РЕШЕНИЕ
№ 2565
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330109529 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9 във връзка с
чл.212, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР (отменен) и чл.212, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2,
предл. 2 от ЗМВР (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т. И. К. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да му заплати сумата 6 505, 60 лева, представляваща обезщетение за неползвани от
ищеца 107 дни допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен
извънреден труд през периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., заедно със законната лихва
върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът *** – гр. *** признава исковете по основание, но ги оспорва по размер, по
изложените в отговор на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил като държавен служител от надзорно-охранителния състав
на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения ***, последно на
длъжност „***“ в*** от 2000 г. до 10.06.2018 г., считано от която дата служебното му
правоотношение е било прекратено.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитания по делото свидетел И.А. и заключението от 08.11.2021 г. на вещото лице по ССЕ
З.М., действително през процесния период ищецът е полагал извънреден труд, за което му се
полага допълнителен платен годишен отпуск в размер на 107 дни общо за периода, които са
1
останали неползвани от него до прекратяване на служебното му правоотношение,
обезщетението за неползването на които е в брутен размер общо на 6 505, 60 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер
(съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 29.11.2021 г. изменение на
обективно съединените искове) съвпада с установения от ССЕ действително дължим размер,
съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по
размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от
10.06.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адв. възнаграждение, а на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда –
260, 22 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от *** И. Й.,
със съдебен адрес: ***, чрез *** Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Т. ИЛ. К., ЕГН **********, от гр.
***, със съдебен адрес: ***, ** Н.П., СУМАТА 6 505, 60 лева, представляваща обезщетение
за неползвани от ищеца 107 дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи
му се за положен извънреден труд през периода 25.02.2003 г. – 31.12.2011 г., ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 10.06.2021 г., ДО окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1
200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив
– 260, 22 лева ДТ и130 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2