№ 119
гр. Б., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500050 по описа за 2022 година
Производството по настоящото в.гр.д.№50/2022г. по описа на Окръжен съд-
Б. е образувано по жалба вх.№902901/27.09.2021г. на „С.с.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ *, представлявано
от Л.Д.Г., против Решение №905175/20.07.2021г. по гр.д.№1948/2019г. по
описа на Районен съд-Б.. С посоченото решение „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Б.” * представлявано от
В.А.В. е осъдено да заплати на „С.с.“ ЕООД сумата от 402.41 лв.,
представляваща част от незаплатено възнаграждение по неформален договор
за изработка за ушиване на 688 броя блузи и 9 броя комплекти, съгласно
Фактура №**********/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
16.07.2019г. до окончателното изплащане на същата, като искът е отхвърлен
над горния уважен размер до претендирания от общо 18 670.76 лв.,
представляваща вземане за: сумата от 7056.72 лв. с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване
на 2081 бр. блузи, съгласно Фактура №**********/04.04.2018г., сумата от
7347.43 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
неформален договор за изработка за ушиване на 1873 броя блузи, съгласно
Фактура №**********/11.04.2018г. и за сумата над 402.41 лв.,
представляваща част от сумата от 4266.61 лева с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване
на 688 броя блузи и 9 броя комплекти, съгласно Фактура
№**********/17.04.2018г., като неоснователна, като погасена, на основание
1
чл.103 ГПК - чрез прихващане със сумата от 18 268.35 лв., представляваща
претърпяна загуба от „Г.К.“ ЕООД, образувана от стойността на предадените,
но невърнати и неушити материали за ушиване на дрехи на ишлеме по
модели 118400-960 бр.,118409 - 372 бр., 118401-312 бр., 118402-95 бр.,
включваща разходите за придобиване на плата на материалите, разходите за
труд за разкрояването на материалите, разходите за съпътстващи материали
към разкроените модели ципове, копчета и други/.
Във въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част. Навеждат се
доводи, че съдът неправилно е извършил прихващане на вземането на ищеца
спрямо ответника в размер на 18 670.76 лв. със сумата от 18 268.35 лв.,
представляваща претърпени загуби от „Г.К.“ ЕООД, при липса на
предпоставките на чл.103 от ГПК за допускане на прихващане. Не било
доказано ответното дружество да е предало на ищеца материалите, описани в
експедиционните бележки и товарителниците, които били издадени от друго
юридическо лице. Според жалбоподателя от събраните по делото
доказателства се установявало, че готовите изделия по спорните
експедиционни бележки са предадени на възложителя. По изложените в
жалбата доводи се настоява за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в
цялост. Претендират се сторените разноски.
Насрещната страна по въззивната жалба е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното
решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото
доказателства. Районният съд формирал обосновани фактически изводи, че
материалите описани в експедиционните бележки и товарителниците са
предадени на ищеца „С.с.“ ЕООД, но последният не ушил и предал обратно
на ответника „Г.К.“ ЕООД поръчаните модели. Настоява се за потвърждаване
на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен и
присъждане на разноските в производството.
Окръжен съд-Б., след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема следното:
Производството по гр.д.№1948/2019г. по описа на Районен съд-Б. е
образувано по искова молба, предявена от „С.с.“ ЕООД срещу „Г.К.“ ЕООД, с
която по предявен иск с правно основание чл.288 във вр. с чл.286 от ТЗ във
вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД се претендира
заплащане на следните суми: сумата от 7056.72 лв. с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка за ушиване
на 2081 бр. блузи, съгласно Фактура №**********/04.04.2018г.; сумата от
7347.43 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по
неформален договор за изработка за ушиване на 1873 бр. блузи, съгласно
Фактура №**********/11.04.2018г.; сумата от 4266.61 лв. с ДДС,
представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за
изработка за ушиване на 688 бр. блузи и 9 броя комплекти, съгласно Фактура
2
№**********/17.04.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество има за основен
предмет на дейност „шивашки услуги“, като с ответното дружество се
намират в трайни търговски отношения. Сочи се, че през месец април 2018г.
ответното дружество „Г.К.“ ЕООД възложило на ищеца „С.с.“ ЕООД услуга -
ушиване на дрехи, обективирана в следните фактури: Фактура
№**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв.; Фактура
№**********/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура
№**********/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. Описаните във фактурите
дрехи като вид, модел и количество били ушити и предадени на ответника,
който ги приел без възражения. Фактурите били подписани от управителя на
ответното дружество. Въпреки че ищецът изпълнил точно и коректно
задължението си към ответника, последният не платил цената по фактурите
на датата на издаването им, съгласно уговореното между страните.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който не
оспорва твърдението на ищеца, че се намират в трайни търговски
взаимоотношения, изразяващи се в сключване на неформални договори за
изработка, по силата на които ищецът, в качеството на изпълнител е следвало
да ушива за ответника като възложител определени модели дрехи с материали
на ответника. Твърди се, че за всяка поръчка ответникът е изпращал на ищеца
необходимите материали, които са закупени от ответника, нарязани от трета
фирма „В.В.К.” в Г., която опосредявала самото изпращане. Доставката на
материалите се описвала в експедиционна бележка, в която се посочва модела
на дрехите, които следва да бъдат ушити, вида на модела, количеството като
бройки, вида на опаковката, бройката и теглото на пратката. Изпратените
материали се придружавали от тази експедиционна бележка, към която била
скрепена и международна товарителница. Въз основа на тази експедиционна
бележка изпълнителят знаел какво му е възложено да ушие като бройка и вид,
а цените били предварително определени между страните и залегнали в
предишните им счетоводни документи за всеки модел. В тази връзка
ответникът твърди, че част от възложените поръчки не били изпълнени от
ищеца, а именно – по изрично посочените в отговора експедиционни бележки
не били изработени всички поръчани модели дрехи, вследствие на което
ответното дружество претърпяло вреди, изразяващи се в стойността на
изпратените материали и пропуснати ползи от печалба при реализацията на
готовия продукт, както следва: не били изработени: 960 бр. от модел 118400,
описани в експедиционна бележка №1782/10.01.2018г.; 372 бр. от модел
118409, описани в експедиционна бележка №1777/28.12.2017г.; 312 бр. от
модел 118401, описани в експедиционна бележка №1773/13.12.2017г.; 95 бр.
от модел 118402, описани в експедиционна бележка №1763/30.11.2017г. Сочи
се, че общата стойност на претърпените вреди от ответника в резултат на
неизпълнението на договорите за изработка /обективирани като предмет в
3
посочените експедиционни бележки/ са в размер на 20 002.05 евро,
включващи 5270.69 евро – пропусната полза, изразяваща се в неполучена
цена от продажба на тези модели по средни пазарни цени на модел, както се
продават от ответника и 14 731.36 евро – претърпяна загуба, образувана от
стойността на вложени материали, закупени от ответника и предадени за
ушиване на ищеца, включващи разходите за придобиване на плата на
материалите, разходите за труд за разкрояване на материалите, разходите за
съпътстващи материали към разкроените модели /ципове, копчета и др./. По
отношение на посочените по-горе неизработени модели, ответното дружество
е направило изявление за разваляне на договорите за изработка на основание
чл.87, ал.2 от ЗЗД. В случай на уважаване на исковата претенция, в отговора
на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на
вземането на ищеца с насрещното вземане на ответника в размер на 20 002.05
евро.
От анализа на приобщените пред първата инстанция доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно, че страните се намират в трайни търговски
взаимоотношения, изразяващи се в сключване на неформални договори за
изработка, по силата на които ищецът, в качеството на изпълнител, е следвало
да ушива за ответника като възложител дрехи с материали на възложителя.
Ищцовото дружество „С.с.“ ЕООД е издало на ответника „Г.К.“ ЕООД 3 бр.
фактури - Фактура №**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв. с ДДС;
Фактура №**********/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. с ДДС и Фактура
№**********/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. с ДДС, за ушити дрехи,
описани във всяка от фактурите по вид, модел, брой и цена. Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че фактурите са подписани от
управителя на ответното дружество.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че процесните три бр. фактури: Фактура
№**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв.; Фактура
№**********/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура
№**********/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. са отразени и надлежно
осчетоводени в счетоводствата на страните. При ищеца фактурите са
отчетени по дебита на сметка 411 Клиенти като вземане на ищеца от
ответника в общ размер на 18 670.76 лв. При ответника фактурите са
отчетени по кредита на сметка 402 Доставчици като задължение на ответника
към ищеца в размер на 18 670.76 лв. Според вещото лице и трите фактури са
отчетени и в регистрите по ЗДДС: при ищеца – в дневника за продажби, от
което следва, че ищецът е начислил дължимия ДДС, а при ответника – в
дневника за покупки, от което следва, че ответникът е начислил и ползвал
пълен данъчен кредит по справка-декларация по ЗДДС за продажбите в общ
размер на 3111.79 лв.
Експертизата е установила, че по възлаганите с приложените по делото
товарителници за изпратените помощни материали на ищеца за шиене на
4
комплекти блузи от различни модели в различни количества, от изпълнителя
„С.с.“ ЕООД са издавани фактури на възложителя „Г.К.“ ЕООД за
изработените от изпълнителя и предадени на възложителя модели. За част от
изпратените с товарителниците помощни материали изпълнителят „С.с.“
ЕООД не е издал на възложителя „Г.К.“ ЕООД фактури за изработени и
предадени модели: 960 бр. от модел 118400 по товарителница
№1782/10.01.2018г.; 372 бр. от модел 118409 по товарителница
№1777/28.12.2017г.; 312 бр. от модел 118401 по товарителница
№1773/13.12.2017г.; 95 бр. от модел 118402 по товарителница
№1763/30.11.2017г. Видно от съдържанието на горепосочените
експедиционни бележки с номера 1763/30.11.2017г., 1777/28.12.2017г.,
1782/10.01.2018г. и 1773/13.12.2017г., приложени по делото, със същите на
„С.с.“ ЕООД били изпратени помощни материали, представляващи нарязан
плат за шиене на описани в тях модели дрехи по вид и количество, както и
отразени вид на опаковката, бройка и тегло на пратката. Материалите били
натоварвани в Г. от трето лице - „В.В.К.”. Като доставчик в товарителниците
е посочен ответникът „Г.К.“ ЕООД, а като получател - „С.с.“ ЕООД.
След проверка в счетоводството на „Г.К.“ ЕООД и регистрите, отчитащи
получените ушити на ишлеме модели и извършените продажби от ответника,
експертизата не е установила изпълнение и продажба за периода от ноември
2017г. до май 2018г. на горепосочените количества модели.
Според представените от ответника калкулации, ценови регистри и справка
относно себестойността на дадените материали за изработка на ишлеме,
стойността на неушитите и невърнати материали за всеки отделен модел,
представляващ разходите за придобиването на материалите, формирана и
отчетена в счетоводството на ответника, отразено по модели, количества,
единична цена и обща стойност е както следва:
Модел №118400 – 960 бр. х 4.90 евро = 4704.00 евро
Модел №118409 – 372 бр. х 4.63 евро = 1722.36 евро
Модел №118401 – 312 бр. х 4.65 евро = 1450.80 евро
Модел №118402 – 95 бр. х 4.42 евро = 419.90 евро.
Обща стойност на материалите е 8297.06 евро.
Стойността на средната печалба от всеки един от процесните модели и
общата стойност на нереализираната печалба от неушити бройки, отразено по
модели количества, ед.цена и обща стойност е както следва:
Модел №118400 – 960 бр. х 3.35 евро = 3216.00 евро
Модел №118409 – 372 бр. х 2.62 евро = 974.64 евро
Модел №118401 – 312 бр. х 2.60 евро = 811,20 евро
Модел №118402 – 95 бр. х 2.83 евро = 268.85 евро.
Обща стойност на нереализираната печалба е 5270.69 евро.
След извършена проверка в счетоводството на ищеца „С.с.“ ЕООД,
експертизата е установила, че получените помощни материали за ушиване на
горепосочените модели са отчитани в хронологични записи, отчитащи
заприходяването и изписването на материалите, и в справки с натрупване на
5
сметка 931 Чужди материални запаси, отчитаща чуждите материали при
работа на ишлеме. Липсват издадени от ищеца фактури за изпълнение на
спорните модели. От страна на ищеца-изпълнител за нуждите на експертизата
са представени стокови разписки №444/24.01.2018г. и №445/31.01.2018г.,
които не са подписани от получател, и съгласно които ищецът е предал на
ответника неизпълнените /нефактурираните/ помощни материали за шиене на
процесните модели, както следва: По стокова разписка №444/24.01.2018г.:
модел 118402 – 95 бр.; модел 118401 – 309 бр.; модел 118409 – 372 бр.; модел
118400 х 1 – 476 бр. По стокова разписка №445/31.01.2018г.: модел 118400 х 2
- 480 бр. В счетоводството на изпълнителя „С.с.“ ЕООД няма отразено
задължение към възложителя „Г.К.“ ЕООД, произтичащо от неизпълнени
поръчки за шиене на ишлеме или от непредадени /невърнати/ помощни
материали за шиене на модели по процесните товарителници.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на продажби на един
артикул, отразено по модели е както следва: модел 118400 – 11.95 евро; модел
118409 – 10.95 евро; модел 118401 – 10.95 евро; модел 118402 – 10.95 евро.
Пред първата инстанция е допусната и назначена съдебно-оценителна
експертиза, която е имала за обект модели с номера 11840, 118401, 118402 и
118409, описани съответно в експедиционни бележки с номера
№1782/10.01.2018г.; №1777/28.12.2017г.; №1773/13.12.2017г. и
№1763/30.11.2017г. Вещото лице е дало заключение, идентично със
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, а
именно, че стойността на материалите по модели е както следва: Модел
№118400 – 960 бр. х 4.90 евро = 4704.00 евро; Модел №118409 – 372 бр. х
4.63 евро = 1722.36 евро; Модел №118401 – 312 бр. х 4.65 евро = 1450.80 евро;
Модел №118402 – 95 бр. х 4.42 евро = 419.90 евро, или общо 8 297.06 евро е
стойността на материалите. Към стойността на материалите е прибавена и
стойността на труда – по 3.70 евро на брой, което се равнява на 6 434.30 евро
за общия брой модели 1739 бр.
Св.Д.Г. /син на управителя на ищцовото дружество/ твърди, че дружеството
им има за предмет на дейност ушиване на дрехи на ишлеме. Сочи, че са имали
търговски отношения с ответника, с който се договорили да работят по
следния начин – ответникът доставял стоката на разкроени детайли от Г.;
дрехите се ушивали, гладили, опаковали и доставяли. Материалите ги
получавали в кашони с описание на номер и бройка на заготовките във всеки
кашон. Материалите се придружавали от експедиционна бележка, в която
били описани както броя на получените заготовки, така и броя на артикулите,
които трябва да бъдат ушити. Материалите били изпращани от друга фирма
на управителя на ответника, ситуирана в Г., но ищецът бил в търговски
отношения с българското дружество. Готовата продукция предавали със
стокови разписки. За всяко плащане издавали касова бележка. Твърди, че
материалите, описани в четирите експедиционни бележки с номера
№1763/30.11.2017г., №1777/28.12.2017г., №1782/10.01.2018г. и
№1773/13.12.2017г. са получени, със същите са изработени поръчаните
6
модели дрехи, които са предадени на представител на ответното дружество
/на управителя или на брат му/ със стокови разписки №444/24.01.2018г. и
№445/31.01.2018г. Сочи, че за изработените модели по посочените стокови
разписки получил плащане на ръка, но не били издадени фактура и касова
бележка.
Св.К.Б. – служител в ищцовото дружество сочи, че са получавали от Г.
разкроените модели. След като ги получат, се ушиват дрехите, опаковат се и
се изпращат. В случай, че установят проблеми с някои от изпратените
модели, уведомявали управителя на ответното дружество В., с който
уточнявали всички детайли по изпълнението на поръчката. Браковите бройки
връщали на ответника. Също твърди, че по предоставените съгласно
експедиционни бележки 1763/30.11.2017г., 1777/28.12.2017г.,
1782/10.01.2018г. и 1773/13.12.2017г. заготовки, дрехите са ушити и готовата
продукция е предадена на ответника. Сочи, че лично е предала на законния
представител на ответника готовата продукция ушити и опаковани дрехи,
описана в стокови разписки №444/24.01.2018г. и №445/31.01.2018г., които тя
е подписала за „предал“.
Св. К.П. работи в ответното дружество. Твърди, че ищецът шие за тях
дрехи на ишлеме. Знае, че заготовките идват от Г. със скроена продукция.
Св.Л.Г. – служител в ответното дружество, твърди, че предаването на
продукцията на ищеца става с експедиционна бележка, в която се описват
моделите и бройките, които следва да се ушият, брой колети и тегло.
Експедицонната бележка идва от гръцката фирма на В.. Срокът за ушиване на
дрехите е един месец. Твърди, че за изработената продукция ищцовото
дружество издава фактура. При несъответствие между броя дрехи по
експедиционната бележка и издадената фактура, получените материали за
неушитите дрехи подлежат на връщане. Сочи, че няма случаи, при които
ушити дрехи да се предават със стокови разписки.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
първостепенният съд е приел, че с подписването на трите фактури - Фактура
№**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв.; Фактура
№**********/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура
№**********/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. от законния представител
на ответника и включването на същите в дневника за покупки на ответното
дружество и ползването на данъчен кредит, ответната страна е признала
дължимостта на вземанията по трите фактури в общ размер от 18 670.76 лв.
Приел е обаче, че вземането на ищеца е частично погасено чрез прихващане
със сумата от 18 268.35 лв., равняваща се на стойността на предадените на
ищеца с товарителници - №1782/10.01.2018г.; №1777/28.12.2017г.;
№1773/13.12.2017г. и №1763/30.11.2017г. материали /заготовки/ за
изпълнение на поръчаните модели, които не били изработени от изпълнителя.
За неоснователно е прието възражението на ответника за прихващане с
претендираното вземане за пропуснати ползи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
7
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основният довод за неправилност на първоинстанционното решение,
релевиран във въззивната жалба, касае приложението на института на
прихващането по чл.103 от ЗЗД. Това е главният спорен въпрос в
производството, по който настоящата инстанция дължи отговор с въззивното
решение.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1
ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и
действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. В
съдебната практика се приема, че изискването за изискуемост и ликвидност
на вземането, с което се иска извършване на компенсация, касае възникването
и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, като
правопогасяващият ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по
чл.104, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Възражението за прихващане, надлежно предявено
във висящо исково производство, съставлява допустимо процесуално
действие за защита срещу предявения иск и съдът следва да го приеме и да се
произнесе по него и при неликвидно вземане. В хипотезата на съдебно
прихващане на две насрещни вземания, при неликвидност на активното
вземане към момента на въвеждането му в процеса, правният ефект на
съдебното прихващане настъпва занапред – след влизане в сила на съдебното
решение. При възражение за прихващане с неликвидно вземане се изисква
ответникът да докаже в хода на процеса на основанието и съществуването на
насрещното вземане, с което се прихваща.
В настоящия случай по делото не е спорно, а и се установи от събраните по
делото доказателства, че ответникът „Г.К.“ ЕООД като възложител има
парично задължение към ищеца „С.с.“ ЕООД като изпълнител в размер на
18 670.76 лв., представляващо незаплатено възнаграждение по неформални
договори за изработка за ушиване на дрехи, обективирани във Фактура
№**********/04.04.2018г. на стойност 7056.72 лв.; Фактура
№**********/11.04.2018г. на стойност 7347.43 лв. и Фактура
№**********/17.04.2018г. на стойност 4266.61 лв. Задължението за
заплащане на възнаграждение по договор за изработка възниква при приемане
на работата от възложителя. Подписаната от възложителя фактура,
отразяването й в счетоводните регистри на дружеството-възложител и
ползването от възложителя на правото на приспадане на данъчен кредит
налагат извода, че е налице приемане от възложителя „Г.К.“ ЕООД на
фактически изпълнените работи, а оттам и за дължимост на процесната сума в
общ размер от 18 670.76 лв.
8
По отношение на спорния въпрос – притежава ли ответникът „Г.К.“ ЕООД
насрещно вземане спрямо ищеца „С.с.“ ЕООД, с което може да се извърши
прихващане на горепосоченото му задължение, настоящата инстанция
намира, че отговорът на въпроса е положителен. Съображенията за това са
следните:
По делото не се спори, че страните се намират в трайни търговски
взаимоотношения, изразяващи се в сключване на неформални договори за
изработка, по силата на които ищецът „С.с.“ ЕООД като изпълнител е ушивал
дрехи по възлагане на ответника „Г.К.“ ЕООД. Установи се, че за всяка
поръчка възложителят „Г.К.“ ЕООД е изпращал на изпълнителя „С.с.“ ЕООД
необходимите материали, представляващи заготовки на дрехи, а именно -
нарязан плат за шиене под формата на разкроени модели, които
изпълнителят е следвало да ушие в готов вид. Изпратените материали се
придружавали от експедиционна бележка /товарителница/, в която били
описани модела на дрехите, които следва да бъдат ушити, вида на модела,
количеството като бройки, вида на опаковката, бройката и теглото на
пратката. Експедиционната бележка указвала на изпълнителя какво му е
възложено да ушие като модел и бройка. Събраните по делото доказателства
сочат, че изпълнителят „С.с.“ ЕООД е получил помощните материали,
описани в експедиционни бележки с номера №1763/30.11.2017г.,
№1773/13.12.2017г., №1777/28.12.2017г. и №1782/10.01.2018г. За част от
изпратените с посочените товарителници материали изпълнителят „С.с.“
ЕООД е издал фактури на възложителя „Г.К.“ ЕООД за изработени и
предадени дрехи. За друга част от изпратените с тези товарителници
материали обаче изпълнителят „С.с.“ ЕООД не е издал на възложителя „Г.К.“
ЕООД фактури за изработени и предадени дрехи, както следва: не са
издадени фактури за 95 бр. от модел 118402 по товарителница
№1763/30.11.2017г.; 312 бр. от модел 118401 по товарителница
№1773/13.12.2017г.; 372 бр. от модел 118409 по товарителница
№1777/28.12.2017г.; 960 бр. от модел 118400 по товарителница
№1782/10.01.2018г. От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че получените помощни материали за ушиване на
горепосочените модели са отчетени в счетоводството на „С.с.“ ЕООД и са
заприходени в сметка 931 „Чужди материални запаси“, отчитаща чуждите
материали при работа на ишлеме. Това действие представлява признание от
страна на изпълнителя „С.с.“ ЕООД на възникнало задължение за изработване
на поръчаните модели по сключен договор за изработка.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото не било
установено да е получил именно от възложителя „Г.К.“ ЕООД материалите за
ушиване на посочените по-горе бройки и модели дрехи по четирите
товарителници, с аргумента, че товарителниците били издадени от трето
лице. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че получените помощни материали за ушиване на горепосочените
спорни модели са отчетени в счетоводството на „С.с.“ ЕООД и са
9
заприходени в сметка 931 Чужди материални запаси, отчитаща чуждите
материали при работа на ишлеме, което действие представлява потвърждение
от страна на ищеца „С.с.“ ЕООД, че въпросните помощни материали са
получени, макар и да не са отразени счетоводно като получени от ответника.
Въпреки това, за част от материалите по четирите товарителници са били
издадени фактури в полза именно на ответника за изработената продукция,
което е в потвърждение, че се касае за предоставени материали от ответника
като възложител на ищеца като изпълнител за изпълнение на възложена
работа. Освен това фактът, че материалите са предадени от ответника се
установява от ангажираните от самия жалбоподател гласни доказателствени
средства. Свидетелят Д.Г. – син на управителя на ищцовото дружество „С.с.“
ЕООД, сам твърди, че всички материали, описани в четирите експедиционни
бележки са получени. В същата насока са твърденията и на св.К.Б. – служител
в ищцовото дружество, която заявява, че материалите са получени. И двамата
свидетели твърдят, че с така получените материали са изпълнили поръчката и
са предали на ответното дружество готовата продукция. Сочат, че именно
ответникът им е доставял материалите на разкроени детайли, които
пристигали от Г.. В случай на бракувани материали, последните били
връщани на ответника. Със своите показания свидетелите потвърждават, че
се касае за помощни материали, предоставени на ищеца, в качеството на
изпълнител, от ответника, в качеството му на възложител, за изпълнение на
възложена от ответното дружество поръчка за ушиване на дрехи с материали
на възложителя. В подкрепа на този извод са и издадените от ищеца „С.с.“
ЕООД 2 бр. стокови разписки №444/24.01.2018г. и №445/31.01.2018г. за
предаване от изпълнителя „С.с.“ ЕООД на възложителя „Г.К.“ ЕООД на
спорните модели и бройки дрехи. Двете стокови разписки са подписани от
представител на ищцовото дружество и в тази част представляват частен
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателства сила
спрямо ищеца относно факта, че въпросните материали са му предадени, т.е.
са били в негово държане, както и че признава задължението си именно
спрямо възложителя „Г.К.“ ЕООД да изработи с тези материали посочените в
стоковите разписки модели и бройки дрехи. В самите товарителници също е
изрично записано, че помощните материали се изпращат на получателя „С.с.“
ЕООД от доставчика „Г.К.“ ЕООД на основание – шиене на дрехи. В този
смисъл, макар изпращането на материалите да е опосредено от трета фирма,
безспорно в случая се касае за изпратени от възложителя на изпълнителя
материали за изпълнение на възложени шивашки услуги, изпълними с
материали на възложителя.
В тежест на ищеца-изпълнител е да докаже факта, че с предадените му от
възложителя материали е изработил поръчаните дрехи и е предал
изработеното на възложителя. Представените 2 бр. стокови разписки
№444/24.01.2018г. и №445/31.01.2018г. за предаване от изпълнителя „С.с.“
ЕООД на възложителя „Г.К.“ ЕООД на спорните модели и бройки дрехи не се
ползват с доказателствена сила досежно факта на предаването и получаването
10
им от възложителя „Г.К.“ ЕООД. В тази им част същите представляват частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя си
факти, поради което нямат доказателствена стойност. Същите не са
подписани от ответника и не могат да удостоверят факт на предаването и
получаването на продукцията. Не следва да бъдат кредитирани и показанията
на св.Г. и св.Б. в частта, в която твърдят, че поръчаните модели са изработени
и са предадени на възложителя. Вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза е установило, че за изработените и предадени на
възложителя модели дрехи, от изпълнителя „С.с.“ ЕООД са издавани
фактури. В тази насока са и показанията на св.Г., която твърди, че за
изработената продукция ищцовото дружество издава фактура. Св. Г. също
сочи, че за предадената изработена продукция се издава фактура и касова
бележка. В настоящия случай за процесните модели не са издадени фактури
или други документи. Ищцовото дружество не успя да докаже при условията
на пълно и главно доказване, съобразно тежестта, която носи, че е изпълнил
точно задължението си да изработи дрехите описани в четирите
експедиционни бележки и да ги предаде на възложителя. Не са представени и
доказателства предадените за тяхната изработка материали да са върнати на
възложителя.
Неизпълнението на задължението на ищеца да изработи процесните спорни
модели в уговорения срок /който според свидетелските показания е в рамките
на един месец/, е породило право за ответника по силата на чл.262, ал.2 от
ЗЗД да развали сключените договори за изработка и да претендира
обезщетение за вредите от неизпълнението. С отговора на исковата молба
ответникът е направил изявление за разваляне на договорите за изработка
досежно неизработените модели. Това изявление е достигнало до ищеца с
връчването на копие от отговора при размяната на книжата по делото. В
Решение №37/22.03.2011г. на ВКС по гр.д.№920/2009г., IV г. о. е прието, че за
развалянето на договора за изработка при условията на чл.262, ал.2 от ГПК не
е необходимо отправяне на предизвестие от поръчващия. Но дори да се
приеме, че волеизявлението на ответника за разваляне е следвало да съдържа
и даване на подходящ срок за изпълнение, то липсата му се санира, ако в хода
на производството по делото длъжникът не изпълни задължението си в
обективно подходящ за това срок, какъвто е настоящият случай.
Неизпълнението на задължението на ищеца да изработи поръчаните дрехи е
породило право за ответника да търси възмездяване за разходите, които е
направил във връзка със сключените договори, включващи разходите за
придобиване на плата на материалите и разходите за труд за тяхното
разкрояване. От двете експертни заключения по съдебно-икономическата и
съдебно-оценителната експертизи се установява, че стойността на
предадените от ответника на ищеца материали за неушитите модели дрехи по
четирите експедиционни бележки се равнява общо на сумата от 8 297.06 евро.
От гласните доказателствени средства безпротиворечиво се установи, че
материалите са били изпращани от ответника на ищеца в разкроен вид, под
11
формата на заготовки. Затова правилно първостепенният съд е прибавил към
стойността на материалите и стойността на труда за разкрояването им – по
0.60 евро на брой, съгласно съдебно-оценителната експертиза, или общо
1043.40 евро за 1739 бр. артикули. Или общата сума от 9 340.46 евро, с левова
равностойност 18 268.35 лв., представлява направени от ответника разходи
във връзка със сключените договори за изработка, които подлежат на
възстановяване от неизправната страна. С посоченото вземане на ответника
правилно е извършено прихващане спрямо задължението му към ищеца,
произтичащо от Фактура №**********/04.04.2018г., Фактура
№**********/11.04.2018г. и Фактура №**********/17.04.2018г. в
поредността на издаването им, вследствие на което остава непогасен остатък
на задължението по Фактура №**********/17.04.2018г. в размер на 402.41 лв.
До този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Липсва въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която е прието за неоснователно
възражението на ответника за прихващане с претендираното вземане за
пропуснати ползи, поради което същото не е предмет на разглеждане във
въззивното производство.
По гореизложените съображения, първоинстанционният съдебен акт в
обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Пред настоящата инстанция ответникът по въззивната
жалба претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, включващ
сумата от 1440 лв. адвокатски хонорар, който следва да бъде присъден в
тежест на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се равнява на сумата от 1078 лв. - при интерес от 18 268.35
лв., минималното адвокатско възнаграждение е 830 лв. + 3% за горницата над
10 000 лв. /248 лв./. Съобразявайки действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че уговореното възнаграждение в размер
малко над минималния не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
Така мотивиран, Окръжен съд-Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905175/20.07.2021г. по гр.д.№1948/2019г. по
описа на Районен съд-Б. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „С.с.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Б., ул.“А.С.“ *, представлявано от Л.Д.Г., да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Б.” * представлявано от
В.А.В. сумата от 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/,
представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
12
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13