РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 112970
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110118994 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
08.08.2024г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
08.08.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №18994 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на ***, срещу А. Р. С., с което се претендират задължения за доставени
мобилни далекосъобщителни услуги, за продажна цена на предоставено на изплащане
мобилни устройства и на различни неустойки поради предсрочно прекратяване на
правоотношенията от неизпълнение от страна на потребителя на услугата, за невърнато
оборудване и за дадена отстъпа от цената на услуги. Претендират се сторените разноски.
Искането се явява частично основателно, поради следните съображенията:
Основание за неиздаване на заповед за изпълнение представлява противоречие на
искането с добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. С ТР №1/2009г.
на ОСТК на ВКС, т.3, е прието, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите
1
нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай, като
съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната
съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази
преценка. Гореизложеното намира приложение и по отношение на правоотношенията, в
които участват търговци- ЮЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, в случаите когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави заповедният съд не издава заповед за
изпълнение. Добрите нрави са общи правила за поведение, които се прилагат в
гражданскоправните отношения. В случая следва да се приеме, че претендираните от
заявителя суми за различни видове начислени договорни неустойки не отговарят на
изискванията на добрите нрави, поради което не следва да бъде издадена заповед за
изпълнение за тях. Спазването на крайния срок на действие на договорното правоотношение
чрез задължението за заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване поради
неизпълнение не съответства на засилената закрила, която се предоставя на потребителите
на услуги, какъвто е ответникът. Неустойка, начислена като обезщетение за обработка на
просрочени задължения се намира в дълбоко противоречие с добрите нрави. Претендира се и
неустойка за дадена отстъпка от цена на мобилно устройство/ предоставено оборудване,
което противоречи с принципа за свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД. Неустойка не може да
се търси при дадена отстъпка при покупко- продажба. Цената на сделката се определя при
сключването й и неустойка за дадена отстъпка от цената противоречи на принципа на
свободно договаряне. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето
на неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител е
неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от
ЗЗпотр. тъй като се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
дог. задължения. По този начин потребителят се задължава да спази крайния срок на
действие на договора, независимо от всичко, под страх от плащането на неустойка от 3- мес.
абонаментна такса. Неустойка за невърнато оборудване също не може да се претендира,
доколкото е налице сключен договор за продажба на изплащане, като съгласно дог. клауза на
т.2.1 собствеността и рискът от погиване/ повреждане на вещта преминава върху купувача с
предаването й. Невръщане на вещта при тези дог. условия не представлява основание за
начисляване на неустойка, тъй като правото на собственост е прехвърлено и не е налице
изключението по чл.205 от ЗЗД.
С оглед на това искането му в тази му част и в съотв. размер на претендирана
мораторна лихва следва да се остави без уважение. Отделно за да е налице лихвоносна
неустойка се изиска страните по договора изрично са уговорили дължимостта на мораторна
лихва в случаите на забава при изплащане на начислената неустойка за вземане в определен
размер, като конкретно са посочили начина за уведомяване на неизправната страна и са
фиксирали срока, в който да се изплати неустойката, след което, за всяко закъснение след
2
изтичането на този срок е било посочено, че съотв. страна дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, съобразно практиката на ВКС, което условие в случая не е налице.
Задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породеното и неизпълнено в срок задължение за
неустойка в опр. размер. С оглед на горното начисляването на мораторна лихва върху
начислена неустойка е незаконосъобразно в случая. С оглед на горното начисляването на
мораторна лихва върху начислена неустойка е незаконосъобразно в случая. Такъв извод
следва да се направи и по отношение на начисляването на мораторна неустойка върху
обезщетение за обработка на просрочени задължения, което няма посочен падеж и дог.
основание за начисляването й. Отношенията се развиват и между мобилен оператор и
клиент- потребител, който се ползва с по- висока степен на защита, като тук не е нужно да се
направи възражение от отв. страна, за да се разгледа този въпрос, на осн. чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК. Поради това следва да бъде уважено частично искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на мораторната лихва, като за разликата до пълния размер
искането е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на ***, срещу А. Р. С., ЕГН:**********, за сумата от общо 658,21 лв.,
представляваща неустойки, начислена по Договор №М6249601 и за сума от общо 86,94 лв.,
представляваща претендирана съотв. мораторна лихва, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя, чрез проц. му представител.
УКАЗВА на заявителя, че след влизане в законна сила на настоящото разпореждане ще
бъде издадена заповед за изпълнение за останалите суми по заявлението.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3