла в имота преди смъртта му. Л. нямала нотариален акт, като отишли в Кадастъра
казали, че е блокирано мястото и трябват дела, за да се отблокира.
Свидетелят Х.Я.познавал ищците и ответниците, Л. познавал от 2004 – 2005г.
Познавал и съпруга й, казвал се Искър. Той довел Л. в имота. С Искър се
запознали в кръчмата, той бил строителен работник, а свидетелят имал нужда от
ремонт и така се запознали. Търсел си квартира, за да си оставя строителните
материали, свидетелят му дал ключ. Искър разгледал и се самонастанил. Свидетелят
знаел ключа, Б. и Д. му били комшии и те му дали ключ, за всеки случай. Я.познавал
от 80-та година, тя живеела през един имот по-нататък, до имота на Д. и Д.,
след нея бил брат му Е.и тогава Я.. Я.никога не била обработвала съседния на
имота на свидетеля. В. гледал прасета. Насаждението в съседния имот било орех.
Имотът се обработвал от Д.. Последните години съседният имот до този на
свидетеля, откакто дошъл Искър, станал бардак. Постройката била 15 – 18 кв. м.
Шумков всичко бутнал и предал на вторични суровини. Никога не били гледани
животни там. Я.нямала нищо общо с това място. Имотът, който свидетелят дал на
Искър, бил малка постройка и обори. Л. и Искър правели барбекю там. Искър
починал в бараката.
Свидетелят И.Ю.познавал Л.. През 2007г. с негов приятел искали да ходят в
чужбина на работа и се свързали с Искър. Дал му около 1 000 лв., за да ги
уреди за чужбина. Нещата се провалили, свидетелят си искал парите и търсил
Искър в кв. Люлин. Казали му, чу адресът му е по пътя за Сърбия, в някакво
село. Намерил мястото, имало парцел с голяма къща и по-голяма къща. Той казал,
че иска да купи място и да изчака с парите. През 2011г. свидетелят отишъл и
видял, че едната къща я няма. Разпитал съседите, обадил се на жената, от която
искал да купи и тя казала, че няма такова нещо. През 2011г. нямало насаждения,
нито животни. Искър излязъл от малката къща. Казал, че иска да купи цялата. Не
знае дали е имало ток, не си спомня дали е имало ограда.
Свидетелката К.В. работела като помощник ЧСИ при М.П. от 01.07.2008г. Знае
процесното изпълнително дело. Извършили опис на недвижим имот, на мястото
присъствал колега от кантората, вещо лице и взискателят. Нямало трети лица,
които да направят искания или възражения. Няма спомен да са й искали да се легитимира,
не разговаряла с тях. Имотът не бил ограден, изглеждал необитаем. Нямало
насаждения, имало разпръснати строителни отпадъци. Взискателят посочвал
способа. Направена била справка в АВ за тежести. Към датата на описа имало
необитаема постройка, по-скоро барака. Вещото лице изготвило снимките.
Разпитаните във въззивното производство свидетели установяват:
Свидетелят Е.Ц., брат на Я.Ч. установява, че от 1981 – 1982г. били на това
място до сестра му, където било по Постановлението. Я.дошла в мястото на
свидетеля, за да му помага да гледат пилета и свине, това било през 1986г. Те
си харесали мястото и го заградили през 1986г. На това място гледали пилета и
прасета по Постановлението, тогава имало такова. Построили кокошарници,
оградено било с подръчен материал, малко мрежа, цялото място било оградено и
там имали една къщичка за живеене в самото място. Имало ток и вода. Къщичката в
мястото я построили Я.със съпруга й. Постоянно живеели в мястото до 2012г.
Мястото било около 600 – 700 кв. м, от едната страна граничело със свидетеля,
от другата с Ицо и Любка, те и двамата починали, а П. е дъщеря им. Никакви дела
нямало, спокойно си живеели и накрая така улегнали тези неща, не се гледали
свинете и тогава започнали набезите, започнали да прииждат циганите и те след
това се махнали. През 2010 – 2012г. мисли че си извадили документи за
собственост. В момента мястото било обрасло с трева, никой не го обитавал. Ицо
починал през 2014г.,Л.после през 2016г. и мястото запустяло, само бурени и нищо
нямало, празно било. Никакви дела нямали. Имотът се намирал на Милево ханче, до
р. Какач, кв. „Република“ се води. Това били три имота – на свидетеля, който
бил узаконен, на В. до него и на сестрата на свидетеля, което е празно. До него
В. нищо нямало там, всичко било съборено.
СвидетелкатаА.Д.а познавала Я., В. и Л. Ч.. Познавала ги от 1986 – 1987г. С
Я.се познавали много отдавна, а с Л., на това място бил девер й, заедно гледали
свинете, това било горе-долу 1987 – 1988г. Те си имали свинарник, намирал се в
кв. Република или Милево ханче, знаели си го Милево ханче. Мястото долу-горе се
намирало между р. Какач и имало една фирма, която не може да каже как се
казвала. На това място имало свинарници, били доста, сега имало една къщурка,
която вече е... Половината я построил деверът на свидетелката – П.К., а другата
половина я построил съпругът на Л. – Искър. Те тримата гледали там животни до
2004 – 2005г. Уточнява, че девер й починал тогава, а те гледали животни до
2008г. Девер й първо ослепял и спрял да гледа животни, а около година след
това, може би 2005 – 2006г., починал. Я.от 1987 – 1988г. била на Милево ханче.
Имотът й граничел с Е.Ц., С.М., който починал, р. Какач и Л. Г.. На мястото
гледали свине, имало свинарник, имало стаичка, вода, ток. В мястото на Л. Г.имало
2 стаичета и свинарниците, три или четири, в стаичетата живеели Л. и Искър. Деверът
на свидетелката живеел в къщата на Л., не можела да каже точно годините откога
живее Л. в тази къща, не по-малко от 20 – 30 години вече. Л. донесла детето,
било малко, на 1 - 2 годинки. Не знаела дали е имало дела и някой да е гонил Я.и
В.. Местата били оградени.
Свидетелката Й.М.познавала Л. Г., както и Я.и В. Ч., съседи са.
Свидетелката била по-отрано там на това място, някъде от 1981г., намирало се до
Милево ханче, сега се води кв. Република, и река Качат или нещо такова. В. и Е.дошли
някъде 1983 – 1984г. В. *** деляла, послеЛ.и мъжът й се настанили 1986 – 1987г.
Купили къщичка там от едни хора с мястото, от някакви хора, дали някакви пари,
мястото още не било узаконено. После 1987 – 1988г. започнали да вадят документи
да узаконят местата, защото ги имали повече от 10 години и имали право. Я.и тя
дошла малко преди Л., може би година преди нея. На В. и Е.мястото било дадено
да гледат животни в подпомагане на селското стопанство, едно време давали
такива места.Л.купила там мястото. Платили само постройката на хората, защото
мястото не било тяхно. На това място всички преди гледали животни и ги
предавали на „Родопа“ отначало, после си търсели пазар сами. Страните по делото
гледали прасета и кокошки. Мястото на Л. било заградено, имало ток и вода. Мястото
на Л. било някъде 600 – 700 кв. м, от едната страна граничело с В. и Емил,
сигурно било от север, отдолу с реката, уточнява, че Я.граничи с такова, а Л.
граничи от едната страна с Я., отдолу реката, от другата страна М. И. и отгоре
със С.Е.. Я.отдолу граничела с В. и Е.от другата страна с реката, после с Л. и
отгоре вече с А. и М., не си спомня фамилията. Я.ползвала имота от 1986г. до
към 2008 – 2009г. Детето на Л. живеело там до преди 2-3 години, Л. починала
там, на мястото, през 2016г., Искрен по-рано починал, някъде 2-3 години преди
жена му Л., и той там починал. Л. и Искрен живеели в мястото до края на живота
си. Дъщеря им П. след тях останала да живее и после взела някаква жена да й
помага, тя била много малка, когато починала майка й, 13 – 14 годишна. Заедно
ходили да си узаконяват местата, в един ден си взели нотариалните актове,
някъде през 2008 – 2009г., не помни при кой нотариус.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК:
Не кредитира като цяло показанията на св. Ценов като объркани, неясни и
противоречиви. Не става ясно за кои три имота говори свидетелят освен неговия –
твърди до него да имало имот на В., а до него – мястото на сестра му Я., а
претендираното от Я.и В.Ч.място граничи от запад с Е.Ц., от изток с Л. Г.,
между тях няма отделно място на В.; Твърди и в мястото на сестра му Я.да имало
къщичка за живеене, каквато не се твърди и няма данни да е имало по-рано в този
имот – в същия е имало стопанска постройка, която, както се установи, е
понастоящем разрушена;
Не кредитира показанията на св. Д.а като объркани и неясни, като същите
противоречат и на показанията на Д. Д., според който брат му починал през 1978г.,
при което не става ясно от кой момент Л. и Искър са установили самостоятелна
фактическа власт върху имота. Освен това
свидетелката твърди когато Л. дошла да донесла детето (П.Ш.), което било
малко, на 1-2 годинки, а предвид обстоятелството, че П.Ш. е родена през 2000г.,
то би следвало Л. да е дошла в имота през 2001 – 2002г., а не през 1987 –
1988г., както твърди първоначално свидетелката;
Не кредитира показанията на св.М.като объркани и неясни - свидетелката не знае
нито приблизителна квадратура, нито съседите на имотите. Твърди дъщерята на
Искър и Л. да продължила да живее там след смъртта на Л. на 22.01.2016г., а
видно от писмото от органа по настойничество и попечителство от 09.09.2016г.
(л. 454 от делото на СРС), П.Ш. е с друг адрес ***, който адрес е посочен и от
майка й Л. Г.в молбата-декларация във връзка с обстоятелствената проверка (л.
75); Показанията й се различават от дадените такива по друго дело – НЧХД №
21041/2013г. на СРС, 7 състав (л. 112 – 330 -337), в които твърди, че Д.Д.
продал имота на Ч., както и че Д.Д., който починал 2007 или 2006г. казал, че
след неговата смърт Я. ще наследи имота му, защото му била дала някакви пари;
по това време Ч. била в имота, заедно гледали зайци, след работа се отбивала и
си вършели тяхната работа. Впрочем, според дадените от самата Я.Ч. показания по
това дело, тя платила на Д.Д. пари за неговия имот, за постройките, и когато Д.
преди да почине си събрал багажа, целият имот останал за нея, т.е. едва от 2006
– 2007г. евентуално Я.Ч. е установила фактическа власт върху поземления имот.
За доказване придобиването по давност на процесните имоти от ищците не
допринасят и показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели - св.
Матеев твърди имотът на Л. Г.да
граничел с имот на Д.Д., което следва да се обясни с обстоятелството, че до
смъртта на това лице през 2005 – 2007г. именно то е владеело имота, който Я.и В.Ч.твърдят
да са придобил по давност; Показанията на този свидетел не могат да бъдат
кредитирани в частта, в която твърди че към 2012г., когато е извършен описът,
имотите били оградени и лицата, които снимали, не влизали в имотите, което
противоречи както на показанията на други свидетели, така и на снимковия
материал, изготвен от вещото лице по изпълнителното дело и приложен към
оценката (л. 271 от делото на СРС);
Показанията на св. Д. също са объркани, неясни и вътрешно противоречиви –
този свидетел твърди брат му, който почнал през 1978г., да дал мястото на Л. Г.и
Искър Шумков, и Л. да дошла в имота преди смъртта на брат му, т.е. преди
1978г., когато Л. Г.е била на 10 – 11 годишна възраст.
От правна страна: Публичната продан е специфичен придобивен
способ, деривативен по своя характер, в резултат на който от момента на влизане
в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение
№ 5 от 18.05.2017г. по тълк.д. № 5/2015г., ОСГК на ВКС. Купувачът по
постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което
длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното
постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението
за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. Затова, когато
действителният собственик на имота предяви срещу купувача иск за защита на
правото си на собственост, засегнато от извършената публична продан,
не е необходимо да оспорва действителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза защитата на правото на
собственост се гради не на пороци на проведената публична продан, а
на липсата на транслативно-вещен ефект на извършената действителна продан,
поради това, че продавачът не е бил собственик на имота. А доколкото вписването
на исковете за собственост има само оповестително действие – да се даде
гласност на правния спор, а не оповестително-защитно, без значение е дали
исковата молба е била вписана, още по-малко значение има отбелязването на
решението, като в случаите, когато искът е отхвърлен, на заличаване от
заинтересованите лица подлежи вписването на исковата молба (чл. 13 от Правилника
за вписванията), а съдебното решение се отбелязва от ищеца в случай на
уважаване на иска му.
Предвид деривативния характер на придобиването на недвижим имот на публична
продан, купувачът – в случая ответникът П.Г., се явява частен правоприемник на
длъжника – ответницата Б.Д.. По делото се установи, че с влязло в сила на
06.04.2012г. съдебно решение, преди възлагане на имота на Г., са отхвърлени предявените
от праводателя му Д. срещу ищците по настоящото дело искове с правно основание
чл. 108 ЗС относно процесните имоти и е отменен констативния нотариален акт,
въз основа на който Д. се е легитимирала като собственик. Следователно със сила
на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на праводателя на ответника
Г.. Последният, по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК, е обвързан от силата на
пресъдено нещо на решението по гр.д. № 21019/2009г. на СРС, 47 състав, с което
правото на собственост на праводателя му върху имотите е отречено. След като
между страните е формирана сила на пресъдено нещо, че праводателят на ответника
не е собственик на имота, то за ищците не съществува правен интерес от
повторното му установяване, доколкото ответникът основава правата си именно на
правоприемство от Б.Д., настъпило след формиране на силата на пресъдено нещо по
предходното дело. Поради тава съдът в настоящия си състав намира, че
предявеният срещу П.Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим, съгласно чл. 299 ГПК.
Дори да се приеме, че предвид наличието на властнически акт, какъвто е
постановлението за възлагане, който опосредява частното правоприемство при
придобиване чрез публична продан, и предвид установеното по делото, че поради
вписването на постановлението за възлагане и отразяването на ответника Г. като
собственик на имота в ККР, ищците имат интерес да отрекат правата му поради
отказа имотите им да бъдат нанесени в кадастралната карта и регистри,
въззивният съд намира, че отрицателният установителен иск отново се явява
недопустим. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, или се позовава на фактическо състояние,
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с това тълкувателно решение, при отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи
за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира,
че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В случая ищците обосновават правния си интерес от отрицателния
установителен иск с твърдението, че са собственици на процесните имоти по
силата на придобивна давност, като се снабдили с констативни нотариални актове
през 2008г. Това твърдение въззивният съд намира за недоказано. От събраните по
делото доказателства не се установи ищците да са упражнявали фактическа власт
върху процесните имоти в продължение на предвидения в закона 10-годишен срок,
като владението им е било непрекъснато (чл. 81 ЗС), постоянно спокойно, явно и несъмнително.
Това не се установи от показанията на свидетелите на ищците, които съдът не
кредитира и от които не се установява кои имоти са владели, дали са владели за
себе си или са държали за другиго, респ. от кой момент е установена
самостоятелна фактическа власт от ищците. За неоснователен съдът намира и
поддържаният в пледоарията по съществото на спора довод на процесуалния
представител на въззивниците-ищци, че правото на собственост се установявало от
констативните нотариални актове, с които се снабдили през 2008г. Съгласно Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК, но видно от мотивите на тълкувателното решение,
това се отнася до случаите, когато оспорващата страна не разполага с документ
за собственост. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални
актове (респ. други документи за собственост) правото си върху имота, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право.
В случая ищците не успяха да докажат твърдението си да са собственици на
имотите по силата на придобивна давност, изтекла до снабдяването им с констативни
нотариални актове през 2008г. или след този момент, т.е. не установяват наличие
на свое защитимо право, което да им позволи да се намесят в правната сфера на
ответника по отрицателния установителен иск. Поради това искът е недопустим,
съответно недопустимо в тази част е атакуваното първоинстанционно решение и
същото следва да бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено.
След като ищците не доказват да са собственици на процесните имоти,
неоснователни са и предявените осъдителни искове срещу ответниците Д. и П. по
чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, твърдените вреди по
които са последица от противоправното бездействие на ответниците, довело до
невъзможност на ищците да се разпореждат с имотите си. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да отбележи, че дори да беше доказано, че ищците са
собственици на имотите, по делото не се установи да са претърпели твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в лишения и притеснения, в причинна връзка
от бездействията на двамата ответници. Първоинстанционното решение в частта, с
която тези искове са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.
При този изход, решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът Г. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищците разноски за първата инстанция в размер на 1 642.72 лв. На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника Г. разноски за първата инстанция в размер на още 500 лв.
По разноските за въззивното производство: При този изход
и изричните претенции, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззивника Г. и на въззиваемата Д.. Доказано направените разноски от П.Г. са в
размер на 240.76 лв. – дължима държавна такса по жалбата му, и 2 300 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното в
представения договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2019г. Съобразно
обжалваемия интерес за този въззивник от 48 152.20 лв., определеното
минимално възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 974.57 лв.
Делото е било усложнено от фактическа и правна страна и пред настоящата инстанция,
и предвид извършените от адвоката процесуални действия съдът намира, че
възнаграждението от 2 300 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, а възражението на въззивниците-ищци е неоснователно.
Доказано направените разноски от въззиваемата Б.Д. са в
размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
06.06.2018г. Съобразно обжалваемия интерес от 18 000 лв., минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 070 лв.
Заплатеното възнаграждение е под минималния размер, поради което възражението
на въззивниците-ищци за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 54 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 361350 от 14.03.2018г., постановено по гр.д. № 26197/2013г. на
Софийски районен съд, 120 състав в частта,
с която по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните Л.Ж.Г., ЕГН **********,
починала и заместена в процеса от наследника П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч.,
ЕГН **********, В.Р.Ч., ЕГН **********, и П.Н.Г., ЕГН **********, че ответникът
П.Н.Г., ЕГН **********, не е собственик на имот, включен в нотариален акт №
183, том І, рег. № 14968, дело № 168/2006г. на нотариус С.Д., съставляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Люлин“, м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ
част“, пл. район ІІІ-61-1, нанесен в кадастрални листове 150 и 170, записан в
разписната книга на гр. София, район „Люлин“ с проектопланоснимачен № 1561, с
площ от 1 028 кв. м, заедно със застроените в него две сгради: ЕДНОЕТАЖНА
СТОПАНСКА СГРАДА в югоизточната част на имота, застроена на около 100 кв. м,
построена 1984г., без строителни книжа, и ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната част на
имота, застроена на около 28 кв. м, построена през 1984г., без строителни
книжа, при съседи на имота: изток - имот пл. № 1562, заснет в кад. лист № 150
по неодобрения кадастрален план на м. „Модерно предградие - Обеля ІІІ част“,
запад - имот без пл. №, север - река Какач, юг - път, като гореописаните имоти
са нанесени в кадастралната карта и регистри на ПИ с идентификатор 68134.4400.1561,
с площ от 1 028 кв. м, заедно с построените върху него сгради: сграда с
идентификатор 68134.4400.1561.2, застроена на 94 кв. м по скица, на един етаж,
с предназначение - селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 68134.4400.1561.1,
застроена на 44 кв. м по скица, на един етаж, с предназначение - жилищна
сграда, еднофамилна, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта му по този иск, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 361350 от 14.03.2018г., постановено по гр.д. № 26197/2013г. на
Софийски районен съд, 120 състав в частта,
имаща характер на определение, с която П.Н.Г., ЕГН **********, е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********,
и В.Р.Ч., ЕГН **********, сумата 1 642.72 лв. – разноски по делото във връзка с
иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361350 от 14.03.2018г., постановено по гр.д. № 26197/2013г. на
Софийски районен съд, 120 състав в
останалите обжалвани части, с които са отхвърлени предявените от П.И.Ш.,
ЕГН ********** (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в
хода на делото Л.Ж.Г., ЕГН **********), Я.Ц.Ч., ЕГН **********, и В.Р.Ч., ЕГН **********,
срещу Б.П.Д., ЕГН **********, и частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Б.П.Д., и иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 1, пр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ М.П., за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от общо 18 000
лв., по 6 000 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразните действия на ответниците
във връзка с извършена публична продан на имот по изп. дело № 20128510400244 по
описа на ЧСИ М.П..
ОСЪЖДА П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********, и В.Р.Ч., ЕГН **********, да заплатят на П.Н.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата от още
500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 2 540.76 лв.
(две хиляди петстотин и четиридесет лева и 76 ст.), представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА П.И.Ш., ЕГН **********, Я.Ц.Ч., ЕГН **********, и В.Р.Ч., ЕГН **********, да заплатят на Б.П.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв.
(хиляда лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част, с която искът с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу П.Н.Г.
е отхвърлен, решението по гр.д. № 26197/2013г. на Софийски районен съд, 120
състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.