Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.05.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІІІ-ти въззивен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двайсета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
с участието на секретаря Нели Драндарова и
в присъствието на прокурора Мартин Бешков, след като разгледа докладваното от
съдия Тодорова в.н.ч.д. № 332 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 31.10.2019 г. по н.ч.д. № 15157/2018
г. на СРС, НО, 102 състав, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено
групиране на наложените наказания на осъдения В.Г.Й. по н.о.х.д. №
6750/2013 г. на Районен съд – гр. Варна (по постановената присъда); по
н.о.х.д. № 14630/2013 г. на Софийски районен съд и по наказателно дело № II
К12/2015 г. на Pайонен съд гр. Слубице, Република Полша, като на основание чл.
25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер от 7 години. Към така
групираното наказание на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъедиено наказанието
глоба, наложено с присъдата на PC гр. Слубице, Република Полша, в размер от
947,18 лева, левовата равностойност към 29.05.2015 г. на 2 000 полски злоти. На
основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият Й. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода по така групираните присъди.
Със същото определение на основание чл. 27, ал. 1 НК
Софийският районен съд е присъединил изцяло към неизтърпяната част от общото
най-тежко наказание за съвкупността наказанието „лишаване от свобода” за срок
от 1 година, наложено на осъдения Й. по наказателно дело № 6791/182 от 2017 г.
на Окръжния съд – гр. Бая Маре, Република Румъния, като е определил общо
наказание 8 години лишаване от свобода.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
постановил отделно изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 6750/2013 г. на
Районен съд Варна (наложено със споразумение), което е „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 2 месеца.
Недоволен от така постановеното определение е останала
СРП, която в законоустановения срок е протестирала съдебния акт в частта, с
която не е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Излагат се доводи, че това е
довело до явна несправедливост на наложеното за изпълнение общо наказание.
Изтъкват се съображения, които според СРП, не са взети предвид при решаване на
въпроса за необходимостта от увеличаване на общото най-тежко наказание. Прави
се искане за изменение на определението в посочената насока, като общото
най-тежко наказание да бъде увеличено с 3 г. и 6 м. лишаване от свобода.
Срещу първоинстанционното определение е подадена и
жалба от защитника на осъдения Й., в която се изразява несъгласие с постановения
акт в цялост. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, постановено при
допускане на съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния
закон. Изразява се готовност да бъдат развити допълнителни съображения в
съдебно заседание пред въззивния съд. Прави се искане за отмяна на
определението и решаване на въпросите от предмета му по същество или за връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа
подадения протест. Излага съображения за завишена степен на обществена опасност
на осъдения, което обуславяло приложението на чл. 24 НК. Моли протестът да бъде
уважен, а жалбата – отхвърлена.
Защитникът на осъдения поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения. Моли да бъде извършено групиране при
най-благоприятна за осъдения съвкупност. Счита, че чл. 24 НК не следва да бъде
прилаган поради социални и медицински причини, като изтъква и изминалия период
от време от извършените деяние и постановените присъди.
Осъденият Й. се присъединява към изложеното от
защитника си и моли за най-благоприятно кумулиране на наказанията.
В правото си на последна дума осъденият Й. моли да не
бъде завишавано наказанието, като му се даде шанс да се поправи и върне при
семейството си, тъй като има тригодишен син.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
Жалбата и протестът са частично основателни.
Правилно районният съд е установил фактите, въз основа
на които следва да се преценят предпоставките за групиране на наказанията на
осъдения В.Г.Й..
На първо място
съдът законосъобразно е преценил, че първоначално внесеното предложение на СРП
от 22.03.2016 г., по което е било образувано съдебното
производство – н. ч. д. № 5489/2016 г. на СРС, не ограничава обхвата на
произнасянето на съда по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, ако след това са настъпили
правнорелевантни факти за обхвата на групирането на наказанията на осъдения.
Това е така, защото в правомощията на съда се включва и служебната
компетентност да се произнесе по всички въпроси за приложението на чл. 25 НК и чл. 27 НК, когато са
налице предпоставките за това. В този смисъл, когато постановява своя акт по
същество, съдът е длъжен да оцени изчерпателно всички обстоятелства, които са
значими за формиране на кумулативните вериги от осъждания, обуславящи
най-благоприятното групиране на наказанията след последната извършена кумулация
от съд. В процесния случай с решение на ВКС № 148/28.08.2018
г. по н.д. № 312/2018г. производството по делото е било възобновено поради
допуснато съществено процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на
предложението на СРП. Междувременно по делото са постъпили доказателства за
осъждания на българския гражданин и от чуждестранни съдилища.
Поради това, при пълно
съблюдаване на изискуемата от чл. 13 НПК служебна активност, първоинстанционният
съд правилно е изяснил следните факти, за които е следвало да провери дали са
налице основанията на чл. 25 и чл. 27 НК:
– По н.о.х.д № 6750/2013 г. на РС Варна В.Й. е осъден с
влязло в сила на 13.02.2014 г. определение за одобряване на споразумение за престъпления
по чл.316, ал. 2 НК и чл.270 от НК, извършени на 18.04.2013 г., на наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 2
месеца.
– По същото наказателно
производство В.Й. е осъден с влязла в сила на 28.04.2015 г. присъда на
наказание лишаване от свобода за срок от 7
години за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 от НК, което е извършено на 5.04.2013
г.
–
По н.о.х.д. № 14630/2013 г. на CPC В.Й. е осъден
с присъда, влязла в сила на 19.01.2016 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години за престъпление по чл.196, ал.
1, т. 1 от НК, извършено на 8.03.2013 г.
– На оновата на данните в
европейската информационна система за съдимост ECRIS, както и от официалното писмо на
полското Министерство на правосъдието се изяснява, че по н.д № II К12/2015 г. Pайонният съд в гр.
Слубице, Република Полша с влязла в сила на 29.05.2015 г.
присъда е осъдил В.Г.Й. на наказание общо от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за престъпления кражба с
взлом и опит за кражба с взлом на основание чл.279, § 1 вр. чл.11, § 2 и § 3
вр. чл. 33, §2 вр. чл.69, § 1 и § 2, съотв. на чл.279, § 1 вр. чл.13, § 1 и чл.
33, § 2 от полския Наказателен кодекс., извършени на 10.11. – 11.11.2014 г. Изпълнението на това
наказание е било отложено за срок от 3
години от влизане на присъдата в сила. Наред с наказанието лишаване от
свобода е наложено и наказание „глоба”, равняващо се на 100 (сто) броя глоби с
единична стойност от 20 (двадесет) полски злоти, което формира общ размер на 2 000
(две хиляди) полски злоти).
– Отново въз основа на данните в европейската
информационна система за съдимост ECRIS и постъпилата информация от Съда в гр. Бая Мара се установява, че по н.д. № 6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре,
Република Румъния, е постановена присъда № 1935/31.05.2018 г., влязла в сила на
3.07.2018 г., с която на В.Й. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година за престъпление по чл. 228,
ал.1 от румънския Наказателен кодекс (кражба), извършено на 28.07.2015 г. За изпълнението на наказанието румънските
съдебни власти издали европейска заповед за арест (ЕЗА) срещу българския
гражданин.
За решаване на въпросите по
изпълнението на ЕЗА в Софийския градски съд било образувано н.ч.д. № 4041/2018 г., по което с решение №
1148/12.11.2018 г. е отказано нейното изпълнение на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, като съдът е
приел, че наложеното наказание следва да се приведе
в изпълнение по започнала от прокуратурата в Република България процедура. Впоследствие по инициатива на
СГП е образувано производство пред СГС за решаване на възпросите по изпълнение
на постановената от румънския съд присъда. С определение по н.ч.д. № 173/2019
г. на СГС от 8.03.2019 г. е приета за изпълнение присъдата на Съда в гр. Бая
Маре, Република Румъния.
Първостепенният съд законосъобразно и
обосновано е приел, че изброените осъждания от националните съдилища са тези,
които е допустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като
деянията, за които са наложени наказания с влезли в сила присъди преди 2014 г.,
не попадат в кумулативната верига с изброените; предходните наказания вече са
били групирани и изтърпяни.
На следващо място първостепенният съд прецизно е изяснил и
обстоятелството, че В.Й. е бил издирен от прокуратурата за изпълнение на
наложените му от националните съдилища наказания лишаване от свобода. Местонахождението
му е било установено на 6.09.2017 г. на територията на
Република Гърция, след което е бил предаден от гръцките съдебни органи на
българските власти и на 11.07.2017 г. е постъпил в Затвора – гр. София, където
изтърпява наказание лишаване от свобода, както сочи справката от ГД „ИН” - МП.
Първоинстанционният
съд законосъобразно е преценил на следващо място и това, че деянията, по които Й.
е осъден по н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Варненския PC с два съдебни акта, както
и по н.о.х.д. № 14630/2013 г. на СРС, са извършени в условията на реална
съвкупност – в периода март – април 2013
г., като по време на извършването Й. не е бил осъждан за нито едно от тях. В
този смисъл за трите наказания са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Районният съд обаче не е извършил това групиране
в цялост, като е изключил наказанието, наложено с одобреното от РС Варна
споразумение по н.о.х.д. № 6750/13 г., защото е включил в кумулативната верига
деянието, за което на Й.е наложено наказание от полския съд.
Въпросът, който следва да бъде обсъден, за да бъде
извършена проверка на правилността на определението на първоинстанционния съд в
тази част, е дали в съвкупността, подлежаща на групиране, е допустимо да бъдат
включени и наказанията, наложени с влезли в сила съдебни актове на съдилища на
държави-членки на Европейския съюз.
Районният съд в атакуваното определение се е позовал
на Рамковото решение № 2008/909/ПВР и решението на Съда на Европейския съюз от
21 септември 2017 г. по делото Бeшков (д. № C‑171/16).
Първата инстанция
принципно правилно е констатирала, че Рамковото решение № 2008/909/ПВР към момента на
произнасянето не е било транспонирано и отново принципно правилно е отбелязала,
че българската държава се е забавила с транспонирането му. Районният съд обаче
е посочил, че решението има силата на регламент. Подобно тълкуване е в
противоречие с константата практика на СЕС, според която Рамковото решение №
2008/909/ПВР няма директен ефект. То има задължителна сила, подобна на
директивите, по отношение постигането на крайния резултат (в този смисъл C‑573/17, C-579/15, C‑554/14). Независимо от това, че рамковите решения съгласно член 34, параграф 2,
буква б) ЕС нямат директен ефект, в съдебната практика на СЕС трайно се приема,
че обвързващото им действие поражда в тежест на националните органи, и
по-специално на съдебните органи, задължение за съответстващо тълкуване на
националното право (решение от 5 септември 2012 г., Lopes Da Silva Jorge, C‑42/11,
EU:C:2012:517, т. 53 и цитираната в него практика). Следователно, при прилагането на националното право, националната
юрисдикция, която трябва да го тълкува, е длъжна да го направи, доколкото е
възможно, с оглед на текста и целта на рамковото решение, за да се постигне
търсеният с него резултат. Това задължение за съответстващо тълкуване на
националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за
функционирането на Европейския съюз, като дава възможност на националните
юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефективност на
правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани. Действително, необходимо е да се вземе
предвид отбелязаното от районния съд обстоятелство, че рамковото решение е
сладвало да бъде транспонирано в българското право преди 5 декември 2011 г.
(чл. 29), поради което от датата на изтичане на срока за транспонирането му
българската юрисдикция е длъжна да спазва принципа на съответстващо тълкуване
(по аналогия решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04,
EU:C:2006:443, т. 115 и 124). В този смисъл правото на ЕС е изисквало от
националния съд да вземе предвид всички относими към казуса норми от
националното право и да ги тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с
Рамковото решение 2008/909, в случай че то е приложимо към разглеждания предмет.
Изтъкнатите съображения са от принципно естество и въззивният съд ги излага за
изчерпателност и яснота, доколкото районният съд е обсъждал тези въпроси. Междувременно на 1.01.2020 г. е
влязъл в сила Законът за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, с който
Рамковото решение 2008/909 е транспонирано. Това означава, че ако съдържащите
се в него разрешения са относими към настоящия предмет, са отпаднали всички
неясноти за правната им валидност.
Същественото
за съдбата на проверявания съдебен акт е именно това, че първоинстанционният
съд е приел уредбата, произтичаща от цитираното Рамково решение, за приложима
към въпросите, с които е бил сезиран.
Въззивният съд
обаче намира, че първостепенният съд е смесил несъвместими по своя принципен характер правни института –
този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от
чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета на ЕС) и този по вземането предвид на последиците от
такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС).
Цитираното от съда Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела не е относимо към конкретния
казус. В международните актове се прави разлика между признаването и
изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и съобразяването на
последиците от такава присъда. Рамковото решение 2008/909/ПВР предвижда
процедура за признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела
на държавите членки на ЕС, тъй като изпълнението на наказанието е елемент от
съдържанието на присъдата. Съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила
чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското
законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Това
обаче не изключва зачитането на нейните вторични правни последици. Основният
акт, които регулира материята за вземане предвид на присъдите, постановени от
държавите-членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства, е Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., което е транспонирано от
българската държава в чл. 8, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС, за
деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във
всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България. Това означава, че чуждата присъда поражда същите правни последици
като присъда, постановена от национален съд, независимо дали тези последици се
разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на
процесуално или материално право. Без да е предвидена специална процедура,
е видно, че националният съд следва да провери дали присъдата е постановена
срещу същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК,
а след това да прецени какви нейни последици ще бъдат зачетени с оглед правната
квалификация на деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи
обстоятелства, условно осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и
т.н. Съгласно чл. 3, пар.1 на Рамковото решение 2008/675/ПВР предишната
присъда, постановено от съд на друга държава-членка, трябва да се вземе
предвид, както се вземат предвид предишните национални присъди и да й се
признаят последиците, съответни на тези по националните присъди. В този
смисъл е решението от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (Т.Б.), на което районният съд също се е позовал, без да направи
отграничението, че то засяга различно Рамково решение от обсъденото в
проверяваното определение. В решението по д. № С-171/16 г. СЕС е посочил, че в
производство като главното, което е идентично на настоящото (за групиране
на наказания по чл. 25, вр. чл. 23 от НК), е приложимо Рамково решение
2008/675/ПВР, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо
наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на
дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда,
постановена от съд на друга държава-членка срещу същото лице за различни
деяния. На следващо място СЕС е отбелязал, че е недопустимо вземането предвид
на предишната присъда на чуждата държава-членка да бъде обусловено от
предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда,
каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК. Цитираното решение на
СЕС е задължително за всяка юрисдикция, пред която се поставя подобен въпрос.
Поради това именно въз основа на дадените в него указания следва, че решението
на полския съд, с което на българския гражданин В.Й.
е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок, не може да бъде групирано в настоящото наказателно
производство, доколкото включването му, с оглед обремененото съдебно минало на Й.,
би означало промяна на условията, при които следва да бъде изпълнено
наказанието. В т. 3 от диспозитива на цитираното решение по делото Б.СЕС,
тълкувайки правото на Съюза, изяснява, че “член 3, параграф 3 от Рамково
решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за
изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе
предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга
държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното
наказание”. В т. 46 от мотивите на решението е отбелязано, че Рамково решение 2008/675/ПВР не предоставя на националния съд
възможност да преразглежда и променя начина на изпълнение на постановена в
друга държава членка предишна присъда, която вече е изпълнена, по-специално
като отмени условното осъждане и го замени с наказание лишаване от свобода,
подлежащо на ефективно изпълнение. На това основание той не може и да разпореди
ново изпълнение на така промененото наказание.
Първостепенният съд обаче е
включил наложеното наказание с присъда на
PC гр. Слубице, Република Полша, по н.д № II К12/2015г. за срок от 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години, в една група с наказанията, наложени с присъда по н.о.х.д. 6750/2013 г.
на РС Варна и по н.о.х.д. № 14630/2013 г. на СРС, като поради липса на
предпоставки за отлагане на изпълнението на общото най-тежко наказание е
определил първоначален строг режим на изтърпяването му на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС. Постановяването на ефективно изтърпяване на общото
най-тежко наказание, в което е включено и наказанието, определено от съд на
държава-членка на ЕС – Полша, с различен начин на изпълнение според присъдата,
е нарушение на чл. 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР, съответно на
чл. 8, ал. 2 НК. Ето защо въззивният съд
намира, че допуснатото от районния съд нарушение на материалния закон следва да
бъде отстранено чрез изменение на проверяваното в настоящото производство
определение.
Оттук нататък следва да бъде
проверено дали наложеното наказание по решението, постановено от румънския съд,
при съблюдаване на изискванията на чл. 8, ал. 2 НК, транспониращ чл. 3, пар. 1
от Рамково решение 2008/675/ПВР, попада в кумулативна верига с осъжданията,
постановени от българския съд, които са предмет на настоящото разглеждане или с
част от тях. Реализирането на втората възможност би наложило необходимостта да
се преценява кой е най-благоприятният вариант за осъдения за групиране на
наказанията. Първоинстанционният съд е положил всички необходими процесуални
усилия, включително чрез инструментите на взаимната помощ между съдебните
органи на държавни-членки на ЕС, за да изясни точното съдържание и правни
последици и на двете осъждания на българския гражданин от съдилища на
държави-членки на ЕС – тези на Република Полша и Република Румъния. Това
позволява да се приложи правилно материалният закон при извършване на
групирането на наказанията.
За разлика от присъдата,
постановена от полския съд, присъдата по
наказателно дело № 6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре е приета за
изпълнение на основание чл. 457, ал. 3 НПК с определение от 8.03.2019 г. по
н.ч.д № 173/2019 г. по описа на СГС, влязло в сила на 26.03.2019 г. Както беше
посочено, дори да не беше изпълнена тази процедура, последиците на присъдата и наказанието
по това осъждане задължително следва да
бъдат взети предвид на основание чл. 8, ал. 2 НК в новообразуваното
производство за групиране на наказанията.
Въззивният съд съобрази, че изключването на
наказанието, наложено с присъда на PC гр. Слубице, Република Полша, по н.д. №
IIК12/2015г., от съвкупността по изложените по-горе съображения, променя цялостния
обхват на групирането. Районният съд правилно е отчел, че по н.о.х.д. №
6750/2013 г. на Варненски PC са постановени два осъдителни съдебни акта срещу В.Й.
за извършени три престъпления от него – присъда (за едно престъпление) и определение
за одобряване на споразумение (за две престъпления). Независимо от наличието на
предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, първостепенният съд е
постановил наложеното с определението за одобряване на споразумението по
н.о.х.д. № 6750/2013 г., в сила от 13.02.2014 г., наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 2 месеца да бъде изтърпяно отделно от наказанието,
наложено с присъдата № 66 от 11.02.2015 г. по н.о.х.д. № 6750/2013 г., влязла в
сила на 28.04.2015 г., както и от това, наложено с присъдата по н.о.х.д. №
14630/2013г. на СРС, влязла в сила на 9.01.2016 г. Първата инстанция е
достигнала до този извод, защото е включила в кумулативната верига и наложеното
наказание на Й. по присъдата, постановена от полския съд, която е за деяние,
извършено след одобряването на споразумението от РС Варна по н.о.х.д. №
6750/2015 г. Както вече беше изяснено,
въззивният съд намира, че наказанието, наложено с присъдата на полския съд, не
може да бъде групирано с което и да е наказание от тези, наложени от
българските съдилища. В този смисъл изключването му от съвкупността води и до
отпадане на основанието за разкъсване на кумулативната верига, образувана от
деянията по н.о.х.д. № 6750/2015 г. на РС Варна, за които Й. е осъден с влязла
в сила присъда и с влязло в сила определение за одобряване на споразумение, и
по н.о.х.д. № 14630/2013 г. на СРС. Четирите деяния, за които В.Й. е осъден с
трите съдебни акта на българските съдилища, са извършени преди той да е бил
осъден за което и да е било от тях.
По отношение на наложеното наказание
на В.Й. с влязла в сила на 3.02.2018 г.
присъда по наказателно дело № 6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре,
Република Румъния, за деяние, извършено на
28.07.2015 г., първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че
не са налице предпоставките за групирането му при условията на чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 НК с нито едно от наказанията, наложени по н.о.х.д. № 6750/2013
г. на Районен съд-Варна (споразумение и присъда). Това е така, доколкото наказанието
по присъдата на румънския съд е наложено за деяние, извършено след влизането в
сила на двата съдебни акта. Престъплението, предмет на румънското наказателно
производство, попада в хипотезата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с престъплението,
за което Й. е осъждан с влязла в сила на 9.01.2016
г. присъда по н.о.х.д. № 14630/2013г. на СРС. Същевременно, за разлика от
наказанието, наложено с присъдата на полския съд, наказанието по н. д. №
6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре – лишаване от свобода за срок от
една година – не е с отложено изпълнение. Това означава, че:
1.
в настоящото производство съдът е
длъжен да вземе предвид последиците на това осъждане на основание чл. 8, ал. 2 НК, с който се транспонира Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., уреждащо материята
за вземане предвид на присъдите, постановени от държавите-членки на ЕС в хода
на новообразувани наказателни производства;
2.
евентуалното групиране на наказанията по н. д.
№ 6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре и по н.о.х.д. № 14630/2013г. на
СРС, което би изисквало съобразно българското право ефективно изпълнение на
общото наказание при условията на първоначален строг режим, няма да
представлява вмешателство в съдържанието на присъда, постановена от съд на
държава-членка на ЕС, противоречащо на правото на ЕС, защото румънският съд не
е отложил изпълнението на наказанието.
При това положение, след като
включването на деянието по н. д. № 6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре
допуска две възможни кумулативни вериги
с частично съвпадащ предмет, образувани на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 НК, следва да се направи проверка коя от двете възможности постига
най-благоприятния резултат за осъдения.
Едната възможност включва налагане
на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, определени с присъда по н.о.х.д.
№ 6750/2013 г. на Районен съд – Варна, със споразумение по н.о.х.д. № 6750/2013
г. на Районен съд – Варна и с присъда по н.о.х.д. № 14630/2013г. на СРС, а
именно – наказание лишаване от свобода за срок от 7 години. При този вариант
наказанието по н. д. № 6791/182 от 2017
г. на Съда в гр. Бая Маре от 1 година лишаване от свобода би се изтърпяло
отделно.
Втората възможност допуска
формиране на две групи деяния, съответно обуславя налагане на две общи
най-тежки наказания: а) едно общо най-тежко наказание измежду наложените с
присъда по н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Районен съд – Варна и със споразумение по
н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Районен съд – Варна – 7 години лишаване от свобода;
б) едно общо най-тежко измежду наложените с присъда по н.о.х.д. № 14630/2013г.
на СРС и с присъда по н. д. № 6791/182
от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре – 5 години лишаване от свобода.
Очевидно втората възможност е
по-неблагоприятна за осъдения, тъй като съвкупният размер на двете общи най-тежки
наказания по нея надвишава с 4 години съвкупния размер на наказанията по първия
вариант.
Поради
това въззивият съд намира, че на основание
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения В.Й. следва да бъде наложено
едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени с присъда по
н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Районен съд – Варна, със споразумение по н.о.х.д. №
6750/2013 г. на Районен съд – Варна и по н.о.х.д. № 14630/2013г. на СРС, а
именно – наказание лишаване от свобода за срок от 7 години, което на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
На основата на изложените съображения въззивният съд прие, че
обжалваният съдебен акт в частта относно налагането на едно общо най-тежко
наказание следва да бъде изменен в посочения смисъл – като бъде променена
кумулативната верига с изключването на наказанието лишаване от свобоса по
присъдата на PC гр. Слубице, Република Полша и с включването на наказанието по
н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Районен съд – Варна (споразумение). На следващо
място следва бъде отменено присъединеното на основание чл. 23, ал. 3 НК
наказание глоба, наложено с присъдата на PC гр. Слубице, Република Полша, в
размер от 947,18 лева, представляващи левовата равностойност към 29.05.2015г.
на 2 000 полски злоти.
На следващо място съдът извърши проверка на
основателността на доводите, изложени в протеста, относно отказа на районния
съд да приложи разпоредбата на чл. 24 НК и да увеличи определеното общо
най-тежко наказание. Въззивният съд намира, че първоспеннният съд неправилно е
формулирал изходната позиция, от която е извършил преценка дали целите на наказанието изискват приложението на чл. 24 НК. Първата
съдебна инстанция е отбелязала лаконично в мотивите на проверявания съдебен акт,
че не следва да прилага разпоредбата на
чл.24 от НК, тъй като в конкретния случай това би “утежнило” допълнително
положението на осъдения В.Й.. Очевидно, районният съд е счел, че положението на
Й. е утежнено, защото той впоследствие е осъждан и от чуждестранни съдилаща,
което налага изпълнение и на нови наказания. Констатираната от районния съд
тежест обаче, доколкото е последица от противоправното поведения на самия
осъден, не може да бъде преценявана като основание за облекчаване на
наказателноправното му положение. Напротив, тя е индикатор, че интензивността
на наказателната репресия срещу осъдения следва да бъде пропорционално
засилвана, защото досега не го е възпряла да извършва престъпления – след като
е бил осъждан за извършени престъпления по 26 наказателни производства в
България, Й. е продължил да извършва престъпления в чужбина. Възможността
за увеличение на определеното общо най-тежко наказание при условията на чл. 24 НК е способ за постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност
на дееца и се прилага, когато съдът констатира, че свеждането на размера на
наказанието до този на най-тежкото измежду наложените от кумулативната верига е
несправедливо и несъответства на съвкупността от престъпните деяния и на
личната опасност на дееца. В конкретния случай в съвкупността са включени 4
деяния, две от които са кражби, извършени в условията на опасен рецидив. Видно
от справката му за съдимост, осъденият Й. е с трайно установени престъпни
навици и престъпен модел на поведение – осъждан е многократно, като голяма част
от осъществяваните престъпления са против собствеността. По делото е приложена
и справка относно изтърпените наказания лишаване от свобода, които обуславят
извода, че по отношение на осъдения Й. е налице пенитенциарен рецидив.
Следователно, упражнената спрямо него наказателна репресия не е оказала
необходимото и достатъчно корекционно-поправително и превантивно въздействие.
Посочените данни водят до извод за завишена обществена опасност на осъдения,
която налага и адекватна държавна реакция чрез завишаване на срока на изолирането
в местата за лишаване от свобода. По делото е предоставена и приета като
писмено доказателство трудова характеристика на осъдения Й., която го представя
в добра светлина. Събрани са доказателства и за това, че междувременно, на 4.05.2017
г., Й. е станал родител. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид като характеризираща
личността му актуална информация, но те най-вече биха могли да имат значение в
производство по условно предсрочно освобождаване като доказателство, което да
бъде преценявано с оглед поправянето на осъдения и семейния ресурс, улесняващ ресоциализацията
след затвора. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 24 НК обаче
следва да бъде извършена преимуществено на основата на доказателствата за
обществената опасност на извършените от В.Й. деяния, включени в съвкупността,
както и за предходната му престъпна деятелност, от която е допустимо да бъде
изведен фактът за наличие на престъпни навици. Това е така, защото наказанието
е предназначено да въздейства именно върху обществената опасност на престъпната
дейност и на дееца по време на извършването й, за да не се допусне девалвация
на държавната репресия и нейната категоричност.
Ето
защо въззивната инстанция намира протеста за частично основателен, като
достигна до извода, че общото най-тежко наказание от 7 години лишаване от
свобода следва да бъде увеличено с 1 година. Така определен общият размер на
увеличеното общо наказание от 8 години лишаване от свобода, който съобразява и
размера на погълните наказания, се явява съразмерен на обществената укоримост
на престъпната деятелност на осъдения Й., преценена комплексно с неговата лична
обществена опасност. Поради това въззивният съд намира,
че така определеното посредством увеличението общо наказание е достатъчно, за
да постигне преследваната корекционно-превъзпитателна и възпираща цел спрямо
осъдения Й., като едновременно с това е годно да удовлетвори и изискванията на
генералната превенция чрез категоричното си предупредително въздействие спрямо
всички останали граждани.
На следващо място,
първоинстанционният съд е преценил, че деянието по румънската присъда отговаря
на условията по чл. 27, ал. 1 от НК и следва да бъде присъединено към
наложеното общо най-тежко наказание на осъдения Й.. За да намери приложение чл.
27, ал. 1 НК в конкретния случай, е необходимо деянието по румънската присъда да
е извършено, след като Й. вече е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
престъпление. Второто условие е лицето да е извършило престъплението преди да е
изтърпяло наказанието за предходното. По смисъла на закона за „неизтърпяно
наказание“ се счита това, което или не е приведено в изпълнение, или е
приведено, но не е изтърпяно изцяло. В процесния случай наказанията по
одобреното споразумение и присъдата по н.о.х.д. № 6750/2013 г. на РС Варна са
влезнали в сила съответно на 13.02.2014 г. и 28.04.2015 г. С присъдата по наказателно дело № 6791/182
от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре, влязла в сила на 3.02.2018 г., Й. е бил
осъден за деяние, извършено на 28.07.2015 г., т.е. след стабилизирането на
съдебните актове по наказателното производство на РС Варна. Видно от данните по
делото, осъденият Й. е започнал да търпи наказанията по посочените наказателни
производства на 6.09.2017 г., от което следва, че към датата на извършване на
деянието по румънската присъда предходните наказания не са били приведени все
още в изпълнение. В настоящия случай обаче наказанията, наложени със съдебни
актове по н.о.х.д. № 6750/2013 г., са групирани заедно с наказанието по присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 14630/2013 г. на CPC, влязла в сила на 19.01.2016 г. Това означава, че след като престъплението
по румънското дело не се намира в отношението, посочено в чл. 27, ал. 1 НК, с
всички включени в кумулативната верига съдебни актове, наложеното за него
наказание не може да бъде присъединено на това правно основание. Доколкото СРС
е присъединил цялото наказание, наложено от румънския съд – 1 година лишаване
от свобода, отпадналата възможност за приложение на чл. 27, ал. 1 НК фактически
не променя номиналния размер на всички наказания, които осъденият следва да
изтърпи. Същевременно обаче липсата на
основание за прилагането на чл. 27, ал. 1 НК налага изменение на проверяваното
в настоящото въззивно производство определение и в тази част, като бъде
отменено в частта, с която към общото най-тежко наказание е присъединено
наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, наложено по н.д. №
6791/182 от 2017 г. на Съда в гр. Бая Маре, Република Румъния, с присъда №
1935/31.05.2018 г., влязла в сила на 3.07.2018 г.
Оттук насетне районният съд
законосъобразно е решил останалите съпътстващи групирането на наказанията
лишаване от свобода въпроси, като на основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК правилно е приспаднал при изпълнение на общото най-тежко наказание времето,
през което осъденият е бил задържан или вече е търпял наказание по всяко от
делата в групата. Доколкото е изменен обхватът на включените в групата
наказания, определението следва да бъде изменено, като изрично бъде добавено,
че се зачита предварителното задържане и изпълненото наказание до момента и по
отношение на наказанието, наложено с влязъл в сила на 13.02.2014 г.съдебен акт
по н.о.х.д. №6750/2013 г. на РС Варна (одобрено споразумение). Законосъобразно
първата инстанция е определила и първоначалния строг режим на изтърпяване на
общото най-тежко наказание по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б” НК.
С оглед на факта, че наказанията, наложени
с присъдите, постановени от румънския и полския съд, не влизат в групирането на
наказанията по правилата на чл. 25 и чл. 27 НК, те не следва да присъстват в
диспозитива на съдебния акт, тъй като той не е изпълнителен титул за
изтърпяването им.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция констатира обоснованите по-горе основания за изменението
му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. чл. 337, ал. 2,
т. 1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3-ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение от 31.10.2019 г. по н.ч.д. № 15157/2018
г. на СРС, НО, 102 състав, както следва:
– На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК НАЛАГА едно общо най-тежко
наказание измежду наложените наказания на В.Г.Й. с влязла в сила присъда по
н.о.х.д. № 6750/2013 г. на Районен съд – Варна, с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
6750/2013 г. на Районен съд – Варна и с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
14630/2013г. на Софийския районен съд, НО, 11-ти състав – лишаване от свобода ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ (7)
ГОДИНИ, като ИЗКЛЮЧВА от групирането
наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на PC гр. Слубице, Република Полша, по н.д. № II К 12/2015 г.
– На осн. чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание с 1 (ЕДНА) ГОДИНА, като
общият размер на увеличеното общо най-тежко наказание възлиза на 8 (ОСЕМ)
ГОДИНИ .
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
определя първоначален строг режим на изтърпяване на увеличеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 8 години.
– На основание чл. 25, 2 НК ПРИСПАДА при
изпълнението на увеличеното
общо най-тежко наказание за съвкупността и
времето, през което осъденият В.Г.Й. е изтърпял наказание лишаване от свобода по всяко едно от
включените в съвкупността производства.
– На основание чл.59,
ал. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА при
изпълнението на
увеличеното общо най-тежко наказание и времето, през което осъденият В.Г.Й.
е бил задържан по ЗМВР, по
чл.64, ал.2 от НПК, както и мерки за неотклонение „задържане под стража” и/или
„домашен арест”) по всяко от включените в съвкупността наказателни
производства.
– ОТМЕНЯ определението в частта, с която е присъединено на основание чл. 23, ал.
3 НК наложеното с присъдата на PC гр. Слубице, Република Полша, по
н.д. № II К 12/2015 наказание глоба в размер на 947.18 лева, представляващо
левова равностойност към 29.05.2015г. на 2 000 полски злоти.
– ОТМЕНЯ
определението в частта, с която на основание чл. 27, ал. 1 НК към общото
най-тежко наказание е присъединено наказанието лишаване от свобода за срок от 1
година, наложено по н.д. № 6791/182 от
2017 г. на Съда в гр. Бая Маре, Република Румъния, с присъда № 1935/31.05.2018
г., влязла в сила на 3.07.2018 г.
– ОТМЕНЯ определението в
частта, с която е постановено отделно изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. №
6750/2013 г. на Районен съд гр. Варна, наложено с одобрено от съда
споразумение, лишаване от свобода за срок от 1 година.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.