№ 1426
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501470 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г.,
депозирана от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко
войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, действащ чрез пълномощника си адв. Т.
П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело №
11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените
от въззивника срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ.
Аксаково, ул. „Рила“ № 21, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца К. Й. С. сумата от 1000 лева, получена от
ответника с разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена
допълнително на ответника през м. август 2019г., като недължимо получени,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от
02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е издадена Заповед №
1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение. Правят се възражения във връзка с
1
разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Оспорва
се и изводът на съда за недоказаност на твърдението на ищеца за получаване
от страна на ответника на допълнителната сума от 300 лева. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. Г. Д., чрез пълномощника си
адв. И. В., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва
становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в
тази насока. Сочи се, че между страните са съществували преддоговорни
отношения по повод закупуване от страна на ищеца на недвижим имот,
собственост на трето лице, за сключването на която сделка ответникът се е
задължил да съдейства, като получената от последния сума в размер на 1000
лева изпълнява функцията на задатък. Излага се, че доколкото е имал реална
възможност да съдейства за продажбата, то ответникът е бил добросъвествен,
а липсата на окончателен договор за покупко-продажба се дължи на
недобросъвестното поведение на ищеца, който се отказал от сделката.
Споделя се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на
твърдението на ищеца, че е предал на ответника допълнително сумата от 300
лева. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
С доклада по настоящото въззивно дело, обективиран в постановеното
по него Определение № 2980/09.08.2022г., като е съобразил, че
разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест не
съответства на правната квалификация на предявените искове, а именно – чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК и в съответствие с
т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е разпределил наново доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти по делото. Нови доказателствени
искания във връзка със същата не са направени от страните във въззивното
производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В предварително
депозирана молба вх. № 23995/17.10.2022г., чрез пълномощника си, моли
делото да се разгледа в негово и на процесуалния му представител отсъствие,
като излага, че поддържа подадената въззивна жалба, съотв. оспорва
писмения отговор по нея. По същество моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и поддържа депозирания от него писмен отговор на същата.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
2
Производството по гр. дело № 11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав,
е образувано по предявени от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня,
ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, срещу В. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1000 лева, получена от ответника при начална липса на основание
на 02.05.2019г.; сумата от 300 лева, получена от ответника при начална липса
на основание през м. август 2019г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 203,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева,
начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е
издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа
на ВРС, 49 състав.
Ищецът излага, че на 02.05.2019г. заплатил на ответника В. Г. Д. сумата
1000 лева като капаро за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр.
Игнатиево, като ответникът подписал разписка за получената сума, поемайки
задължение за нотариално прехвърляне на собствеността върху имота след
като бъдат уредени всички документи за същия. Твърди, че три месеца по-
късно (през м. август 2019г.) заплатил на В. Г. Д. допълнително още 300 лева,
които последният му поискал за уреждане на документи във връзка с
узаконяване на имота, предмет на сделката. Сочи, че страните не са
определяли срок за сключване на предварителен договор. Ищецът излага, че
след като близо година документите за продажбата не били готови, съотв. не
бил сключен окончателен или предварителен договор, той поискал от
ответника да му върне заплатените суми в общ размер на 1300 лева, което
последният отказал. Поради това ищецът подал жалба до РПУ – Аксаково, по
която било образувано д.п. № 370/2020г. и пр.пр. 13262/2020г. на ВРП,
прекратена с Постановление от 01.03.2021г. с мотиви, че спорът е с
гражданско-правен характер. Излага, че с получените суми в общ размер на
1300 лева ответникът се е обогатил неоснователно, като уточнява, че същите
са получени от последния при начална липса на основание. Заявява, че
ответникът му дължи и законна лихва върху сумата от 1000 лева, считано от
датата на плащането – 02.05.2019г. до 04.05.2019г. Ищецът навежда, че
предвид неизпълнението от страна на ответника на задължението му за
връщане на процесните суми, подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, а издадената заповед – връчена на
ответника - длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не оспорва факта на водени между страните разговори,
касаещи продажбата на недвижим имот, както и получаването на процесните
суми. Сочи, че е предприел съответните действия в тази връзка, но ищецът е
решил да се откаже от сделката. В този смисъл оспорва да е неизправна
3
страна по последната и твърди, че страните не са уточнявали клаузите по
евентуален договор, задълженията на всяка от страните по него, както и
срокове за изпълнението им. По изложените съображения счита, че
процесните суми не са недължимо получени.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива. Исковото производство е
образувано след успешно проведено заповедно производство. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, за когото е установено, че не
живее на известния по делото негов адрес, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
указания му от РС – Варна едномесечен срок ищецът е предявил настоящата
претенция за установяване на вземанията си по заповедта. Поради това
решението е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК.
За успешното провеждане на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а именно, че процесните
суми са излезли от неговото имущество и са преминали в това на ответника.
Наличието на правно основание за полученото от ищеца плащане (в
настоящия случай – преддоговорни отношения с твърдяните страни и
предмет), при оспорване на иска, е в тежест на ответника.
Фактът на получаване на сумата от 1000 лева не се оспорва от ответника
по настоящото дело, а и се установява от приетото като писмено
4
доказателство надлежно заверено за вярност копие от разписка от
02.05.2019г., в която е отразено, че на посочената дата ответникът В. Г. Д. е
получил от ищеца К. Й. С. сумата от 1000 лева като капаро за продажба на
имот.
Анализирайки събрания по делото доказателствен материал обаче,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е установил наличието на правно
основание за получаването на тази сума към момента на плащането от
страна на ищеца.
По делото не е установено наличието на сключен между страните в
изискуемата от закона писмена форма за действителност предварителен
договор с минимално необходимото за такъв съдържание – индивидуализация
на имота, предмет на сделката, продажна цена и страни.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 148 от
30.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013г., IV г.о., ГК, преддоговорните
отношения между страните могат да преминат през различни етапи,
предхождащи сключването на предварителен договор, като няма пречка в
рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други
съглашения – също с организационен и подготвителен характер, но не пряко
спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между
тях или спрямо сключването на предварителен договор – да си обещаят, че
преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си предварителен
договор след определен срок от време и/или при определени условия, т.е. да
поемат насрещни задължения за това. Тези съглашения също имат договорен
характер, като не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от
ЗЗД, тъй като не са предварителни договори – достатъчно е в тях ясно да е
изразена взаимната насрещна воля на страните, респ. те да са поели насрещни
задължения да продължат преговорите или да сключат предварителен
договор в определен срок, при определени условия и пр. Няма законова
пречка изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от
такива споразумения с организационен и подготвителен характер,
включително с оглед сключването на предварителен договор, да бъдат
обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина.
Когато страните по такова съглашение си обещаят с него - задължат се да
сключат предварителен договор и уговорят, че едната страна предава на
другата определена парична сума, която да служи и като обезпечение за
изпълнението на поетото задължение за сключване на предварителен договор
(а и на други задължения по съглашението), респ. да служи като обезщетение
при неизпълнение на това задължение и/или при отмятане от него – в
зависимост от конкретната уговорка (която, както и цялото съглашение,
подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД), тя може да има функциите
както на задатък, така и на отметнина.
В настоящия случай обаче не може да се приеме, че процесната
разписка от 02.05.2019г. обективира такова съглашение. В същата липсва
дори обща индивидуализация на имота, предмет на бъдещата сделка (или
преговори за сключване на такава), като е посочено единствено, че сумата е
5
получена като капаро за продажба на „имот“. Липсват и уговорки за каквито
и да било поети с твърдяното съглашение задължения на някоя от страните по
него. Такива не се установяват и от показанията на свидетеля С. Д., които
съдът цени по реда на чл. 172 ГПК поради обстоятелството, че същият е брат
на ответника. От последните се установява единствено, че ответникът е
споделил на свидетеля, че продава къщата на сина си в гр. Игнатиево, за
което К. му дал 1000 лева. Всичко това прави обективно невъзможна и
преценката за изправността на договарящите страни.
Предвид това съдът намира, че сумата от 1000 лева, предадена от ищеца
на ответника на 02.05.2019г., е получена от последния без правно основание и
като такава същата подлежи на връщане, съобразно правилото на чл. 55, ал.1
ЗЗД.
Получаването допълнително на сумата от 300 лева също не се оспорва
по същество от ответника в производството. В проведените пред първата
инстанция открити съдебни заседания по делото на 15.02.2022г. и
29.03.2022г. (видно от протоколите от същите и по-конкретно л. 31 и л. 39 от
гр. дело № 11929/2021г. по описа на ВРС), чрез процесуалния си
представител, същият заявява, че не се оспорва получаването на сумата в общ
размер на 1300 лева, а се оспорва двете суми, съотв. в размер на 1000 и на 300
лева, да са дадени без основание. Фактът на получаване на последната сума от
ответника се установява и от показанията на свидетелката П.Т., в които
същата излага, че освен дадената като капаро сума в размер на 1000 лева, В. е
поискал от мъжа – ищецът К. С. още 300 лева и той му ги дал, като
впоследствие В. обещал да върне сумата от 1300 лева, но след това отказал,
заявявайки на ищеца да прави каквото ще, но той не може да му даде пари.
Показанията на свидетелката Тодорова, поради обстоятелството, че същата е
съпруга на ищеца и като такава заинтересована от изхода на делото, съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК, като доколкото по отношение на
получаването на процесните суми същите се подкрепят от признанията на
самия ответник за този факт, в тази част ги кредитира изцяло.
Предвид горното и доколкото от ответника, чиято е доказателствената
тежест за това, не са ангажирани доказателства по делото за наличието на
основание за получаване на допълнителната сума от 300 лева (показанията на
разпитания по искане на ответника свидетел С. Д. имат отношение към
основанието за получаване на сумата от 1000 лева, но не и към това за
допълнителната такава от 300 лева), то тя също подлежи на връщане.
Акцесорната претенция на ищеца за сумата от 203,89 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г.,
обаче е неоснователна. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 от
21.11.2019г. по тълк. дело № 5/2017г., ОСГТК на ВКС, при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. По
делото липсват ангажирани от ищеца доказателства за получена от ответника
покана да изпълни задължението си за връщане на процесната сума от 1300
лева, съотв. с определен срок за това, преди образуване на заповедното
6
производство, в което е претендирана тази сума. Ролята на такава покана
несъмнено изпълнява издадената по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на
ВРС, 49 състав, заповед за изпълнение на парично задължение, с която на
длъжника е предоставен едномесечен срок от получаването да изпълни
обективираното в нея вземане, но доколкото препис от същата е редовно
връчен на длъжника – ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК едва на
07.07.2021г., т.е. след крайната дата на периода, за който се претендира
лихвата, то искът по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК е неоснователен.
Предвид основателността на главната претенция за сумата в общ размер
на 1300 лева, то ответникът дължи и законната лихва върху тази сума, но не
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г., в какъвто
смисъл е претенцията на ищеца, а считано от 08.08.2021г. (правилото на чл.
60, ал.6, вр. с ал. 3 ГПК е неприложимо в материалноправните отношения
между страните) – датата, следваща тази на изтичане на едномесечния срок за
изпълнение на задължението до окончателното му изплащане.
С оглед на изложеното и поради частичното съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Й. С. срещу В. Г. Д.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1300 лева, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 08.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, а в останалата отхвърлителна част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, като законова последица въпросът за
присъдените разноски да бъде преразгледан. Съобразно уважената и
съответно отхвърлената част от исковете, с оглед своевременното им
претендиране и представените доказателства за извършването им, право на
разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът – въззивник е претендирал разноски в общ размер на 807,27
лева, от които: 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита пред ВРС в първоинстанционното
исково производство и 157,27 лева – заплатени държавни такси заповедното
производство, както и в първата и във въззивната инстанция. В тази връзка
следва да се отбележи, че действително заплатените от страната държавни
такси в производството са в общ размер на 153,08 лева. Сумата от 4,19 лева
(разликата между сумата от 153,08 лева и претендираната такава от 157,27
лева) не представлява разноски по делото по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
а стойността на предоставени услуги от оператора на системата за платежни
услуги – „Изипей“ АД (EasyPay) и касае избрания от ищеца – въззивник
начин на заплащане на дължимите по делото държавни такси, поради което не
следва да бъде възлагана в тежест на насрещната страна. Съразмерно с
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 694,20 лв. Възражението за прекомерност на
7
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, направено с отговора
на исковата молба, съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното
такова е под минималния размер за същото, определен съотв. за заповедното
производство по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 7, вр. с чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и за първоинстанционното исково производство по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредбата.
Съобразно представените пред ВРС и ВОС списъци по чл. 80 ГПК
ответникът – въззиваем е претендирал сторени по делото разноски в размер
на 700 лева, от които 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред ВРС по първоинстанционното дело и 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ВОС в настоящото въззивно производство.
Възражението за прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски
хонорар за въззивното производство също е неоснователно, доколкото
същото е под минималния размер за същото, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 и 2, вр. с чл. 2, ал. 4 и 5 от Наредба Наредба № 1/09.07.2004г. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете в полза на ответника – въззиваем следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 94,90 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело №
11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко
войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1300
(хиляда и триста) лева, получена без правно основание, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1512/07.05.2021г.
по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2,
ап. 21 и В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул.
„Рила“ № 21, че В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ.
Аксаково, ул. „Рила“ № 21 ДЪЛЖИ на К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, сумата от 1300
(хиляда и триста) лева, получена без правно основание, за която сума е
8
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1512/07.05.2021г.
по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл.
422 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр.
дело № 11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул.
„Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, срещу В. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
203,89 лева (двеста и три лева и осемдесет и девет стотинки) ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 1000 лева, получена от ответника без правно основание на
02.05.2019г., начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав,
както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
законна лихва върху сумата от 1300 лева, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.05.2021г. до 07.08.2021г. вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Г. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на К.
Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх.
Б, ет. 2, ап. 21, сумата от 694,20 лв. (шестстотин деветдесет и четири лева и
двадесет стотинки), представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2,
ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево,
общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21, сумата от 94,90 лева (деветдесет и четири
лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9