№ 21277
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20221110123150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „А” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... срещу СУ „К.О.“, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...., с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца суми в размер на 11 151,06 лева, за която са
издадени фактури с номера: № .../02.04.2019г., № ..../31.05.2019г. и № .../05.06.2019г., и
неустойка за неизпълнение по Договор № ..../23.10.2018г. с предмет „Периодична доставка
на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на СУ “К.О.“ с 5
обособени позиции, сключен със СУ “К.О.“ в размер на 557,53 лв., ведно със законната
лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.07.2021г. до пълно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е бил изпълнител по Договор № .../23.10.2018г. с предмет „Периодична
доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на СУ
“К.О“ с 5 обособени позиции, сключен със СУ “К.О“, в качеството му на възложител по
договора, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Сочи, че на дати
02.04.2020г., 31.05.2019г., 05.06.2019г., съгласно условията на договора извършил три
доставки на консумативи за лазерни устройства. За всяка доставка бил съставен приемо-
предавателен протокол, подписан от представители на двете страни. Във връзка с доставките
изпълнителят съставил 3 бр. фактури № .../02.04.2019г., № ..../31.05.2019г. и №
.../05.06.2019г., които били внесени в деловодството на длъжника, но плащане не
последвало. Съгласно чл. 19, ал.2 от раздел Х „Санкции при неизпълнение“ от подписания
между страните договор, при забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за
плащане по договора, същият заплаща на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното
1
плащане.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва предявените искове по основание и размер. Не
отрича сключването на Договор № ..../23.10.2018 г. по обособена позиция № 2, с предмет:
Периодична доставка па хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, доставките се извършват по заявка на възложителя, който
ще приема и заплаща само количествата и видовете, които е заявил и са доставени при
условията на договора. Застъпва становището, че договорът за изпълнение на доставка по
съществото си представлява договор за изработка. При това положение задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
отправяне на заявка и приемането й, а давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Сочи, че такава заявка не е била направена. Оспорва верността на
процесните фактури. Оспорва истинността и верността на съдържанието на представения
приемо - предавателен протокол № .... от 31.05.2019г. Оспорва исковете за неустойка.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и са с
правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнената и приета като
доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи във фактическо и
правно отношение следното:
Страните по делото са сключили договор № ..../23.10.2018г. с предмет: „Периодична
доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на СУ
„К.О.“, по който ищецът е изпълнител, а ответника възложител. Съгласно чл. 1 ал.1 от
договора артикулите, част от неговия предмет са описани в техническа спецификация –
Приложение № 1, както и в техническото и ценово предложение на изпълнителя. Съгласно
чл. 3, ал.1 от този договор, мястото на изпълнение на договора е франко сградата на СУ
„К.О.“ в гр. София и в страната на адреси, посочени в чл. 3, ал.2. На 02.04.2019г.
изпълнителят е съставил и издал фактура № ... за сума в размер на 81, 66 лв. с вкл. ДДС, в
която са посочени вида на доставените артикули, техния брой, единична цена, както и
общата им цена. На същата дата – 02.04.2019г. е съставен приемо-предавателен протокол №
...., подписан от представители на двете страни. На 31.05.2019г. изпълнителят ищец по
делото е издал фактура № .... за сума в размер на 10 710 лв. с вкл. ДДС, в която са описани
вида и броя на доставените артикули, единичната им цена, както и общата такава. На
същата дата – 31.05.2019г. представители на страните са подписали приемо-предавателен
протокол за доставката на артикулите, посочени във фактурата на възложителя- ответник по
делото. На 05.06.2019г. ищецът е издал фактура № ... за сума в размер на 395, 40 лв., в която
са описани вида, броя, единичната цена на доставените артикули, както и общата им цена.
Представители на страните по договора са подписали приемо-предавателен протокол № .....
Според изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза, трите посочени фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца
„А“ ООД. Поради липса на предоставена информация от ответника, вещото лице не е дало
заключение дали тези фактури са осчетоводени в неговото счетоводство. Оттам не е
2
предоставена и информация за извършени плащания по тях. Процесните фактури не са
включени в справка-декларация по ЗДДС и дневниците за покупки за данъчни периоди от м.
април 2019г. до м. юни 2020г. вкл. от СУ „К.О.“. Съответно ответникът не е ползвал данъчен
кредит по тях. Трите фактури са включени в дневниците за продажби за месеците април, май
и юни на 2019г. към месечните справки-декларации по ЗДДС, подадени в НАП от ищеца. По
тях е начислен ДДС.
В счетоводството на ищеца е отразено постъпило на 30.03.2022г. плащане по фактура №
.../05.06.2019г. на сума в размер на 395, 40 лв., с което задължението по тази фактура е
погасено. По другите две процесни фактури няма осчетоводени плащания.
Вещото лице е дало заключение, че общият размер на дължимата неустойка по чл. 19, ал. 2
от договора е в размер на 559, 35 лв.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в установените от съдебно-
счетоводната експертиза размери.
Съгласно чл. 9 от процесния договор, възложителят, чрез упълномощен от него
представител, приема доставката по чл. 1 от договора с приемо-предавателен протокол.
Относно процесните три доставки, за които са съставени посочените по – горе фактури,
такива приемо -предавателни протоколи са подписвани от представители на двете страни. В
тази насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка, която ги е разписвала
като представител на изпълнителя. Съгласно чл. 10 от договора, доставката се счита за
изпълнена от страна на изпълнителя, след подписване на приемо-предавателния протокол от
страна на възложителя без забележки. От приетите като доказателства по делото приемо-
предавателни протоколи се установи, че артикулите са приети от възложителя без
забележки. По силата на чл. 12 от сключения между страните договор, собствеността на
стоката, преминава върху възложителя в момента на подписване на приемо-предавателния
протокол без забележки от страните, както е и в разглеждания казус, поради което
ответникът, който е получил собствеността на стоките, предмет на процесните фактури,
следва да бъде осъден да плати цената им. Процесният договор е ненаименуван с посочен в
заглавната му част предмет, но с оглед на клаузите, които съдържа и установените с тях
права и задължения на страните по него, следва да се определи като такъв за търговска
продажба, поради което на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, какъвто е
разглежданият казус, освен ако е уговорено друго. Тъй като не е уговорено друго, като се
вземе предвид, че част от претендираната сума в размер на 395, 40 лв. е платена в хода на
делото, искът в останалата му част за сума в размер на 10 791, 66 лв. следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 19, ал.2 от договора, при забава на възложителя за изпълнение на
задълженията му за плащане по договора, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер
на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на
забавеното плащане. Съгласно чл. 4, ал.9 от договора, заплащането се извършва по банков
път в срок до 60 календарни дни от датата на представяне на придружително писмо и
3
приемо-предавателен протокол, подписан от страните или от техни оправомощени
представители, и фактура в оригинал. По първата фактура забавата в плащането до датата на
исковата молба е 1067 дни, по втората фактура – 1008 дни, а по третата - 969 дни, поради
което дължимата неустойка е в размер на 5% от дължимите суми или 559, 35 лв. Тъй като
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и този иск следва да бъде
уважен в размера, в който се претендира от 557, 53 лв.
Оспорванията на ответника относно съставените приемо-предавателни протоколи и
фактури се опровергаха както от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, така и
от разпита на свидетелката М С, която е съставила приемо – предавателните протоколи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца. Те са в общ размер на 1 395, 17
лв., от които: 234, 17лв. държавна такса в исковото производство, 300 лв. възнаграждение за
вещо лице, 236 лв. държавна такса в заповедното производство, 625 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че СУ „К.О.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С... дължи на „А” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ сума в общ размер на 10 791,66 лв., за които
са издадени: фактура № .../02.04.2019г. за сума в размер на 81, 66 лв. и фактура №
..../31.05.2019г. за сума в размер на 10 710 лв., както и на осн. чл. 92, ал.1 от ЗЗД сума в
размер на 557, 53 лв., представляваща неустойка, по договор № ..../23.10.2018г. с предмет
„Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за
нуждите на СУ “К.О.“ с 5 обособени позиции, ведно със законната лихва от деня на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.07.2021г. до пълно изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед № 6815/27.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 41271/2021г. по описа на СРС, като иска по чл. 327, ал.1 от ТЗ в
останалата част за сума в размер на 395, 40 лв., за която е издадена фактура №
.../05.06.2019г., отхвърля като неоснователен.
Осъжда СУ „К.О.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...
да плати на „А” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...
сторените по делото разноски в общ размер на 1 395, 17 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичев срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4