№…………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 976 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба от Т.Д.Л. срещу определение № 6420/20.05.2019г. по
гр.д. №13261/2018г. на ВРС, с което е върната насрещна искова молба вх. №
84489/20.12.2018г., уточнена с молба вх.№34831/16.05.2019г. от Т.Д.Л., с която
са предявени насрещни искове срещу „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД.
В частната жалба се
оспорва извода на районния съд, че жалбоподателят не е отстранил всички нередовности по насрещната искова молба. Посочва, че не е
бил сключван договор с „Веолия Енерджи
Варна“ ЕАД за отоплителните сезони 2013/2014 г. и 2014/2015 г. В тази връзка
навежда доводи, че тип договор между страните бил сключен само за третия сезон
– 2015/2016г г. На следващо място се изразява становище, че този типов договор
бил юридически несъстоятелен и би трябвало да се смята за „нищожен“, поради
което и за трите отоплителни сезона липсвали легитимни облигационни отношения.
В заключение се посочва, че дружеството топлоподавало
чрез незаконно съоръжение – абонатна система, неотговаряща на стандартите на
ЕС.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата
в заповедното производство, намира следното:
„Веолия Енерджи Варна“ ЕАД е
подала иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу Т.Д.Л., в качеството му на
потребител на топлинна енергия, за приемане за установено между страните, че
същият дължи на дружеството сумата в общ размер на 2682.16 лева с подробно
посочени периоди.
В срока за отговор на исковата молба Т.Д.Л. е
депозирал насрещен иск, в който е изложил следните твърдения:
През лятото на
2013г. във входа била монтирана нова абонатна система за топлоподаване, която
обаче не отговаряла на стандартите, тъй като не притежавала нито един от
задължителните за подобно съоръжение 5 сертификата за годност и безопасност.
Радиаторите в апартамента на жалбоподателя през отоплителните сезони
2013/2014г. и 2014/2015г. били студени, като същевременно се чувало непрестанно
„бълбукане“, „клокочене“. След като получил уверение от представители на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, че
проблемите с абонатната станция ще бъдат решени, Т.Д.Л. подписал договор от
07.11.2015г. за един отоплителен сезон (2015/2016 г.). Парното било пуснато на
01.12.2015г., но въпреки това отново не функционирало нормално– през повечето
дни студувал и бил подложен на непрестанна шумова „атака“. На 03.12.2015г. и
05.12.2015г. идвали служители на дружеството да допълват инсталацията с вода.
Поради тази причина по принуда ищецът по насрещния иск се отказал от услугата за парно отопление през 2016г., като се
наложило да търси друг източник на отопление – в тази връзка жалбоподателя направил
разходи за два климатика и монтаж.
Ищецът по насрещния
иск заявява, че предвид последните три отоплителни сезона (2013/2014г.,
2014/2015 г., 2015/2016г.), през които качество на услугата била влошена, има
правото да иска възстановяване на неправомерно събраните от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД суми за
първите два сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.) и отделно обезщетение за
понесени морални и материални щети в размер на 2668.86 лева (описана като разликата
между 2332.14 и 5001 лева) – моралните щети жалбоподателят определя като
следствие от унизителната безизходица, в която бил поставен, а материалните
щети - поради това, че следвало да
закупи два климатика за алтернативно отопление.
Районният съд е
оставил без движение насрещния иск с указания Т.Д.Л. да посочи на какво основание
желае осъждане на „Веолия Енерджи
Варна“ ЕАД; кога е заплатена сумата от 2332.14 лева на ищеца и да конкретизира
периода (от дата – до дата) на иска за неимуществени вреди и техния размер.
Жалбоподателят с
молба от 22.01.2019г. е уточнил месеците, за които е заплатил общата сума от
2332.14 лева. Посочил е още, че не предявява иск за заплащане на неимуществени
вреди за претърпените от него неудобства от некачественото изпълнение на
услугата, а е претендира материални щети (загуби), изразяващи се в закупуване
на два климатика, тъй като след отоплителния сезон
2015/2016 г., през който студувал, се отказал от парното отопление и потърсил
алтернативно отопление.
Районният съд е приел,
че указанията не са били изпълнени, поради което е върнал насрещния иск. Т.Д.Л.
е обжалвал определението, което е било отменено от Окръжен съд – Варна, с
указания районният съд да изиска от Т.Л. уточнения по първия иск – дали твърди,
че през отоплителните два сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.) е имало действащ договор
между страните и дали претендира сумата от 2332.14 лева, като намаляване на
възнаграждението с оглед наведените твърдения за влошено качество на
доставената топлинна енергия. Окръжният съд е приел по отношение на втория иск,
че Т.Л. посъщество претендира претърпяна загуба
вследствие на развалянето на договора по вина на „Веолия
Енерджи Варна“ ЕАД, като в тази връзка е указал на
ВРС, че Т.Л. следва да уточни кога е развалил договора си и по какъв начин.
Районен съд-Варна е
дал съответните указания с разпореждане № 18531/30.04.2019г., съобразно
насоките на Окръжния съд, като Жалбоподателят е изразил становище, че за двата
отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.) не е имало действащ договор
между страните, тъй като такъв не бил подписван между „Веолия
Енерджи Варна“ ЕАД и етажната собственост, нито с него
лично. Услуга по топлоподаване от „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, практически не била доставена, респ.
получена, с оглед нейното лошо качество, поради което доставчикът следвало да
възстанови сумата от 2332.14 лева изцяло. Ищецът по насрещния иск посочва, че качеството
на услугата било същото и през третия отоплителен сезон (2015/2016 г.), за
който бил „подлъган“ от „Веолия Енерджи
Варна“ ЕАД да подпише индвидуален типов договор, с
довода, че топлоподаването щяло да бъде значително подобрено. Ищецът по
насрещния иск се отказал окончателно от услугата „парно отопление“ с
писмо-предизвестие с дата 07.03.2016г., като крайна дата на действието на
договора, по мнение на жалбоподателя, можело да се смята 31.03.2016г., тъй като
абонатната станция била изключена на тази дата. Изразява се становище още в
молбата, че сключеният договор за отоплителния сезон (2015/2016г.), трябвало да
се смята за нищожен, тъй като юридически не бил издържан, поради подвеждащите и
заробващи клиента клаузи, поради което за процесните
три отоплителни сезона липсвали, въобще легитимни облигационни отношения,
поради липса на надлежно подписани, юридически издържани договори.
Районен съд-Варна е
постановил определение, с което е върнал предявения насрещен иск.
Съдът намира частната жалба за основателна,
като съображенията за това са следните:
Дадените от ВРС
указания с разпореждане № 18531/30.04.2019г. следва да се считат за изпълнени: Т.Л.
е посочил, че за двата отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.) не е
имало действащ договор между страните; посочил е, че иска възстановяване, тоест
връщане на сумата от 2332.14 лева от доставчика, с оглед липсата на каквато и
да е предоставена услуга, а не намаляване на възнаграждението; уточнено е и
кога е развален договора според ищеца по насрещния иск – считано от
31.03.2016г. и по какъв начин – с писмо-предизвествие
от 07.03.2016г. Ето защо, с оглед изпълнените указания на съда, настоящият
съдебен състав счита, че само на това основание, жалбата се явява основателна.
От подадения
насрещен иск и двете уточнителни молби към него,
следва да се приеме, че ответникът е предявил два иска, всеки с по две
евентуални основания, както следва:
1) „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД да върне
сумата от 2332.14 лева, заплатена от Т.Л. за два отоплителни сезона
(2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на каквато и да е
договорна обвързаност между страните за този период, с оглед наведените
твърдения в насрещния иск за несключен договор, евентуално нищожно
(неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на
закона – главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; евентуално за връщане на същата сума,
събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение
между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция
във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се
е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по
топлоподаване – евентуален иск с
правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;
2) Иск за заплащане
на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от Т.Л. вреди от прекратяването
(развалянето) на договорните отношения с доставчика „Веолия
Енерджи Варна“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г.,
които вреди се изразяват в това, че Т.Л. е бил принуден да намери алтернативно
отопление, заместващо неполучената престация, с оглед
развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по
чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
Следва да се
уточни, че не е необходимо допълнително пояснение от страна на ищеца по
насрещния иск на претенцията по т. 1 по горе, в частта относно евентуално
наведеното основание за връщане на сумата от 2332.14 лева, поради отказ от
получаване на топлоподаване, поради престираната некачествена
до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване, тъй като искането за
връщане на тази сума, имплицитно съдържа в себе си изявление за разваляне на
правоотношенията между страните, респ. отказ от предоставяне на услуга по
топлоподаване – по същество се претендират последиците от едно прекратено
облигационно правоотношение – арг. от Решение № 178
от 12.11.2010 г. по търг. д. № 60/2010 г. на ВКС.
На следващо място,
дали е съществувало през 2013г. договорно правоотношение между страните при
общи условия, има ли същото неравноправен характер, включително сключения
индивидуален договор от 07.11.2015г., прекратен ли е последния; изпълнил ли е доставчикът
задължението си по топлоподаване, вкл. дали е било качествено, претърпял ли е
вреди жалбоподателя от некачествената до степен на негодна за ползване услуга
по топлоподаване, както и какви суми е заплатил жалбоподателят за сезоните 2013/2014г.
и 2014/2015 г. и дължи ли се тяхното възстановяване от „Веолия
Енерджи Варна“ ЕАД, са все въпроси по същество на
делото по предявения насрещен иск.
По горните
съображения, следва да се приеме, че жалбата е основателна. Делото следва да
бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6420/20.05.2019г. по гр.д.
№13261/2018г. на ВРС, с което е върната насрещна искова молба вх. №
84489/20.12.2018г., уточнена с молба вх.№34831/16.05.2019г., подадена от Т.Д.Л.,
с която са предявени насрещни искове срещу „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: