РЕШЕНИЕ
№ 260596/17.5.2021г.
гр.В., 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - тридесет и втори наказателен състав
- в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното от
председателя АНД № 434 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН
въз основа на жалба предявена от С.В.К. чрез адв. И.С.
при ВАК против НП № 533742-F562626/25.08.2020 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване" при ТД на НАП - В., с което й е
наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.
264, ал.1, във вр. с чл. 261 от ЗКПО за нарушение на
чл. 92, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗКПО.
В жалбата се твърди, че
издаденото НП е незаконосъобразно и небосновано. Сочи
се, че в същото не са посочени дата и място на извършване на нарушението.
Твърди се, че съдържанието на АУАН и НП е противоречиво относно конкретния
нарушител. Излага се становище, че неправилно е квалифицирана така описаната
фактическа обстановка като нарушение на чл. 264 ал.1 във вр.
с чл. 261 ал.1 от ЗКПО. Твърди се, че при описаните факти и квалификации не
става ясно за какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя - за неподадена
декларация или такава неподадена в срок. Излага се становище, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото подаването на декларацията е
започнало преди изтичане на срока, а приемането след срока се дължи на
технически причини - неизвършена електронна обработка от системите на НАП в
диапазона 23.39 - 24.00 ч. на 30.06.2020 г. за които въззивникът
не следва да носи отговорност. Предвид изложеното се твърди и липса на
субективна страна на описаното нарушение. Липсата на вредни последици се сочи
като допълнителен аргумент за квалифициране на деянието като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява. Постъпила е
писмена молба от адв. С., в която излага становище по
същество и прави искане в полза на въззивника да
бъдат присъдени разноските направени за адвокатско възнаграждение. Представен е
по делото договор за правна помощ.
Въззиваемата страна,
редовно призована изпраща представител -юрисконсулт Г., която оспорва жалбата.
В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Иска се присъждане в
полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и: ГДД №
0300И0814075/01.07.2020 г.; съобщение № 0300И0814075/01.07.2020 г. за резултати
от обработка на декларация чл. 92 за 2019 г.; екранна справка за подадената
чрез сайта на НАП, ГДД за 2019 г с отбелязване на часа на приемане на
декларацията; справка зеа задълженията и плащанията
към дата 08.01.2021 г., съдържаща справка за погашенията на корпоративния данък
по подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО; ДПЗС № 34/08.01.2021 г.; платежно
нареждане от 08.01.2021 г.; списък за разноските /11 листа/.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
На 23.07.2020 г. в ТД на НАП - В. е извършена проверка на
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО . При проверката е установено, цче жалбоподателката С.В.К. има
качеството на представляващ „К. и Ко"ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* ,
което е данъчно задължено лице и се облага с корпоративен данък. Констатирано
е, че същата не е изпълнила задължението си да подаде данъчна декларация от
името на дружеството по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2019 г. в ТД на НАП по данъчна
регистрация на дружеството, а именно - ТД на НАП-В., в законоустановения
срок по чл. 92 ал.2 от ЗКПО , който съгласно §25 ал1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е удължен до
30.06.2020 г. Констатирано е, че годишната данъчна декларация е подадена на
дата 01.07.2020 г. с вх. № 0300И0814075/01.07.2020 г.
При така установените
факти, св. Г. - инспектор по приходите при ТД на НАП-В. съставила на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл. 264 ал.1 вр. с чл. 261 ал.1, вр. с чл. 92
ал.1 от ЗКПО. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Административно-наказателното
производства се е развило в рамките на давностните
срокове, визирани в ЗАНН. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство. Ясна е волята на актосъставителя и АНО
да повдигне обвинение на жалбоподатеблката за
извършено от същата бездействие в качеството на представляваща на процесното дружество, за което като юридическо лице се
дължи подаване на ГДД по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, изразяващо се в неподаване на
посочената декларация в законоустановения срок. В
АУАН и НП се съдържат и факти досежно датата на
извършеното нарушение, доколкото същата се извежда от описанието на
нарушението, с посочване крайния срок за изпълнение да процесното
задължение. Посочено е и мястото на извършване, а именно - по местонахождение
на Териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството, а
именно - ТД на НАП-В..
Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна
страна следното:
Правилно административно-наказващият орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 92, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗКПО и на основание чл.264, във вр. с чл. 261 ал.1 от ЗКПО е ангажирал отговорността на жалбоподателката. По делото безспорно се установи, че
същата има качеството управител и представляващ на „К. и Ко"ЕООД и в това си
качество чрез бездействието си е осъществила състава на административно
нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО като не е изпълнил предписанието на
разпоредбата на чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
Съдът
обаче намери, че деянието се характеризира като маловажно такова по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. За да формира посочения извод, съдът взе предвид незначителния
период на просрочване на задължението, а именно -един ден, данните, че жалбоподателката е предприела действия за изпълнение на
задължението в рамките на срока, макар и в последния ден на удължаване на
същия, което от своя страна обективира намерението й
да изпълни предписанието на чл. 264 ал.1 от ЗКПО. При така установените
обстоятелства съдът намира, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна с оглед на което нарушението се явява малозначително
по смисъла на чл. 9 ал.2 вр. с чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва
да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и искането на въззивника за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.З от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.З, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото
заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния
представител на въззивника, съдът намери, че следва
да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
жалбоподателя в хода на производството по делото, в посочения в същото размер,
а именно от 150 /сто и петдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да
остави без уважение искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 533742-F562626/25.08.2020 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване" при ТД на НАП - В., с което на С.В.К. й
е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 /двеста/
лева, на основание чл. 264, ал.1, във вр. с чл. 261
от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗКПО.
ОСЪЖДА
НАП да заплати на жалбоподателя С.В.К. сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -В..
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: