О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер III-260636 22.03.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен
състав
На
двадесет и втори март, две хиляди двадесет
и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
частно
гражданско дело номер 251 по описа за
2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод частна жалба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев,
чрез юрисконсулт Ивайло Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3, против Разпореждане от 15.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №7891/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е оставил
без уважение заявлението на частният жалбоподател против М.С.П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., кв. П., ул. „В.“ № **, за разпореждане плащане на задължения
по договор за кредит №565683 от 05.12.2018г., сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД, вземането по който е прехвърлено на
заявителя с договор за цесия на сумата 76.88 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 18.12.2018г. до 08.05.2019г., сумата от 102.36 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължения за периода от 06.01.2019
г. до 08.05.2019г., сумата от 202.50 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията, както и за присъждане на разноски в размер
над 48.36 лева до пълния размер от 225 лева.
Недоволство
от така постановеното разпореждане изразява частния жалбоподател, който намира
същото за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необосновано, като моли съда да го отмени и постанови определение за издаване
на заповед за изпълнение съгласно заявлението. Излага съображения.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Съдът,
като съобрази закона, намира за установено следното:
Частният
жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу М.С.П. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. П., ул. „В.“ № **, за
сумата от общо 935.11 лева, включваща главница, договорна лихва, неустойка за
неизпълнение на задълженията, разходи и такси за извънсъдебно събиране и
законна лихва, като се претендира и законната лихва върху главницата. Със Заповед
№ 261350 от 15.12.2020 г. по ч.гр.д. №7891/2020г. по описа на БРС, съдът е
разпоредил длъжникът да заплати на жалбоподателя сумата от 491.21 лева,
представляваща неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“, сключен на
14.12.2018г. между длъжника и „Аксес файнанс“ ООД, сумата от 62.16 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 09.05.2019 г. до 27.11.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2020 г.
до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 48.36 лева.
За
да откаже частично издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
досежно претендираните договорна лихва, договорна
неустойка за неизпълнение и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, БРС
е счел, че макар и допустимо, подаденото заявление в посочената част не отговаря
на изискванията на чл. 410 от ГПК за издаването му. Обсъдил е сключения между
между „Аксес файнанс“ ООД и
М.П. договор за паричен заем, както и сключената цесия между жалбоподателя и „Аксес файнанс“ ООД. Съдът е счел,
че по отношение на възнаграждението за договорна лихва уговореният размер е
43.2% и излиза извън предела на договорната свобода между страните по смисъла
на чл.9 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, съгласно която е
нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Според съда основанието
за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД за договорната лихва е изведено в
съдебната практика като порок на сделката в случай на необосновано висока
стойност на посоченото задължение, което представлява възнаграждение за
кредитора за предоставения финансов ресурс. Първоинстанционният съд е счел, че
правоотношението се урежда по правилата на Закона за потребителския кредит, в
който е посочен максимален размер на ГПС допустим по ЗПК, поради което счита,
че искането касае нищожна клауза.
По
отношение на изложеното в чл.15 в договора между страните, в случай, че
заемополучателя не плати текущото си задължение на падежа, същият се задължава
в срок от 3 дни от падежа да предостави на кредитополучателя допълнително
обезпечение – обезпечител, който да отговаря на
изброените в този текст от договора условия. При условие, че това не е налице,
същият дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, като
неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
По
отношение на дължимата сума за извънсъдебно събиране на задълженията, съдът е
приел, че претендирането й противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Настоящата
съдебна инстанция намира постановеното разпореждане за частично неправилно,
което налага същото да бъде отменено в тази му част, тъй като направеното
искане за присъждане на договорна лихва е основателно. Възнаградителната
/договорна/ лихва представлява дължимо възнаграждение за кредитора във връзка с
ползването на отпуснатия от него заем. Задължение на длъжника е както връщане
на дължимата главница, така и заплащане на договорната лихва, която
представлява цена на стойността на капитала уговорена първоначално при сключване
на самия договор. За да откаже присъждането й, първостепенният съд е счел, че
същата противоречи на добрите нрави поради високият й размер. Договорната лихва
представлява възнаграждение за ползване на главницата и същевременно е цена за
услугата по предоставяне на паричния кредит. За страните не съществува пречка
да се договори възнаградителна лихва в размер от
43.2%, поради което разпореждането в тази му част е неправилно.
Що
се отнася до останалите оплаквания в частната жалба, настоящата инстанция ги
намира за неоснователни. Неустойката по своята същност представлява форма на
договорна отговорност, чиято цел е обезщетяване на вредите, причинени от
неизпълнението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.3,
неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата е
уговорена извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна
и санкционна и в разрез с принципа на добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за
непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител, по мнение на
настоящата съдебна инстанция, излиза извън присъщата обезщетителна
функция, целяща компенсиране на кредитора за причинените му вреди от
неизпълнението. Уговорената между страните неустойка в случая не обезпечава
възстановяването на вреди, а е уговорена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури поръчител, като е въведен и много кратък срок –
тридневен. При това положение предвидената клауза е на практика неизпълнима и в
този смисъл съдът правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение по
отношение на неустойката.
Същото
се отнася и за претенцията за сумата от 202.50 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията. Правилно първоинстанционният съд е отказал
да присъди тази сума, тъй като същата е недължима. Законодателят е предвидил,
че санкция за неизпълнението на задължението на кредитополучателя представлява
присъждането на дължимо обезщетение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД, което по
същество представлява дължима лихва. От друга страна такава сума не се дължи,
тъй като изпращането на канцеларски и други материали свързани с обслужване на
кредита само по себе си не представлява указана от кредитодателя услуга, поради
което такива разходи не следва да се начисляват.
С
оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено частично по отношение на претендираната договорна
лихва от 76.88 лв. за периода от 18.12.2018г. до 08.05.2019г. В останалата част
атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. На частният жалбоподател
следва да се присъдят разноски по делото – 15 лева държавна такса за настоящата
инстанция и 2.18 лева – разноски за първата инстанция.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
Разпореждане от 15.12.2020г., постановено по ч.гр.д. №7891/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта, досежно претендираната
договорна лихва в размер на от 76.88 лева начислена за периода от 18.12.2018г.
до 08.05.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
М.С.П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. П., ул. „В.“ № **, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
Ивелина Кавурска и Янислав Янакиев, чрез юрисконсулт
Ивайло Терзиев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№29, ет. 3, сумата от 76.88 лева начислена за периода от 18.12.2018г. до
08.05.2019г., както и сумата от 15 лева държавна такса за настоящата инстанция
и 2.18 лева – разноски за първата инстанция.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.