№.........../21.08.2020 г. гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на горепосочената дата в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Светлин Стефанов
Соня Стефанова
Като разгледа докладваното
от Мариана Георгиева ВЧНД № 151 по описа за 2020 г. установи:
ВЧНД № 151 по описа за 2020
г. на Шуменския окръжен съд е образувано по жалба от С.Б.Т. и Й.Б.Т. като
наследници на К.Й.В.срещу Определение № 93/28.02.2020 г. постановено по ЧНД №
276/2020 г. по описа на РС – Шумен. Обжалват определението на съда, защото
считат, че то е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и норми. Излагат подробни аргументи за това, че не са
обсъдени всички събрани по делото доказателства, поради което са направени
незаконосъобразни изводи, че с деянията си А.С., срещу когото е водено
досъдебното производство, не е осъществил състав на престъпление. Молят съда да
отмени атакуваното определение на първоинстанционния съд и постановлението на
ШРП за прекратяване на наказателното производство.
Въззивната жалба е подадена
в срок от легитимирани лица – наследници на пострадалатаВ.и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното: С
Определение № 93/28.02.2020 г. постановено по ЧНД № 276/2020 г. по описа на ШРС
е потвърдено постановление на ШРП от 03.01.2020 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 1161/2011 г. по описа на РУ – МВР гр. Шумен,
водено за престъпление по чл. 209 от НК. Първоначално досъдебното производство
е образувано срещу А.А.С.за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и срещу З.И.А.от гр. Шумен за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Наказателното производство е прекратявано
пет пъти от прокуратурата, като е потвърдено прекратяването само относно
обвинението, касаещо престъплението по чл. 290 от НК, водено срещу З.И.А..
Постановленията са отменяни с определения на Шуменския районен съд, в които са
давани и конкретни указания за правилното прилагане на закона и тълкуване на
събраните по делото доказателства. Тези указания не са изпълнявани въпреки
задължителният им характер и досъдебното производство отново е прекратявано.
Последното постановление на прокурор от ШРП е от 02.01.2020 г., като
производството е прекратено, защото е прието, че не е налице верига от
безспорни доказателства, че е осъществено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 209, ал. 1 от НК, по чл. 206, ал.1 от НК или по чл. 217, ал. 2 от НК. В
постановлението е посочено, че веригата е прекъсната, поради липсата на преки
очевидци на събитията – предмет на доказване, както и поради невъзможността на К.В.към
м. януари 2011 г., когато е разпитана да дава годни свидетелски показания и
може да бъде допълвано единствено с предположения. Ангажирането на наказателна
отговорност обаче по предположения, би довело до нарушаване на разпоредбата на
чл. 303 от НПК, забраняваща присъдата, а от там и обвинението да почиват на
предположения. В определението си ШРС
изцяло е преповторил доводите на прокурора и потвърдил постановлението за
прекратяване на досъдебното производство.
Настоящата инстанция намира,
че и в определението на съда, и в постановлението на прокуратурата подробно е
отразена фактическата обстановка по делото, и не счита за нужно да я
преповтаря. Изводите направени от прокурора и съда почиват на избирателно
приети факти, а не на всички събрани по делото доказателства, обсъждането на
които би могло да доведе и до различна правна оценка. По делото станало
обективно невъзможно да бъде установено причината, поради която К.В.била
подписала пълномощните, както и дали сторила това мотивирана от собствената си
воля и желание, и действайки със съзнанието какво извършва или пък го е
сторила, след като е била въведена в заблуждение за причините, поради които
трябва да го стори от А.С. или от адв. Т.. Действително, безспорно е
установено, че към момента на образуване на досъдебното производство, предвид
здравословното си състояние,В.не е можела да дава логични и съответстващи на
обективната действителност показания. От писмените доказателства по делото се
установява, чеВ.подписала две пълномощни изготвени от адв. Г. Т. и заверени от
нотариус С.С.на 28.07.2010 г. и на 17.08.2010 г., с които упълномощавала А.С.
да се разпорежда с цялото й недвижимо имущество, без да дължи отчетна сделка.
Има разлика в съдържанието на двете пълномощни. В първото са посочени
тринадесет земеделски имота, намиращи се в землището на с. Яворово и е
посочено, че упълномощителят няма право да преупълномощава други лица с правата
си по настоящото пълномощно. В пълномощното от 17.08.2010 г. освен тези
тринадесет земеделски имота, е включен и имот, находящ се в с. Цонево, общ.
Дългопол, обл. Варна, подробно описан в нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение № 10, том 6, дело № 925 от 07.09.2006 г. На
упълномощения е дадено право да преупълномощава трети лица с правата си по
настоящото пълномощно. В определението на съда не е обсъдено обстоятелството,
че за установяване на имотите са правени проверки от съставилия пълномощните
адвокат и негови сътрудници, и данните за тях не са предоставяни от В., а е
ходено на място и в Поземлената комисия гр. Дългопол, откъдето са вземани
данните. Още преди съставянето на пълномощните, адв. Т. е търсил купувачи за земеделските
земи и това се установява от показанията на свидетеля М.М., който е разпитан
пред съдия на 13.09.2011 г. по ЧНД № 1994. Той е търсил свидетеля, защото
знаел, че е представител на Фонд „Земеделска земя“, който се занимава с
изкупуване на земеделски земи. Изпращал му е сканирани документи като
информация за номера на парцели, местности и категории. Два дни след подписване
на второто пълномощно,С.преупълномощил свидетеляМ. за продажба на земеделските
земи, собственост на пострадалатаВ.и получил срещу разписка сумата от
14 456 лв. По делото няма никакви доказателства, освен заявеното от С., че
той е предал тази сума на 19.08.2010 г. на К.В.. Още същия ден след съставянето
на второто пълномощно,С.упълномощил с правата си по него адв. Г. Т. и С.Е.В.ПострадалатаВ.не
притежавала нотариален акт за имота си в гр. Шумен на ул. Софийско шосе, поради
което през м. ноември 2010 г. със съдействието на адв. Т., А.С. предприел
необходимото, за да се изготви нотариален акт по обстоятелствена проверка.С.организирал
транспортирането на свидетелите до нотариалната кантора на адв. С. и след
снемане на техните свидетелски показания, им заплатил по 20 лв. за изгубеното
време. Въз основа на обстоятелствената проверка, бил изготвен нотариален акт на
03.11.2010 г. с койтоВ.била призната за собственик по давностно владение,
въпреки че от удостоверение за наследници се установява, че съпругът й починал
през 2005 г. и има още един наследник – синът му от предходен брак. А.С. още на следващия ден, действащ като неин
пълномощник го продал на жената, с която адв. Т. живеел на семейни начала – Я.Д.,
за сумата от 40 000 лв. В нотариалния акт било посочено, че продавачът е
получил продажната цена. При продажбатаС.използвал пълномощното от 17.08.2010
г., преди съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверка за имота в
гр. Шумен. В това пълномощно този имот не е отразен, а са изброени подробно
земеделските имоти – собственост на пострадалата и имотът в с. Цонево, общ.
Дългопол. Последният имот, на 29.03.2011 г. Т. в качеството си на пълномощник
наВ.преупълномощен от А.С., продал сам на себе си, като в нотариалния акт
изрично е вписано, че продавачът получил изцяло и напълно от купувача
продажната цена от 7 000 лв.
Безспорно е установено по
делото, че всички имоти на пострадалата са продадени под тяхната пазарна
стойност. Земеделските земи според изготвената оценителна експертиза, към м.
август 2010 г. са били оценени на 33 579 лв., а за тях са платени
14 456 лв. Пазарната оценка на имота в с. Цонево също надвишава цената по
нотариалния акт и е 8 300 лв. Отново според оценителна експертиза,
пазарната оценка на имота на ул. Софийско шосе към 2010 г. е възлизала на
140 850 лв. Това не е обсъждано в определението на съда и в постановлението
на прокурора, освен че и в двата акта е записано, че „В условията на търсене и
предлагане, цената по сделката е тази, която се договори между страните, а не
данъчната или пазарната оценка. В тази насока не следва да се игнорира и
недобросъвестната практика на голяма част от гражданите на РБългария – в
нотариалните актове да вписват цена по-ниска от реално договорената, с цел
избягване възникването на по-големи по размер данъчни задължения“. В конкретния
случай обаче това не е така, тъй като имотът в гр. Шумен е с данъчна оценка
значително надвишаваща договорената цена, а именно 87 117.30 лв. и върху нея са и данъчните
задължения. Не е коментирано и в двата акта, че същият имот веднага след
закупуването отД., е бил предложен за продажба на цена от 140 000 лв.,
като в обявата е посочен телефон за връзка – телефонът на адв. Т.. Според
прокурора и първоинстанционния съд, нямало как да се установи дали К.В.доброволно
е подписала изготвените пълномощни и дали е направила това, за да се
отблагодари за грижите, които А.С. и жената, с която живеел – З.А., полагали за
нея. По делото е установено, че тези грижи двамата полагали от пролетта на 2010
г., а посочените документи са съставяни само няколко месеца след това. Полаганите
грижи не са толкова дълготрайни, нито в
такъв обем, чеВ.от благодарност да предостави наС.възможността да се разпорежда
с цялото й имущество както намери за добре и без да дължи отчетна сделка. ТоваС.е
направил веднага след като е било заверено второто пълномощно, като още на
същия ден е упълномощил с правата по него адв. Т., а два дена след това и
свидетеляМ. по отношение на земеделските земи. На следващия ден, след
издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка за имота в гр. Шумен
на ул. Софийско шосе № 19,С.го продал на Я.Д., за което бил съставен нотариален
акт за покупко-продажба № 43, том 5, рег. № 12116, дело № 778/2010 г. В него е
посочено, че продавачът запазва правото си върху описания по-горе имот до
05.01.2012 г., а това е единственото жилище, което пострадалата е притежавала и
обитавала.
По делото не е установено
дали въобще са заплащани посочените в нотариалните актове суми за имотите,
освен за земеделските земи, за които сумата е изплатена и е съставена разписка.
Я.Д. заявява, че е платила цената от 40 000 лв., а А.С. в показанията си
говори за 29 000 лв., които е получил от нея и предал на К.В.. Няма данни
откъде и кога купувачката се е сдобила с тази сума. Би следвало за периода от
м. август 2010 г. до м. ноември 2011 г.В.да е получила от продажбата на своите
имоти над 60 000 лв. Не е установено такива парични суми да фигурират по
нейните влогове или в този период да е демонстрирала охолен начин на живот и че
е разполагала с големи финансови средства. Твърденията на С., че видял как тя
дава някакъв пакет на племенника си Й.Т., не следва да се кредитират, първо,
защото и той самият не твърди, че е видял тя да му предава сума пари, а и както
се приема в определението на съда и постановлението на прокуратурата, в този
период от време близките й не са я посещавали и не са контактували с нея. Както
е отбелязано и в постановлението, и в определението, въпреки проведената очна
ставка, не са преодолени противоречията в показанията на Г. Т. и А.С.. Това че
нямало свидетели на водените помежду им разговори, било причина да не могат да
бъдат установени имащи значение за разкриване на обективната истина по делото
факти.
Съдът намира, че събраните в
хода на досъдебното производство доказателства не са анализирани в техния пълен
обем. Липсва цялостен анализ на обективните доказателства и действията на
всички лица при сключване на сделките и съставянето на пълномощните. Не е
анализиран цялостния размер на имуществени вреди. Не е анализирана хронологията
на събитията от момента на поемането на грижата от страна наА.иС.за
пострадалата В., до разпореждането с нейното имущество, както и темпото с което
това е направено, и крайният резултат от това. Поради това, съдът намира, че
определението на ШРС е необосновано и неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Определение №
93/28.02.2020 г. постановено по ЧНД № 276 по описа за 2020 г. на Шуменския
районен съд и вместо това постановява
Отменя Постановление на
Шуменската районна прокуратура от 02.01.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 1161/2011 г. по описа на РУ – МВР гр. Шумен,
вх. № 1400/2011 г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Връща делото на Шуменската
районна прокуратура за доразследване.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.