Решение по дело №14123/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4124
Дата: 11 септември 2024 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20231110214123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4124
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214123 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Американски стил“ ЕООД с ЕИК ********
чрез адв. Х. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-2300014 от
23.02.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“ , с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /
КТ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като се твърди, че същото е издадено при непълнота на
доказателствата, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие на
материалноправните норми. Излагат се съображения за допуснати в хода на
проведената проверка пропуски и нарушения. Сочи се, че АУАН е бил
1
съставен в нарушение на изискванията на чл. 40-43 от ЗАНН, тъй като не било
осигурено присъствието на представител на дружеството и на свидетели на
извършване или установяване на нарушението, а в съдържанието му не било
посочено фактическото работно време на проверявания обект. Твърди се, че
административнонаказващият орган от своя страна не е направил опит да
изясни фактическата обстановка, вместо което безкритично е възприел
изводите на актосъставителя. Твърди се, че с това е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебното задължение за
разкриване на обективната истина чрез събиране на всички относими към
случая доказателства. Иска се цялостна отмяна на атакуваното НП и се
претендират направените по делото разноски.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с Решение
№ 6009 от 16.10.2023 г. по КНАХД № 8424/2023 г. на АССГ, осми касационен
състав е отменено Решение № 3531 от 21.07.2023 г., постановено по НАХД №
5962/2023 г. по описа на СРС, НО, 15 състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. Х. П., който моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Позовава се на събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени средства, от които извежда, че работното време на
проверявания обект било до 21:00 часа. Несъответствието спрямо данните от
представения график отдава на допусната техническа грешка. Претендира
присъждане на сторените разноски във всички инстанции по разглеждане по
делото.
Въззиваемата страна - директорът на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“, се представлява от юрисконсулт Иванов, надлежно
упълномощен. Същият смята жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Обръща внимание на
писмото, представено от стопанисващото търговския център лице, в което е
удостоверен по-късен час на ограничаване достъпа на посетители до
търговската площ на обекта. По въпроса за териториалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган заявява, че същата произтичала пряко от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско такова.
2
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 22.12.2022 г. свидетелката М. Д. К. - старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“, съвместно със своята колежка –
Катерина Георгиева Кулева, извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, като двете посетили студио за красота „Бел
Ами“, находящо се в търговски център „Мега мол“ на адрес гр. София, р-н
Люлин, бул. „Царица Йоана“ № 15, стопанисвано от дружеството-
жалбоподател „Американски стил“ ЕООД. На място контролните органи
заварили няколко от служителите на обекта да полагат труд, сред които била и
свидетелката Теодора Кирилова, която към този момент се намирала на
рецепцията на студиото
От дружеството били изискани документи с призовка по чл. 45 от АПК,
след което проверката продължила в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ на адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 6. За
резултатите от проверката бил съставен протокол с № ПР2242801 от
13.01.2023 г. Сред представените документи бил график за работните смени и
местонахождението на работа на лицата по проект „регионално развитие“ за
месец август 2022 г., както и присъствена форма за отчитане явяването на
работа през същия месец. В графика фигурирало таблично отразяване на
имената и фамилиите на назначените в търговския обект служители,
работните им смени през съответните дни от месеца, времевите диапазони на
различните смени и общото прослужено време на всяко от лицата. От
дадената легенда за работното време личи, че били установени три работни
смени както следва: първа – за времето от 09:00 до 21:00 часа; втора – за
времето от 09:00 до 13:00 часа и трета – от 13:00 до 22:00 часа.
Като се запознала с представените документи, свидетелката К. счела, че
дружеството „Американски стил“ ЕООД, в качеството му на работодател, е
нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като е нарушил правото на
служителката си Теодора Кирилова на минимална междудневната почивка от
12 часа. До този си извод старши инспекторът от ДИТ достигнал след
констатацията, че свидетелят Кирилова е работила на 27.08.2022 г. трета смята
3
за времето от 13:00 до 22:00 часа, а на следващия ден – 28.08.2022 г. същата е
полагала труд в първа смяна за времето от 09:00 до 21:00 часа. За така
установеното нарушение на 13.01.2023 г. свидетелят К. съставила срещу
„Американски стил“ ЕООД акт за установяване на административно
нарушение № 23-2300014/13.01.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на
законния представител на дружеството, който го подписал без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, с които са
оспорени констатациите в акта и изводите за съставомерност на деянието, а
също е изразена и позиция за липса на основания за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на „Американски стил“ ЕООД била
наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева. Препис от НП бил
връчен на жалбоподателя на 27.03.2023 г., а на 07.04.2023 г. била подадена и
жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите М. К. и
Теодора Кирилова, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, идентификационна карта
на жалбоподателя, протокол за извършена проверка с № ПР2242801 от
13.01.2023 г., декларация от служителката Теодора Кирилова, присъствена
форма и график за работното време за месец август 2022 г., известия за
доставяне и пощенски пликове, Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г., Заповед №
ЧР-151/11.03.2022 г., Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. и Заповед № ЧР-
1431/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“, кореспонденция от електронна поща, заповед от оперативния
мениджър на търговски център „Мега мол“ от 27.01.2021 г. за утвърждаване
на работното време, длъжностни характеристики за длъжностите „старши
инспектор“ и „директор“ в ДИТ – Софийска област, писмено уведомление от
ИА „ГИТ“ с вх. № 29920/31.01.2024 г., писмено уведомление от СО – Район
„Люлин“ с вх. № 28905/30.01.2024 г., писмено уведомление от оперативния
мениджър на „Мега мол“ с вх. № 22262/24.01.2024 г. и известие до
наемателите на „Мега мол“ от 28.02.2022 г. по повод установена промяна в
работното време на търговския център.
4
Обстоятелството, че свидетелката Теодора Кирилова е служител на
дружеството- жалбоподател не води априори до извод за недостоверност на
нейните показания, поради евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Следва да се държи сметка, че другият разпитан по делото свидетел – М. К. е
служител на АНО. Ето защо съдът анализира внимателно покаказанията и на
двете свидетелки, за да прецени може ли да им се довери. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Теодора Кирилова относно съществените за
процеса факти като намери същите за обективни, информативни и
добросъвестно депозирани. При разпита си свидетелката подробно изложи
личните си възприятия относно извършената проверка в салона за красота, в
който е полагала труд. Въпреки служебната си зависимост, произтичаща от
трудовоправната връзка с жалбоподателя, пред съда Кирилова по
непредубеден начин отговори на поставените въпроси относно
съществените за правилното изясняване на делото обстоятелства.
Свидетелката потвърди, че работодателят й е утвърдил работни смени
съобразно установен график, като същите предполагали ангажираност за
периода от 10:00 до 15:30 часа и от 15:30 часа до 21:00 часа, като била
предвидена и целодневна смяна от 10:00 до 21:00 часа. Кирилова отрича да е
работила след 21:00 часа, тъй като същият час бил утвърден като край на
работното време за служителите на студиото.
В синхрон с твърденията на свидетелката е приобщените към
материалите по делото електронно писмо и заповед на оперативния мениджър
на търговския център, в който се е помещавало студиото за красота, с която са
регламентирани правила за достъп на клиенти в „Мега мол“ и е ограничено
работното време на обектите, разположени на територията на търговския
център. Посочените правила са въведени по повод на противоепидемичните
мерки, наложени в страната във връзка с епидемията от Ковид-19 от
министъра на здравеопазването. Видно от т. 3 на посочената заповед
работното време на търговския център е от 10:00 часа до 21:00 часа, което
съвпада с посочените от свидетелката Кирилова начален и краен час на
смените. По отношение на работното време е предвидено изключение
единствено спрямо магазините и обектите, сключили специални
споразумения, като видно от представеното по делото писмо от оперативния
мениджър на търговския обект /л. 48 от делото/ наемателите, които имат
специално договорено работно време са „Атлетик Фитнес“ и „Казино Палмс
5
Меркур“. В писмото е посочено, че промененото работно време /от 10:00 до
21:00 часа/ влиза в сила на 04.03.2022 г.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелката М.
К., която е осъществила проверката в стопанисвания от дружеството-
жалбоподател обект. Свидетелката не е очевидец на твърдяното нарушение –
същата не е възприела полагането на труд от страна на свидетелката Кирилова
до 22:00 часа на 27.08.2022 г. и от 09:00 часа на следващия ден, а е изградила
своите изводи за това на база представения от управителя на дружеството
график на работните смени на служителите за месец август 2022 г.
Действително в хода на проверката е бил представен график на работното
време за месец август 2022 г., подписан от управителя на дружеството-
жалбоподател. В посочения график е отразен времевият диапазон на трите
смени – първа – от 09:00 до 21:00 часа, втора – от 09:00 до 13:00 часа и трета
от 13:00 часа до 21:00 часа. Съдът обаче намира, че макар и подписан от
управителя на дружеството, така посочения времеви диапазон не съответства
нито на установеното променено по-кратко работно време на търговския
център, в който се помещава студиото за красота, нито на заявеното от
свидетелката Кирилова относно действителните времеви параметри на
смените, в които тя е полагала труд. Същата посочи, че в обекта се работи на
три смени, като целодневната смяна е от 10:00 до 21:00 часа, първата е от
10:00 до 15:30 ч., а втората от 15:30 часа до 21:00 часа. Посоченото напълно
кореспондира с въведените промени в работното време на търговския център.
Свидетелката е категорична, че никога не е работила до 22:00 часа. На база на
горното съдът намира, че представеният график макар и да отразява смените,
в които са работили служителите на дружеството не отразява достоверно
действителните времеви диапазони на тези смени. Установи се, че смените не
са били с начален час 09:00 часа, както е посочено в графика, а 10:00 часа и не
са били до 22:00 часа, а до 21:00 часа. Ако се приеме, че графикът отразява
действителния времеви диапазон на смените, то това означава, че през целия
месец август студиото е отваряло и работело един час преди утвърденото за
наемателите на търговския център работно време, което няма как да не е било
забелязано от служители или охранители на ТЦ „Мега мол“, които несъмнено
са били наясно със заповедта на оперативния мениджър за ограничаване на
работното време. По изложените съображения съдът прие, че действителният
времеви диапазон на смените е посочен от свидетелката Кирилова, като
6
първата смяна започва в 10:00 часа, а останалите две смени приключват в
21:00 часа. С оглед изложеното междудневната почивка на свидетелката
Кирилова за периода 27-28.08.2022 г. е била 13 часа, а не както неправилно е
възприела свидетелката К. – 11 часа.
Съдът се довери и на останалите писмени доказателства, приети по
надлежния ред на чл. 283 от НПК. От заповедите на изпълнителния директор
на ГИТ и длъжностните характеристики за длъжностите „старши инспектор“
и „директор“ в ДИТ-Софийска област съдът извлече данни относно
компетентността на актосъставителя и на АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от
получаване на препис от НП (видно от разписката, представляваща неизменна
част от наказателното постановление, същото е връчено в препис на
управителя на жалбоподателя на 27.03.2023 г., а жалбата е подадена на
07.04.2023 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от М. Д. К., която работи
на длъжност „старши инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, видно от заповед № ЧР-151/11.03.2022 г. на изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с
ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.), служителите в
териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на
контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, като
служителите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат
компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столичната
община. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“
инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на
7
административни нарушения. С оглед на това, следва да се приеме, че АУАН е
съставен от материално и териториално компетентно лице по смисъла на
закона. Съдът не споделя тезата на АССГ, застъпена в Решение № 6009 от
16.10.2024 г. по КНАХД № 8424/2023 г. по описа на АССГ, VIII-ми
касационен състав, че териториалната компетентност на служителите на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е следвало да бъде
определена по реда на чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“
с изрична заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Съдът счита, че
систематичното тълкуване на нормите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ обуславя извод, че по силата на последния
служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат
териториална компетентност да съставят АУАН и за нарушения, извършени на
територията на Столична община. Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от
Устройствения правилник е изключение от горепосоченото правило, като
регламентира правомощие на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ с
изрична заповед да определя и изменя териториалната компетентност на
контролните органи, определена в чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на
ИА „ГИТ“. В този смисъл липсата на изрична заповед за оправомощаване на
свидетеля М. К. извършва проверки на територията на Столична община не
обуславя извод за липсата на териториална компетентност на актосъставителя,
доколкото същата произтича от нормата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“.
Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ Наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени
от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от т. 5 от Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, директорите на дирекции „Инспекции
по труда“ са оправомощени да издават наказателни постановления.
Същевременно, със заповед № ЧР- 43/30.01.2023 г. на лицето, издало
обжалваното наказателно постановление – Калинка Вълкова, е възложено да
изпълнява длъжността „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“, следователно тя е била компетентна да издаден процесното
НП.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за допуснато
8
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Според алинея 3 на същия член, при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Следователно, няма пречка актът да бъде подписан само от
един свидетел /както е в процесния случай/, но само ако същият е бил
свидетел - присъствал е при извършването или установяването на
нарушението. Видно от представения по делото протокол за извършена
проверка, нарушението е установено на 13.01.2023 г. от свидетелката К. и
нейната колежка Катерина Кулева. Доколкото присъствието на последната е
осигурено при поставянето началото на административнонаказателното
производство, то следва, че съставянето на АУАН е извършено с участието на
свидетел на установяване на нарушението. Тъй като от съдържанието на
АУАН се установява още и присъствието на управителя на дружеството-
жалбоподател при съставянето на акта, при това положение законовото
изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е било спазено от актосъставителя.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че АУАН
и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили праното на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като му
е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация.
Последното се изразява в нарушаване на междудневната почивка на
служителката Теодора Тошкова Кирилова, изпълняваща длъжността
„маникюрист“, като изрично е посочено, че нарушението е извършено на
28.02.2022 г.
Съгласно чл. 152 от КТ, работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа.
Съдът намира, че след анализ на събраните по делото доказателства, в т.
9
ч. показанията на свидетелката Теодора Кирилова, както и вътрешните
заповеди, с които оперативният мениджър на „Мега мол“ е утвърдил общата
продължителност на работното време на търговския център, не се установи по
категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят „Американски стил“
ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало свой служител да полага
труд в нарушение на установената в трудовото законодателство минимална
непрекъсната междудневна почивка, чиято продължителност не може да бъде
по-малка от 12 часа. С оглед въведените ограничения в работното време на
търговския център, в който се е намирал проверяваният обект, съдът намира за
нелогично салонът да е приемал клиенти и свидетелката Кирилова да е
полагала труд извън така очертаните граници, доколкото определените
рестрикции се основават на заповед на министъра на здравеопазването и
обслужват конкретни цели, съставляващи част от генералната политика по
противодействие на пандемията от Ковид-19 и спазването им беше стриктно
контролирано от съответните органи. Отразеното в графика за работното
време крайна продължителност на установената в обекта трета смяна – до
22:00 часа, беше опровергана от самата служителка, която в показанията си
последователно и категорично отрече да е работила след 21:00 часа, до когато
е и утвърденото работно време. В хода на съдебното следствие не бяха
събрани доказателства, които да удостоверят уговарянето на специално
работно време спрямо салона на дружеството-жалбоподател, каквото
например е установено в други обекти на територията на търговския център,
сред които спортна и игрална зала. Съдът намира, че е напълно възможно
времевият диапазон на смените, посочен в графика да датира от преди
промяната в работното време на търговския център, като впоследствие
същият да не е бил променен съобразно действителния часови диапазон на
смените.
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото не се установи по
безспорен начин нарушаването на законоустановения стандарт за
междудневна почивка на свидетелката Кирилова. Ето защо настоящият
съдебен състав намира за недоказано, че дружеството-жалбоподател, като
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е нарушил изискването на чл.
152 от КТ, като не е осигурил на служителката си Теодора Кирилова
непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
10
постановено в противоречие на материалния закон.
При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореното между страните адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя във
връзка с обжалване на процесното наказателно постановление е в размер на
700 лева без ДДС за всяка от инстанции. Уговорено е възнаграждението да се
плати по банков път. По делото са представени и проформа фактура с №
467/24.032023 г., касаеща адвокатското възнаграждение за обжалване на НП
на стойност 840 лева с ДДС и проформа фактура с № 473/03.08.2023 г.,
касаеща адвокатско възнаграждение за касационно обжалване на решение №
3531 на СРС на стойност 840 лева с ДДС. Същевременно от представеното
платежно нареждане /л. 12 от съд.производство по НАХД № 5962/2023 на 15
състав, СРС, НО/ е видно, че същото удостоверява заплащане на фактури с №
466, 467 и 468 тоест доказано е заплащане единствено на възнаграждение в
размер на 840 лева с ДДС по фактура № 467, но не и възнаграждението, за
което е издадена фактура № 473. Съобразно т.1 на ТР №6/2012 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това“. Доколкото по делото се
представиха доказателства, че жалбоподателят е заплатил единствено
разноски за обжалване на НП в размер на 840 лева /с ДДС/ по фактура № 467,
то същите следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност за
неоснователно, съобразявайки обема на извършената от процесуалния
представител работа, обстоятелството, че са проведени две въззивни
производства пред СРС, както и че минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определено в Наредба № 1/01.09.2004 г. /макар и
незадължителен за съда/ не се надхвърля съществено.
Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да се уважи, с оглед
извода на съда за неправилност на обжалваното наказателно постановление и
необходимостта от неговата отмяна.
11
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2300014/23.02.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“,
с което на „Американски стил“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 414,
ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ да
заплати на „Американски стил“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 840
/осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените от дружеството
разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12