Определение по дело №2713/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 260148                                              07.03.2022 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:    седми март                                                           две хиляди двадесет и втора година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 2713  по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР–Бургас, адрес гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение № 260400/12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3373/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на С.В.С.,***, сумата от 677.58 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 88.11 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.074.2017 г. до 30.06.2020 г. нощен труд от 704.11 часа, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 01.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 120 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР-Бургас е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лв. и 205 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1, в закона няма препращата норма, която да дава основание за субсидиарно прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в ЗМВР е обоснован различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на служителите. Поради това се счита, че размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи по специалните правила на ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР. Счита се, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми, като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР те са с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа по трудови норми. Счита се също, че районният съд не е съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното работно време.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец С.В.С., подаден чрез пълномощника адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата, като нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143. Сочи, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 към дневен такъв, води до извънреден труд от 88.11 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника със сумата от 677.58 лв. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

 

С определение № ІІ-261023 от 16.12.2020 г., постановено в закрито заседание на същата дата, въззивният съд е спрял производството по настоящото въззивно дело на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК – до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020 г., образувано по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит. На 24.02.2022 г. е обявено решение на Съда на ЕС по отправеното преюдициално запитване, поради което е отпаднала пречката за движение на делото и същото подлежи на възобновяване служебно от съда.

Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната жалба и отговора, на основание чл.631, ал.2, вр. чл.230, ал.1 ГПК и чл.267, ал.1 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по възз.гр.д.№ 2713/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд и НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.03.2022 г. от 10.50 часа.

 

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, включително и по телефона чрез процесуалните им представители.

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2713/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника ОД на МВР – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец С.В.С..

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                           2.