Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 464/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№7083/27.07.2017г. от П.А.Н. с ЕГН ********** ***, с която е предявил
иск против А.Г.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.Ищецът твърди,че с решение № 97/26.02.2010г. по гр.д. № 859/09. на СОС
бил осъден да заплати на ответника солидарно с И. Й. И.сумата 30 000 лв.
за неимуществени вреди,ведно със законната лихва ,считано от 18.09.2004г. до
окончателно заплащане на сумата и съдебни разноски 500 лв.Получил покана за
доброволно изпълнение на 08.06.2017г. от ЧСИ Р.А.рег.№ 848 с район на действие
СГС по изп.д. № 558/2011г. по описа на същата
ЧСИ.Ищецът твърди,че не дължи сумата, тъй като ЧСИ не бил предприел никакви
изпълнителни действия ,включително изпращане на ПДИ, от образуването му през
2011г. до 02.06.2017г.Счита че главницата по изпълнителното дело е погасена по
давност поради изтичане на 5 г. , а законната лихва- поради изтичане на краткия
тригодишен давностен срок.Претендира съдебни разноски
Ответникът не депозира писмен отговор
в срока по чл.131 ГПК.
Съдът намира иска процесуално допустим
,но неоснователен.Съображенията за това са следните:
Ищецът в качеството си на длъжник по
изпълнението има правен интерес да предяви иск за установяване,че вземането не
съществува поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството,по което е издадено изпълнителното основание.Такъв факт е
изтичане на давностния срок. Предмет на изпълнителното производство са
вземанията на А.Г.А. за обезщетение на неимуществени вреди на осн.чл.52 вр.чл.45 от ЗЗД в
размер на 30 000 лв. вследствие причинена на 18.09.2004г. средна телесна
повреда, както и за законната лихва върху сумата,считано от датата на
увреждането до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 500 лв.От решение
№ 97/26.02.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на СОС е видно,че е влязло в сила на
02.08.2010г. и с разпореждане № 111/20.12.2010г. е разпоредено
да се издаде изпълнителен лист на А.А.
за сумата 30 000 лв. против И. Й. И. и П.А.Н. солидарно.Устните
състезания са приключили на 17.02.2010г. От изп.д. №
20118480400558 по описа на ЧСИ Р.А. рег.№ 848 на КЧСИ с район на действие СГС
се установява,че производството е инициирано от взискателя
на 04.08.2011г. като е поискал налагане на запор и възбрана.На 22.11.2012г. взискателят е депозирал молба вх.№ 4385, с която иска от
ЧСИ да извърши нови справки за трудови договори на длъжниците.На
01.08.2013г. взискателят е депозирал молба с подобно
съдържание като е допълнил,че иска да се наложат запори върху заплатите на длъжниците.На 21.07.2015г. взискателят
отново е поискал да се извърши справка в НОИ за наличие на трудови договори на длъжниците и да се наложи запор върху възнагражденията им.На
30.05.2017г. взискателят е депозирал молба вх.№
4043/30.05.2017г. за проверка дали имат сключени трудови договори, както и дали
имат банкови сметки и недвижими имоти като бъдат наложени запори и възбрани.След
извършената справка ЧСИ е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение
рег.№ 7502/02.06.2017г. и е наложил запор върху сметките му в „Ю.Б. АД“ и „У. Б.“
АД. Според ТР № 2/2013г. по т.д. № 2 на ОСГТК на ВКС не са „изпълнителни действия“ и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника и
изготвяне на справки.До прекъсване на давността в изпълнителния процес води
искането от взискателя,респ.прилагането от съдебния
изпълнител на конкретен изпълнителен способ. В случая взискателят
е поискал принудително изпълнение и е посочил изпълнителен способ в молбата си
от 04.08.2011г., в молбата от 01.08.2013г. и в молбата си от 21.07.2015г. Следователно на осн.чл.111 „в“ ЗЗД не е погасено по давност правото да се иска принудително изпълнение на
вземането за мораторна лихва, считано от 18.09.2004г.
до окончателно изплащане на главницата.Самата главница, представляваща
обезщетение за непозволено увреждане в размер на 30 000 лв., се погасява с
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и срокът не е изтекъл. Погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане , а на възможността да бъде
принудително изпълнено.В изпълнителния процес давността не спира, а нова давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.Правото на иск за главницата не е погасено по давност, тъй
петгодишният срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл нито в периода между влизане на
решението в сила на 02.08.2010г. и молбата от 04.08.2011г., нито в периода
между депозирането на тази молба и молбата от 21.07.2015г.,както и между
21.07.2015г. и 30.05.2017г.За вземането от 30 000 лв. давността е
започнала да тече на 02.08.2010г. и е прекъсвана на 04.08.2011г., на
01.08.2013г., на 21.07.2015г. и на
30.05.207г.; последното изпълнително действие-запор от 02.06.2017г.отново
прекъсва давността. За лихвите
давността е прекъсната на 01.08.2013г. и тригодишният срок не е изтекъл на
21.07.2015г.,нито в периода между 21.07.2015г. и 30.05.2017г., и между
30.05.2017г. и 02.07.2017г. Впрочем,през
същите периоди не е настъпил и ефектът на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, според който
изпълнителното производство се прекратява,ако взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.439, ал.2 от ГПК ,предявен с искова молба вх.№ 7083/27.07.2017г. от П.А.Н. с
ЕГН ********** с адрес ***, против А.Г.А. с ЕГН ********** ***, за признаване за
установено,че не дължи сумата 30 000/тридесет хиляди /лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2004г. до окончателното плащане на главницата
и съдебни разноски 500/петстотин/ лева,присъдени с решение № 97/26.02.2010г. по
гр.д. № 859/09г. на СОС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: