Присъда по дело №2798/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 02.06.2022г. по НОХД № 2798/2022 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. К.
П., за това че на 18.09.2021 г., в гр.Пловдив, пред Х. Г. Г. и И. С. П. -
полицейски служители при 05 РУ-ОДМВР-Пловдив, съзнателно се е ползвал
от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *******, на което е придаден вид, че е издадено от
компетентния орган в Кралство Испания на името на V.P.K., когато от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК
Производството е протекло задочно (в отсъствие на подсъдимия), по
общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на 6
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.
Предоставя на съда за определяне на справедлив размер на наказанието.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият В. К. П. е роден на *******, жив. в *******, *******, б.г.,
без образование, работещ, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН:
**********.
Доколкото бил неграмотен, подсъдимият не отговарял на условията
на ЗДвП за издаване на СУМПС, респективно бил неправоспособен водач.
Въпреки гореизложеното, същият управлявал МПС по пътищата отворени
за обществено ползване в страната.
На 18.09.2021г. около 13:20ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на
ул.“Недялка Шилева“ и ул.“Цар Симеон“, св.И. П. и св.Х. Г. - полицейски
служители при 05 РУ-ОДМВР-Пловдив, спрели за проверка л.а.“Опел Астра“
с рег.№*******, който бил управляван от подс. В. П..
При извършената му проверка подс.П., за да убеди полицейските
служители, че е правоспособен водач на МПС, представил на
полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, издадено от Кралство Испания с № *******.
Св.П. и св.Г. се усъмнили в редовността на представеното СУМПС,
доколкото същото нямало холограми и релефни защити , поради което
1

отвели подсъдимия в сградата на 05 РУ Пловдив за изясняване на случая. Там
подс.П. предал доброволно на полицейски служител СУМПС с № *******,
издадено от компетентния орган във Кралство Испания на 11.02.2019г. на
името на V.P.K., роден на *******г.
При извършена справка за задгранични пътувания било установено, че
първото напускане на страната от подсъдимия било на 10.02.2020г ., една
година след датата посочена като дата на издаване в СУМПС с № *******.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, представеното за изследване испанско СУМПС с № *******,
издадено на името на V.P.K., е неистински документ, доколкото му е
придаден вид, че е издаден от длъжностни лице от компетентната служба в
Кралство Испания, като това обстоятелство не отговаряло на истината.
СУМПС не отговаряло на одобрения образец към датата сочена като
такава на издаването му, УВ изображенията били различни от образеца,
липсвали ОВЕ, всички изображения, текстове и защитни линии в
свидетелството били принтирани.
Всъщност СУМПС с № ******* било издадено от неизвестно по
делото лице, различно от подсъдимия и различно от длъжностните лица,
отразени в него.
Подсъдимият никога не се бил карал шофьорски курсове и не се бил
явявал на изпит за придобиване нито на българско, нито на чуждестранно
СУМПС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един несъмнен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства,
както следва:
-обяснения на подсъдимия прочетени по реда на чл. 279, ал.2 НПК, в
които изрично е признал вината си;
-свидетелски показания на Х. Г. и И. С. П., прочетени със съгласието
на страните на основание чл. 281, ал.5, вр. ал, 1, т.5 НПК, от които се
установява извършването от подсъдимия на релевантната форма на
изпълнителното деяние- използване на неистинския документ пред двамата
полицейски органи;
- приетото заключение на техническа експертиза, обективирана в
Протокол № 677, от което се установява, че СУМПС с № ******* е годен
предмет на престъплението, доколкото е неистински документ по смисъла на
чл. 93, т.6 НК.
-приложените по ДП писмени доказателства, сред които справка за
съдимост, характеристична справка, заповед за задържане, справка за
нарушител водач, протокол за доброволно предаване, справка за задгранични
пътувания и др.

В посочените по-горе доказателствени материали не се съдържат
2

съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради
което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК по-нататъшни съображения не се
дължат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай не е съществувала процесуална пречка за прочитане показанията
на всички разпитани по делото свидетели, въпреки отсъствието на
подсъдимия, доколкото е получено надлежното и изрично съгласие на
защитника и прокурора. Това е така, тъй като съгласно трайната съдебна
практика, за разлика от хипотезата на чл. 371 НПК, при която за да се проведе
съкратено съдебно следствие е безусловно необходимо изрично изразеното
съгласие на всички страни (като ако някоя отсъства диференцираната
процедура е неприложима), то за четене на показанията на свидетел на
основание чл. 281, ал.5 НПК е необходимо и достатъчно съгласието само
на присъстващите страни, а ако делото се гледа в отсъствие на
подсъдимия, е достатъчно волеизявлението на неговия защитник.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от
21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК са налице.
Установява се, че подсъдимият на 18.09.2021 г., в гр.Пловдив, пред Х.
Г. Г. и И. С. П. - полицейски служители при 05 РУ-ОДМВР-Пловдив,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № *******, на което е придаден
вид, че е издадено от компетентния орган в Кралство Испания на името на
V.P.K., когато от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Съгласно чл. 93, т.6 НК "Неистински документ" е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това, което действително го е съставило“
В същия смисъл са и задължителните указания на т.6 от Постановление
№ 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, в които се чете, че:
„Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93,
т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент
на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно
съдържание е бъз значение за неговата неистинност. От значение е дали
авторът, посочен в документа, действително е съставил документа.
Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с
3

произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с
вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
Различието между неистински документ и документ с невярно
съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че
неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора
на документа.“

С оглед кредитираното заключение на изготвената техническа
експертиза следва да се приеме, че процесното СУМПС представлява годен
предмет на престъплението, доколкото му е придаден вид, че е издадено от
длъжностните лица, посочени в него от името на компетентната служба в
Кралство Испания, докато тези обстоятелства всъщност не отговаряли на
действителността.
В тази връзка следва да се съобрази и имащото базисно значение
Решение № 345 от 21.12.1988 г. по н.д. № 375/88 г., II н.о., според което
документът е неистински и в случаите, когато авторът му си придава
длъжностно качество каквото всъщност няма.

„Използването“ на документа като съставомерна форма на
изпълнителното деяние е реализирано чрез физическото му представяне от
подсъдимия на двамата полицейски органи, имащи правомощия да
извършват контрол за движението по пътищата, с цел да докаже пред тях, че
е правоспособен водач на МПС, докато в действителност той не бил
такъв.
Налице е особеният елемент от обективна страна на престъпния състав-
от дееца да не може да се търси отговорност за съставянето на документа,
доколкото от доказателствата по делото се установи, че той е изготвен от
неизвестно лице, различно от подсъдимия и различно от посочените в
документа длъжностни лица.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина, доколкото
подсъдимият е съзнавал неистинността на държаното от него СУМПС ,
като изцяло преднамерено го е използвал, представяйки го на контролните
органи, с констатираната вече цел да ги въведе в заблуждение, че е
правоспособен водач на МПС.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК,
клонящо към законоустановения минимум.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете добрите
характеристични данни за подсъдимия (трудово ангажиран), липсата на данни
за други противообществени прояви (предвид настъпилата реабилитация по
4

право за предходни осъждания), направеното самопризнание още на ДП и
оказаното съдействие за срочно приключване на делото.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат особеностите на
конкретно извършеното деяние, които в допълнение на това, че обуславят
съставомерност на деянието, всъщност разкриват неговата по-висока степен
на обществена опасност в сравнение с типичния случай на престъпления
с тази правна квалификация. Този извод произтича:
-на първо място от вида на неистинския документ, а именно СУМПС,
удостоверяващо правоспособност за управление на МПС, каквато деецът
всъщност не притежавал;
-от вида на използването на документа, а именно пред контролните
органи, с цел да се заблудят, че деецът е правоспособен водач.
От гореизложеното следва, че с конкретното престъпление се
накърняват:
-не само обществените отношения свързани със законосъобразността на
документооборота,
-но и обществените отношения, осигуряващи безопасното
извършване на транспортната дейност в страната от правоспособни
водачи.
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но
и тяхната специфика.
Така изрично Решение №50/16.03.2021 по дело №37/2021, Решение
№220/08.04.2020 по дело №900/2019, Решение №54/14.09.2020 по дело
№134/2020 на ВКС, , Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа
за 2018г. на ВКС.
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
от шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
5

опасност на деянието и дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на
брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което
налага определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените
размери.
Още повече, че по делото е констатирано и отегчаващо
обстоятелство, което би превърнало всяко по-ниско наказание в
диспропорционално ниско и би минирало постигане на целите на
наказанието.
Не на последно място, следва да се съобрази, че при приложение на чл.
55 НК релевантното наказание би се явило пробация, което по мнение на
съда не е в интерес на осъденото лице, предвид данните, че е заминало да
работи в Германия.
Предвид:
- липсата на предходна съдимост у подсъдимия (предвид настъпилата
реабилитация по право) и
- дългият период от време –приблизително 10 години, през които той
не е извършвал противоправни прояви след настъпилата реабилитация по
право за предходното му осъждане,
съдът не намира за необходимо наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл.
66 НК за изпитателен срок от 3 години.
Не на последно място следва да се посочи, че този вид, размер и
режим на изпълнение на наказанието кореспондира на исканията, както
на държавното обвинение, така и на защитата.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан на 18.09.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВД.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: СУМПС с № *******,
приложено по делото на л.25а, следва да ОСТАНЕ по делото до неговото
унищожаване по реда на ПАС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. К. П. следва да бъде
осъден да заплати разноски по делото в размер на 90 /деветдесет/ лева, по
сметка на ОД на МВР – Пловдив.
6

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................

7

Номер на акта:	117
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20225330202798
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Присъда по дело №2798/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите