Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
четиринадесети март през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.А
при секретаря Вергиния
Петкова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 49 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. От ГПК .
С решение № 1897 от 6.12.2018 г по гр. дело №
4216/2018 г по описа на РС – ПЛевен състав на същия
съд е ОСЪДИЛ
на основание чл.265, ал.1,
предл.второ от ЗЗД, Т.М.Ц. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Т.В. с ЕГН **********,***, сумата от 2200лв., представляваща
разходи, необходими за поправката на недостатъци на изпълнената работа при
извършен през пролетта на 2017г. ремонт на покрив на търговски обект – магазин
„**********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.06.2018г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от
728лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪДИЛ
е също така на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, Б.Т.В. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Т.М.Ц. с ЕГН **********,***,
сумата от 1050лв., представляваща
възнаграждение по Договор от 2017г. за ремонт на покрив на търговски обект –
магазин „**********, както и да заплати
сумата от 367лв., представляваща деловодни разноски.
Въззивна
жалба срещу решението в частта, в която е уважен насрещния иск, е постъпила от Б.В. ,в която се възразява, че изводите на
първоинстанционния съд са необосновани. Възразява се, че от събраните по делото
гласни доказателства, посочени от ищеца по насрещния иск, не се установява през
пролетта на 2017 г, а и след това някой от работниците, извършвали ремонт на
покрив или самият ищец по насрещния иск да са се оплакали, че не им е заплатено
дължимото възнаграждение. Ремонтът на покрива е бил извършен през м. март 2017
г и до завеждането на първоинстанционното дело от Т.Ц. не са били налице
никакви претенции за заплащане. За
период от година и половина не е била отправена нито една покана за
плащане.След ремонта на покрива по възлагане от В., Т.Ц. със своите работници е
извършил и други СМР на същия обект.Няма претенции за липса на заплащане за
тези СМР. Според въззивника е житейски нелогично да се поеме извършването на
допълнителна работа без да е заплатена предходната. Неправомерно и в нарушение
на добрите нрави е ищецът по насрещния иск да се домогва до повторно заплащане
за некачествено извършена от него работа. Претендира се отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззивна жалба срещу решението в частта, в която е уважен
първоначалния иск , е подадена от Т.Ц., в която се възразява, че решението е необосновано и несъобразено със
събраните по делото доказателства. Искът пред първоинстанционния съд е бил
предявен за заплащане на сумата от 2200 лв за
поправки на некачествено извършени ремонтни работи от ответника по
първоначалния иск Т.Ц..По делото не са били събрани доказателства за
некачествено извършени ремонтни работи, а се установява ,че не са възприети
препоръките на изпълнителя за начина на извършване на ремонта на покрива, а се
е работило с предоставени стари платна от възложителя В.. Възразява се ,че
неправилно съдът е възприел заключението на експертизата по делото, тъй като
самото ВЛ е отбелязало, че с оглед
продължителния период след ремонта заключението е направено главно по документи
и по – малко по визуални констатации. Налице са били гласни доказателства,
които установяват, че след ремонта възложителят В. се е качвал на покрива и не
е установил течове. Претендира се отмяна на решението в тази обжалвана част и
отхвърляне на предявения иск.
Двете страни оспорват
насрещните жалби като неоснователни.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
ДВЕТЕ ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ СА
НЕОСНОВАТЕЛНИ
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието
на извършен ремонт на покрив на сграда в град ***, качеството на извършения
ремонт, заплащането за същия, наличието на некачествено извършени СМР и тяхната
последваща поправка
ПлРС е приел ,
че между страните не е бил налице спор,
че през пролетта на 2017г. между ищеца Б.В. и ответника Т.Ц. било постигнато
устно съгласие последния да извърши ремонт на покрива на търговски обект –
магазин „**********, *****. Не е бил налице
спор и относно размера на уговореното възнаграждение за труд за този ремонт –
1050лв. Безспорно е било , че правоотношението се е развило между тези лица,
като ирелевантно за спора е дали ответникът бил
строителен предприемач и по какъв начин принципно организирал дейността си. От
значение е, според РС, какви са били
елементите на договора, за които се спори, както и доколко страните са
изпълнили поетите задължения по това правоотношение.
Видно е било от представения препис на
уведомление-покана, изходящо от ищеца и адресирано до ответника, че по
съображенията, изложени и в исковата молба, ищецът претендирал връщане на сумата от 1400лв.,
която била заплатена за закупуване на материали, както и на сумата от 800лв.,
представляваща част от заплатената цена за труд за изпълнение на строителните
работи, поради некачественото им изпълнение.
Не се е спорило и е било видно от
приложеното известие за доставяне, че
горното изявление е било връчено на адресата на 11.05.2018г.
От представения препис на писмо, изходящо от ТД на НАП
Велико Търново с изх.№1181#3 от 07.06.2018г. е било видно, че ищецът е подавал
сигнал за извършени от ответника нарушения на данъчното и осигурително
законодателство, като елементите от състава на тези нарушения не стават ясни.
В о.с.з. на 09.10.2018г. е проведен разпит на допуснатите
по искане на страните свидетели – ****, сочени от ищеца и ******, сочени от
ответника.
Свидетелят ***е твърдял в показанията си, че живее в имот,
съседен на магазина на ищеца, в който бил правен ремонта на покрива. Познавал и
двете страни по спора. Знаел, че ответника се занимавал със строителни
дейности, най-вече с такива по покриви, като имал бригада, с която вършел тази
работа. Посочил е , че по молба на ответника Т.Ц. предоставил възможност да се
ползва ток от дома му за включване на пароструйка,
необходима за измиване на покрива. Видял, че на обекта работели ответникът с
двама други работници, единият от които свидетелят Х. В.. Видял също, че мазали
с някаква тъмна течност. Твърди, че не бил чувал да е имало проблем с плащането
на извършената работа по покрива на имота на ищеца. Сочи, че последния възлагал
и на него дребни ремонтни работи, за които плащал веднага. Твърди още, че
лятото след ремонта ищецът му казал, че течал покрива и поискал стълба, за да
се качи на него. Св.Д. е твърдял , че той също се качил на покрива, но времето
било сухо и не се виждало да има проблем. Излагал е също, че вътре в
помещенията видял теч по преградна стена, когато валял дъжд.
Свидетелят Х. В. Ц.посочил, че също познавал двете страни
по спора. Твърдял е , че знаел, че ответникът се занимавал с ремонт на покриви,
като имал и бригада за това. Твърдял е още, че разбрал, че бил правил и ремонт на
покрива на магазин „****собственост на ищеца. Излага, че не знаел за
конкретните уговорки между страните, но не бил чувал от ответника да не му е
заплащано за извършеното.
Свидетелят Х. В. Ц... твърди, че участвал в ремонта на
покрива на магазина на ищеца в гр.***. Сочил е , че в началото почистили
някакво помещение, в което изграждали преградни стени, външна стена. След това
започнали ремонт върху покривната конструкция. Твърдял е , че тези дейности
били извършвани с ищеца и свидетеля ******, като имало и още двама работници,
които помагали. Твърдял е също, че в
началото ответникът направил оглед, при който установил, че конструкцията била
стара, имало поставени етернитови платна, които били на доста години и някои от
тях били спукани. Сочил е , че ответникът предложил да бъде направен покрива с
ламарина, но ищеца не приел този начин на ремонт и били докарани баки с течен
каучук. Пояснява, че когато отишъл на обекта този материал вече бил там и не
знаел кой го бил докарал. Излагал е, че по искане на ищеца заменили спуканите
етернитови платна с други – стари, които взели от стопанска сграда в имот на
ищеца. След това измили платната с водоструйка и нанесли материала – първо грундирали с
разреден с определено количество вода материал, а след това нанесли
неколкократно наразреден материал. Сочил е, че ищецът
не присъствал на обекта по време на ремонтните работи, както и когато ги
завършили, а ответникът му се обадил по телефон, когато всичко било приключено.
Твърдял е , че около 10 дни след това ищецът се обадил на ответника, казвайки
за проблем с теч. Твърдял е още, че
непосредствено след това отишъл с ответника да проверят какъв е проблема и
установили, че на покрива имало счупени етернитови платна, като причината
според тях била, че се е качвал човек върху тях. Видели, че вътре по стената в
ъгъла имало влага и след като проверили покрива над тази част видели счупените
там етернитови платна. Сочил е, че ответникът казал на ищеца какво били
констатирали и той потвърдил, че се бил качвал, за да постави плочи на отворите
на комините, за да не влиза вода през тях. Св.Ц... твърдял също, че впоследствие ответникът му бил
казал, че ищецът не бил платил, като си сочел за причина, че ремонта не бил
извършен както трябва.
Свидетелят ****** твърдял
в показанията си, че участвал в ремонтните работи на покрива на имота на ищеца
и по-конкретно в миенето на покрива с водоструйка и
полагането на гумата. Твърдял е също, че
когато отишъл на обекта, гумата била донесена вече там. Твърдял е , че имал уговорка
с ответника да му плати за работата, но не му било платено, като Т. бил казал,
че собственикът, който възложил ремонта не бил платил.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установяват,
според РС, следните обстоятелства:
процесната сграда е със застроена площ при покрива 380 кв.м., а в западната
част, където са били извършвани ремонтните работи – 160кв.м. Върху първоначално
съществуващия плосък бетонов покрив допълнително имало изградена едноскатна дървена конструкция с покритие от вълнообразни
етернитови плоскости. Констатирано е било от вещото лице при огледа на
27.10.2018г., че намазания слой върху плоскостите бил почти заличен от
атмосферните въздействия; нямало видими нарушения в целостта на покривните етернитови
плоскости; върху таванските плоскости имало следи и петна от преминала вода
през покривната плоча, което според експерта навеждало на извода, че извършения
ремонт не бил ефективен и не допринесъл за прекратяване на течовете от покрива.
Във връзка с технологията за ремонт на покрива „течна гума“, експертът е
пояснил теоретично, че течният каучук е ново поколение хидроизолация – износоустойчив, водоустойчив, парапропусклив
и с дълъг експлоатационен срок; полага се с валяк, четка или специален разпръсквач върху суха и добре почистена повърхност; следва
да се нанасят няколко слоя, като се
спазва следния технологичен ред: грундиране – основния материал се разрежда с
вода в съотношение 70/30% и с помощта на валяк или твърда четка се нанася
равномерно по обработваната повърхност; първия слой се нанася върху добре
изсъхналия грунд и докато е още мокър върху него се залепва омрежващо
платно; нанасят се още два слоя, като последния е запечатващ. Вещото лице е
посочило, че от вида на покрива към момента на огледа може да се направи извод,
че стандартната технология за извършване на този тип изолация не е била
спазена. Посочило е също, че поради неспазване на технологията, намазването
(каквото и да е било то) е силно повредено, изветряло, износено от атмосферните
въздействия и практически липсващо. Според експерта, не е възможно единствено
от огледа да се установи точно какъв материал е бил използван за изолацията на
покрива. Посочено е от вещото лице, че
съгласно разходните норми и състоянието на покрива в момента, необходимото за
ремонта количество изолационен материал е било 80 до 160 кг. в случай на
еднослойно изпълнение с минимална гаранция от 5 години, а при трислойно
изпълнение по предписанието на производителя – 240-320литра. Вещото лице е дало
заключение, че поправката на некачествено изпълнените ремонтно-изолационни
работи по покрива налага полагането на нова изолация от течен каучук, и ако
това бъде сторено по предписана от производителя технология, разходите биха
били в размер на 3000лв., от които 1500лв. за материали и 1500лв. за труд.
РС е възприел изцяло обсъденото заключение по съдебно-техническата
експертиза, като изготвено от експерт, разполагащ с необходимите специални
знания и след оглед на процесния имот, и от друга страна – при липса на
основания за съмнения в обективността на вещото лице.
Съдът е констатирал противоречие между показанията на
свидетеля ****Ц... и експертното заключение, в частта, в която свидетеля
твърди, че след ремонта имало спукани етернитови платна по покрива под
положения течен каучук, а вещото лице посочва, че не са налице видими нарушения
в целостта на покривните етернитови плоскости. При това противоречие, съдът е кредитирал
експертното заключение по посочените вече съображения за изготвянето
му от лице със специални знания, гарантиращи компетентно изследване на
релевантните обстоятелства и от друга страна при липса на основания за съмнение
в обективността му. По отношение на св. Хр.Ц... на първо място са налице
основания за съмнение в обективността му, доколкото е участвал в извършването
на ремонта на покрива и на следващо – не може да се приеме наличие на
компетентност равна на тази на експерта, позволяваща правилна преценка на
възприетите обстоятелства при извършения от него оглед по повод оплакване за
теч от възложителя. Констатираното
противоречие се обсъжда, т.к. касае обстоятелства, които съдът е намерил за
важни, доколкото нарушените етернитови плоскости биха могли да бъдат причина за
констатирания след ремонта теч в помещенията.
При констатираното противоречие в показанията на
свидетелите *** и ****** относно обстоятелството дали последния е участвал в
ремонтните работи по процесния договор, съдът е възприел показанията на св.******,
т.к. св.***не е наблюдавал непрекъснато извършваните дейности и не може да се
приеме, че единствено видените от него лица са участвали в тях. В същото време,
съдът е приел за несъществено обстоятелство дали св.***е участвал в ремонта,
т.к. от показанията му не се установяват съществени спорни факти.
При установената фактическа
обстановка, съдът е приел от правна страна следното :
По иска на Б.Т.В. против Т.М.Ц. с
правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Между страните
не е бил налице спор, че отношенията
между тях са се развили по сключен устен договор за ремонт на покрив на имот на
ищеца, представляващ търговски обект в гр.*** – магазин ****
Не е било спорно също така, че
основната част от ремонтните дейности е следвало да се състои в полагане на
течен каучук като хидроизолационен материал върху
част от покривната конструкция, покриваща магазинните помещения.
Съдът е приел, въз основа на показанията на всички
свидетели, а и при липсата на спор между страните, че ответникът е изпълнил
действията по полагане на течен каучук върху покрива, както и е заменил част от
етернитови платна върху конструкцията с други такива, предоставени от
възложителя и използвани преди това за покриване на друга сграда.
Съдът е приел също така, че изпълнителят е ползвал осигурен
от него течен каучук за ремонтните дейности. Съгласно разпоредбата на чл.259 от ЗЗД ако не е уговорено
друго, изпълнителят е длъжен да изработи
поръчаното със свои средства. В случая не се установила
уговорка, предвиждаща осигуряване на необходимия такъв материал от възложителя.
Тежестта за доказване на това е била върху изпълнителя, твърдящ подобна уговорка.
Ангажираните от него свидетели не установяват факти, касаещи конкретните уговорки, а твърдят
единствено, че са видели материала каучук на обекта, като не знаят кой го е
доставил.
Установило
се от гласните доказателства, а и не е бил
налице спор между страните, че скоро след приключване на ремонтните дейности
възложителя е уведомил изпълнителя за появил се теч от покрива – около десетина
дни по-късно, според показанията на св.****Ц.... При това следва да се приеме, според
РС, че възложителя е изпълнил задължението си по чл.264, ал.2, изр.второ от ЗЗД.
Установило
се от заключението по
съдебно-техническата експертиза, че в помещенията на търговския обект, чийто
покрив е бил ремонтиран от ответника са налице петна, показващи проникване на
вода и след ремонта. Установило се също
така, че положеното при този ремонт покритие е силно повредено, изветряло,
износено от атмосферните въздействия и практически липсващо. Стана ясно още от заключението,според РС, че
течният каучук като хидроизолационен материал е износоустойчив, водоустойчив, парапропусклив
и има дълъг експлоатационен срок. С оглед на това, състоянието към момента на
ремонтирания покрив обосновава извод, че в случая не е била спазена
стандартната технология за извършване на този вид изолация. А изпълнителят е
дължал изработка с качество, отговарящо на съответните технологични правила за
работа с подобен материал. При така установеното от експертното заключение,
съдът е приел, че изпълнената от
ответника работа страда от твърдените от възложителя недостатъци.
Това обосновава упражняване правото му
по чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД да иска заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците. Доколкото в случая се касае за строителни
работи, това право се погасява с пет годишен срок по смисъла на чл.265, ал.3 от ЗЗД.
Съдът
е приел, че разходите за отстраняване недостатъците следва да се приемат
в посочения от вещото лице размер от 3000лв. Възложителят е претендирал 2200лв.
и претенцията му се явява изцяло основателна и доказана.
С оглед горното, съдът е приел, че предявеният от Б.Т.В. иск с
правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД следва да бъде уважен,
респективно осъден ответника Т.М.Ц. да заплати на ищеца сумата от 2200лв.,
представляваща разходи, необходими за поправката на недостатъци на изпълнената
работа при извършен през пролетта на 2017г. ремонт на покрив на търговски обект
– магазин „**********, ведно с претендираната законна
лихва.
По иска
на Б.Т.В. против Т.М.Ц. с правно основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Ищецът по този иск претендира
заплащане на сумата от 1050лв., представляваща възнаграждение за извършената от
него работа по процесния договор.
Установило се е по делото, с оглед липсата на спор между
страните, че уговореното възнаграждение по договорното правоотношение е било в
размер на 1050лв.
Това задължение е лежало върху
възложителя и ответник по насрещния иск. В тежест на същия е и доказване факта
на плащане.
Съдът
е приел, че от събраните в настоящото производство доказателства не може
да се приеме за установено, че такова плащане е било извършено.
Показанията на свидетелите ****Д. и ***,
че не са чували изпълнителя Т.Ц. да се оплаква, че не му било платено, както и
факта, че до завеждане на настоящото производство не били заявявани подобни
претенции, според РС, не са достатъчни
за формиране на извод за извършено плащане. Такова не може да се приеме за
установено и от приложеното писмо от ТД на НАП Велико Търново, доказващо
единствено, че е имало сигнал от Б.В. за извършени от Т.Ц. нарушения на
данъчното и осигурително законодателство и то повече от година след твърдяната
дата на плащане на възнаграждението.
За
доказване изпълнението на парично задължение длъжникът може да поиска от
кредитора разписка по чл.77, ал.1 от ЗЗД и съответно длъжникът може да откаже
плащане, ако кредиторът не му издава такава. По делото такава разписка, която
не е задължително да е фактура, не е
представена.
С оглед
устния характер на съглашението и стойността му, допустими са и гласни
доказателства за установяване на плащането, но такива също не бяха ангажирани.
Следва да се има предвид, че
недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД. Упражнените в случая права, според РС, не
рефлектират върху възнаграждението по договора, т.к. не е претендирано
намаляването му, а е търсено заплащане на разходи за отстраняване на
недостатъци.
Предвид
изложеното, съдът е приел, че
предявеният насрещен иск също се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, респективно осъден ответника по него Б.В. да заплати на
ищеца Т.Ц. сумата от 1050лв., представляваща възнаграждение по процесния
договор за изработка.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви за изводите си ,
които се споделят изцяло от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Неоснователни
са възраженията и в двете въззивни жалби за необоснованост на решението.
Изложени са пространни мотиви относно приетите от съда доказателства, същите са
обсъдени в тяхната съвкупност, посочено е защо и дали се кредитират показанията
на свидетелите и защо се възприема заключението на ВЛ. Неоснователно е
възражението във въззивната жалба на Т.Ц. относно възприемането на заключението
на ВЛ. От същото е видно, че е правен оглед на имота и е дадено описание на
установеното от ВЛ. Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба на Б.В.
за липсата на оплаквания за дълъг период след извършения ремонт от страна на Ц.
за липса на плащане. Това обстоятелство не установява наличието на плащане и
мотиви в този смисъл са изложени много добре от първоинстанционния съд. Пред
въззивната инстанция не се представят доказателства, които да водят до извод,
различен от този на Пл РС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 1897 от 6.12.2018 г по гр. дело № 4216/2018 г по описа на РС – ПЛевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :