Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 , том. 1 , стр.39
Гр. Кула 26.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Кула, втори състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Дияна Дамянова -
Цанкова
със секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Дияна
Дамянова - Цанкова гражданско дело № 50 от 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 327
от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД от „ ФЕРТ БУЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управлениегр.Ст.З, ул. „ Кап. Никола Андреев” № 7, вх. Б, ет.2, ап.14,
представлявано от изпълнителния директор Юлия Борисова Димитрова, действаща
чрез Адвокатско дружество „ Тонев и Тонева” против ЗП Г.Н.Д., ЕГН ********** ***,
вписан в регистър БУЛСТАТ с код ********** за осъждане на ответника да заплати
на ищцовото дружество да ни заплати сумата от 6 996,00 /шест
хиляди деветстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща
сбора от дължими главници по Договор за продажба № 266 от 27.05.2019 год. и
издадената въз основа на него фактура № ********** от 29.05.2019 год. на
стойност в размер на 3 975,00 /три хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева и по Договор за продажба № 282 от 03.06.2019г.год. и
издадена въз основа на него фактура № ********** от05.06.2019г. на стойност в
размер на 1
855,00 /хиляда осемстотин петдесет и пет/ лева ИЛИ в общ
размер от 5 830,00 /пет
хиляди осемстотин и тридесет/ лева, както и договорна
неустойка по двата цитирани договора в общ размер на 1166,00 /хиляда сто
шестдесет и шест/ лева, съответно по този под № 266 от 27.05.2019 год. в
размер на 795,00
/седемстотин деветдесет и пет/ лева и по този под № 282 от 03.06.2019 год. в размер на
371,00 /триста седемдесет и един/ лева, изчислени за периода от
01.11.2019 год. /датата на падежа/ до 27.12.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/, при съобразяване
с максимално уговорения размер от 20 % от стойността на доставката, както и
заплащане на законна лихва върху сбора от дължимата ни се обща
сума за главница в размер на 5 830,00 /пет хиляди осемстотин и тридесет/ лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 27.12.2019 год. до окончателното изплащане,
както и направените по делото съдебно-деловодни разноски и изплатено адвокатско
възнаграждение.
В
исковата молба се твърди, че въз
основа на сключени два отделни договора, „ФЕРТ БУЛ" ЕАД, в качеството на продавач е поело
ангажимента да достави заявени количества семена за слънчоглед „Hysun 162
IT" на ответника, в качеството му на купувач при следните договорени основни параметри и
условия, а именно:Въз основа на сключен Договор за продажба № 266 от 27.05.2019
год. „ФЕРТ БУЛ" ЕАД доставил на ответната страна 15 /петнадесет/ торби със семе за
слънчоглед. Тази доставка е документирана с издадена от ищцовото дружество фактура № ********** от 29.05.2019 год. с
единична цена на доставеното количество продукция в размер на 265,00 лева за
торба и обща стойност на доставката в размер на 3
975,00 /три хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева, като доставката на договореното количество продукция
е реализирана от страна на ищцовото дружество в
рамките на уговорения срок - 28.05.2019 год., като същата е приета от купувача
без каквито и да е забележки и рекламации, за което е съставен Приемо-предавателен протокол N° 2717 от 28.05.2019
год., подписан лично от ответника. По този
начин и с оглед изпълнения от наша страна ангажимент по доставката на горното
количество земеделска продукция и на база издадени от наша страна фактура №
********** от 29.05.2019 год. и Приемо-предавателен протокол № 2717 от
28.05.2019 год., е възникнало
задължението на ответната страна да им заплати
продажната цена, представляваща главница в размер на 3
975,00 лева, като съгласно постигнатите с цитирания договор договорености, крайният срок за плащане /падежът/ е
уговорен до 31.10.2019 год., но до изтичането на
установения в договора краен срок не е извършено, каквото и да е плащане от
страна на ответника, насочено към погасяване на задължението му
по издадената фактура. Предвид допуснатото от
страна на ответника съществено забавяне за издължаване на дължимата се
главница, съгласно постигнатата в чл. 2, ал. 3 от договора уговорка, при забава
на плащане от страна на ответника-купувач, същият дължи неустойка в размер на 1
% от неплатената сума за всеки ден просрочие, но не повече от 20 % от тази
сума. В този смисъл, с оглед договорените параметри и срокове в процесния договор и въз основа на сравнително дългия период на
неизпълнение на ангажимента за плащане на продажната цена отстрана на купувача
от гледна точка на установения лимит за начисляване, ищцовото дружество претендира от ответната страна НЕУСТОЙКА в размер на 795 лв., изчислена за периода от 01.11.2019 год. до 27.12.2019г.год. /датата на депозиране на исковата молба/, при съобразяване на максимално уговорения
размер от 20 % от дължимата
сума. В молбата се
твърди също, че въз основа на
сключен Договор за продажба № 282 от 03.06.2019 год. „ФЕРТ БУЛ" ЕАД
доставил 7 /седем/ торби семе за слънчоглед „Hysun 162
IT" на ответника ЗП Г.Д., която доставка е документирана с издадена от ищцовото дружество фактура № ********** от 05.06.2019 г. с
единична цена на доставеното количество продукция в размер на 265 лева за торба и обща стойност на доставката в размер
на 1 855,00
лева., като ангажиментът
по доставка на заявеното количество слънчоглед е изпълнен в рамките на
договорения срок - 05.06.2019 год., а стоката е
приета изцяло без забележки и рекламации от страна на купувача-ответник с Приемо- предавателен протокол № 2839 от 05.06.2019
год. Посочва се
също, че с оглед изпълненото от страна
на ищцовото
дружество задължение по
доставката на договореното количество земеделска продукция и на база издадената фактура и приемо-предавателен
протокол е
възникнало задължението на
ответната страна да им заплати продажната цена,
представляваща ГЛАВНИЦА по заявената от нас претенция, равняваща се на сума в
размер на 1 855,00 лева, като съгласно постигнатите с цитирания договор договорености, крайният срок за плащане /падежът/ е
уговорен до 31.10.2019 год., но до изтичането на
установения в договора срок не бе извършено, каквото и да е плащане от страна
на ответника, насочено към погасяване на задължението му
и по тази процесна фактура. Твърди се също, че въз
основа на допуснатото от страна на ответника съществено забавяне за издължаване
на дължимата ни се главница, съгласно постигнатата в чл. 2, ал. 3 от договора
уговорка, при забава на плащане от страна на ответника-купувач, същият дължи
неустойка в размер на 1 % от неплатената сума за всеки ден просрочие, но не
повече от 20 % от тази сума, с оглед, на което, ответната страна дължи и неустойка в
размер на 371,00 лева, изчислена за периода от 01.11.2019 год. до год.
/датата на депозиране на исковата молба/, при
съобразяване на максимално уговорения размер от 20 %
от дължимата сума.
От ответника е
депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор не оспорва твърденията, изложени
в исковата молба. Заявява, че се е задължил към ищцовото дружество да погаси вземането на вноски и е започнал
погасяването съгласно уговорката, като е направил частично погасяване в размер на 2 000лв. по
Договор за продажба № 166 от 27.05.2019г. с фактура № **********/29.05.2019г. с платежно нареждане от 03.02.2020г. Заявява също, че не е дал повод
по никакъв начин за завеждането на делото, признава иска и заявява, че ще погаси и
останалата сума, която дължи като главници и неустойки
по договорите, за
което моли да бъде прекратено настоящото дело и на
основание чл.78, ал.4 от ГПК да му бъдат
присъдени направените разноски за по Договор за правна
защита в размер на 630лв.
Със
Становище вх. № 484/02.06.2020г. ответникът е представил Преводно нареждане с
уникален регистрационен номер 200601370РМOU0021 от дата 01.06.2020г. за преведена сума в
размер на 5000 лв. по посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка *** „
по фактура за семена” , без да е посочена конкретната фактура, по която се
извършва плащането. С Писмен коментар вх. № 491/03.06.2020г. ищецът не е
оспорил направеното плащане, напротив – на стр. 3 е видно, че същият е
информиран за плащането и не го оспорва, а изразява становище, че посоченото
плащане не е основание да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане
на настоящото дело.
В
съдебното заседание ответникът отново прави признание на исковете.
Ищецът е представил с исковата молба
писмени доказателства: заверено
копие на Договор за продажба № 266 от 27.05.2019 год. между страните и
Приложение № 1 към него, заверено копие на Приемо-предавателен протокол № 2717
от 28.05.2019 год.между страните, заверено копие на Фактура № ********** от
29.05.2019 год., заверено копие на Договор за продажба № 282 от 03.06.2019 год.
Между сраните и Приложение № 1 към него, заверено копие на Приемо-предавателен
протокол № 2839 от 05.06.2019 год. Между страните, заверено копие на Фактура №
********** от 05.06.2019 год., счетоводна справка-извлечение по партидата на
ответника за дължимата ни се сума по процесиите фактури с отразено тяхното
погасяване.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител прави искане съдът да постанови решение по реда на
чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска с депозираната по делото и посочена
вече от съда Молба вх. № 417/12.05.2020г.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично
изявление за признание на исковете.
Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК обаче, съдът съобразява и факта, че задължението на ответника
е погасено в хода на процеса чрез извършени от него плащания на претендираната
сума, съответно на 03.02.2020г. – сумата от 2000 лв. с Платежно нареждане № 200203370РМОU1501 от 03.02.2020г. за сумата от
2000 лв. с наредител Г.Н.Д. ***Ф0700000189/29.05.2019г. частично” и сумата от
5000 лв. на 01.06.2020г. с Преводно нареждане с уникален регистрационен номер
200601370РМOU0021 от дата 01.06.2020г. за преведена сума в
размер на 5000 лв. по посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка *** „
по фактура за семена”, т.е. към
момента на устните състезания претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил претендираната сума. Ето защо на това основание
предявените искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Ищцовото дружество е направило искане за
осъждане на ответника да му заплати направените в производството разноски в
размер на 1840 лв., от които 280 лв. за платена държавна такса и 1560лв.
платено адвокатско възнаграждение, за което е представил по делото списък по
чл. 80 от ГПК. Плащането на посочените разноски се установява с представени по
делото Договор за правна защита от 27.12.2019г., Авизо местен превод от
27.12.2019г. с № на операцията 451В1О01936101F0 на „ Уникредит Булбанк”и Авизо местен
превод от 27.12.2019г. с № на операцията 451В1О01936101F1 на „ Уникредит Булбанк”. Съдът намира,
че така направеното искане е частично основателно.
Този извод произтича от тълкуването на чл.
78, ал. 2 ГПК и прилагането му по аналогия към процесния случай (доколкото в
чл. 78 ГПК липсва изрично правило в тази насока). Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че при хипотеза,
при която ответникът е дал повод за завеждане на делото, но заплати дължимата
сума в хода на производството, което по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК води до
отхвърляне на исковата претенция, то въпреки това отхвърляне по арг. на обратното
основание от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски. В такива случаи поведението на ответника, довело до образуване
на делото, е виновно и затова той следва да понесе разноските. В този смисъл е
напр. Определение № 380/05.06.2014г. по ч.гр.д. № 3186/2014г. на ВКС, ІІІ
гр.о., постановено по задължения ред на чл. 274, ал. 3 ГПК. По
делото са налице доказателства, че ответникът е заплатил дължимата сума едва на
03.02.2020г. и на 01.06.2020г. – т.е. след образуване на настоящото
производство (с искова молба, подадена на 27.12.2019 година). Следователно
поведението на ответника е виновно и въпреки отхвърлянето на предявените искове
той следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноските, направени в
настоящото производство.
В
съдебно заседание, от страна на ищеца чрез процесуалния му представител е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено съгласно
Договор за правна помощ от 27.12.2019г., съдът намира за основателно. В
настоящото производство по отношение на предявените искове в едно производство
и съгласно чл.7,ал.2, от Наредба №1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо
възнаграждение „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията по т. 3. при интерес от 5 000 лв. до 10 000
лв. - 450 лв. плюс 4 % за горницата над 5 000 лв.;“ , поради което размерът на
адвокатското възнаграждение, с оглед претенцията от 6 996,00 лв. се
изчислява на сума в размер на 529.84 лв. Към настоящия момент е налице
задължителна съдебна практика,обективирана в ТР №6 от 06.11.2013г.на ВКС по
т.д.№6/2012г.,ОСГК и според т.3 от същото, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5
от ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съдът намира,че в случая са налице предпоставките за
намаляване на адвокатския хонорар до посочения по-горе минимален размер, който
е по – малък от претендирания и платен от ищцовото дружество, като за да достигне
до този извод съдът съобрази, че липсва правна сложност на казуса, поради което
в изплатен размер от 1560.00лв. хонорарът се явява прекомерен с оглед
положените от защитата усилия при упражняване на процесуалните права.
Действително са налице два отделни иска,
но същите са сходни, като е различна само претендираната сума по всеки
един от тях. Направено е признание на исковете от страна на ответника. Делото е
приключило в едно съдебно заседание, в което представител на дружеството не се
е явил, а са представени само писмени становища, като с оглед признанието на
исковете, не е провеждано съдебно дирене. Ето защо, по реда на чл.78,ал.5 от ГПК размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран до минимално установения размер от 529,84 лв.
Общата
стойност на предявените искове е 6996,00 лв., с оглед на което дължимата
държавна такса е в размер на 279.84 лева. По делото е внесена и се претендира
сума за платена държавна такса в размер на 280 лв., поради което същата е
частично неоснователна за разликата от 16 стотинки. Разноските за адвокатско
възнаграждение са поискани в размер на 1560 лв., редуцирани са от съда на
основание чл. 78, ал.5 ГПК на 529,84 лв.. С оглед на посоченото, искането за
присъждане на разноски за държавна такса за разликата от 16 стотинки до претендираната
сума в размер на 280.00 лева, следва да се отхвърли, както и за адвокатско
възнаграждение за разликата от 1030, 16 лв. до претендираната сума от 1560 лв. Общо
разноски, които следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото
дружество е сумата от 809, 68лв.
Ответникът също е направил искане
за присъждане на разноски в размер на 630 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, но с оглед изложеното по – горе, че същият е дал повод за
завеждане на делото, както и че отхвърлянето на исковете се дължи единствено на
настъпило в хода на процеса плащане на претендираните суми от негова страна,
съдът намира искането му за неоснователно и като такова не следва да бъде
уважавано.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „
ФЕРТ БУЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Ст.З, ул. „
Кап. Никола Андреев” № 7, вх. Б, ет.2, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор Юлия Борисова Димитрова искове против ЗП Г.Н.Д., ЕГН ********** ***,
вписан в регистър БУЛСТАТ с код ********** за осъждане на ответника да заплати
на ищцовото дружество сумата от 6 996,00 /шест
хиляди деветстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща
сбора от дължими главници по Договор за продажба № 266 от 27.05.2019 год. и
издадената въз основа на него фактура № ********** от 29.05.2019 год. на
стойност в размер на 3 975,00 /три хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева и по Договор за продажба № 282 от 03.06.2019г.год. и издадена
въз основа на него фактура № ********** от 05.06.2019г. на стойност в размер на
1
855,00 /хиляда осемстотин петдесет и пет/ лева ИЛИ в общ
размер от 5 830,00 /пет
хиляди осемстотин и тридесет/ лева, както и договорна
неустойка по двата цитирани договора в общ размер на 1166,00 /хиляда сто
шестдесет и шест/ лева, съответно по този под № 266 от 27.05.2019 год. в
размер на 795,00
/седемстотин деветдесет и пет/ лева и по този под № 282 от 03.06.2019 год. в размер на
371,00 /триста седемдесет и един/ лева, изчислени за периода от
01.11.2019 год. /датата на падежа/ до 27.12.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/, при съобразяване
с максимално уговорения размер от 20 % от стойността на доставката, както и
заплащане на законна лихва върху сбора от дължимата ни се обща
сума за главница в размер на 5 830,00 /пет хиляди осемстотин и тридесет/ лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 27.12.2019 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗП Г.Н.Д., ЕГН **********
***, вписан в регистър БУЛСТАТ с код **********ДА ЗАПЛАТИ на ФЕРТ БУЛ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлениегр.Ст.З, ул. „ Кап. Никола
Андреев” № 7, вх. Б, ет.2, ап.14, представлявано от изпълнителния директор Юлия
Борисова Димитрова сумата от 809,68 лв./осемстотин и девет лева и 68
стотинки/разноски в производството за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата от 1030,32 лв/хиляда и тридесет лева и 32 стотинки/ до
претендираната сума от 1840/хиляда осемстотин и четиридесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЗП Г.Н.Д.,
ЕГН ********** ***, вписан в регистър БУЛСТАТ с код ********** за осъждане на ФЕРТ
БУЛ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Ст.З, ул. „ Кап.
Никола Андреев” № 7, вх. Б, ет.2, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор Юлия Борисова Димитрова да му заплати сумата от 630/шестотин и
тридесет/ лева разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: