№ 175662
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110135529 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 29.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 35529 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „.................” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.
1
София, район „................., представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против Х. Д. А., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „............, за сумата от 500 лв. - главница, дължима по Договор
за паричен заем № 1343 от 04.02.2014 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Х. Д. А., и
договор за цесия от 22.06.2016 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „.................” ЕАД,
сумата от 352,80 лв. - договорна лихва за периода от 10.02.2014 г. до 11.08.2014 г., сумата от
496,76 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до 30.04.2024 г., законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 29.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 500 лв. - главница, дължима по Договор за паричен
заем № 1343 от 04.02.2014 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Х. Д. А., и договор за цесия
от 22.06.2016 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „.................” ЕАД, сумата от 352,80 лв. -
договорна лихва за периода от 10.02.2014 г. до 11.08.2014 г., законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за
направените по делото разноски в размер на 48,65 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
496,76 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до 30.04.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 04.02.2014 г., по който длъжникът в настоящото
производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на
чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на
съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно
до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното
производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят
становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството
на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е
специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на
обезщетение за забава след настъпване на падежа, обосновава вероятна основателност на
неравноправна клауза. Само за пълнота следва да се посочи, че липсват твърдения за размера
на претендираното обезщетение за забава и неговия размер до прехвърляне на вземането.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411,
2
ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените
суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „.................” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, район „................., представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и
С.А.Б., против Х. Д. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „............, за сумата от 496,76
лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава за
периода от 11.02.2014 г. до 30.04.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3