№ 2668
гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110113775 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основА.е чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 08.04.2016г. е сключил с
К. А. договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физическо лице, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков
револвиращ кредит в размер на 1 000 лева под формата на кредитен лимит, достъпът до
който се осъществява чрез кредитна карта DSK MaxiCard. Излага, че съгласно чл. 25, ал. 2 от
Общите условия към договора, приети и подписА. от кредитополучателя, срокът на кредита
съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Достъпът до кредита се осъществява
единствено чрез картата, като за усвоената чрез транзакции част от лимита, стрА.те са
уговорили, че кредитополучателят ще заплаща променлив лихвен процент, формиран от
стойността на 6-месечан СОФИБОР и фиксирана надбавка от 21.95 %. Сочи, че погасяването
на кредита се осъществява чрез ежемесечни вноски на минимални суми за револвиране, като
вноските се извършват в рамките на гратисния период след определената месечна падежна
дата. Съобразно условията за издаване и обслужване на кредитната карта, месечната
падежна дата е 20-то число на месеца, гратисният период е 15 дни, а минималната сума за
револвиране – 3% от усвоената сума. Твърди се, че К. А. е усвоявала кредитния лимит чрез
теглене от АТМ и парични трансфери към трети лица (плащане с кредитната карта), като
периодично е заплащала суми за револвирането й до м. ноември 2018г. Поради
нереволвиране в четири поредни месеца – м. 11-12.2018г. и м. 01-02.2019г., се твърди, че
правото на ползване на кредита е спряно и при липса на плащане в следващите два месеца –
прекратено. С оглед горното и кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, изпращайки уведомление до А., връчено й на 25.08.2021г. И тай като
1
ответникът не е погасил задълженията си към банката, сезира съда с искане за осъждане на
К. А. да заплати сумите, както следва:
- 850.17 лева – главница;
- 576.59 лева – договорна лихва, дължима на основА.е чл. 1, ал. 2 от договора,
представляваща сбор от начислена съгласно раздел VII от Общите условия и непогасена
лихва за периода от 22.10.2018г. до 22.09.2021г., включително;
- 90.92 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 23.09.2021г. до
17.10.2022г.;
- 149.19 лева – заемни такси, дължими на основА.е чл. 9 от договора за кредит и чл.
52 от Общите условия, начислени съобразно приложимата Тарифа и Условия по кредитна
карта DSK MaxiCard и формирА. от такси за теглене на пари в брой в размер на 50.19 лева,
за невнесени минимални суми – 90.00 лева и за преиздаване на кредитна карта – 9 лева.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.10.2022г., до окончателното и погасяване, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата К. А., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на претенциите. Оспорва ответната страна К. А. да е страна по
представения от ищеца договор за кредит с аргумент за липса на идентичност на посочения
в договора за кредит и този в наличната по делото справка от ОД на МВР ЛНЧ. Оспорва
договорът да е породил правно последици с аргумент, че липсва попълнен стандартен
формуляр от една страна, а от друга, че Кристена А. в достатъчна степен е разбрала смисъла,
значението и последиците от сключване на договора, при липса на представени
доказателства при предоставяне на преддоговорната информация да е присъствал преводач
или пък, че съща владее в достатъчна степен български език. Оспорва и факта на
предоставяне на кредитната карта по договора. Оспорва и надлежното обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от една страна поради липса на идентичност на посочената в
уведомлението сметка по кредита и размера на същия, а от друга – поради липса на
представени доказателства за наличие на родствена връзка между К. А. и получилото
уведомлението лице. Вън от горното сочи, че съобразно предвиденото в чл. 59 от Общите
условия към договора, всички изявление с правно значение се извършват лично. Оспорва
претенцията и по размер. С оглед горното моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 6-7 от делото договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.04.202016г., че „Банка ДСК“
ЕАД и К. А., ЛНЧ АМ2401197601, пасторт № АК0521240, издаден на 08.01.2010г., с адрес
гр. ******, са сключили договор за издаване и ползване на кредитна карта, по силата на
който ищецът е предоставил на А. кредит под формата на кредитен лимит от 1000 лева,
2
усвояван чрез кредитна карта DSK MaxiCard чрез сметка BG40 STSA 9300 0023 4510 51, при
уговорен годишен процент на разходите от 24.30 %. За месечна падежна дата е определено
20-то число на месеца. Посочено в чл. 7 от договора е, че с подписване на последния,
клиентът заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5
ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит – факт,
удостоверен и в нарочна декларация, приложена на л. 84 от делото. Предвидено в чл. 1, ал. 1
от договора е, че кредитната карта се издава и ползва от клиента при спазване на Условията
за този вид карта и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит на банката, които представляват неразделна част от договора и се
приемат с подписването му.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на банката като в
чл. 18, ал. 1 от същите е предвидено, че банката издава картата до 10 работни дни от
одробрение на кредитния лимит и я предава на клиента заедно с плик с персонален
идентификационен номер (ПИН). Според ал. 2 на чл. 18 от Общите условия, при получаване
на картата и плика с Пин, клиентът проверява целостта на плика с ПИН и сравнява
отпечатаната част от номера на картата в плика с ПИН и съответните цифри от номера
върху лицевата страна на картата. При съответствие, клиентът се подписва на обратната
страна на картата върху полето за оторизиран подпис в присъствието на служител на
банката и потвърждава получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларация
за предоставяне/връщане на банковата карта. Посочено в чл. 18, ал. 6 от Общите условия е,
че банката активира картата в деня на предаването й на клиента.
В чл. 30, ал. 2 и 31 от Общите условия е посочено, че в случай, че четири поредни
месеца считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира
със сума по-малка от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата,
започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава. Предвидено в ал. 3 на чл. 30 е, че правото на ползване на
кредита се възстановява, ако клиентът внесе дължимата минимална вноска до края на
следващия /пети/ гратисен период, като в противен случай, вземането на банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става окончателно
изискуем – чл. 31 от общите условия.
Предвидено в чл. 26, ал. 2 от общите условия е, че за усвоената част от кредитния
лимит чрез транзакции, клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения
лихвен процент по кредита, посочен д договора, която се начислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. В ал. 3 на чл. 26 е предвидено право на банката да променя
лихвения процент по ал. 2 по реда и условията на глава Х от общите условия. В последната
е предвидено, че променливият лихвен процент се променя два пъти годишно в зависимост
от котировката на 6-месечния SOFIBOR, респ. EURIBOR, обявени на интернет стрА.цата на
БНБ, съответно Европейската Банкова Федерация.
3
Представени по делото са и Условията за издаване и обслужване на плащА.я с
кредитна карта DSK MaxiCard, в които изрично са посочен начина на олихвяване на кредита
в зависимост от извършвА. транзакции, респ. дължимите такси, както падежната дата,
гратисния период и процентът на минималната месечна сума за револвиране.
КоментирА.те Общи условия и Условия за издаване и обслужване на плащА.я носят
подписа за клиент на всяка стрА.ца.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, е
оспорил идентичността на лицето, сключило договора за кредит и ответника по делото, като
в тази връзка от страна на ищеца е представена копие от паспорт № AK0521240, издаден на
08.06.2010г., валиден до 08.06.2020г., на К. А., в който е посочено, че същата е родена на
24.01.1976г. в Армения. В подписА.те при сключване на договора от К. А. декларации (л. 84
и л. 87), същата е посочила за свое ЕГН **********, който е съответен на единния
граждански номер посочен в писмото ОД на МВР-Варна (л. 37) и този в Национална база
данни „Население“, а така също и в извършената справка за регистрирА. трудови договори
на ответницата (л. 38).
Приложено на л. 20 от делото е заверено от страната копие на покана-уведомление,
адресирано до ответницата А., с което последната е уведомена, че поради забава в
погасяване на задълженията й по сключения договор за банков кредит от 08.04.2016г.,
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата-уведомление на връчена на
25.08.2021г. на А.А. – дъщеря пълнолетна.
За доказване размера на претендираното вземане по договора за издаване и
обслужване на кредитна карта по делото са ползвА. специални знА.я на вещо лице –
счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и неоспорено от стрА.те, съдът
изцяло кредитира. От същото се установява, че съобразно извлечението от банкова сметка
BG40 STSA 9300 0023 4510 51, посредством теглене на суми от банкомат и извършени
плащА.я с кредитната карта, за периода от 08.04.2016г. – 26.06.2023г. е усвоена сума в
размер на 2646.61 лева, формирана, както следва: 1 000 лева – изтеглени в брой, 40 лева –
начислена такса за теглене и 1606.61 лева – платени суми на ПОС терминал. Последната
извършена операция с кредитната карта е от 13.11.2018г. По посочената по-горе сметка от
страна на ответника е заплатена сума в размер на 2096.85 лева, като последното плащане
датира от 26.10.2018г.
От общо усвоената сума от 2646.61 лева, с постъпилите плащА.я банката е погасила
сума в размер на 1796.44 лева, като остатъкът за глевница възлиза в размер на 850.17 лева.
Начислената договорна лихва за периода 22.06.2018г. до 22.09.2021г. е в размер на
576.59 лева, формирана от начислената редовна лихва в размер на 867.19 лева и погасената
сума в размер на 290.60 лева.
Начисленото от страна на банката за периода 23.09.2021г. до 17.10.2022г.
обезщетение за забава е в размер на 90.92 лева.
В периода 08.12.2017г. до 09.04.2019г. е начислена такса нереволвиране в размер на
4
150 лева, като след извършеното плащане 0.81 лева, дължимата сума е в размер на 149.19
лева.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
От коментираното по-горе доказателство, съдът намира за установено, че между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно отношение, с характера на
договор за заем, по силата на което ищецът е предоставил на А. кредит под формата на
кредитен лимит от 1000 лева, усвояван чрез кредитна карта DSK MaxiCard. В тази връзка
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че договорът е
недействителен предвид липсата на представена преддоговорна иформация. Изрично в
текста на чл. 7 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит. С оглед признА.ето на това
обстоятелство с полагане на подписа под договора за кредит, за съда не е налице основА.е
да не приеме, че така посоченият факт се е осъществил и на А. е предоставена необходимата
информация за условията по кредита. Като неоснователно съдът преценява и възражението
на ответника, че липсва тъждество между лицето сключило договора и лицето, срещу което
е предявен иска, с оглед коментирА.те по-горе доказателства, сочещи на пълна идентичност
на страната в провоотношенето и тази, срещу която искът е предявен.
Установи се от заключението на вещото лице, че с кредитна карта по договора за
извършвА. операции чрез теглене от АТМ, плащА.я с ПОС, като наред с това са извършвА.
и погашения по сметката, по която се отчита кредитната карта. Последното по недвусмислен
начин сочи, че кредитната карта е предадена на А., което се е възползвала от предоставения
й кредитен лимит и в периода до 26.10.2018г. е погасявала дълга си към банката.
От заключението на вещото лице се установи, че към дата на изготвяне на
експертизата, А. има задължение към банката, формирано от непогасена главница в размер
на 850.17 лева; 576.59 лева – договорна лихва, за периода от 22.10.2018г. до 22.09.2021г.,
включително и 149.19 лева – заемни такси. Установи се на следващо място, че последното
плащане по кредита от А. датира от 26.10.2018г.
При това положение и съдът намира, че се е сбъднало условието на чл. 31 от Общите
условия към договора, като за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което същата е сторила чрез връченото на лице по чл. 46 ГПК на 25.08.2021г.
Дори обаче този извод на съда да не бъде споделен, предвид оспорването, направено от
ответника за липса на идентичност между посочените в уведомлението кредити и процесния
от една страна, а от друга – с оглед липсата на данни относно лицето, получило поканата,
съдът намира, че исковата молба има характер на волеизявление на кредитора за
упражненото от него право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С факта на
получаване на исковата молба от особения представител на ответника, следва да се приеме,
че е завършен фактическия състав по отнемане преимуществото на срока (в този смисъл
решение № 198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., І т.о.). С оглед горното и следва да
5
се приеме, че ответникът дължи връщане на усвоения и непогасен кредитен ресурс от 850.17
лева и 576.59 лева – договорна лихва, за периода от 22.10.2018г. до 22.09.2021г.
Наред с това ответникът дължи и обезщетение за забава, доколкото съгласно чл. 30,
ал. 1, изречение второ и ал. 2 от Общите условия, невнесента част от кредита се олихвява с
надбавка за забава. От заключението на вещото лице се установи, че кредиторът е започнал
да начислява лихва за забава от 23.09.2021г., период значително по-късен от допуснатото
просрочие на заплащане на минималните вноски, като размерът на обезщетение за периода
от посочената дата до 17.10.2022г. е 90.92 лева.
Що се отнася до сумата от 149.19 лева, същата се претендира от ищеца като заемни
такси, дължими на основА.е чл. 9 от договора за кредит и чл. 52 от Общите условия,
начислени съобразно приложимата Тарифа и Условия по кредитна карта DSK MaxiCard и
формирА. от такси за теглене на пари в брой в размер на 50.19 лева, за невнесени
минимални суми – 90.00 лева и за преиздаване на кредитна карта – 9 лева.
Установи се от заключението на вещото лице, че сумата от 149.19 лева
съставлява такса за нереволвиране за периода 08.12.2017г. до 09.04.2019г., като сумата
от 9 лева, начислена като такса за издаване на кредитна карта, както и сумата от 40
лева – такса за теглена са погасени с извършените плащА.я по кредита, респ. същите са
недължими.
За недължима съдът преценява и начислената такса за нереволвиране.
Последната не може да се свърже с действията със самия инструмент, тъй като
„револвирането“ като задължение на клиента е уредено в раздел по обслужване на
кредита, а не в издаването и използването на картата и по съществото неизпълнението
му представлява неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да
спазва уговорените срокове за внасяне на минимални вноски (минимална сума за
револвиране), определяеми според текущия размер на усвоен лимит (3% към всеки
месечен период). Видно от съдържА.ето на клаузата на чл. 30, ал. 1 ОУ таксата за
нереволвиране не е компенсация за направен разход по допълнителна услуга, а
компенсация за забава и според тази своя характеристика попада под забраната на чл.
33 ЗПК (в този смисъл – Определение № 3748 от 25.10.2021 г., постановено по в. ч. гр.
д. № 2376/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Задължението на
кредитополучателя за заплащане на такса в размер на 15 лв. за нереволвиране на
кредита при настъпването на падежната дата всеки месец противоречи на
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на потребителя
законът признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението (т.е. за всички
вреди настъпили от неизправността на длъжника по облигационната връзка) в размер
само и единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Нещо повече, според клаузата на чл. 30, ал. 1 ОУ, при забава на
кредитополучателя да изпълни задължението си за внасяне на минимална сума по
кредита (револвиране на кредита с минимална сума за револвиране) той дължи
6
оспорената такса и едновременно с това невнесената част започва да се олихвява с
лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за
забава.
Настоящият съдебен състав счита, че уговарянето на това допълнително
основА.е на задължение за заплащане на такса за нереволвиране на определена
минимална сума противоречи на посочената императивна правна норма на чл. 33 ЗПК,
поради което се явява нищожна, на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
В обобщение, съдът намира исковите претенции за главница от 850.17 лева,
договорна лихва от 576.59 лева, начислена за периода от 22.10.2018г. до 22.09.2021г. и
обезщетение за забава в размер на 90.92 лева, начислено за периода 23.09.2021г. до
17.10.2022г., за доказА. по основА.е и размер и като такива същите следва да бъдат
уважени. Претенцията за присъждане на сумата от 149.19 лева, претендирана като заемни
такси следва да бъде отхвърлена.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител и вещо лице,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. чл.
25, ал. 1 и чл. 26а от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер на 300
лева. Съразмерно на уважената част от исковата в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 1138.12 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А., ЕГН **********, от гр. ********* да заплати на „Банка ДСК“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19,
сумите, както следва: 850.17 лева (осемстотин и петдесет лева и седемнадесет стотинки)
– непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физическо лице от 08.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда 17.10.2022г., до окончателното заплащане на задължението; 576.59
лева (петстотин седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) – договорна лихва,
начислена за периода от 22.10.2018г. до 22.09.2021г., включително; 90.92 лева (деветдесет
лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение за забава, начислено за периода от
23.09.2021г. до 16.10.2022г., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 149.19
лева, претендирана като заемни такси, дължими на основА.е чл. 9 от договора за кредит и
чл. 52 от Общите условия, начислени съобразно приложимата Тарифа и Условия по
кредитна карта DSK MaxiCard и формирА. от такси за теглене на пари в брой в размер на
50.19 лева, за невнесени минимални суми – 90.00 лева и за преиздаване на кредитна карта –
9 лева.
ОСЪЖДА К. А., ЕГН **********, от гр. ********* да заплати на „Банка ДСК“АД,
7
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, да
заплати сумата от 1138.12 лева (хиляда сто тридесет и осем лева и дванадесет стотинки),
представляваща сторените пред първа инстанция разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А. В. Б. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
450.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника К. А., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8