Решение по КНАХД №1008/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, ЕИК *********, чрез представляващи П. Н. и Л. Ч., със седалище и адрес на управление: гр. София -1000, [улица], срещу решение № 499/25.10.2023 г., постановено по АНД №1575/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата посочва, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Посочва се, че се поддържат възраженията срещу ЕФ, посочени пред първоинстанционния съд. Намира, че съдът не е разгледал мотивите и възраженията, изложени в жалбата срещу ЕФ, като обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Поддържа се възражението, че Електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като нарушението е установено със заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) на 01.04.2021 г., от която дата тече и срокът по чл. 34 ЗАНН, а същият е връчен на дружеството на 09.05.2023 г., поради и което срокът по чл. 34 3AНН не е спазен.

Счита, че с постановяването на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и електронният фиш следва да бъде отменен, поради неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаването му

Твърди, че срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство, доколкото заснемането има функции на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН е изтекъл.

Посочва, че в конкретния случай, тъй като заснемането е извършено на 01.04.2021 г., а ЕФ е връчен на 09.05.2023 г. давностният срок по чл. 34 ЗАНН е изтекъл.

Счита, че независимо че в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, не се допуска разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби, поради което нарушението по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Не следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189ж, ал. 8 от ЗДвП, тъй като тя е в сила от 01.08.2023 г. - след датата на твърдяното нарушение.

Намира, че към 01.04.2021 г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП, независимо от това дали се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ог ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП.

Поддържа се и възражението, че твърдението в ЕФ, че изцяло не е била платена пътна такса е невярно, като същото е неясно и неконкретизирано, тъй като при движението на ППC с per. № CAI545CA на дата 01.04.2021 г. от 07:50:17 часа до 13:35:59 часа са генерирани и подавани тол данни и са начислени тол такси, като за посочената дата е начислена тол такса в размер на 37,74 лева и същата е изцяло платена. Счита, че не е извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съгласно който собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

В този смисъл ЕФ е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като санкционира деяние, за което няма категорични доказателства, че осъществява признаците от състав на административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени изцяло електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура".

Подаден е отговор на касационна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Д. М., като се посочва, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение.

Твърди, че обжалваният електронен фиш не съдържа дата на издаване на същия, но такава не се изисква от разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като имплицитно извежданото от жалбата възражение за липса на дата на издаване на електронния фиш правилно съдът е приел за неоснователно, тъй като същата не е посочена като задължителен реквизит от специалната норма на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и в този смисъл е без правно значение.

Счита, че процесното ППС е с технически допустима максимална маса 18000 кг. и брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, като следователно за превозното средство следва да бъде заплатена тол такса за изминато разстояние на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Посочва, че за конкретния пътен участък не са подавани тол декларации и не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Както Районен съд -Плевен правилно е установил, че по делото безспорно е установено, че за процесното ППС не са подавани тол декларации на посочената дата и час, а същото се е движило по Републиканската платена пътна мрежа. Счита, че съдът правилно е обсъдил в решението си, доказателствата по делото безспорно установяват, че такива декларации не са подавани, а задължение на собственика е да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС-то не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС-то, за което и законосъобразно е санкциониран жалбоподателят.

Посочва ,че не е налице алтернативност на деянието в обвинителната част на ЕФ, а алтернативност на способа за заплащане на тол такса.

Счита, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация).

Посочва, че електронният фиш е издаден по утвърдения образец от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като е неоснователно изложеното в касационната жалба, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Намира, че е неоснователен изводът, че неправилно на дружеството-жалбоподател е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, макар в нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се говори за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, то от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 е ясно, че електронен фиш може да се издава и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Посочва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е санкционна, тъй като в нея не е предвидена никаква санкция, а същата е процесуална, доколкото урежда ред за налагане на наказание. Намира, че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Счита, че макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179. ал. 3 – 3б“ от ЗДвП, като следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство. Посочва, че допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППC, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3 в, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответната декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш. Намира, че това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш, като в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Твърди, че същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият собственик или регистриран ползвател /собственикът е субект именно на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/. Посочва, че собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, като последната разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Намира, че допустимостта за развитие на процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш. Счита, че разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. Посочва, че по тези съображения може да се приеме, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато.

Твърди, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като от представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното ППС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението, като извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Моли решението да бъде оставено в сила , прави възражение за прекомерност на разноски и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д. ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143. ал. 3 от АПК.

В съдебно заседание касаторът – „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1000, [улица], не се представлява. Представено е становище, в което се поддържа касационната жалба и се моли да бъде отменено решението.

В съдебно заседание ответникът -Агенция „Пътна инфраструктура“, София, се представлява от юрисконсулт, юрк Корфонозова, която намира решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № **********, издадено от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД, представлявано от П. К. Н. с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, [улица]за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2,т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева и на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП е постановено заплащане на такса в размер на 167 лв.

Прието е, че на 01.04.2021 г. в 07:34 часа е установено нарушение № BFAC07BDA3A059F5E053011F160A67W8., с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС 1843 ЛС АКСОР, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ ползвател Ф е дружеството „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД със законен представител П. К. Н..

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение №499/25.10.2023 г., постановено по анд №1575/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № **********, издадено от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД, представлявано от П. К. Н. с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, [улица]за извършено нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2,т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева и на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП е постановено заплащане на такса в размер на 167 лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.