Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 81
02.08.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми юли, две
хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 780 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на ЮДП – ДП Сливен - ТП „Държавно ловно стопанство Несебър“ –
гр.Несебър – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение
№64/22.03.2019г., постановено от Несебърски районен съд по гр.д.№1080/17г., в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на „Добрич Лес 2011” - ЕООД, на основание
чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 9529,78 лева с ДДС, представляваща остатък от заплатен
от ищеца и невъзстановен от ответника аванс за закупуване на дървесина по
Договор № Д-42 от 25.11.2015г., ведно с лихва за забава върху главницата в
размер на 442,96 лева с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г., както и в частта, с което е отхвърлен
предявеният от ответника против „Добрич Лес 2011” - ЕООД насрещен иск с правно
основание чл.82 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 17437 лева, предявен частично от сумата в размер на
174371,30 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за неизпълнение
на Договор № Д-42 от 25.11.2015г.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение, като намира същото за
недопустимо. С оглед на заявените оплаквания, сочещи на неправилност на
решението, на страната следва да бъде указано най-късно в съдебно заседание да
посочи в какво се състои неговата недопустимост – кои са отрицателните
процесуални предпоставки, които са налице или положителните процесуални
предпоставки, които липсват при постановяването му.
Според
въззивника съдът правилно е отразил размера на плащанията съобразно
представените фактури. Изложена е хронология на фактическите и правни действия
във връзка с проведения конкурс и сключения въз основа на него договор,
установени от показанията на св.Т. и представените
писмени доказателства. Според въззивника, съдът правилно е възприел липсата на
пречка, основание или вина от възложителя за изпълнение на договора.
Споделят
се аргументите на съда досежно отхвърляне на възраженията за затрудняване
изпълнението на договора чрез неиздаване на всички 18 позволителни за сеч, като
се имат предвид останалите писмени доказателства, които ги опровергават. Според
въззивника, израз на добра воля от негова страна е обстоятелството, че
договорът не е бил прекратен поради неспазване на графика за усвояване на
дървесина и обстоятелството, че е върната внесената гаранция.
Оспорват
се мотивите на съда, досежно дължимостта на сумата 9529.78 лева – задържана
санкция, като се излагат съображения че т.7.3 от договора има императивен
характер и доколкото е налице виновно неизпълнение, следствие на това е заплащане
на санкция – внесената гаранция.
Изложени
са съображения за основателност на насрещния иск – направени са изчисления и е
извършен анализ, за да се обоснове извод, че въззивникът е пропуснал да
реализира ползи в размер на договорната цена от 317500 лева, минус цената на
добива или 174371.30 лева, които ползи са пропуснати в резултат на виновното
неизпълнение на договора.
Въззиваемият - ищец„Добрич Лес 2011“ – ЕООД, чрез адв. Марчева,
срока по чл.263, ал.1 ГПК представя писмен отговор. В него излага съображения
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
И въззиваемата страна излага хронологията на
правоотношенията между страните – сключения договор и неговите основни
задължения, извършените плащания – в т.ч. и авансово на сумата от 45000 лева,
като се счита, че извършеното задържане от ответника на сумата 9409.78 лева
като неустойка е недопустимо и в тази насока се споделя извода на
първоинстанционния съд за липса на неустоечна или санкционна клауза в договора.
Жалбата се оспорва и в частта, досежно отхвърляне на
предявения насрещен иск – оспорва се предвидимостта на предвидимите ползи към
датата на сключване на договора, доколкото договора за продажба към
18.11.2015г. не е бил сключен. Ищецът по насрещният иск не доказал, че при
точно изпълнение на задълженията на ответника, претендираното увеличение на имуществото
му със сигурност щеше да настъпи.
В частта, с което съдът е отхвърлил
предявения от „Добрич Лес 2011“ иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата в размер на 4880 лева, представляваща гаранция за изпълнение по Договор
№ Д-41 от 18.11.2015г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на
226,83 лева с ДДС, за периода от 19.05.2017г. до 01.11.2017г., решението не се
обжалва от ищеца, поради което в тази част същото е влязло в сила. Поради това
със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че ищецът виновно не е
изпълнил задълженията, поети с - договор № Д-41/18.11.2015г. за възлагане на
услугата дърводобив - да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране
на маркирана дървесина до временен склад от Обект № 1601, група №1/ЛФ - 2016г.,
в териториалния обхват на ТП „Дължавно ловно стопанство-Несебър“.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира че като
подробно е обсъдил събраните в хода на делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори, че между страните по делото са сключени следните правоотношения:
- договор
№ Д-41/18.11.2015г. (договор Д-41) за възлагане на услугата дърводобив. По
силата на този договор, възложителят „ЮИДП“ ДП гр.Сливен, чрез Териториално
поделение „Държавно ловно стопанство - Несебър“, е възложило на изпълнителя
„Добрич Лес 2011“ - ЕООД да извърши дърводобив – сеч, извоз, сортиране и
рампиране на маркирана дървесина до временен склад от Обект № 1601, група №1/ЛФ
- 2016г., в териториалния обхват на ТП „Дължавно ловно стопанство-Несебър“,
срещу договорена между страните цена – 97 603,02 лева без ДДС за изсечена
дървесина;
- договор
№ Д-42 от 25.11.2015г. (договор Д-42) за покупко-продажба на прогнозни
количества дървесина от временен склад на територията на ТП „ДЛС Несебър“,
съгласно който Продавачът „ЮИДП“ ДП гр.Сливен, Териториално поделение „Държавно
ловно стопанство-Несебър се е задължил да прехвърли на Купувача „Добрич Лес
2011“, собствеността върху прогнозни количества дървесина, съгласно
сортиментната ведомост и опис на маркираните и сортиментни насаждения, от
временен склад. От своя страна, дружеството-купувач се е задължило да заплати
дървесината по договорената цена и да я транспортира (съгл. договор Д-42).
Съгласно чл.1.3. от договора, е била определена гаранция за неговото изпълнение
в размер на 15850 лева, внесена от ищеца по сметка на ТП „ДЛС Несебър“ на
13.11.2015г., преди подписването му. Страните са се договорили, че гаранцията
се освобождава при условие, че договорът бъде приключен успешно.
Не се
спори и видно от представените писмени доказателства и съдебно – икономическа
експертиза, в изпълнение на договор
Д-42, с фактура №**********/01.12.2015г., „Добрич Лес 2011“ ЕООД е заплатило
авансово на „ДЛС - Несебър“ сумата 45 000 лева (37 500 лева без ДДС) за
закупуване на дървесина. От тази сума, на ищецът били възстановени суми за
закупена дървесина, както следва: на 21.01.2016г. - 13 291,10 лева без ДДС; на
10.02.2016г. 7579,62 лева без ДДС, на 29.03.2017г. – 8687,80 лева без ДДС –
общо 29 558,52 лева. С платежно нареждане от 31.03.2017г. ответникът върнал на
ищеца внесената гаранция в размер на 15 850 лева. По този договор Д-42 е
останал неприспаднат от възложителя и невъзстановен на ищеца аванс в размер на
7941,48 лева без ДДС (9529,78 лева с ДДС). Тази сума се претендира от ищеца по
първоначалния иск „Добрич Лес“ – ЕООД, ведно със лихва за забава в размер на
442,96 лева за периода от 19.05.2017г. - датата на изтичане на двудневния срок
за доброволно плащане след получаване на нотариалната покана, до 01.11.2017г.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че същото
е частично неправилно и незаконосъобразно – досежно отхвърляне на насрещния иск.
В частта,
с което е отхвърлен първоначалния иск за сумата от 9529.78 лева – задържана
санкция лева, същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
при споделяне мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
По
иска по чл.55 ЗЗД:
По отношение на сумата от 9529 лева
ответникът заявява, че същата представлява санкция в размер на 10%
върху услугата за обезличен плътен кубически метър дървесина оставаща в
сечището, съгласно т.7.3 от договор № 41/18.11.2015г., която видно от констативен
протокол №1 към договор № Д-41/18.11.2015 г., е била 3 948,60 пл.куб.м.,
която умножена по 19,603 лв., е на стойност 77 404.41 лева без ДДС, а 10% е=7740,44
лв. без ДДС. Т.к. според ответника неизпълнението на договор Д-41 е довело до
неизпълнението и на договор Д-42, на основание чл.7.3 от договор Д-41 ТП „ДЛС
Несебър“ е удържало от платеното от ищеца авансово плащане, сумата в размер на
9529,78 лева с ДДС.
Както
правилнро е установено от Несебърски районен съд, заплатеното от „Добрич Лес
2011“ ЕООД авансово плащане в размер на 37 500 лева без ДДС е направено по договор
Д-42, като при изкупуване на дървесина от страна на ищеца са били приспадани
заплатените суми за същата от заплатения аванс. В раздел санкции и отговорности
на договор Д-42 се предвижда, че при виновно неизпълнение от Купувача на задълженията,
произтичащи от настоящия договор, гаранцията за изпълнение остава в полза на
Продавача, като не са предвидени други санкции за Купувача. Така заплатената по
договор Д-42 гаранция в размер на 15850 лева е била възстановена на купувача
„Добрич Лес 2011“ ЕООД на 31.03.2017г., а е задържана сумата в размер на
7941,48 лева без ДДС или 9529,78 лева с ДДС, заплатена на основание чл.7.3 от договор
Д-41. Доколкото за неизпълнение на договор Д-42 ответникът е имал възможност
единствено да задържи гаранцията за изпълнение по него, но същият я е върнал, същата
е задържана неоснователно и подлежи на връщане.
В
тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По
иска по чл.82 ЗЗД:
Съобразно
тълкуванията на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК, на които и
първоинстанционният съд е основал изводите си, „установяването на пропуснатата полза се основава на предположение
за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва
да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да
се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му
за сметка на длъжника“.
В съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават
своите искания и възражения, в настоящия случай ищецът по насрещния иск следва
да докаже, че при точно изпълнение на задължението за извършване на дърводобив
– сеч, извоз, сортиране и рампиране на маркираната дървесина до временен склад,
със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на
създадени правоотношения във връзка с реализацията (продажбата) на добитата
дървесина, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника.
В
настоящия случай такива доказателства са налице. Сключеният между страните
договор №Д-42 има за предмет покупко – продажба на прогнозни количества
дървесина, добита в резултат на Договор №-41, при посочени в договора цени.
Следователно, ако ответникът по насрещния иск „Добрич Лес 2011“ – ЕООД беше
изпълнил задълженията си по договор №Д-41 за извършване на сеч, извоз, сеч,
извоз, сортиране и рампиране на маркираната дървесина до временен склад, по силата
на договора за покупко – продажба, ищецът ДЛС – Несебър щеше да му продаде
посочените количества и да реализира печалба. Така имуществото на кредитора със
сигурност щеше да нарасне с цената на дървесината, която длъжникът щеше да му
заплати. Бургаският окръжен съд намира, че към датата на сключване на двата договора,
отнапред са били известни вредите, които ще настъпят за възложителя – продавач,
ако изпълнителя – купувач не изпълни задълженията си по съотв. договор Д-41 за
дърводобив и Д-42 за покупко – продажба.
Неоснователни
са аргументите на ответника по насрещния иск, че към датата на сключване на
договор Д-41 за дърводобив - 18.11.15г., не са били предвидими вредите по
договора за покупко – продажба, сключен по-късно – на 25.11.15г. На първо
място, двата договора, макар сключени не в един и същи ден, са функционално
свързани – страните по тях са едни и същи, имат за предмет една и съща
дървесина – от обект 1601, група 1/ЛФ 2106 в едни и същи отдели и подотдели. На
второ място, поради съвпадане на качествата възложител – продавач и изпълнител
– купувач, всяка от страните е била наясно, че неизпълнението на едното правоотношение
води до неизпълнение на другото, респ. – неизвършването на добив ще препятства
покупко – продажбата, т.е. няма да настъпи увеличение на имуществото на
продавача с продажната цена.
При тези
данни, въззивният съд намира, че предявеният като частичен насрещен иск е
основателен и следва да бъде уважен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен, е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено в тази част.
В полза на въззивника следва да се присъдят
направените съдебно – деловодни разноски, в размер на 348.74 лева – държавна
такса – съразмерно с уважената част от жалбата.
Въззиваемата страна не е представила доказателства
за направените разноски въ въззивното производство, поради което такива не
следва да й се присъждат.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №64/22.03.2019г., постановено от
Несебърски районен съд по гр.д.№1080/17г., в частта, с което е отхвърлен
предявения от ЮДП – ДП Сливен - ТП „Държавно ловно стопанство Несебър“ –
гр.Несебър против „Добрич Лес 2011” - ЕООД насрещен иск с правно основание чл.82 вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 17437 лева, предявен частично от сумата в размер на 174371,30 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи за неизпълнение на Договор №
Д-42 от 25.11.2015г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ - ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Отец Паисий” № 11, представлявано
пълномощника Галя Иванова Иванова да заплати на „ЮИДП” ДП – гр.Сливен, ТП „ДЛС
– Несебър” с ЕИК 2016176540172, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.”Дюни” №
21,
сума в размер на 17437 лева (седемнадесет хиляди четиристотин тридесет и седем
лева)- частичен иск - част от сума, в размер на 174371,30 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи за неизпълнение на Договор № Д-42 от 25.11.2015г., ) за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина от временен склад на територията на ТП „ДЛС Несебър“.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ - ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Отец Паисий” № 11,
представлявано пълномощника Галя Иванова Иванова да заплати на „ЮИДП” ДП –
гр.Сливен, ТП „ДЛС – Несебър” с ЕИК 2016176540172, с адрес: гр.Несебър,
обл.Бургас, ул.”Дюни” № 21, сума в размер на 348.74 (триста четиридесет и осем
лева и седемдесет и четири стотинки) – съдебно – деловодни разноски, направени
във въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.