Определение по дело №108/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.196 и сл ГПК/отм./ и е образувано по въззивни жалби на Министерството на Р. Р. и Б.-Г.С., подадена Ч. О. У. на О. с А. Ц. Г.Б. и на Т.”. У., със седалище и дрес на управление с.Г. У.”. № 63 ЕИК * представлявана от председателя Ч. Ш., подадени срещу решение № 2022/21.06.2010 год. по Г.дело № 265/2007 год. на Районен съд Г. Д..

В жалбата на Министерството на Р. Р. и Б.-Г.София са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта му: 1/ с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за отмяна на нотариален акт за собственост по давностно владение № 132/11.07.2003 г., том III, per. №4699, дело №517 на нотариус Е. Л.О. с район на действие РС-Г. Д.; 2/ с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Държавата за признаване за установено по отношение на Т. „Н. У.-с. Г., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш., О. Г., представлявана от кмета А. Б., и В. И. Д., че Държавата е собственик на следния недвижим имот: терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", Марчевско землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. Ковачевица, от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „Огняновски минерални бани"-с. О., О. Г., О. Б. част от който е УПИ с площ от 1.048 кв. м. по КП на с. М. парцел XIII, ведно с построената върху него едноетажна сграда -ресторант „М.", и осъждане на ответниците Т.”. У. с.Г., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. да предадат владението върху имота.

Поддържа се, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавната собственост, публична държавна собственост са имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост.

Съгласно чл. 15, от Закона за водите /действащ към датата на предявяване на иска/, публична държавна собственост са и земите, заети от пояс І на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията на питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл.14 т.2. Следователно вътрешният пояс на санитарно-охранителните зони е публичната държавна собственост, съгласно Закона за водите, като индивидуализирането на охранителна зона „А" за конкретния спорен имот /най-вътрешен пояс/ е направено със Заповед № 6210/1978 г. на МНЗ. Според Заповед №6210/30.05.1978 г. на Министерството на народното здраве, /обн. ДВ бр. 4/12.01.1979 г./ за утвърждаване зони за хидрогеоложка и санитарна охрана, са утвърдени като охранителна зона „А" Г. минерални бани /с. Г./, охранителната зона е разположена по поречието на р. К. на разстояние около 1300 м. с максимална ширина за всеки бряг поотделно /ляв и десен/, считано от коритото на реката на 130-150 м. Съгласно заключението на вещото лице ивицата, заключена между р. К. и разположеният южно от нея път за с. М. е с ширина 100 м., Заповед №6210/1978 г. на МНЗ определя ширина на ивицата от 130 м т. е. обхваща спорния имот изцяло. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че процесиите имоти /13 129 кв. м./ изцяло попадат в обхвата на Заповед №6210/1978 г. на МНЗ. Посочената заповед има правно действие и към настоящия момент. Утвърдените санитарно-охранителни зони, на основание §4, ал. 2 от ПЗР на Наредба №3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, запазват действието си и към настоящия момент. Според чл. 11 и чл. 15 от Закона за водите, публична държавна собственост са земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и на водоизточниците на минерални води по чл. 14, т. 2 от същия закон. Според чл. 14, т. 2 от Закона за водите, изключителна държавна собственост са минералните води по списък съгласно приложение №2 от същия закон. В посочения списък под т. 53 фигурират минералните води, находящи се в Огняново-Г., О. Г., О. Б. за които санитарно-охранителната зона е определена със Заповед №6210/30.05.1978 г. на Министерството на народното здраве.

Поддържа се също, че е незаконосъобразно становището на съда, с което е прието, че собствеността на Държавата не произтича и от акт №1342/27.08.1995 г. на Общинска администрация с. Г., тъй като АДС е съставен по чл. 77 от НДИ /отм./ без да е посочена коя точно хипотеза е налице, както и че имотът е общински, тъй като Закона за собствеността за периода от 1990­1996 г. не прави разлика между общинска и държавна земя. Разграничението се прави с приемането през 1996 г. на Закона за държавната собственост. С приемането на Конституцията на РБ, общинската и държавната собственост се разграничени, като първото детайлизиране на вещите, които са общинска собственост законодателно е уредено §7 от ЗМСМА,1991 г., съгласно който в собственост на общините преминава по т. 1 следните държавни имоти: водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната О., заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения, който текст кореспондира с действащия към онзи момент Закона за водите. Оттук и извода, че, държавна собственост са всички имоти и вещи извън изрично посочените в §7 от ЗМСМА. Поддържа се, че картният материал от 1934 г. и 1936 г., на който се позовава съдът е несъотносим към предмета на спора, тъй като същият се отнася за земи, преди одържавяването им. На следващо място, О. Г. не е предявила инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на страните в процеса, че спорният имот е общинска собственост. Следователно съдът недопустимо в мотивите обсъжда, че имотът е общинска собственост без такива твърденията да са били наведени в производството или такъв насрещен иск да е бил предявен.

Поддържа се също, че със Заповед №6210/30.05.1978 г. на Министерството на народното здраве, /обн. ДВ бр. 4/12.01.1979 г./ за утвърждаване зони за хидрогеоложка и санитарна охрана, са утвърдени като охранителна зона „А" Гоцеделчевските минерални бани /с. Г./, охранителната зона е разположена по поречието на р. К. на разстояние около 1300 м. с максимална ширина за всеки бряг поотделно /ляв и десен/, считано от коритото на реката на 130-150 м. е определена и индивидуализирана. Счита се неправилен изводът на съда, че отразените в картите каптажи не попадат в процесния имот. Видно от картният материал, приет като доказателство по делото, каптажите са отразени в картата към Заповед №6210/30.05.1978 г. на Министерството на народното здраве. Вън от посоченото, двата каптажа на минерална вода, находящи се в спорния имот са индивидуализирани с Подробен устройствен план, като за тях има съответно отреждане. Следователно и към момента на сключване на договора между О. Г. и Т. „. У., както и към момента на издаване на нотариалния акт за собственост по давностно владение на В. Д. /11.07.2003 г./, единствен собственик и на двата имота е била Държавата. В. Д. не е могъл да придобие по силата на давностно владение собствеността върху имот с площ от 1048 кв. м., тъй като съгласно чл. 7 от Закона за държавната собственост имотите публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност. Същите не могат да бъдат и предмет на разпоредителни сделки, тъй като са изключени от гражданския оборот /чл. 7 от ЗДС/. Т. „. У. не е станала собственик на имот с площ от 13 129 кв. м. по силата на договора за покупко-продажба, тъй като О. Г. се разпоредила с повече права отколкото притежава, продавайки чужд имот. Т. „. У. е купила имота от несобственик и като приобретател не е могла да придобие повече права от своя праводател. Следователно и Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. не са станали собственици на по 1/6 ид. част от същия имот, тъй като Т. „. У. не е била собственик на имота. Породи което и договорите за покупко-продажба не са породили целените вещно-правни последици и с тях не е прехвърлена валидно собствеността върху имота. Целеният вещноправен ефект не е настъпил по отношение на държавата. Договорът не може да породи правно действие и ответниците Т. „. У., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. владеят имота без правно основание. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове. Претендират се и направените по делото разноски.

В жалбата на Т.”. У. са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта: 1/ с която е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.1995 година, сключен между О. Г. и Т. „. У. поради противоречие със закона; 2/ с която е отменен нотариален акт за собственост №79 том.1,рег.№2882,дело №214/2000 година на нотариус Е. Л.-О.. Твърди се, че по време на изповядване на сделката е в сила ЗМСМА .Същият закон в разпоредбата на:чл.14 сочи,че общината има право на собственост: чл.18, че орган ма местното самоуправление е общинския съвет: чл.21 определя правомощията на същия този съвет: чл.38 сочи,че орган на изпълнителната власт на общината е кмета. Поддържа се, че този закон отменя Закона за народните съвети, който закон в чл.1 определя народните съвети като местни органи на държавна власт и местно самоуправление и в чл.42 ,че ИК е изпълнителен и разпоредителен орган на народния съвЕ. Следователно Председател на ИК като представител на изпълнителната власт не съществува.Отделно от това в чл.21 т.З ЗМСМА в редакцията действуващ към изповядване на сделката-решения за разпореждане с общинско имущество се вземат от Общински съвет, като същия определя и правомощията на кмета в тази О.. По делото е представен протокол от заседание на Общински съвет Г.- Протокол №3 16.01.1992 година,от който е видно, че с решение №115 т.З е предоставено право на кмета на общината да продава недвижими имоти на граждани и огранизации. А от това следва само едно,че сделката е изповядана от лице имащо право на това-кмета на общината и по реда предвиден в закона,а именно ЗМСМА. Твърди се, че процесният имот е собственост на О. Г., най -малко на две основания-по силата на чл.6 ал.2 т.1 и т.6 от ЗС в редакцията на закона действуваща към датата на изповядване на сделката. На първо място общината е собственик на имота на основание пар.7 от ПЗР на ЗМСМА т.6, а така също и по силата на реституцията въз основа на ЗСПЗЗ. По делото е изслушана експертиза неоспорена от страните, от която наред с представените писмени документи се установява, че имота е собственост на общината преди образуване на ТКЗС и следователно и по силата на същия закон се възстановява в собственост на общината. Не на последно място от значение е факта, че сделката-покупко-продажба е изповядана на 04.05.1995 година. Правилото на чл.106 от ЗСПЗЗ е прието със ЗИД на ЗСПЗЗ Д-н в-к бр.45 95 година в сила от 16.05.1995 година Едва тогава за първи път се въвежда разпоредбата на ал.4,че застроените терени стават държавна собственост, т.е. към датата на сключване на договора имота не е държавна собственост. Дори теоретично да приемем,че имота не е собствен на общината, то договорът отново не е нищожен,тъй като продажбата на чужда вещ-имот не е недействителна. От друга страна се сочи, че съдът е отхвърлил предявеният иск за собственост като е приел,че държавата не е собственик на прилежащия терен.А от това следва,че липсва правен интерес от страна на държавата да предяви иска с правно основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно-постановено в нарушение на закона и вместо него да се постановите ново решение, с което да се прекрати производството по иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради липса на правен интерес или да се отхвърлите като неоснователен. Претендира се заплащане на сторените по делото разноски.

Ищецът, Министерството на Р. Р. и Б.-Г.София, възразява срещу наведените оплаквания от Т.”. У.. Поддържа, че договорът за покупко-продажба, сключен между О. Г. и Т. „. У. е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с тогава действащия Закон за собствеността. Съгласно редакцията на чл. 15 от ЗС, в сила между 1990 г. и 1996 г., правото на собственост върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и на граждани по реда на чл. 13 от него, а именно: въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имота. Въз основа на тази заповед се сключва договор между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия преобретател. Липсва такава заповед за продажба на имота. Договорът не е сключен и от законово упълномощеното лице, а именно Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвЕ. Същият е сключен от Кмета на Общината. Счита, че чл.15 във вр. чл. 13 от ЗС е приложимата нормативна уредба, тъй като едва 1996 г. с приемане на Закона за общинска собственост се определя нов ред за разпореждане с имоти-общинска собственост. Ако се приеме, че Кметът на Общината е компетентния орган за извършване на разпоредителни сделки, то няма решение на Общинския съвет по чл. 21, т. 3 на ЗМСМА. Съгласно чл. 21, т. 3 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения по придобиването, стопанисването и разпореждането с общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази О.. Когато решението предвижда продажба на земя извън регулацията, то се подлага на референдум от населението. Решението на Общинският съвет като А. акт следва да бъде взето за всеки конкретен имот, като не може общинският съвет да делегира права на кмета на съответната О., които са изрично в неговата компетентност. Нещо повече, към 1995 г. спорния имот се е намирал извън регулация /за първи имота за имота ПУП е одобрен едва през 2003 г./. Следователно договорът на покупко-продажба отново е нищожен.

Сочи се също, че съгласно чл. 106 ал. 1 от ЗСПЗЗ не се възстановява собствеността върху земеделска земя, независимо дали е включена в ТКЗС или други селскостопански организации, ако са намира в границите на урбанизирана територия и е застроена или върху нея са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване. Такива застроени имоти, съгласно чл. 106, ал. 5 от ЗСПЗЗ, са държавна собственост. Следователно спорният имот не подлежи на възстановяване на О. Г., тъй като същият е бил застроен и по силата на чл. 106, ал. 5 от ЗСПЗЗ е станал държавна собственост. Няма и каквито и да било доказателства по делото, имотът да е реституиран на О. Г., каквито твърдения се правят във въззивната жалба. Твърди се, че за държавата е налице и правен интерес за прогласяване нищожност на договора.

По делот са събрани допълнителни доказателства, като е изслушано заключение на вещото лице по поставени допълнителни задачи от жалбоподателя Министерство на Р. Р. и Б..

Като обсъди доводите на страните и извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.197 ГПК/отм./ от надлежни страни в производството с правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, поради което са процесуално допустима. По съществото на спора жалбата на Министерството на Р. Р. и Б. е основателна, а жалбата на Т.”. У. е неоснователна, по следните съборажения:

Със сключен на 04.09.1995 г. договор за продажба на недвижими имоти като прилежащи терени, върху които е извършено строителство от Т. „. У. - Г., О. Г., представлявана от кмета Б. М., е прехвърлила собствеността върху 3 недвижими имота, представляващи прилежащи терени на Т. „. У., между които и процесния, посочен в т.3-прилежащ терен с площ от 13 129 кв.м., находящ се в местността "Б.", Марчевско землище, при граници: от север-р.К. от юг-стария път за с.К., от запад-хълм, от изток-стар път за Б.. Въз основа на същия, нотариус Е. Л.-О., с район на действие РС-Г.Г. Д., рег.№ 137, е издала нотариален акт № 79, том І, рег.№ 2882, дело № 214/2000 г., като на 04.05.2000 год. е признала кооперацията за собственик на описаните в договора имоти, между които и процесния. Имотът е с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15. С нотариален акт за покупко-продажба № 181/18.03.2003 год. на Районен съд Г. Д.том І рег.№ 1804 дело 176, Т.”. У. е продало съответно на Х. Ч. Ш. 1/6 ид.част и А. Ч. Ш. 1/6 ид.част от същия имот.

С нотариален акт № 132, том ІІІ, рег.№ 4699, нот.дело № 517/2003 г., издаден от нотариус Е. Л.-О., с район на действие РС-Г.Г. Д., рег.№ 137, ответникът В. Д. на 11.07.2003 год. е признат за собственик на основание давностно владение върху УПИ с площ от 1.048 дка, съставляващ по кадастралния план на с.М. О. Г., О. Б. парцел ХІІІ, ведно с построената в имота едноетажна сграда - ресторант "М." със застроена площ от 200 кв.м.. Този имот е част от имота с площ от 13 129 кв.м..

Видно от приетия като писмено доказателство акт за държавна собственост № 1342/27.08.1995 г. процесния терен от 13 129,00 кв.м., предмет на договора, към момента на сключването му, е бил държавна земеделска земя.

Съгласно удостоверение № 08-14-1000/16.04.2007 год., издадено от кмета на О. Г., за процесният имот от 13 129 кв.м. няма издаван акт за общинска собственост до 01.06.1996 год..

Процесният имот към настоящия момент няма статута на земеделска земя, тъй като с решение № КЗЗ-4/11.06.2001 г. на Комисията за земеделските земи при МЗГ/ л.121/, е променено предназначението на 13 129 кв.м. земеделска земя в землището на с.М. местност "О.бани", О. Г., върху която е изграден обект "Почивна база". Съгласно Заповед № 08/07.01.2003 год. на Кмета на О. Г. е одобрен Подробен устройствен план-план за застрояване и регулация на земеделски имот, собственост Т.”. У., находящ се в местността "Огняновски минерални бани", землище на с.М. за Почивна база. Заповедта е влязла в сила на 28.01.2003 год..

В съдебно заседание на 24.11.2008 год. вещото лице А. М., изготвило съдебно-техническата експертиза, е заявило пред РС, че поддържа само допълнително представеното заключение, което е приложено към делото. Съгласно това заключение Заповед № 6210/30.05.1978 год. на Министреството на народното здраве/ обн. Д.в. бр.4/12.01.1979 год./ за утвърждаване зони за хидрогеоложка и санитарна охрана, обхваща по поречението на р.К. една полоса с ширина от 130 до 150 метра включваща целия район на земята между реката и стария път за с.К.. Процесният имот от 13 129 кв.м. изцяло попада в тази полоса. В тази полоса, видно от заключението и скицата към същото, попада и имота от 1, 048 дка., представляващ парцел ХІІІ, предмет на нотариален акт № 132 том ІІІ дело 517/2003 год., който е част от имота с площ от 13 129 кв.м..

От приетия като доказателство протокол № 3 от заседание на ОбС на О. Г., проведеното на 16.01.1992 г. се установява, че на същото е взето решение № 5 в т.3, от което е дадено разрешение на кмета на общината да продава недвижими имоти и да учредява вещни права върху тях на нуждаещи се лица и организации/ л.147/.

По делото са представени доказателства във връзка с изграждането на помощно стопанство-оранжерии и Почивна база и във връзка със записванията на имота по кадастъра на Воден синдикат към 1935 г. и по разписната книга и картен материал също към 1935 г. Представен е и протокол от заседание на Поземлена комисия с.Г., проведено на 21.12.2000 г., на което с везто решение и са определени прилежащите площи към изградените от Т. „. У. обекти.

Като доказателство е прието и съдебно решение № 458/10.11.2006 год. постановено по Г.дело № 155/2005 год. на Районен съд Г. Д..С това решение съдът е прогласил нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти като прилежащи терени, върху които е извършено строителство от Т.”. У.-с.Г., от 04.05.1995 год., сключен между О. Г. -продавач и Т.”. У.-купувач, за следните недвижими имоти:1/.прилежащ терен представляващ парцел V с площ от 2170 кв.м., находящ се в местността "Ч.Ч.", при граници: от север-път от с.К. за Горско стопанство "Б.", от юг река К. от запад парцел VІ, от изток парцел ІІІ и ІV; 2/ прилежащ терен представляващ парцел VІ с площ от 1189 кв.м. находящ се в местността "Ч. Ч.", при граници: от север-път от с.К. за Горско стопанство "Беслет", от юг и запад река К. от север парцел V; 3/прилжащ терен с площ от 13 129 кв.м. находящ се в местността "Б.",М. землище, при граници: от север река К. от юг-стария път за с.К., от запад хълм, от изток стар път за "Б.", като сключен в противоречие със закона. Със същото решение е отменен нотариален акт за собственост № 79 том І рег.№ 2882 дело № 214/2000 год. на нотариус Е. Л.-О.. Ноторно известен е факта на съда, че това решение е потвърдено с решение на Окръжен съд Б. по в.Г.дело № 1307/2006 год. и е влязло в сила на 16.11.2009 год. с определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. По това дело не е участвала Държавата

По делото е назначена и изслушано допълнително заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.

Законосъобразно районният съд е приел, че атакувания договор за покупко-продажба от 04.09.1995 год. в т.3 е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД. Процесният имот към момента на покупко-продажбата е бил държавна собственост.

С цитиранат по-горе Заповед № 6210/30.05.1978 год. на Министерството на народното здраве/обн. Д.в. бр.4/12.01.1979 год./ за утвърждаване зони за хидрогеоложка и санитарна охрана, са утвърдени като охранителна зона "А" Г.минерални бани . Според заповедта тази охранителна зона е разположена по поречието на р.К. на разстояние около 1300 метра с максимална ширина за всеки бряг поотделно/ляв и десен/, считано от коритото на реката, на 130-150 метра. Както е посочило вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза процесният имот от 13 129 кв.м. попада изцяло в тази зона. В тази зона попада иимота от 1, 048 дка., представляващ парцел ХІІІ, за който е издаден нотариален акт № 132 том ІІІ дело 517/2003 год. на В. Д., тъй като северната му граница е река К..

Според чл.11 и чл.15 от Закона за водите, публична държавна собственост са земите заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и на водоизточниците на минерални води по чл.14 т.2 от същия закон. В този смисъл Държавата е собственик на на прилежащия терен, представляващ санитарно-охранителен пояс "А" към река К. още от 1978 год., когато и издадена Заповед № 6210/30.05.1978 год..

Съгласно чл.18 ал.1 от Конституцията на Република България водите с национално значение са изключително държавна собственост. Според чл.14 т.2 от Закона за водите изключителна държавна собственост са минералните води по списък съгласно приложение № 2 от същия закон. В посочения списък под № 53 фигурират минералните воади находящи се в О.-Г. , О. Г. О. Б. Минерален водоизточник каптаж "М.", който се намира в УПИ с площ от 1 048 кв.м., съставляващ по кадастралния план на с.М. парцел ХІІІ. Около каптажа, съгласно чл.18 от Наредба № 2/01.08.1989 год. за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битови водоснабдяване, се определя санитарно охранителен пояс "А", който не може да бъде на разстояние по-малко от 25 метра от водовземното съоръжение.

С приемането на Конституцията на РБ, общинската и държавната собственост се разграничени, като първото детайлизиране на вещите, които са общинска собственост законодателно е уредено §7 от ЗМСМА/1991 г., съгласно който в собственост на общините преминава по т. 1 следните държавни имоти: водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната О., заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения, който текст кореспондира с действащия към ония момент Закона за водите. Следователно, държавна собственост са всички имоти и вещи извън изрично посочените в §7 от ЗМСМА. В случая картният материал от 1934 г. и 1936 г. не следва да се взема предвид, тъй като същият се отнася за земи, преди одържавяването им. Следователно и към момента на сключване на договора между О. Г. и Т. „. У., както и към момента на издаване на нотариалния акт за собственост по давностно владение на Вл. Д. /11.07.2003 г./ единствен собственик и на двата имота е била Държавата. В. Д. не е могъл да придобие по силата на давностно владение собствеността върху имот с площ от 1048 кв. м., тъй като съгласно чл. 7 от Закона за държавната собственост имотите публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност. Същите не могат да бъдат и предмет на разпоредителни сделки, тъй като са изключени от гражданския оборот /чл. 7 от ЗДС/. Т. „. У. не е станала собственик на имот с площ от 13 129 кв. м. по силата на договора за покупко-продажба, тъй като О. Г. се разпоредила с повече права отколкото притежава, продавайки чужд имот. Т. „. У. е закупила имота от несобственик и като приобретател не е могла да придобие повече права от своя праводател.Следователно и Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. не са станали собственици на по 1/6 ид. част от същия имот, тъй като Т. „. У. не е била собственик на имота. Породи което и договорите за покупко-продажба не са породили целените вещно-правни последици и с тях не е прехвърлена валидно собствеността върху имота. Целеният вещноправен ефект не е настъпил и по отношение на държавата. Договорът не може да породи правно действие и ответниците Т. „. У., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. владеят процесния имот без правно основание. В тази връзка неоснователни се вявят изложените в жалбата на Т.”. У. твърдения, че към момента на сключване на договора с общината процесният имот е бил общинска собственост.

С оглед на изложеното окръжният съд счита за неоснователни изводите на районният съд, че предявените искове с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./, чл.108 от ЗС, и искането за отмяна на нотарилаен акт за собственост № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение на УПИ с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "М.", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м., са неоснователни и недоказани. Както бе посочено по-горе и двата процесни имота попадат в терен държавна собственост. Отразените в картите каптажи попадат в процесните имот. Видно от картният материал, приет като доказателство по делото, каптажите са отразени в картата към Заповед № 6210/30.05.1978 г. на Министерството на народното здраве. Вън от посоченото, двата каптажа на минерална вода, са индивидуализирани с Подробен устройствен план, като за тях има съответно отреждане.

След като процесните имоти са били държаввна собственост, то към момента на сключване на договора за покупко-продажба между Т.”. У. и О. Гпъмен приложимият закон е Закона за собствеността - р.І. Относно преотстъпването на правото на собственост чл.15 (в сила до отмяната му през 1996 г.) от същия препраща към чл.13 (в сила до отмяната му през 1996 г.), където е уредена особена процедура за това, а именно: предвидено е издаването на заповед от Председателя на съответния общински съвет по местонахождението на имота, в която да се определи цената, по която ще се извърши сделката. Тази редакция на чл.13 (отм.) от ЗС дава основание да се приеме, че е необходима изрична заповед за продажбата на всеки отделен имот и не може това да стане Ч. общо овластяване на дадено лице, както твърди жалбоподателят Т.”. У.. В този смисъл настоящият състав не споделя становището на ответника, че въз основа на решение № 5 на Общинския съвет, материализирано в Протокол № 3/16.01.1992 г. - т.3, с което е разрешено на кмета на общината да продава недвижими имоти и да учредява вещни права върху тях, е спазено изискването на чл.13 (отм.) от ЗС. Освен това не е определена и цената, по която да се извърши продажбата. Това налага извода, че процесният договор е сключен при нарушение на реда, предвиден за сключване на този вид сделки (с предмет недвижими имоти-държавна или общинска собственост) и искът за обявяването на неговата нищожност е основателен. В тази част решението на районният съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното въззивната инстанция счита за доказани и основателни предявните искове по чл.97ал.1 от ГПК/отм./ и по чл.108 от ЗС. Следва да се признае за установено по отношение на Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш., О. Г., представлявана от А. А. Б.-Кмет на О. Г. и В. И. Д., че Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. е собственик на следния недвижим имот: терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „Огняновски минерални бани"-с. Огняново, О. Г., О. Б. в който имот попада и УПИ с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "М.", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м., за който е издаден нотариален акт за собственост № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение.

На същото основание следва да се уважи и предявеният иск по чл.108 от ЗС. Същият има за предмет осъждането на Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. да предадат на Държавата владението върху процесния имот-терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „О. минерални бани"-с. О., О. Г., О. Б. който се владее от същите без основание. Основателността на претенцията произтича и въз основа на още едно обстоятелство-влязлото в сила решение № 458/10.11.2006 год. постановено по Г.дело № 155/2005 год. на Районен съд Г. Д.. Всеки може да се позове на нищожността. Активната легитимация на ищеца е доказана, липсва валидно правно основание, което да легитимира ответната кооперация, Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. като собственици на имота.. Наличието на втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, свързана с факта на владението, не се спори между страните, и се установява от останалите доказателства по делото. Това се потвърждава и от приложеното като доказателство по делото искане от Т.”. У./ л.370/, в което кооперацията поддържа, че е собственик и владее процесния имот. В съдебно заседание на 17.06.2010 год. вещото лице също е посочило, че при направения оглед на място е установил, че процесния имот се владее от Т.”. У.. Освен това от приетия като доказателство по делото протокол за въвод във владение на недвижим имот от 04.04.2007 год. е видно, че Т.”. У. е въведена във владение в онази част от процесния имот, която е била ползвана от В. Д.. Ето защо, искът по чл. 108 от ЗС също се явява основателен.

В този смисъл решението на районинят съд следва да се отмени и постанови друго такова, с което да се признае за установено по отношение на Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш., О. Г., представлявана от А. А. Б.Кмет на О. Г. и В. И. Д., че Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. е собственик на следния недвижим имот: терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „О. минерални бани"-с. Огняново, О. Г., О. Б. в който имот попада и УПИ с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "М.", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м., за който е издаден нотариален акт за собственост № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение.

Следва да се осъдят Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. да предадат на Държавата владението върху процесния имот-терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „О.минерални бани"-с. О., О. Г., О. Б..

На основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ следва да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно вледение № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение на УПИ с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "Мирото", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м.

С оглед изхода на спора ответниците Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш. и В. И. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца-Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б.- направените разноски по делото в производството пред двете инстанции разноски общо в размер на 2464,00/две хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева, включващи заплатено възнаграждение за вещи лица 260,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2204,00/две хиляди двеста и четири /лева, от които 1047,00 лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 1157,00 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Тази сума следва да бъде разпределена за заплащкане по следния начин: Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., следва да заплати сумата от 1500,00 лева; Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. следва да заплатят по 250,00 лева всеки един от тях ; В. И. Д. следва да заплати сумата от 464,00 лева.

В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 ГПК/отм./, чл.97 ал.1 от ГПК/отм./, чл.108 от ЗС и чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2022/21.06.2010 год. постановено по Г.дело № 265/2007 год. на Районен съд Г. Д. в частта му: 1/ с която е отхвърлен иска за отмяна на нотариален акт за собственост по давностно владение № 132/11.07.2003 г., том III, per. №4699, дело №517 на нотариус Е. Л.-О. с район на действие РС-Г. Д.; 2/ с която е отхвърлен иска на Държавата за признаване за установено по отношение на Т. „Н. У.-с. Г., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш., О. Г., представлявана от кмета А. Б., и В. И. Д., че Държавата е собственик на следния недвижим имот: терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „О. минерални бани"-с. О., О. Г., О. Б. част от който е УПИ с площ от 1.048 кв. м. по КП на с. М. парцел XIII, ведно с построената върху него едноетажна сграда -ресторант „М.", и осъждане на ответниците Т.”. У. с.Г., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. да предадат владението върху имота, И ВМЕСТО ТОВАПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО за установено по отношение на Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш., А. Ч. Ш., О. Г., представлявана от А. А. Б.-Кмет на О. Г. и В. И. Д., че Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. е собственик на следния недвижим имот: терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", Марчевско землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „Огняновски минерални бани"-с. Огняново, О. Г., О. Б. в който имот попада и урегулиран поземлен имот с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ, при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "М.", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м., за който е издаден нотариален акт за собственост № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение.

ОСЪЖДА Т. „. У.-с. Г., представлявана от председателя Ч. А. Ш., Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. да предадат на Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. владението върху следния имот-терен с площ от 13 129 кв. м., находящ се в м. „Б.", М. землище при съседи: от север-р. К. от юг-старият път за с. К., от запад-хълм и от изток-стар път за баните, представляващ имоти с идентификационни кодове 47408.501.20, 47408.501.1. 47408.501.8 и 47408.501.15, съгласно Заповед №РД-18-01-1/12.12.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра-Б. с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за „О. минерални бани"-с. О., О. Г., О. Б..

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 132 том ІІІ рег.№ 4699 дело 517/2003 год. на нотариус Е. Л.-О., с който В. Д. е призна за собственик по давностно владение на УПИ с площ от 1,048 дка. съставляващ по кадастралния план на С. М. О. Г. О. Б. парцел ХІІІ при съседи на имота/ог север река К. юг и изток-имот на Т.”.У., запад-имот държавна собственост, ведно с построената в имота едноетажна сграда-ресторант "М.", състоящ се от кухня, бар и зала със застроена площ от 200 кв.м..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДАТ. „. У.-с. Г. У.”. № 63 ЕИК *, представлявана от председателя Ч. А. Ш., да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. сумата от 1500,00/хиляда и петстотин/лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Х. Ч. Ш., ЕГН *, от с.М. О. Г. У."К.", и А. Ч. Ш., ЕГН *, с.М. О. Г. У."К.", да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. сумата от по 250,00/двеста и петдесет/ лева за всеки един от тях, разноски по делото.

ОСЪЖДАВ. И. Д.,ЕГН *, от Г.Б. У.”. П. № 17 .3, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на Р. Р. и Б., Ч. Областния У. на О. с А. Ц. Г. Б. сумата от 464,00/четиристотин шестдесет и четири/лева разноски по делото

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.