№ 2947
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110207433 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Б. Г., с ЕГН –********** с адрес
гр.София, ул.“Димитър Манов“ № 51, вх.А, ет.3, ап.7, чрез адв. М. Х. от САК,
срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-021810 от 11.12.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена
„глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага
доводите си, че АУАН и НП не са издадени от компетентни органи, не са
изпълнени изискванията на чл.56 - чл. 57 от АПК, както и че НП е връчено
след изтичане на срока за връчване. Отделно от това жалбоподателят оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
1
твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощения процесуален представител адв.Х., който поддържа жалбата с
изложените в нея доводи и моли съда да отмени процесното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение серия АА, №
694299 от 25.11.2020 г., съставен от Е. В. С. на длъжност мл.автоконтрольор
при ОПП - СДВР е установено, че на същата дата /25.11.2020 г./, около 21.32
часа в гр.София по ул.“Еровете“ с посока на движение от ул.”Прохлада“ към
ул.”Преки път“ жалб.Е. Б. Г. управлявал лек автомобил „Хюндай” с рег.№ СА
7035 МС, собственост на „ТОПЛОМАШИНЕКС БГ“ ЕООД, като при
извършената му на ул. „Ген. Кутузов“ при номер 11 проверка жалбоподателят
Г. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с № 0049, както и да
изпълни предписанието за медицинско изследване. На същия бил издаден и
връчен талон за медицинско изследване № 0063468 за ВМА – София и
7бр.стикери с № А 029883. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 20-4332-021810 от 11.12.2020 г., издадено от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в
2
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите Е. В. С., В. Б. И. и П. Р. И., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правно страна следното:
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в действащата й редакция,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите В. И., П. И. и Е. С.,
както и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че жалб. Е. Г. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно средство
е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство DRUG TEST 5000
за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на
жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на
посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са
еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и
непротиворечиви. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя,
3
доколкото в жалбата си същият твърди единствено, че не е употребявал
наркотични вещества или техни производни. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И., И. и С., доколкото същите пресъздават пред съда
непосредствените си възприятия по един логичен, последователен и
категоричен начин.
За да е осъществено от обективна страна деянието по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е
било поканено да бъде изпробвано с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, да е отказало да бъде тествано.
Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба
е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде тестван за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, независимо дали е
проявил желание да се подложи на медицинско изследване след това. В
конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната дата и час
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил. Безспорно се
установява, че на жалбоподателя му е било предложено да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство -
DRUG TEST 5000, на което жалбоподателят категорично е отказал.
Отказвайки да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство, жалбоподателят е осъществил състава
на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно
административно – наказващият орган е ангажирал административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение на чл. 174, ал. 3,пр.2 от ЗДвП.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид нарушение, а
именно глоба в размер от 2000,00 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца, което съдът счита, че
отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното административно
нарушение. С оглед на това съдът намира, че административно - наказващият
орган правилно е приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което
4
законосъобразно е наложил и съответното наказание.
Съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за
което са приложени съответните писмени доказателства.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП само на
това основание. Съблюдавано е минимално предвиденото съдържание на
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице,
съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел. Така
посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания относно
съдържанието на същия. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя като в 6-
месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е
издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган,
оправомощен съобразно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., надлежно
приложена по делото. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган.
На следващо място налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед
първият да е годна основа за издаване на втория акт. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази
насока съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление.Налице е редовна процедура по връчване на
АУАН и НП. Твърденията на жалбоподателя за друга фактическа обстановка,
различна от тази в акта и наказателното постановление, от една страна не са
подкрепени с доказателства, а от друга страна са в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал, от който по безспорен начин се
установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП и неговата вина. По ясен и недвусмислен начин е описано нарушението
и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното
5
постановление, а именно водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, с което си поведение е осъществил
състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно
нарушение е обвинено и как да организира защита си. Още повече, че при
оспорване на фактическата обстановка се акцентира, че жалбоподателят не е
спрял на подадения му сигнал със стоп палка по образец на МВР на указаното
място, а не се отрича същият да е управлявал посоченото МПС на процесната
дата и място.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-
021810 от 11.12.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Е. Б. Г., с ЕГН –
********** с адрес гр.София, ул.“Димитър Манов“ № 51, вх.А, ет.3, ап.7,, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7