РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4575248
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Д. ЯНК. Б. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на фиша. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. Н., който представя
писмено становище и прави искане за разноски - взема отношение по същество, като
посочва, че електронния фиш е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на чл. 39, ал.
4 ЗАНН.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като съдът намира, че жалбата е
подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.01.2021 г. в 16:08 ч. в гр. Пловдив, бул. Марица № 200, посока изток-
запад, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. № ***** се е движил със скорост от 68
km/h, като е превишил максимално допустимата с 18 km/h и това е установено с АТСС
CORDON-M2 MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Д. ЯНК. Б., в
качеството му на собственик на автомобила.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
1
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4575248.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за
проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-3445/01.02.2021 г., разпечатка на фиш серия К № 4575248, разпечатка от база
данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш, ведно с приложение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 27.01.2021 г. в 16:08 ч. лек автомобил марка
„Ауди“, модел А 6, с рег. № ***** се е движил със скорост от 68 km/h, в рамките на
населено място гр. Пловдив, бул. Марица до № 200, като е превишил максимално
допустимата скорост с 18 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс
от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 18 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 11 и 20 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът споделя възражението изложено от процесуалния представител на
жалбоподателя. При издаването на електронния фиш е допуснат порок, който води до
отмяната му. Издаването на електронен фиш за налагане на глоба от 50 лв.
противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
2
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя следва да се тълкуват нормите на чл. 39, ал.4
ЗАНН и на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗАНН, от което се налагат
следните изводи:
За явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията
не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с
фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк
съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва
нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на
самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
За нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева
на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189,
ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на
електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към
специален, а за изрично изразена законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага
с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по
общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя (така Решение № 239
от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив и др.).
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
3
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала
забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от
процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50
лева или АУАН и НП по общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ,
по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г. и представен списък. В
писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на
хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ, но тъй като
определеното с договора възнаграждение е в минимален размер то възражението се
явява неоснователно, поради което то трябва да се присъди в пълен размер.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4575248 издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Д. ЯНК. Б. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. ЯНК. Б., ЕГН ********** и
адрес гр. **** сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатско
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4