Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 04.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 803 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С искова молба, заведена с вх.
№16671/09.06.2017г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от Д.К.Д.,
ЕГН **********, и Б.Д. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, с постоянен адрес ***, срещу
„ПОЛЛАРД“
ООД (заличен търговец), ЕИК *********, с последно вписани седалище и
адрес на управление гр. Варна 9005, район „Приморски”, ж.к. „Чайка” бл.198,
офис 2, е предявен иск за приемане за
установено, че с вписване от 29.05.2017г., извършено от Агенция по
вписванията, рег. №20170529144238, е вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване на „ПОЛЛАРД“ ООД, ЕИК *********, от
търговския регистър поради приключила процедура по ликвидация на дружеството.
Така предявения иск се квалифицира
правно по чл.29, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
От ищците е формулирана и претенция да
им бъдат присъдени сторените в производството разноски, основаващо се на чл.78,
ал.1 от ГПК.
Основните твърдения на ищците Д.К.Д. и Б.Д. Д.
по фактите, обосноваващи исковата претенция, се свеждат до следното:
Ответното дружество „ПОЛЛАРД” ООД е бил собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1442, ведно с намиращата се в него
еднофамилна вилна сграда с 10135.2564.1442.1, който имот е съседен на
притежавания от Д.К.Д. поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1248, находящ
се в гр. Варна, Община Варна, „Вилна Зона”, к.к. Св.св. Константин и Елена,
ул.33-та, №14, ведно с намиращата се в имота сграда идентификатор
10135.2564.1248.4. Между страните са съществували дългогодишни спорове относно
нанесени щети от страна на „ПОЛЛАРД” ООД спрямо имота, притежаван от ищците.
На 30.03.2016г. ищците подали искова
молба срещу „ПОЛЛАРД”
ООД, въз основа на която било образувано гр.д. №3523/2016г. по описа на
Варненски районен съд (ВРС), 31 състав, с която били предявени претенции с
правно основание чл.50, вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. С Решение от 17.05.2017г. претенциите им са
били уважени, като ответното дружество „ПОЛЛАРД“ ООД било осъдено да заплати на ищеца Д.Д. сумата
2 946,24 лева за имуществени щети от настъпило по вина на ответника увреждане
на собствения му имот, ведно със законната лихва от дата 30.03.2016г. до
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 737,19 лева, а на ищеца Б.Д.Д.
сумите 1 500 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, 1 750 -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата 30.03.2016,
както и сумата 1 122,13 лева - сторени по делото разноски.
Препис от исковата молба по това дело
(гр.д. №3523/2016г. на ВРС) ответникът „ПОЛЛАРД” ООД получил на 20.04.2016г.
чрез А.Р., назначена впоследствие за ликвидатор на дружеството.
На 25.05.2016г., макар и след
преклузивния едномесечен срок, ответното дружество подало отговор на исковата
молба, с която оспорило исковите претенции. Същият бил подаден чрез адвокат Й.С.,
редовно упълномощен от управителя на „ПОЛЛАРД” ООД Н.А.П. на дата 29.04.2016г.
с правата да осъществи процесуално представителство по гр.д. №3523/2016г., PC -
Варна, 31 състав. Ответникът взел участие и в съдебните заседания, което се
установявало от протокол за проведено открито съдебно заседание на 04.04.2017г.
Преди предявяването на исковите
претенции по гр.д. №3523/2016г. по описа на ВРС, 31 състав, било образувано
гр.д. №11949/2015г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), 19 състав, с
предмет обезпечаване, по реда на чл.207 от ГПК, на доказателства, които ще
бъдат използвани впоследствие по гр.д. №3523/2016г., в хода на което била
изслушана и приета съдебно - техническа експертиза с участието на двете страни.
Като пълномощник по това дело (гр.д. №11949/2015г.) на ответното дружество
отново се е явил адвокат Й.С., редовно упълномощен от управителя Н.А.П. на дата
15.10.2015г.
Междувременно, на 20.05.2016г.
притежавания от ответното дружество недвижим имот бил прехвърлен на
съдружниците Т.Д.П. и Н.А.П., като сделката била обективирана в Нотариален акт
№130, том I, peг. 3944, дело 122/2016г. на Нотариус Александър Александров,
peг. №316 на НК.
Наред с това, с цел осуетяване
реализацията на правата на ищците по бъдещото осъдително решение, от страна на
„ПОЛЛАРД” ООД и неговите съдружници и управители били предприети действия по
прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация, като
заявлението за вписване на тези обстоятелства било е подадено в Търговския
регистър на дата 14.08.2016, а самата процедура по ликвидация била открита на
дата 18.08.2016г. За ликвидатор била назначена А.Р., посочена съгласно взето
решение от общото събрание на съдружниците на „ПОЛЛАРД” ООД от 30.05.2016г.
На 22.05.2017г., т.е. след
постановяване на решението по гр.д. №3523/2016г. по описа на ВРС, 31 състав,
ликвидаторът А.Р. подал заявление за приключване на ликвидацията с искане да
бъде вписано заличаването на дружеството. Това обстоятелство било вписано на
29.05.2017г. – вписване рег. №20170529144238.
При тези основни твърдения и като
твърдят, че е налице знание както у съдружниците в ответното дружество, така и
у неговия ликвидатор за съществуването на вземания на ищците спрямо „ПОЛЛАРД“
ООД, като макар същите да са били спорни и да не са били предявени,
производството по ликвидация на „ПОЛЛАРД” ООД не е могло да приключи докато
тези вземания съществуват и има неудовлетворени кредитори, основавайки се и на
разпоредбите на чл.268, ал.1, във вр. с чл.272, ал.1 и чл.273 от ТЗ, ищците
считат, че вписването на заличаването на ответното дружество като правен субект
е несъществуващо обстоятелство.
За доказване на тези свои твърдения с
исковата молба ищците са посочили и представили само писмени доказателства. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д.,*** ищците заявяват, че поддържат предявения иск и молят
за неговото уважаване. Подробно аргументите им са развити в
представена писмена защита.
Ответникът „ПОЛЛАРД“ ООД (заличен търговец),
ЕИК *********, гр. Варна оспорва като неоснователен предявения иск.
Твърди се, че след назначаването на
ликвидатора същият надлежно е отправил покана до всички кредитори (обявена в
Търговския регистър на 18.08.2016г.) за предявяване на вземания към
дружеството. И след като в шестмесечния срок такива вземания не са били
предявени, не са установени налични кредитори и от документацията на
дружеството, то съставените от ликвидатора и представени в търговския регистър
документи съответстват на действителното положение, поради което вписаното
заличаване на дружеството не съставлява несъществуващо обстоятелство.
Оспорват се твърденията на ищците за
наличие на знание у ликвидатора и съдружниците за претенциите на ищците спрямо „ПОЛЛАРД” ООД, основани
на воденото исково производство по гр.д.
№3523/2016г. по описа на ВРС, 31 състав, като се противопоставят
твърдения, че: - в
производството гр.дело №3523/2016г. са били допуснати множество процесуални
нарушения, едно от които е самото връчване на призовката на ответника; - към момента на
връчването - 20.04.2016г., А.Р. не е имала представителна власт спрямо „ПОЛЛАРД” ООД, тъй като
не е била нито ликвидатор, нито служител на дружеството; - адресът на дружеството: гр. Варна,
ж.к. „Чайка”, бл.198, офис 2, представлявал офис на агенция за недвижими имоти
„МОЯТ БГ АГЕНТ”, ЕИК *********, на която към него момент А.Р. е представляващ и
брокер в агенцията; - същият
е бил предоставян на чуждестранни клиенти, регистрирали търговски дружества по
Търговския закон на Р. България, с оглед удобство при предаването на
кореспонденцията им, като никой от служителите, приемащи кореспонденцията, не
се е запознавал с нея, а същата е била предавана на клиенти на агенцията за
недвижими имоти; - в
хода на съдебното производство не е била допусната поискана от ответното
дружество съдебно-техническа експертиза за сравняване на щетите, които ищците
твърдят, че са претърпели, с тези, които същите са заявили пред застрахователя
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” и за които са получили обезщетения на няколко
пъти; - по безспорен и категоричен начин е било доказано в
производството, че ищците са получили суми от „Булстрад Виена Иншурънс Груп” по
сключени от Д.Д. застраховки за недвижим имот, поради което с предявените
искове се целяло повторно получаване на обезщетение за едни и същи щети; - не бил разпитан и
поискан от ответното дружество свидетел, първоначално допуснат от съда; - с постановеното по гр.д. №3523/2016г. на ВРС
съдебно решение предявените искове се уважават само частично, като същото и
понастощем не е влязло в законна сила.
Тези аргументи са развити и поддържани
и от третото лице – помагач Н.А.П. – съдружник в заличеното дружество –
ответник „ПОЛЛАРД“ ООД, ЕИК
*********, конституирано с определение №3062/29.09.2017г.
В съдебно заседание пълномощникът на
ответника и третото лице –помагач Н.А.П.
адвокат Й.С.,***, аргументира становище за недоказаност на предявения иск и
моли за неговото отхвърляне. Подробно
аргументите им са развити в представена писмена защита.
Другият
съдружник в заличеното
дружество, също конституиран по негово искане като третото лице – помагач Т.Д.П. не е представил отговор и/или становище по предявения иск. В
съдебно заседание чрез упълномощен представител адвокат Г.В.,***, оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлен.
За да се произнесе по предявения иск,
съдът съобрази следното:
Основните твърдени от ищците факти, не
се оспорват от ответника. Същите се установяват и от приобщеното гр.д. №3523/2016г. по описа на Варненски
районен съд (ВРС), 31 състав, и извършената служебно справка в
Търговския регистър (чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ).
Така от гр.д. №3523/2016г.
на ВРС се установява, че на 30.03.2016г.
ищците Д.К.Д. и Б.Д. Д. са предявили искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество „ПОЛЛАРД” ООД, ЕИК
*********, да им заплати обезщетения за причинени вреди.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 20.04.2016г., като е отразено получаването от А.Й.Р. – служител.
От извършената справка в Търговския
регистър (ТР) се установява, че този адрес съвпада и с адреса на управление на
„МОЯТ БГ АГЕНТ” ЕООД, ЕИК
*********, чийто едноличен собственик на капитала и управител е А.Й.Р.. И за
двете дружества („ПОЛЛАРД” ООД и „МОЯТ
БГ АГЕНТ” ЕООД) е посочена
една и съща електронна поща - *****@*********.***,
налице е съвпадение и в посочените телефони, както и в предходните им адреси на
управление.
Впрочем, сам ответникът твърди, че адресът на дружеството - гр. Варна,
ж.к. „Чайка”, бл.198, офис 2, представлява офис на агенция за недвижими имоти
„МОЯТ БГ АГЕНТ”, ЕИК *********, който е предоставян на чуждестранни клиенти,
регистрирали търговски дружества по Търговския закон на Р. България, с оглед
удобство при предаването на кореспонденцията им.
Междувременно, на 20.05.2016г. ответното дружество се е
разпоредило с притежавания от него недвижим имот като с Нотариален акт №130,
том I, peг. №3944, дело №122/2016г. на нотариус А. Александров, peг. №316 в НК
собствеността му е била прехвърлена на съдружниците Т.Д.П. и Н.А.П..
На 18.08.2016г. по партидата на
дружеството са вписани промени – прекратяване на дейността и откриване на
производство по ликвидация със срок на ликвидация шест месеца
от обявяване на поканата до кредиторите в търговския регистър (вписване рег. № 20160818110007). Като ликвидатор е вписан А.Р..
Заявлението е подадено от адвокат Й.С.,
като е приложено и нарочно издадено му от А.Р. пълномощно от 18.08.2016г.
На 26.08.2016г. по партидата на
дружеството е обявена покана до кредиторите по чл.267 от ТЗ за предявяване на
вземанията им (вписване рег. №
20160826122946).
По гр.д. №3523/2016г.
на ВРС са проведени няколко открити съдебни заседания (последното
на 04.04.2017г.), в които ответникът е бил представляван от адвокат Й.С.,
надлежно упълномощен от управителя на „ПОЛЛАРД”
ООД Н.А.П..
На 17.05.2017г. е постановено съдебното
решение, с което исковете са били уважени (частично на ищеца Д.Д., съответно изцяло на ищеца Б. Д.).
Това решение понастоящем не е влязло в сила.
Непосредствено след постановяването на
съдебния акт в ТР е вписано заличаването на ответното дружество „ПОЛЛАРД” ООД поради
приключила процедура по неговата ликвидация (вписване рег. № 20170529144238). Заявлението е подадено от адвокат Й.С.
– упълномощен от ликвидатора А.Р. като са приложени два броя пълномощни - от
18.08.2016г. и от 05.04.2017г. В представения доклад на ликвидатора е посочено,
че дружеството няма задължения към кредитори.
Между страните не е налице спор, че
ищците Д.Д. и Б. Д. не са
предявили вземанията си спрямо ответника в хода на производството по
ликвидация.
Наред с настоящия иск ищците Д.Д. и Б. Д. са предявили и иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо тях извършената
продажба на притежавания от длъжника „ПОЛЛАРД”
ООД недвижим имот, на съдружниците
Т.Д.П. и Н.А.П.,
обективирана в НА №130, том I,
peг. №3944, дело №122/2016г. на нотариус А. Александров, peг. №316 в НК.
При така установените фактически
положения, за да се произнесе по същество на предявения иск, съдът съобрази
следното:
С предявяването на искова молба
настъпва висящност на процеса с всички произтичащи от това законови последици,
установени в чл.296 и следващите от ГПК. Връчването
на съдебните книжа по предявените искове удостоверява знание за предявените от
ищците по съдебен ред имуществени претенции.
Откриването на производство по ликвидация
на ответника в исковото производство е ирелевантно обстоятелство за исковия
процес съгласно правилата, установени в чл.229 от ГПК. По силата на чл.269 от ТЗ ликвидаторът е приравнен на изпълнителния орган на дружеството – ответник,
спрямо който в хода на висящия исков процес е открито производство по
ликвидация. Именно от ликвидатора зависи дали да обжалва или не постановеното
решение по предявения срещу дружеството в ликвидация осъдителен иск.
Упражняването на тази правна възможност по силата на чл.268, ал.4 от ТЗ трябва
да отговаря на изискванията за грижата на добрия търговец.
Висящността на исковото производство
срещу ответника има определящо значение за действията на ликвидатора и за
законосъобразното провеждане на ликвидационното производство и неговото
приключване. Грижата на добрия търговец, възведена в чл.268, ал.4 от ТЗ, следва
да се тълкува и прилага съобразно установените обективни положения, въз основа
на които може да се направи обоснован извод за това дали ликвидаторът е знаел
или поне е могъл да узнае за предявените искове срещу ответното дружество,
предприело в хода на висящия исков процес действия по ликвидация. Тази грижа на
добрия търговец включва и проверка по седалището и адреса на управление на
дружеството в ликвидация за съдебните производства, по които същото е страна. В
конкретния случай адресът на управление на ответното дружество съвпада с адреса
на управление на дружество, чийто едноличен собственик и и управител е именно
назначеното за ликвидатор лице А.Й.Р.. Именно на този адрес същото това лице е
получило препис от исковата молба на ищците Д.Д. и Б. Д. и приложенията към нея, като защитата на ответното дружество
по образуваното гр.д. №3523/2016г.
на ВРС е осъществена от адвокат Й.С., упълномощен и от
ликвидатора А.Р. за представителство в ликвидационното производство.
Като има предвид това съдът приема за
безспорно установено в настоящия случай, че ликвидаторът е знаел за висящото
производство по предявените осъдителни искове срещу дружеството, което той
представлява. Независимо от това дали ищците – кредитори с оспорвани от
ответното дружество в ликвидация вземания, са предявили същите в срока по
чл.272 ал.1 ТЗ, то същите е следвало да бъдат съобразени от ликвидатора при
последващо разпределение на имуществото като приключването на производството по
ликвидация е следвало да изчака разрешаването на правния спор, с предходно
заделяне на имущество в обезпечение на спорните вземания (чл.272, ал.3 ТЗ).
С оглед на горното настоящият съдебен
състав намира, че са налице нарушения на правилата, установени в Търговския
закон, отнасящи се до законосъобразността на ликвидационното производство и
гарантиращи законните интереси на кредиторите да получат удовлетворение на
техните парични вземания. Целта на настоящото производство не е и не може да
бъде ревизия на извършената ликвидация. Достатъчно за основателността на иска
по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е да се установи, че заличаването на търговското дружество
се основава на незавършен фактически състав по чл.273, ал.1 от ТЗ.
В настоящия случай предявените от
ищците осъдителни искове са уважени от първоинстанционния съд. Преразглеждането
на този въпрос, в който смисъл са наведените доводи със защитата на ответника,
следва да се извърши по реда и при условията, установени в чл.258 и следващите
от ГПК. Ето защо възражението, с което по отношение на ищците в настоящия исков
процес се оспорва качеството има на кредитори следва да се бъде оставено без
уважение.
Фактите, че ликвидационното
производство е открито в хода на висящия исков процес, приключил с уважаване на
осъдителните искове, предявени спрямо ответното дружество, като самото
ликвидационно производство се е развило в нарушение на разпоредбите на чл.268,
ал.4 и на чл.273, ал.1 от ТЗ, налагат от фактическа и правна страна
категоричния извод, че подаването на заявлението за приключване на ликвидацията
и заличаването на дружеството ответник на 29.05.2017г. само няколко дни след
произнасянето на решението от 17.05.2017г. по гр.д. №3523/2016г.
на ВРС по осъдителните искове на ищците срещу ответника в
ликвидация, е извършено в нарушение на Глава седемнадесета от ТЗ.
След като производството по ликвидация
не е приключило по начина, предвиден в закона, заличаването на ответното
дружество от търговския регистър съставлява вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1 от .
Предявеният в този смисъл главен иск се преценява като основателен и се уважава
от съда.
При този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК исканията на
ищците да се осъди ответника да им заплати сторените разноски за производството
по делото се преценяват като основателни. Съгласно представените списъци по
чл.80 от ГПК и доказателствата за направа (л.204-214) същите са в размери от по
390 лева за всеки един от ищците и се присъждат изцяло.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че с вписване от 29.05.2017г., извършено от Агенция по вписванията, рег. №20170529144238,
по партидата на „ПОЛЛАРД“ ООД (в
ликвидация), ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, на заличаване на дружеството поради приключила
процедура по ликвидация, е вписано
несъществуващо обстоятелство,
на основание чл.29, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ОСЪЖДА
„ПОЛЛАРД“ ООД (заличен търговец), ЕИК *********, с
последно вписани седалище и адрес на управление гр. Варна 9005, район
„Приморски”, ж.к. „Чайка” бл.198, офис 2, да
заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата 390 лева (триста и деветдесет лева), представляваща
сторени разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА
„ПОЛЛАРД“ ООД (заличен търговец), ЕИК *********, с
последно вписани седалище и адрес на управление гр. Варна 9005, район
„Приморски”, ж.к. „Чайка” бл.198, офис 2, да
заплати на Б.Д. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата 390 лева (триста и деветдесет лева), представляваща
сторени разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните
пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на препис от същото.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: