Р Е
Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 18.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Пламен Генев
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
2952 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № І -48-11/04.05.2015 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 25988/2013 г. е отхвърлен предявения от Е.В.Т., ЕГН ********** срещу „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 124 ЗЗП, вр. чл. 123 ЗЗП, чл. 117 ЗЗП, чл. 114 ЗЗП и чл. 113 ЗЗП - за заплащане на сумата от 839, 90 лв., представляваща покупната цена на мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, поради фабричен дефект на телефона. Със същото решение е „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК : ******** е осъдена да заплати на Е.В.Т., ЕГН ********** сумата от 839, 90 лв. - покупната цена на мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, чл. 124 ЗЗП, вр. чл. 123 ЗЗП, чл. 117 ЗЗП, чл. 114 ЗЗП и чл. 113 ЗЗП, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 77 ГПК.
С определение 13.09.2016
г. по посоченото дело, на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК, е изменено решение № 1-48-11/04.05.2015 г., постановено по гр. д. №
25988/2013 г. на СРС, 48 с - в, в частта, в която са присъдени разноски на страните,
като е отменено решението в частта, в
която „БТК“ ЕАД, ЕИК : ******** е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер от 38 лв., на основание чл. 77 ГПК и „БТК“ ЕАД
е осъдена да заплати на Е.В.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в
размер от 50 лв., а Е.В.Т. е осъден да заплати на „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“,
клон България, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер от 400 лв. Със
същото определение молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца Е.В.Т. и на ответника
„С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България са отхвърлени в останалата част.
Срещу решението е подадена основна въззивна жалба от
ответника „Б.т.к.“ ЕАД в частта, в която исковете са уважени срещу него, с доводи, че
в тази част решението е постановено при противоречие с материалния закон –
раздел ІІ от ЗЗП и производствените правила. В жалбата се поддържа, че не е налице договор с Е.Т. за продажба на
мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy S II. ЗЗП регламентира основно взаимоотношенията между
търговеца - продавач на конкретна стока и купувача, свързани с предаване на
стоката съответна на договора за продажба, в който момент преминава и риска от
погиване на вещта. В ЗЗП е ясно дефинирана търговската гаранция, като я разграничава
от законовата гаранция. „БТК“ ЕАД не предоставя търговска гаранция, а
предоставя на потребителите си по договорите за продажба на стоки, законова
гаранция по раздел ІІ на ЗЗП. Ответникът се позовава на чл. 112 ЗЗП, който дава
възможност на потребителя да предяви рекламация при несъответствие на стоката с
договора за продажба, като поиска от продавача да преведе стоката в
съответствие с договора. Изискването на закона е потребителят, закупил стоката,
да подаде рекламация. Потребителят, който е закупил процесния мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy
S II - Т.М.,
не е правил рекламация пред „БТК“ ЕАД. Освен това, Е.Т. е предявил рекламации пред „М.“ ЕАД, различно от ответника търговско
дружество, което не притежава качеството на продавач на процесната стока. Е.Т. не
е потребител на „БТК“ ЕАД, а от събраните доказателства не се установява да е
налице дефект на процесната стока. Съдът е приел, че има несъответствие в
показателите на стоката единствено въз основа на показанията на свидетеля Георгиев,
които не са категорични. Съдът е направил правни изводи, които не са подкрепени от събраните по делото
доказателства. Моли да се отмени решението в оспорената уважителна част и да се
отхвърлят исковете срещу него. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по разноските на ищеца за
адвокат.
По въззивната жалба на този ответник, в срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор от ищеца Е.В.Т., в който се оспорва жалбата. Поддържа се, че неоснователно „БТК“ ЕАД твърди, че гаранцията, която търговецът предоставя, се ограничава единствено до първоначалния купувач, закупил стоката. Стоката може да се препродаде, а и с оглед недостатъците й, собствеността върху нея е без правно значение. Освен това се твърди, че „БТК“ ЕАД не е представила никакви доказателства за твърденията си. Оспорва се твърдението, че рекламацията на телефона е направена пред „М.“ ЕАД, а не пред „БТК“ ЕАД. Ищецът поддържа, че „М.“ е осъществил единствено сервизната поддръжка на телефона, тъй като имат оторизиран сервиз за такава поддръжка. Освен това, в доказателствена тежест на единият ответник - „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България е било да установи, че е доставил качествен телефон. Такива доказателства не са представени. Дори свидетелят, който е бил управител на клона на „БТК“ ЕАД в последното о. с. з. пред СРС е установил, че телефонът е бил некачествен, понеже за него е уважена рекламация. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски в производството. Прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение на втория ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България.
Срещу посоченото решение в частта, в която са отхвърлени исковете срещу главния ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, насрещна въззивна жалба е подал и ищеца Е.В.Т.. В нея се поддържа, че основателно СРС е приел, че производителят е предоставил валидна гаранция на продукта, която покрива неговия ремонт или замяна. СРС не е съобразил факта, че ищецът многократно е канил този ответник да извърши ремонта или замяната на продукта, което обстоятелство се установява по делото. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен срещу главния ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България и вместо това искът да се уважи срещу него с присъждане на всички разноски.
Ответниците „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България
и „БТК“ ЕАД не са депозирали отговори на насрещната жалба, но в съдебно
заседание на 26.10.2017 г. я оспорват като неоснователна.
Ответникът
„С. К. Самсунг Е.Р.С.
Л. Р.“, клон България, чрез представителя си моли да се потвърди решението в
оспорената от ищеца част, в която искът срещу него е отхвърлен, като се уважи
въззивната жалба на „БТК“ ЕАД, по съображения, че ищецът не е представил нито
едно доказателство за наличието на дефект на мобилния телефон. Видно от трите
отбелязвания върху гаранционната карта, рекламацията на ищеца е била удовлетворена. Претендират се разноски в
производството.
Ответникът „БТК“ ЕАД, чрез представителя си
оспорва по принцип насрещната въззивна жалба.
Пред СГС са подадени и две частни въззивни
жалби - от ищеца Е.В.Т. и от ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“,
клон България срещу определение 13.09.2016 г. по
посоченото дело, постановено на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК.
В частната жалба на ищеца се поддържа, че в
определението СРС неоснователно е ревизирал изцяло становището си по въпроса за
дължимите разноски в полза на „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България. Твърди се, че, от представената
от този ответник фактура, не ставало ясно каква е предоставената услуга, освен
това се излагат съображения за прекомерност на адвокатския хонорар. Единствено
писмения договор за адвокатски услуги може да съставлява годно основание за
присъждането на разходи за такива услуги. Неправилно съдът е отказал присъждане
на разноски за издаване на съдебно удостоверение от 5, 80 лв. и на депозит за
призоваване на свидетели от 50 лв. с мотива, че не са поискани в последното
съдебно заседание, а едва в писмената защита по делото. Искането е направено
своевременно, а посочените такси и депозити се включват в разноските на ищеца по
делото. Моли да се отмени определението в частта, в която искането на ищеца за
изменение (допълване) на решението е оставено без уважение, като вместо това му
се присъдят разноски от още 5 80 лв. за съдебно удостоверение и 50 лв. -
депозит за призоваване на свидетели, както и да се отхвърли жалбата на ответника
„С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България за допълване на решението с
присъждане на още разноски за адвокат пред СРС в негова полза.
По частната
жалба на ищеца е постъпил писмен отговор от ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л.
Р.“, клон България, в които се излагат съображения за законосъобразност на
определението в оспорената част и дължимост на претендираното от този ответник
адвокатско възнаграждение, съобразно приетите по делото доказателства. Моли да
се остави частната жалба на ищеца без уважение.
В
частната жалба на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България се
оспорва посоченото по - горе определение в частта, в която молбата му за
изменение на решението относно адвокатския хонорар е отхвърлена над сумата от
400 лв. до претендираните 4 600, 12 лв. Поддържа се, че в тази част определението
е незаконосъобразно. Неоснователно съдът е приел, че претендираният хонорар
надвишава 15 пъти минималния, с оглед интереса по спора и не е налице
фактическа и правна сложност на спора. Моли да се отмени определението в
частта, в която е отхвърлени искането му
и вместо това да се присъди на този ответник хонорар в претендирания
размер от 4 600, 12 лв., за който е представен списък по делото.
По частната жалба на ответника „С. К. Самсунг
Е.Р.С. Л. Р.“, клон България е постъпил отговор от ищеца Е.В.Т.,
в който се оспорва жалбата като неоснователна. Според ищеца не са налице
основания за присъждане на претендирания от ответника хонорар от 4 600, 12
лв., като се вземе предвид материалния интерес по делото. В отговора се
преповтарят доводите изложени в частната жалба на ищеца. Моли жалбата да се
остави без уважение, като се потвърди определението на СРС в отхвърлителната
част.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
По реда на проверката, уредена в чл.
269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност
е ограничен от доводите на страните. Съдът следи служебно и за допуснати
нарушения на императивните материалноправни норми. Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Решението е постановено при изяснена в мотивите му фактическа обстановка.
На първо
място, съдът следва да се произнесе по допустимостта на т. н. „насрещната въззивна
жалба“, подадена от ищеца Е.В.Т. срещу
решението в частта, в която главният иск е отхвърлен срещу главния ответник - „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България.
Относно допустимостта на обжалването, съдът съобрази
практиката на ВКС, обективирана в определение № 24 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4714/2016 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, която се споделя от състава. Според нея, предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност необжалвалата
страна да подаде насрещна жалба в определения срок, има за цел да обезпечи правото й с оглед процесуалното поведение на
другата обжалваща страна, да обжалва
решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждане на основната въззивна жалба. Тази възможност
обаче е поставена в зависимост от изхода на първоинстанционното производство. При предявяване на обективно
съединени главен и евентуален иск срещу ответниците (както е в настоящият
случай), евентуалният
иск е разгледан от СРС при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това - отхвърляне на
главния иск.
Уважаването на главният иск действително може да бъде постигнато единствено чрез уважаване на подадена срещу него
въззивна жалба, за която интересът принадлежи на ищеца. Такава въззивна жалба обаче не е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца. Вторият ответник по евевнуалният иск „БТК“
ЕАД е подал въззивна жалба в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК само срещу решението, с което е уважен срещу него евентуалния иск. В тази част се иска отмяна на решението.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че въвеждането за
разглеждане във въззивното производство на главния иск е недопустимо да се
постигне с подаване на насрещната въззивна жалба от ищеца, който няма интерес от обжалване в частта, в която е уважен предявения от него евентуален иск. Следва да се приеме, че въззивното производство е образувано допустимо само по подадената от втория ответник въззивна жалба срещу решението в частта, в която е уважен
евентуалния иск и е недопустимо по подадената от ищеца насрещна въззивна жалба. Последната следва да се върне, а производството в тази част - да се
прекрати.
По основната въззивна жалба на ответника „БТК“ ЕАД,
съдът намира следното :
По
делото се установява - от приетите пред СРС фактура за заплащане с №
**********/27.07.2011 г., включен към нея
касов бон и издадена от продавача гаранционна карта с № 87790 за телефон, модел
Samsung 19100 Galaxy SII, че Т.М. е закупила от ответника
„БТК“ ЕАД процесната стока. С договор от 27.07.2011 г. (същата дата) ищецът Е.В.Т. е
закупил телефона от Т.М..
В гаранционната
карта с № 87790, издадена за относно гаранцията на телефона е отбелязано, че той е предаван на сервиз три
пъти след неговото закупуване - на 19.12.2011 г., на 16.01.2012 г. и на
26.01.2012 г.
От
писмо изходящо от ответника от 15.05.2012 г. се установява, че ищецът е подал жалба
с вх. № 12_18289_15.05.2012 г., с която е довел
до знанието на ответника констатираните по процесния телефон дефекти.
От
показанията на свидетеля на ищеца К.В.Г., служител на ответника „БТК“ ЕАД, като
управител на офис на „Вивоком“ от които се установява, че е осъществил
телефонен разговор с ищеца по повод подадена от него рекламация може да се
приеме, че рекламацията на ищеца пред този ответник е приета. Свидетелят е
получил указания на ищеца да бъде възстановена сумата на телефонния апарат,
вероятно поради неуспешен ремонт на апарата. Доколкото си спомня, свидетелят е
разполагал със сервизната поръчка и серийният номер на телефона, когато се е
обаждал на ищеца. Свидетелят лично се е свързал с ищеца края на лятото 2013 г.,
за да уговори връщане на сумата. Тези показания се потвърждават и от
показанията на свидетелката Д. П. Д., която работи в обща кантора с ищеца. Тя
си спомня, че служител на „Виваком“ е издирвал ищеца, за да му предаде да мине
през офис на „Виваком“ и да си получи
парите за апарата.
Наличието
на дефект в камерата на телефона се установява от показанията на свидетелят В.М.И.,
сега сервизен мениджър, който е бил сервизен кординатор в „Самсунг Електроникс“
когато е комуникирал с ищеца. Според неговите показания, които съдът намира за
незаинтересовани и обективни, свидетелят е говорил с ищеца по повод дефект в
камерата на закупения от него телефон. Той не помни конкретните оплаквания, но
си спомня, че са били във връзка с камерата на телефона. Според него, ако
дефектът е бил хардуерен, не е можел да се отстрани със софтуерна промяна.
При така изложените
факти, съдът намира от правна страна следното :
По
основната въззивна жалба на ответника „БТК“ ЕАД срещу решението, с което срещу
него е уважен евентуалния иск за възстановяване стойността на апарата след направена
рекламация :
На първо
място настоящият състав намира, че правилно СРС е разгледал евентуалните искове
срещу „БТК“ ЕАД, отхвърляйки главният срещу производителя на телефонния апарат
- „С. К. Самсунг Е.Р.С.
Л. Р.“, клон България. Евентуалните искове срещу вторият ответник подлежат на
разглеждане само при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие да бъде
отхвърлен иска срещу главния ответник.
Във връзка с възраженията на ответника, свързани с легитимацията на ищеца,
съдът намира, че ищецът е активно легитимиран да
претендира процесното вземане, в качеството
си на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, а ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като дружеството има
качеството на продавач на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 1 от
ЗЗП. Разпоредбите от ЗЗП имат за цел да осигурят по-висока степен на защита на
потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци/несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл.
104 - 142 ЗЗП. В случая ищецът е потребител, по отношение на който
може да се ангажира гаранционната отговорност на ответника - продавач на
стоката, уредена в предоставената от него гаранция. Според гаранционната карта,
срокът на гаранцията е 24 месеца.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗП търговска гаранция е всяко задължение, поето от
търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото
задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за
продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или
да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря
на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със
съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в
момента на сключване или преди сключване на договора. Търговската гаранция
обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Тя е формално
волеизявление - предоставя се в писмена форма или на друг траен носител,
достъпен за потребителя (чл. 118 ЗЗП).
Съгласно чл.
119 ЗЗП, гаранцията включва правата на потребителите произтичащи от чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. Това е правото на потребителя да
предяви рекламация, при предявяване на такава, да поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на
ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или
избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия, да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска
намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец,
считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел
стоката в съответствие с договора за продажба – съгласно
чл. 114 ЗЗП. Потребителят има също право,
когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, да
избира дали да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от
него сума или намаляване на цената. Тези права могат да се упражняват
последователно от потребителя.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника „БТК“ ЕАД, че
ищецът не е доказал наличието на дефект на телефонния апарат, който да обоснове
реализирането на правата, посочени по-горе. Тези възражения са опровергани от направената от ищеца рекламация, която
ответникът не оспорва да е приел на 15.05.2012 г., както и от показанията на
свидетелите К.В.Г., служител на ответника „БТК“ ЕАД и В.М.И., сега
сервизен мениджър, който е бил сервизен кординатор в „Самсунг Електроникс“ към
момента, в които е комуникирал с ищеца във връзка с дефекта в камерата на
телефонния апарат.
Като се съобразят приетите пред СРС писмени и гласни доказателства
следва извод, че ищецът е направил
рекламация и възползвайки са от гаранцията на телефона, го е предал за ремонт 3 пъти, с посочване на
твърдяния от него дефект.
В тежест на ответника е било да докаже, че
след предявяване на рекламацията от ищеца - регистрирана на
15.05.2012 г., той е изпълнил задължението си да
отстрани рекламираната повреда в стоката. По делото не
са ангажирани никакви доказателства, че ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 113, ал. 1 ЗЗП във връзка с направената рекламация.
При условие, че
потребителят не е удовлетворен от резултата от рекламацията, възниква правото
му да развали договора и да получи обратно платената цена (чл. 114, ал. 1, т. 1
ЗЗП).
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства писмени и
гласни обосновава извода на въззивния съд, че предвидените в ЗЗП предпоставки за уважаване на иска са
реализирани, тъй като е налице
несъответствие на потребителската стока с договора, от потребителя е предявена
рекламация с искане към продавача да приведе стоката в съответствие с договора
за продажба, като извършените до датата на подаване на исковата молба 3 ремонта не са довели до отстраняване на повредите. Приложима относно
повредата на процесната стока е презумпцията по чл. 108 ЗЗП, според която всяко
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви
до 6 месеца след доставянето на стоката (както в случая), се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието.
Предвид
изложеното, според настоящият състав искът за възстановяване на сумата на
апарата по чл. 114, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 124 ЗЗП, вр. с чл. 117
ЗЗП срещу продавача основателно е бил уважен.
Доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди в
оспорената част.
По частните жалби на страните срещу определението от 13.09.2016 г. по посоченото дело,
постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд намира
следното :
Ищецът
Е.В.Т. е оспорвал определението в частите, в които е осъден да заплати на главният
ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, разноски пред СРС в размер от 400 лв. за адвокат, както и в частите, в
които е отхвърлено искането му за заплащане в цялост на направените от него разноски
за съдебно удостоверение от 5, 80 лв. и 50 лв. – депозит за призоваване на
свидетели пред СРС.
Разпоредбата на чл. 78 ГПК определя, че при уважаване на
иска, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, се заплащат от ответника и обратно –
при отхвърлянето му - заплатените от ответника разноски се възлагат на ищеца
ако това е поискано. Страните имат право само на реално направените разноски,
за чието извършване са представени надлежни доказателства. Представянето на
списък, по смисъла на чл. 80 ГПК, е поставено в закона като изискване за
допустимост на молбата по чл. 248 ГПК само в случаите, в които страната иска
изменение на решението в частта по разноските, но не и когато съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските и се иска допълване на решението в тази част, какъвто е настоящия
случай.
Предвид
изложеното, основателно СРС е приел молбата на ищеца за допълване на решението
по чл. 248, вр. с чл. 250 ГПК за допустима.
По
отношение присъдените в полза на ответника разноски за адвокат, не са налице
основания за ревизиране изводите на СРС. При отхвърляне на иска, както в
случая, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноските, за чието
извършване са представени доказателства по делото. Тъй като за договора за
защита и съдействие не е предвидена специална писмена форма, СРС
законосъобразно е зачел доказателствената стойност на приетите по делото
фактури и пълномощни за представителство и е приел, че е налице такъв договор,
като е уговорено съответно възнаграждение за процесуално представителство на
ответника.
По
отношение отхвърлената част от молбата на ищеца за присъждане на разноски пред
СРС с доводи, че ищецът не е направил искането своевременно - до приключване на
устните състезания по спора, а едва в писмената си защита по делото, въззивният
съд намира следното :
Неоснователно е съждението на първоинстанционния
съд, че разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани своевременно.
Напротив - присъждане на разноски е поискано от ищеца при приключване на
делото, в хода на устните състезания. Липсата на списък не е основание да не се
присъдят разноски в полза на страната, както се посочи и по – горе.
Предвид изложеното, определението от 13.09.2016
г. в частта, в която е отхвърлено искането
на ищеца за заплащане в цялост на направените от него разноски пред СРС, а
именно : 5, 80 лв. за съдебно удостоверение и 50 лв. – депозит за призоваване
на свидетели, следва да се отмени и вместо това ответникът „БТК“ ЕАД следва да
заплати и тези разноски в полза на ищеца.
По частната жалба на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, срещу определението от 13.09.2016 г. в
частта, в която е отхвърлено искането му за присъждане на адвокатски хонорар
над 400 лв. до 4 600, 12 лв. Ответникът излага съображения, че е налице
основание хонорара да се присъди изцяло.
Действително,
от доказателствата пред СРС - фактури и платежни във връзка със защитата на
ответника се установява, че той е заплатил за процесуално представителство по делото
на СРС хонорар в размер на 4 600, 12 лв.
Относно дължимият размер на адвокатското
възнаграждение в полза на този ответник, настоящият състав споделя изложеното
от СРС. При интерес под 1 000 лв., съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, минималният размер на възнаграждението е 300 лв. В съответствие с нормата
на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, като се вземе предвид
материалният интерес, фактическата и правна сложност на спора и проведените
заседания по събиране на доказателствата пред СРС, основателно съдът е присъдил
възнаграждение от 400 лв. за адвокатска защита на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България и е отхвърлил
молбата до претендирания размер от 4 600, 12 лв.
Правно и житейски нелогично е да се
обосновава чрез свободата на договаряне натоварване на насрещната страна с
прекомерни разноски, които не отговарят на фактическата и/или правна сложност
на процеса. Присъждането на хонорар в 15 пъти по - висок от дължимият съгласно
НМРАВ не е обосновано нито с оглед интереса по спора, нито с оглед
осъщественото процесуално представителство и би довел до неоснователно
обогатяване на този ответник и до неправомерното упражняване на процесуални
права.
Настоящият съдебен състав споделя
практиката на съдилищата, че разпоредбата на § 2 ДР на НМРАВ е създаден извън
делегацията по чл. 36 от ЗА. Съдът не е обвързан с трикратния размер посочен в
цитирания § 2 от Наредбата, а може да намали размера до минимума предвиден в
общите и разпоредби. В посочения смисъл е становището на ВКС изразено в
последователната съдебна практика, обобщена в Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, въззивният съд намира,
че определението от 13.09.2016 г. на СРС, 48 с - в,
по гр. д. № 25988/2013 г. в частта, оспорена
от ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, следва да се
потвърди.
По разноските за СГС : С оглед изхода на спора и направеното искане, право на разноски има ищеца -
въззиваема страна по жалбата на ответника „БТК“ ЕАД. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в негова полза „БТК“ ЕАД следва да заплати разноски в размер на 300 лв. за
адвокат за въззивното производство, за които са представени доказателства.
По отношение на насрещната въззивна жалба на ищеца, по
която производството ще бъде прекратено : Изложеното по - горе относно размера на дължимите разноски
на този ответник е относимо и към претенцията му за адвокатски хонорар от
1 495, 04 лв. за въззивната интанция. Като съобрази изхода на спора по тази жалба, интереса
по делото, както и направеното възражение от ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд намира, че ищецът следва да заплати на втория ответник - „С.
К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България минимален адвокатски хонорар за
обжалването - в размер на 300 лв. Не е налице фактическа или правна сложност на
спора в тази част, нито процесуални действия извършени от представителите на
ответника извън подаването на отговор на жалбата и явяване в единственото
проведено по делото съдебно заседание.
Така мотивиран, СГС
Р Е Ш И :
ВРЪЩА
насрещната въззивна жалба, вх. №1082159/24.08.2015 г. на Е.В.Т., ЕГН ********** срещу
решение № І -48-11/04.05.2015 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 25988/2013 г., в частта, в която е отхвърлен предявения
срещу „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, ЕИК: ******** иск с правно
основание чл. 124 ЗЗП, вр. чл. 123 ЗЗП, чл. 117 ЗЗП, чл. 114 ЗЗП и чл. 113 ЗЗП
- за заплащане на сумата от 839, 90 лв., представляваща покупната цена на
мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, поради фабричен дефект на телефона и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № І - 48-11/04.05.2015
г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. №
25988/2013 г., в частта, в която „БТК“ ЕАД, ЕИК : ******** е осъдено да заплати
на Е.В.Т., ЕГН ********** сумата от 839, 90 лв. - покупната цена на
мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗП
вр. с чл. 117 ЗЗП, вр. с чл. 124 ЗЗП.
ОТМЕНЯ определение 13.09.2016 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 25988/2013 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта, в която молбата
по чл. 248, ал. 1 ГПК на Е.В.Т. е отхвърлена и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Б.т.к.” АД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на Е.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, още 55, 80 лв.
разноски за СРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение 13.09.2016 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 25988/2013 г. в частта, в която е
отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на
„С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България за присъждане на адвокатски хонорар
над сумата от 400 лв. до пълния размер от 4 600, 12 лв.
ОСЪЖДА „Б.т.к.” АД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати на Е.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
адвокат за производството пред СГС в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Е.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, ЕИК: ********, с адрес на
представителя си по делото : гр. София, бул. „*********, чрез адв. Вишанин, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, разноски за адвокат за производството пред СГС в размер на 300 лв.
РЕШЕНЕТИЕТО в
частта, в която се прекратява производството има характер на определение и подлежи на обжалване пред
САС, в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
изготвено.
РЕШЕНИЕТО в
цялата останала част не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.