Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на
тринадесети октомври
две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10390 по
описа
за 2013 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Р.И.Ч. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
във връЗ.а с 258, т.2 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 21.03.2013
г. пътувал от Република България към Република У. в микробус „Мерцедес Вито“ с
рег. № *********. При подминаването на гр. Букурещ в посока гр. К. на 40-тия км
от Букурещ по автомагистрала А-ІІ, микробусът се движел със скорост 110-120
км/ч, валяло пороен дъжд и поради несъобразената с конкретните пътни условия,
скорост, водачът на микробуса загубил управлението му и се удря в мантинелата,
откъдето рикушира, преминава пътното платно и се спира в края му. Поддържа се,
че от удара, ищецът счупил стъклото, намиращо се до неговата седалка и
изхвръкнал от микробуса, падайки върху мантинелата. В резултат на горното
лявото бедро било отрязано изцяло. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има
водача на микробуса В.Н.Б.. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП получил политравма,
тежка черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, гръдно-коремна травма,
открита фрактура на таза, ампутиран ляв крак в областта на горната част на
бедрото около 1/3, права подколянна ямка, перинална травмас предно и задно
перинално разслояване, травматичен и хеморагичен шок. Поддържа се, че ищецът
търпял иЗ.лючително тежки и интензивни болки и страдания, които търпи и сега,
ще търпи и за бъдеще.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. със
сертификат зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 500 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2013 г. в Р.Р. на 40-тия км от Букурещ
посока гр. К. по автомагистрала А-ІІ, виновно причинено от водача В.Н.Б. при управление на микробус
„Мерцедес Вито“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до
06.02.2014 г. със зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.03.2013
г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва активната материално-правна легитимация
на ищеца. Оспорва твърдението, че на посочената дата и на соченото място, се е
осъществило ПТП, което да е възникнало при управление на микробус „Мерцедес
Вито“ с рег. № *********. Оспорва твърдението за виновно притовоправно
поведение от В.Б., при управление на микробус „Мерцедес Вито“ с рег. № *********,
по причина от което да е настъпило транспортно произшествие, което да е
възникнало на 21.03.2013 г. Оспорва механизма на ПТП, както и твърденията за
наличие на причинно-следствена връЗ.а на твърдяните вреди с механизма на ПТП.
Оспорва твърдените неимуществени вреди по вид, продължителност и интензитет.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, който не е използвал инерционен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че описаните в исковата молба
травми са получени изцяло вследствие на виновно поведение на пострадалия. Оспорва
размера на обезщетението за неимуществени вреди като завишен с оглед трайната
съдебна практика, стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта.
Оспорва акцесорния иск за лихви с твърдението, че ответникът изпада в забава
след покана, каквато няма.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която моли
съда да насрочи съдебно заседание.
В срока за допълнителен отговор
ответникът не депозира такъв.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения изложени
в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите като писмени
доказателства по делото протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 21.03.2013
г., фотоалбума към него /л.269 до л.285 от делото/, скица на
местопроизшествието /л.268 от делото/, приложени от дело № 634/Р/2013 на Р., съд
Л.-Г., окр.К., приобщени като доказателства по настоящото дело от изпълнена
съдебна поръчка от Р. от 26.01.2015 г. и от неоспореното от страните заключение
на основната и допълнителна САТЕ се установява, че процесното ПТП е извършено
на 21.03.2013 г. около 16,41 ч. на автомагистрала Букурещ-К. в посока гр. К.,
на км 40+52, където движението се извършва в две ленти. Мястото на удара е
лявата мантинела, намираща се на междинната ивица между двете платна за
движение, като тя е раЗ.ъсана от 58-я до 72-я метър след избрания ориентир, на
участък с дължина 14 м, считано по посока на движението на автомобила.
Инициалният контакт е осъществен в предна дясна част на автомобила, като в този
момент той е бил завъртян над 90 градуса. Вещото лице установява, че по
неустановена причина водачът е предприел маневра за навлизане в лявата пътна
лента, вероятно за изпреварване. Завиването е било по-ряЗ.о от безопасното, а
наличието на задни износени стари гуми спомага за настъпване странично занасяне,
от което автомобилът се насочва диагонално на ляво като придобива не
контролируема ротация в посока, обратна на часовниковите стрелки, гледан
отгоре. След като преминава пред лявата активна лента завъртян над 90 градуса,
автомобилът се удря с предната си дясна част на лявата мантинела, след което
настъпва деформиране на мантинелата и автомобила. Част от мантинелата се скъсва
и огъва силно, което засилва ротацията на автомобила в същата посока. Поради
еластичността на мантинелата и деформираните части на автомобила, автомобилът е
отблъснат надясно. Ротацията създава най-големи-огромни центобежни сили на
пътниците, които седят най-отзад, където е седял ищеца-най-задната седалка от
третия ред седалки в дясно, до багажното отделение. По тази причина неговото
тяло е било подложено на най-голямата инерционна сила, която го изхвърля през
най-задното дясно стъкло на автомобила на най-далечно разстояние, като прелита
над трите ленти за движение в обратна посока и се удря в нейната външна-дясна
мантинела, където се плъзга по нея. Горният ръб на всяка мантинела е грапав и
при плъзгането на тялото реже като нож и затова отрязва крака на ищеца, след
което той пада зад тази мантинела. Отблъснатият надясно и придобил силна
ротация автомобил след отделяне от лявата мантинела, поради остатъчната си
кинетична енергия и скорост, след удара се придвижва диагонално напред и повече
на дясно и се спира на десния банкет.
Заключението на вещото лице е, че
при определена комбинация на скорост на движение, дебелина на водния слой от
обилния дъжд върху пътната настилка и рязкостта на завиване, предизвикано от
водача, е настъпило странично занасяне на задните колела на автомобила и
автомобилът е загубил устойчивостта си на движение. Неизправността на задните
гуми, най-вероятно е съпричина за настъпване на произшествието. Ако ищецът е
бил с правилно поставен предпазен колан, той нямаше да изпадне от автомобила,
защото коланът ще го задържи на седалката, на която е седял.
Установява се, че скоростта на
автомобила непосредствено преди ПТП е била не по-малка от 108 км/ч, а в момента
на удара 80 км/ч. Причина за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача с органите за управления, завъртане на волана, подаване на
газ или употреба на спирачките и избора на скоростта, с която се е движил
автомобила.
Разпитаните пред настоящата И.танция
свидетели А.Д. и Л. Б., очевидци на произшествието, пътували в процесния
микробус установяват, че микробусът се е движил със скорост между 100-130 км/ч,
въпреки, че имало ограничение на скоростта 80 км/ч при дъжд. Валял много силен
дъжд.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ, изготвено от д-р Х.М. се установява, че при ПТП ищецът е
получил закрита черепномозъчна травма, преценена като контузия на главния
мозък-средно тежка степен. Възстановителният процес при ЧМТ от такава степен
продължава по принцип от 6 до 18 месеца, понякога и до три години, възможни са
усложнения. По време на процесното ПТП ищецът е получил тежка съчетана
травма-черепномозъчна, гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат. Тежките
съчетани травмени увреждания се отразяват неблагоприятно върху протичането на
черепномозъчната травма. Заключението на вещото лице, е че ЧМТ с характер на
процесната се съпровожда от интензивни болки и страдания за срок от 15-20 дни,
умерени до 2-3 месеца и възможни в умерена степен до 6-12 месеца, при липса на
усложнения.
От неоспореното заключение на
СМЕ, изготвено от д-р Т.Д. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил
тежка политравма, травматичен и хеморагичен шок, закрита черепно-мозъчна
травма, увреждане на мозъка-умерена степен, контузия на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана на дясната задколянна ямка, ампутация на лявото бедро,
счупване на таза с разкъсване на лонното съчленение, двустранно разкъсване на
сакроилиачните стави, разкъсване на правото черво и сфинктерния пръстен.
Установява се, че левият долен крайник е бил травматично ампутиран в голяма
степен още по време на ПТП и е бил нежизненоспособен, което е наложило операция
с оформяне на ампутационен чукан в горната трета на лявото бедро. На 04.04.2013
г. ищецът е опериран отново-вторичен шев на ампутационния чукан. Счупването на
таза е много тежка степен, защото е комбинирано и е нарушена цялост на тазовия
пръстен. Налице е било разкъсване на лонното съчленение отпред и разкъсване на
двете сакроилиачни стави отзад, което е довело до раздалечаване на двете тазови
половини с 20 см. На 22.03.2013 г.
ищецът е опериран, като е поставен външен фиксатор на таза, на 15.03.2013 г.
отново е опериран за сваляне на фиксатора. На 24.05.2013 г. е извършена трета
операция за поставяне на метална остеосинтеза с АО винтове и серклаж.
Заключението на вещото лице е, че пълно оздравяване на ищеца не може да настъпи
с оглед на получените травми. Ищецът е търпял болки и страдания, които са били
с много голям интензитет по време и след ПТП за период от 14-15 дни, както и
след всяка операция на таза за 4-5 дни. Болки и страдания с по-малък интензитет
е имал по време на възстановителния период. Болки и страдания изпитва и в
момента при влажно и студено време, при по-голямо натоварване. Такива ще
изпитва и за в бъдеще за дълъг период от време, защото травматичното увреждане
на таза е довело до нарушаване целостта на тазовия пръстен, устойчивостта на
тялото и походката на пострадалия.
От неоспореното заключение на
СМЕ, изготвено от д-р Ю. Й. се установява, че травмите на ищеца са изключително
тежки с разкъсване на структури-фасции, мускули, травматично изместване на
пикочния мехур, на самото анално отвърстие в областта на перинеума. Установява
се, че за да се прекъсне пасажа през ануса, е изведен двустволов изкуствен анус
от напречната част на дебелото черво. Пикочният мехур функционира нормално.
След проведената на 19.09.2013 г. оперативна намеса, при която е извършена
предна сфинктеролеваторопластика с формиране на перинеума по задната стена, в
медицИ.ката документация няма описано в какво състояние е аналния сфинктер.
Няма данни и за възстановяване на нормалния чревен пасаж чрез затваряне на
двустволовия противоестествен анус в областта на напречното дебело черво. По
отношение травматичните увреждания в перинеалното и перианалното пространство и
наложилите се впоследствие множество оперативни интервенции, ищецът е търпял
интензивни болки и страдания за период от около година. За в бъдеще също
прогнозата не е много благоприятна, тъй като възпалителните процеси в
перианалното пространство имат склонност към рецидив. Значително неудобство е
извеждането на противоестествен анус на предната коремна стена.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че след
преживяното ПТП при ищеца е регистриран депресивен епизод със соматични
симптоми и суицидни декларации, наложили болнично лечение в психиатричен
стационар. Вещото лице установява, че тежката и трайна инвалидизация водеща до
коренна промяна в жизнения стил, личностовите нагласи и очаквания, е
високорисков фактор за възобновяване на психичните симптоми, задълбочаването им
и развитие на усложнения.
От приетата по делото справка от
23.08.2013 г. и справка № 49 от 21.01.2014 г. на Управление на труда и
социалната защита на населението в Белгород-Днестровски Градски съвет се
установява, че ищецът е инвалид с общо заболяване 1 група «А».
Между страните не е било спорно, а
и се установява от приетата по делото застрахователна полица /л.14-16 от
делото/, че отговорността на виновния водач, е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № 20113000553805, валидна
от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г., както и че същият е разполагал с валиден международен сертификат за
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за чужбина - "Зелена карта", валиден за периода от
07.02.2013 г. до 07.05.2013 г.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката Г. Ч., която установява, че е майка на ищеца.
Установява, че първоначално медицИ.ка помощ на ищеца е оказана в Р., а на
10.04.2013 г. вече били в Одеса. За дълъг период били настанени за лечение на
възпалителни, гнойни образувания от поставянето на металния апарат. Някъде
около 25.05.2013 г. била извършена операция за събиране на тазовите кости и
през месец август били изписани от болницата. В Москва е направена операция в
междинната област, която обаче не довела до очаквания резултат. На ищеца била
изкарана торбичка от дясната страна на корема, която и в момента не е
премахната, тъй като не е разрешен проблема и ако се махне торбичката, ищецът
няма да може да задържа фекалиите. Ищцата установява, че ищецът е в тежко
психическо състояние, много се притеснява и споделя, че би било по-добре да е
умрял. На десния крак е нарушено циркулирането и има оттоци по него от време на
време. Процента за възстановяване на ануса е много малък.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1, вр. с чл.258, т.2
от КЗ.
Деликтът е извършен на територията на Р.Р., но
българският съд е компетентен по така предявения иск на основание чл.18, ал.2
от КМЧП, съобразно която норма Българските съдилища са компетентни по искове за
вреди от непозволено увреждане по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято
отговорност се търси.
По приложимото
материално право. Приложими са
специалните норми на чл. 258, т.2 КЗ, съгласно които застрахователния договор
по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрива отговорността на застрахованите
лица за вреди, причинени на територията на държава членка, съгласно нейния
закон, при по-високото ниво на покритие-чл. 258,
ал.3 КЗ.
Приложимият материален закон е
Закон № 136/1995 г. относно застрахователната и презастрахователна дейност в Р.
и Норми на задължително застраховане "Гражданска отговорност за щети от ПТП, пуснати за прилагане със Заповед № 14/2011 и конкретно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от цитираните норми,
съгласно която застрахователят
е длъжен да обезщети ощетеното лице за щетите причинени от ПТП със
застрахованото МПС, съгласно формулираните претенции в искането за обезщетение,
доказани с всякакво доказателствено средство. Без да се надвишават лимитите за
обезщетение, предвидени в застрахователния договор, при условие, че
застрахователното събитие е станало през периода на валидност на застрахователната
полица, се дават парични обезщетения за телесни наранявания или смърт,
включително за неимуществени щети.
Лимитът определен, съгласно чл.34, ал.1 от Нормите,
пуснати в приложение от Закон 14/2011 за телесни повреди и смърт, включително
неимуществени щети от едно и също ПТП и 5 000 000 евро, еквивалент в
леи по обменен курс на Националната банка на Р. към датата на ПТП, а
определеният в Р.България е 5 000 000 лв.
Предвид данните за определения курс на новата румънска
лея /RON/ за 1 евро за 21.03.2013 г. от РНБ, публикувани в сайта на същата,
както и този на БНБ за курса на RON спрямо лева за същата дата, се констатира,
че покритието с по-висока стойност по застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на събитието, е това по българското законодателство,
като закон на територията, където обичайно се намира увреждащото МПС.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
За вредоносни факти, настъпили след
11.01.2009 г., приложимото право следва да се определи по правилата, установени
с Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 юли 2007 година, относно приложимото
право към извъндоговорни задължения („Рим II"), където в глава ІІ, чл.4, т.1 е
предвидено, че освен
ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. Не са налице изключенията по т.2 и т.3, поради което
Съдът приема, че е приложимо правото на Р.Р..
По въпроса за
вината на причинителя. На първо място ответникът оспорва наличието на вина у
водача В.Н.. С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че водачът
В.Н. има вина за настъпването на
процесното ПТП. Поведението на същия е в нарушение на чл.50, ал.1 от OUG 95/2002 г. за движението по публичните пътища, съобразно
която норма от румънския закон цитиран по-горе, максимално разрешената скорост
по автобаните за МПС кат.В е 130 км/ч, която в зависимост от обстоятелствата и
интензивността на движението може да бъде намалена от администратора на пътя, с
разрешение на пътната полиция. По магистрала А2 са монтирани пътни знаци за
ограничаване на скоростта на 130 км/ч при
нормални метрологични условия и трафик и максимум 80 км/ч при лошо дъждовно
време. Наличието на тези знаци се установява и от показанията на свидетелите А.Д.
и Л. Б.. Горната нормативна уредба се установява с писмо от 18.03.2015 г. на
Генерален И.пекторат на румънската полиция, Пътна дирекция. Установява се, че
скоростта на л.а.м. „Мерцедес Вито“ непосредствено преди ПТП е била не по-малко
от 108 км/ч, при силен дъжд. Т.е. безспорно е налице
извършено нарушение от водача Б., управлявал микробуса със скорост несъобразена с
атмосферните условия-силен, пороен дъжд, както и че не е контролирал
непрекъснато управяното от него превозно средство, като при маневра за
навлизане в лявата пътна лента е извършил рязко завиване.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 200 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Касае се за млад мъж 29 години
към настоящия момент, в трудоспособна възраст, причинените му изключително
тежки телесни увреждания са довели до болки с много голям интензитет по време и след
ПТП за период от 14-15 дни, както и след всяка операция на таза за 4-5 дни.
Болки и страдания с по-малък интензитет е имал по време на възстановителния
период. Болки и страдания изпитва и в момента при влажно и студено време, при
по-голямо натоварване. Такива ще изпитва и за в бъдеще за дълъг период от
време, защото травматичното увреждане на таза е довело до нарушаване целостта
на тазовия пръстен, устойчивостта на тялото и походката на пострадалия. Съдът
взема предвид, че по отношение травматичните увреждания в перинеалното и
перианалното пространство и наложилите се впоследствие множество оперативни
интервенции, ищецът е търпял интензивни болки и страдания за период от около
година. За в бъдеще също прогнозата не е много благоприятна, тъй като
възпалителните процеси в перианалното пространство имат склонност към рецидив.
Значително неудобство е извеждането на противоестествен анус на предната
коремна стена. При определяне размера на това обезщетение съдът взема предвид и
тежката и трайна инвалидизация, която от своя страна е довела до коренна
промяна в жизнения стил на ищеца, неговите личностови нагласи и очаквания и
която промяна съобразно заключението на СПЕ, е високорисков фактор за
възобновяване на психичните симптоми, задълбочаването им и развитие на
усложнения.
Последиците
върху здравето на ищеца са необратими по характер, довели до трайно намалена
трудоспособност. От значение за тежестта и обема на понесените неимуществени
вреди в случая се явява възрастта на ищеца /на 26 години към датата на произшествието/, в
която трудоспособна възраст е бил лишен от възможност да упражнява професията
си, подложен на мъчителни интервенции, с необходимост от чужда помощ за
продължителен период от време, както и допълнителните усложнения в пряка
причинна връзка с увреждането -емоционална нестабилност, за която е поставена
диагноза от психиатър "депресивен период в лека степен със соматична симптоматика.пълна ремисия“.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Това обезщетение следва да бъде намалено
със 10%, поради доказаното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Касае се за действие или бездействие на пострадалия, с които
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на правилата за движение по пътищата и виновно. Безспорно от заключението на
САТЕ се установява, че ако ищецът е бил с поставен правилно предпазен колан, то
той нямаше
да изпадне от автомобила, защото коланът ще го задържи на седалката, на която е
седял.
Като съобрази нарушенията
извършени от водача и от ищеца и ги съпостави, намира, че приносът на ищеца в
размер на 10%, с оглед на което горното обезщетение следва да бъде намалено със
сумата от 20 000 лв.
При това положение искът следва да
бъде уважен за сумата от 180 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази
сума до сумата от 200 000 лв., поради прието съпричиняване и за разликата
над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв. като
неоснователен.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ е неприложима, тъй като
тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на
застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между
застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е
потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл.
второ КЗ.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата
от 392,40 лв., за заплатени възнаграждения вещи лица, депозит и такси преводач,
изчислени съобразно уважената част от иска.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата от 8
528 лв., за заплатени възнаграждения на вещи лица, възнаграждение за
преводаческа услуга и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 7 200 лв. държавна такса върху уважената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат К.И.Н. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска в
размер на сумата от 4 618,80 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М. М.-Г. и Л. Г. – изпълнителни директори да заплати на
основание чл.226, ал.1 във връзка с чл.258, ал.3 от КЗ на Р.И.Ч., Република У.,
с. К., Саратский район, Одеска област, гр. Б.-Д., ул. „**********, със съдебен
адрес:***, адвокат К.И.Н. сумата от 180
000 лв. /сто и осемдесет хиляди лв./ обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2013 г. в Р.Р.
на 40-тия км от Букурещ посока гр. К. по автомагистрала А-ІІ, виновно причинено
от водача В.Н.Б. при управление на микробус „Мерцедес Вито“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013
г. до 06.02.2014 г., валидна и за територията на всички държави-членки на ЕС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-21.03.2013 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 180 000 лв. до сумата от 200 000 лв., поради
прието съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10% и като недоказан и
неоснователен за разликата над 200 000 лв. до пълния претендиран размер от 500
000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 392,40 лв. /триста деветдесет и два и 0,40 лв./ разноски
направени от ищеца пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Р.И.Ч., Република У., с. К., С. район, Одеска област, гр. Б.-Д., ул. „**********,
със съдебен адрес:***, адвокат К.И.Н. да заплати на ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от
М. М.-Г. и Л. Г. – изпълнителни директори
сумата от 8 528 лв. /осем хиляди петстотин двадесет и осем лв./
направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г. и Л. Г. –
изпълнителни директори да заплати на адвокат К.И.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 4 618,80 лв. /четири хиляди шестстотин и осемнадесет и 0,80 лв./
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г. и Л. Г. – изпълнителни
директори да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 7 200
лв. /седем хиляди и двеста лв./ държавна такса, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: