Р Е Ш Е Н И Е
№ 2296/11.12.2020г.
гр. Пловдив, 11 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа административно дело № 1543 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 от АПК, във връзка с чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Велинград, ж.к. „Индустриална зона“ № 3, представлявано от П. К., чрез адв. Х.М., със съдебен адрес:***, против Ревизионен акт № Р-13-1400900-091-01/15.12.2014 г., издаден от В.Н.– началник сектор, възложил ревизията, и М.Л.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 176/05.03.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Пловдив относно допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 166 738,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 25 993,19 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят, чрез адв. Д. Б. по настоящото производство е заявил , че поддържа жалбата в цялост. С оглед мотивите на ВАС е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, с конкретно поставени задачи. Отново се иска отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък на л. 26. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирани по делото писмени бележки от адв. Д. Б..
Ответникът – чрез юк. Р. – Н. е заявил, че оспорва жалбата и няма доказателствени искания. Отново се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Направено е изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: с решение № 5205/26.04.2017 г., постановено по АД № 2134/2016 г. на ВАС – Осмо отделение, е отменено Решение № 2510/14.12.2015 г. на ПАС, постановено по АД № 761/2015 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С решение № 64/10.01.2018 г., постановено по АД № 1189/2017 г. на ПАС жалбата е отхвърлена като неоснователна. С решение № 12039/09.10.2018 г., постановено по АД № 2823/2018 г. на ВАС - Осмо отделение, е оставено в сила Решение 64/01.10.2018 г., постановено по АД № 1189/2017 г. на ПАС.
С решение № 8199/25.06.2020 г., постановено по АД № 12514/2019 г. на ВАС, Петчленен състав – Първа колегия, е отменено влязлото в сила решение № 12039/09.10.2018 г., постановено по АД № 2823/2018 г. на ВАС и Решение № 64 от 10.01.2018 г. по АД № 1189/2017 г. по описа на ПАС на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.
ВАС е приел, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като са представени нови доказателства, а именно фактура № 2119 от 30.07.2013 г., издадена от „Нанатекс“ ЕООД за извършена на посочената в нея дата транспортна услуга към получателя „Техно био импорт“ ЕООД по маршрут с. Цалапица – гр. Велинград, с посочени товародател и товарополучател. Представени са и доказателства за предаване на товара от товародателя на превозвача и приемането му от товарополучателя – товарителница сер. № MN 035017 от 30.07.2013 г. По доставката не е извършено разплащане от товарополучателя, като превозвачът го е уведомил за това с нарочна нотариална покана изх. № 705 от 04.10.2019 г. по описа на Р.Г.К.– нотариус с район на действие РС – Пловдив.
В първото с.з. Съдът, с оглед задължителните указания в касационното решение по АД № 12514/2019 г. на ВАС е указал на страните доказателствената тежест и е допуснал извършването на ССЕ по поставените задачи от пълномощника адв. Б..
В съдебното заседание на 26.10.2020 г. е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), изготвена от вещото лице П.П., без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по настоящото дело доказателства и допълнителна проверка в счетоводството на третото лице „Нанатекс“ ООД вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-фактура № 2119/30.07.2013 г. е издадена от доставчика „Нанатекс“ ЕООД на жалбоподателя „Техно био импорт“ ЕООД и е с предмет на доставката „транспортна услуга като случаен превоз по товарителница от 30.07.2013 г. с място на натоварване база на ТПК „Цалапица“, с. Цалапица, товародател „ВМД 08“ ЕООД, с място на разтоварване гр. Велинград, ЖК „Индустриална зона 3“ с получател на товара „Техно био импорт“ ЕООД. Фактурата е опростена, т.е. без начислен ДДС, на стойност 1 150 лв. и в нея е посочен като начин на разплащане „по сметка“.
Към фактурата е представена товарителница серия М, № 035017 от 30.07.2013 г. с попълнени реквизити за товародател, товарополучател, превозвач и превозван товар – фрезхобел CU 100/160 – 1бр.; универсален струг CU 1600 rd – 1бр. Посочено е и транспортното средство, с което е осъществен транспортът – товарен автомобил марка МАН, рег. № ***
На вещото лице са предоставени за анализ вторични счетоводни регистри на доставчика „Нанатекс“ ЕООД – хронологичен регистър на сметка 411 Клиенти, хронологичен регистър на сметка 703 Приходи от продажба на услуги за периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г. Съгласно взетите счетоводни операции в счетоводните регистри представената ф-ра № 2119/30.07.2013 г. е намерила счетоводно отражение във вторичните счетоводни регистри на доставчика, като са взети счетоводните операции дебит сметка 411 Клиенти, партньор „Техно био импорт“ ЕООД и кредит сметка 703 Приходи от продажби на услуги със стойността на фактурата.
От счетоводството на доставчика на вещото лице не са представени първични счетоводни документи за извършено разплащане. Във вторичните счетоводни регистри, по-конкретно в хронологичен регистър на сметка 503 Разплащателна сметка в левове за периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г. Взети са следните счетоводни операции дебит сметка 503 Разплащателна сметка в левове за сумата от 1 150 лв. срещу кредит сметка 411 Клиенти, партньор „Техно био импорт“ ЕООД. Според взетите счетоводни операции, разплащането по процесната фактура е извършено по банков път на 24.07.2020 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени допълнително следните писмени доказателства: извлечение от банковата сметка на „Нанатекс“ ЕООД за извършено разплащане на сумата в размер на 1 150 лв. на 24.07.2020 г. от „Техно био импорт“ ЕООД /л. 23/; доказателства за регистрация на влекач и ремарке от доставчика /л. 24 – 25/.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: няма пречка при разрешаване на спорния по делото въпрос относно извършена доставка да се ползва от установената от предходния съдебен състав по АД № 761 от 2015 г. фактическа обстановка по провеждането на ревизионното производство и събраните доказателства при обжалването на издадения РА по административен и съдебен ред, както и от извършения анализ на събраните доказателства, извършено от предходния съдебен състав по АД № 1189 от 2017 г.
При извършеното ревизионно производство, приключило с обжалвания РА № Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г. на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди мм. 04 и 08.2013 г. по 4бр. фактури, издадени от доставчика „ВМД 08“ ЕООД. Предмет на доставките по фактурите е следният: по ф-ра № 1/23.04.2013 г. фрезхобел CU 100/160 с ДО 514 908,33 лв. и начислен ДДС 102 987,67 лв.; по ф-ра № 2/26.04.2013 г. струг CU 1600 rd – 1бр. с ДО 138 783,33 лв. и ДДС 27 756,67 лв.; ф-ра № 4/29.04.2013 г. струг CU 1600 rd – 1бр. с ДО 44 000 лв. и ДДС 8 800 лв. и ф-ра № 5/29.08.2013 г. доработване на механични части и компоненти за фрезхобел CU 100/160 с ДО 136 000 лв. и ДДС 27 200 лв.
При анализ на събраните по ревизията доказателства е направен извод, че цената на машините е завишена многократно до извършване на ВОД от жалбоподателя към него клиент в Гърция. Не са представени доказателства за извършено цялостно разплащане по доставката от жалбоподателя към доставчика, както и такива за придобиване от доставчика в собственост на машините, съответно за извършването на ремонтни дейности върху тях.
Данъчният кредит, претендиран от жалбоподателя, не е признат на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.
При повторното разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно дадените задължителни указания от касационната инстанция, са обсъдени събраните при ревизията и при съдебното производство доказателства, включително новопредставените писмени доказателства, по отношение на които е заявено изрично възражение за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК, както и заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени единствено следните писмени доказателства от страна на жалбоподателя: анекс към договор от 01.02.2013 г.; квитанции за заплащане на наем от 30.07.2013 г. и 30.09.2013 г. за заплатен наем от „БМД 08“ ЕООД; приемо – предавателен протокол № 1 от 30.07.2013 г. със страни „БМД 08“ ЕООД и „Техно био импорт“ ЕООД; протокол № 1 от 29.03.2013 г. към договор № 17 от 01.02.2013 г.; протокол № 2 от „26.08.04.2013 г.“ към договор от 01.02.2013 г.; разходен касов ордер № 15 от 30.07.2013 г. за изплатена сума на физическо лице в размер на 30 лв. за товаро – разтоварна дейност, издаден от „ВДМ 08“ ЕООД; разходен касов ордер № 14 от 30.07.2013 г. за изплатена сума на физическо лице в размер на 30 лв. за товаро – разтоварна дейност, издаден от „ВДМ 08“ ЕООД; обяснение от управителя на „Шулев 68“ ЕООД; свидетелство за правоспособност на лицето К.М.А.; договор за услуга № 1 със страни „Техно био импорт“ ЕООД и „Шулев 68“ ЕООД; обяснение от А.Б.– управител на ТПК „Цалапица“. Направено е изрично възражение за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК от процесуалния представител на ответника по отношение на писмените доказателства анекс към договор от 01.02.2013 г., квитанция за заплатен наем от 30.09.2013 г., протоколи №№ 1 и 2 към договор от 01.02.2013 г. и разходен касов ордер № 14 от 30.07.2013 г.
Съгласно представените доказателства, предмет на доставката са металорежещи машини – фрезхобел и стругове, които след рециклирането си са продадени на гръцки контрагент. Машините са доставени първоначално от с. Марково до с. Цалапица, в което доставчикът е наел производствено помещение, след което на 30.07.2013 г. са транспортирани до гр. Велинград, производствена база на жалбоподателя, където са разтоварени, посредством използване услугите на трето лице – „Шулев 68“ ЕООД. Ремонтът на машините е извършен от наето от доставчика лице със съответната квалификация, с което е сключен договор и на което е заплатено възнаграждение. В последствие, след като е установено от жалбоподателя, че машините не са с възстановени експлоатационни качества, същите са транспортиране за ремонт до „Титан“ ООД – гр. Сливен и в последствие са предмет на ВОД към Гърция.
При първоначалното разглеждане на делото са приети две заключения по назначената съдебно – техническа експертиза и заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза. При анализ на приетите заключения съдебният състав при първоначалното разглеждане на делото е кредитирал изцяло заключението на ССЕ, като даващо пълен и обоснован отговор на поставените задачи. Според съдебния състав не следва да бъдат кредитирани заключенията по СТЕ, тъй като на вещото лице не е известно съкращението от английски език CNC “computer numerical control”, което означава в превод «цифров компютърен контрол». В настоящия случай, даден модел на машина е усъвършенстван, като към нея е добавено компютърно цифрово управление на машината. Машината по този начин е модернизирана, и нейното управление и функции и бързина и възможности за извършване на операции са управляват през компютърен модул, подаващ електронни импулси съгласно зададената и програмирана програма в контролера. Чрез добавянето на цифровия контролер се извършва пълно модернизиране на стари машини и приспособяването им за извършване на определени дейности, което, от своя страна, води до значително повишаване на стойността им.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ доставчикът разполага с наета база – работилница, ведно с оборудването в нея, находяща се в с. Цалапица. Договорът за наем действително е със срок до 30.07.2013 г., но в последствие е продължен с анекс към него за още 2 месеца, предвид на което и дружеството разполага със съоръжения за извършване на ремонт на металорежещи машини. Фактическият изпълнител на ремонта е наетото по договор лице О.К.Г., който разполага със съответната квалификация. За извършения ремонт на Г. е заплатена авансово сумата в размер на 1 000 лв., което е документирано с РКО от 30.08.2013 г.
При повторното разглеждане на делото при проследяване поредицата от доставки между всички дружества по стоковата верига съдебният състав е констатирал, че първоначално 2 броя стругове съответно модел С 11 МВ и С 13 МВ са продадени от „Марицатекс“ АД на „Гогал груп“ ЕАД с фактури №№ 0…10544/21.07.2011 г. и 0…10566/04.08.2011 г. Към момента на продажбата им машините са изведени от експлоатация, поради прекратяване на производствената дейност на дружеството. Начисленият при продажбата на машините ДДС е в общ размер на 2 200 лв. Прекият доставчик „ВМД 08“ ЕООД е получил по договор за консигнация от „Арт метал 99“ ЕООД, правоприемник на „Гогал груп“ ЕАД, две машини на обща стойност 160 000 лв., които, в последствие, заедно с още един струг препродава на жалбоподателя на обща стойност 174 738,33 лв. Наред с това е фактурирана услуга по ремонт на фрезхобел на стойност 136 000 лв.
Съгласно предмета на договор от 01.02.2013 г. прекият доставчик „ВМД 08“ ЕООД продава на жалбоподателя 2 машини – фрезхобел и струг, като в предмета на договора не се включва продажбата на струг, документирана с фактура № 4/29.04.2013 г. Във връзка с продажбата на фрезхобела и струга, предмет на доставките по процесните фактура № 1/23.04.2013 г. и 2/26.04.2013 г. е фактурирана и услуга с предмет „доработване на механични части и компоненти за CU 100/160 фрезхобел“. При ревизионното производство са представени съпътстващи доставката документи – приемо – предавателни протоколи, платежни документи, договор за наем на недвижим имот от доставчика, ведно с намиращото се в него оборудване, договор за услуга, касаещи доставката по фактура № 1/23.04.2013 г. и № 2/26.04.2013 г. По отношение доставката по фактура № 5/29.08.2013 г. граждански договор сключен с О.К.Г. от 25.06.2013 г. и РКО от 30.08.2013 г. за изплатено на лицето възнаграждение в размер на 1 000 лв. от „ВМД 08“ ЕООД.
По отношение доставката на струг Universal lathes cu 1600rd на стойност 44 000 лв., с начислен ДДС в размер на 8 800 лв. не са представени каквито и да било съпътстващи доставката документи, включително за придобиване от предходен доставчик, транспортиране, както и за извършено разплащане. Доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя и при съдебното обжалване на ревизионния акт, включително при първоначалното и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и пред касационната инстанция. Не са представени и доказателства за извършено разплащане по доставката, който факт е потвърден и в заключението на приетата при първоначалното разглеждане на делото ССЕ.
Такива доказателства не са представени и с молбата, с която е поискана отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 238 от АПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК. Представените новооткрити доказателства се отнасят за транспортирането на общо 2бр. машини – 1бр. фрезхобел и 1бр. струг, като отново не се ангажират доказателства за придобиването на втория струг, преработването му от доставчика, съответно разплащането по доставката.
По изложените аргументи, съдът намира жалбата, в тази й част за неоснователна, съответно обжалваният РА за правилен и законосъобразен.
Съдът намира, че производството по настоящото дело е трето поред, след отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК на решение № 64 от 10.01.2018 г., постановено по АД № 1189/2017 г. на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с решение № 12039 от 09.10.2018 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по АД № 2823/2018 г. В отменителното решение е прието, че от страна на жалбоподателя са представени нови писмени доказателства, станали му известни в по-късен момент, поради извършени действия от трето неучастващо по делото лице, които не са могли да му бъдат известни но са от съществено значение за делото, тъй като биха могли да доведат до различно решение по спора. По-конкретно, се касае за документи за извършен транспорт на 2бр. машини от с. Цалапица, където се намира производствено/ремонтно помещение на доставчика, до гр. Велинград, където се намира производствената база на жалбоподателя, именно на 30.07.2013 г., които опровергават направените изводи при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд относно неустановен факт на извършен транспорт на машините.
В хода на третото подред разглеждане на делото, според жалбоподателя представените доказателства са достатъчни, за да формират извод от съдебния състав по отношение на изпълнена доставка на стоки и услуги именно от издателя на фактурите доставчик към жалбоподателя, като в следствие на извършените услуги е повишена значително стойността на изцяло амортизираните машини, чрез поставяне на компютъризирано управление.
Съдът намира, че т.нар. „ново обстоятелство“ от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което е станало причина за сегашното разглеждане на делото и което евентуално би могло да доведе до различно решение по спора, само по себе си и без събиране на други доказателства не може да доведе до никакви различни изводи от гореизложените при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Приетите, включително и при третото подред разглеждане на делото от първоинстанционния съд, не водят до различни изводи. В заключението на вещото лице П., прието в настоящото съдебно производство, се съдържат единствено експертни констатации, изградени въз основа на проверка на извлечения на вторични счетоводни регистри в счетоводството на третото по делото лице – превозвач „Нанатекс“ ЕООД, което именно е лицето, извършило превоза на 2бр. машини от с. Цалапица до гр. Велинград. По делото не са ангажирани други доказателства, включително опровергаващи констатациите в заключението на вещото лице по СТЕ. Следва да бъде посочено, също така, че на стр. 3 в решение № 5205/26.04.2017 г., постановено по АД № 2134/2016 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено решение № 2510/14.12.2015 г. на ПАС, постановено по АД № 761 от 2015 г., е направена изрична констатация, че „транспортирането на машините от нает склад на доставчика в с. Цалапица до Велинград в склад на ревизирания получател, е доказан въз основа на квитанция, представена от транспортната фирма „Елит МММ“ ЕООД. Касае се за представени взаимоизключващи се доказателства от настоящия жалбоподател относно превозвачът, който е извършил транспортирането на машините от с. Цалапица до гр. Велинград, които не могат да обосноват несъмнен извод, че именно посоченият при третото разглеждане на делото превозвач „Нанатекс“ ЕООД е именно дружеството, фактически извършило транспорта.
В тази връзка, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на предходния съдебен състав, постановил решение при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
По отношение доставките по процесните фактури №№ 1/23.04.2013 г. и 2/26.04.2013 г. не са опровергани констатираните при ревизията редица несъответствия в представените съпътстващи доставката документи и писмени обяснения, включително тези, касаещи произхода на стоките, транспортирането им между всички участници в стоковата верига, както и фактът, че е извършено само частично разплащане по доставката.
Не са спорни обстоятелствата, че се касае за доставка на рециклирани металорежещи машини, които към момента на закупуването им от първото дружество по стоковата верига „Марицатекс“ АД са изцяло амортизирани. В последствие, при поредицата от последващи доставки цената на машините се завишава многократно, като обяснението е, че като компонент от рециклирането е включен модул за компютърно управление. Липсват доказателства кое лице от стоковата верига фактически е извършило рециклирането, като жалбоподателят твърди, че предмет на доставката между него и неговият пряк доставчик „ВМД 08“ ЕООД са именно рециклирани машини (фрезхобел и струг).
Видно от предмета на доставките в процесните фактури и съгласно договора от 01.02.2013 г. и приемо – предавателния протокол от 30.07.2013 г. е, че се касае за продажба на машини, получени от прекия доставчик по договор за консигнация. Налице е съвпадение само в цената на фрезхобела, доколкото в договора и процесните фактури № 2/26.04.2013 г. и 4/29.04.2013 г. са посочени единични цени на два броя стругове съответно в размер на 166 540 лв. с ДДС и 52 800 лв. с ДДС, които са в по-малък размер от посочената стойност в договора – 432 800 лв. Не са представени доказателства за причината за разликата в стойностите, като едва при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд е представен протокол № 01 от 29.03.2013 г. към договор № 17 от 01.02.2013 г., съгласно който доставчикът „ВМД 08“ ЕООД намалява цената на машините със сумата от 50 260 лв., поради обстоятелството, че машините не са нови и в добро техническо състояние и декларира, че ще извърши ремонтни дейности по въвеждане в експлоатация за своя сметка.
Същевременно, не са представени доказателства за издаване на данъчни кредитни известия от доставчика, предвид намаление на данъчната основа по доставките, каквото е изискването на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС. Протоколът не може да се обвърже с издадените в последствие процесни фактури, тъй като фрезхобелът е продаден на стойност 617 890 лв. с ДДС, каквато е цената му по договора, а дори след намалението на цената с посочената стойност от 50 260 лв. отново е налице разминаване между стойността на неустановен брой стругове, предмет на продажба, съгласно договора и процесните фактури.
Дори да се приеме, че с подписания между страните протокол действително се намалява стойността на доставените стоки, не са налице доказателства за извършено разплащане изцяло по доставката дори на една от четирите процесни фактури. В този смисъл е и заключението по назначената ССЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото, съгласно което към датата на изготвяне на заключението задължението на жалбоподателя към доставчика е в размер на 711 590 лв. Неиздължената част от сумата, посочена в заключението, е различна от тази в представеното споразумение за отложено плащане от 30.07.2013 г., съгласно клаузите в което остатъкът от сумата в размер на 567 230 лв. следва да бъде заплатено не по-късно от 30.12.2013 г.
Доколкото доставчикът е консигнатор по договор за консигнация, същият не може да прехвърли собствеността върху вещта на жалбоподателя. С договора за продажба от 01.02.2013 г. е възникнало единствено облигационно правоотношение между страните по нея, като в уговорения срок продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху купувача. Същевременно, обаче, на различните етапи от съдебното обжалване на РА са представени два частни документа с различно съдържание – протокол № 02 към договора от 01.02.2013 г., съгласно който към неустановена дата на 2013 г. продавачът дава своето съгласие купувачът да продава и/или залага, съответно ипотекира в полза на трети лица машините, подробно описани в приемо – предавателния протокол и приемо – предавателен протокол № 1 от 30.07.2013 г., съгласно който купувачът няма право да продава и/или залага, съответно ипотекира машините в полза на трети лица, без писменото съгласие на продавача.
По отношение на представеният едва при повторното разглеждане на делото протокол № 02 към договора от 01.02.2013 г. е направено изрично възражение от страна на процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата. Действително е налице некоректно изписана дата в писменото доказателство „26.08.04.2013 г.“, поради което не може да се направи извод дали протоколът е предхождащ или последващ приемо – предавателния протокол от 30.07.2013 г. Доколкото, обаче, именно в приемо – предавателния протокол от 30.07.2013 г. се съдържа изрична клауза, че купувачът получава от продавача машините, подробно описани в посочения по-горе договор за покупко – продажба на стоки, за времето, до когато се извърши окончателното плащане по издадената данъчна фактура, следва да бъдат проследени и поредицата от фактически действия, довели до транспортиране на машините от предходния доставчик до прекия доставчик и от прекия доставчик до жалбоподателя.
Според твърденията на прекия доставчик „ВМД 08“ ЕООД машините са му доставени от консигнанта „Арт метал 99“ ЕООД от начална точка гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 144 (на който адрес обаче е установено, че се намира седалището на „Марицатекс“ АД, предходен доставчик) до с. Цалапица, в което се намира наетата от него складова база. Същевременно, обаче, съгласно твърденията на „Арт метал 99“ ЕООД на датата на сключване на консигнационния договор и съставяне на приемо – предавателния протокол – 04.01.2013 г. машините са транспортирани от с. Марково, където до тогава са се намирали при трето лице на отговорно пазене, до с. Цалапица. При извършена проверка на превозвача „Човалски и син“ ЕООД е установено, че дружеството действително е извършило превоз на резервни части и оборудване, но разполага само с товарно МПС модел „Мерцедес Спринтер 308Д“, с което не е възможно превозването на машини фрезхобел и струг, поради ниската му товароподемност.
Това означава, че не може по несъмнен начин, посредством представените по делото доказателства да се установи дали машините са превозени до с. Цалапица, тъй като към датата на извършването на транспорта доставчикът не е наел оборудваното помещение (договорът за наем е сключен на 01.02.2013 г.) и извършилото транспортната услуга лице отрича да е превозвало машини.
Налице са и противоречиви твърдения от страна на самия жалбоподател относно транспортирането на стоките от с. Цалапица до гр. Велинград. Първоначално, представляващият дружеството е декларирал в писмените си обяснения, че е използвал случаен транспорт на стойност 200 лв., за която услуга не му е издадена фактура. В последствие, на вещото лице по ССЕ е представен договор от 30.07.2013 г. със страни „Техно био импорт“ ЕООД (възложител) и „Елит МММ“ ЕООД (изпълнител) за извършен транспорт на стойност 864 лв., заплатен с квитанция № 0018/30.07.2013 г. При третото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд като изпълнител на извършения транспорт е посочено трето дружество – превозвач – „Нанатекс“ ЕООД, което е издало опростена фактура за извършен транспорт на различна стойност – 1 150 лв.
Съгласно констатациите в заключението на вещото лице по ССЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото, товарач на стоката е „БМД 08“ ЕООД, мястото на товарене е склад на ЗК „Марица“ в с. Цалапица и място на разтоварване е гр. Велинград, „Индустриална зона 3“. Същевременно, обаче, предвид изключително противоречивите твърдения относно превозвача, не може да се приеме за несъмнено установено дали се касае за „случаен превоз“ или превозът е извършен от единия от превозвачите „Елит МММ“ ЕООД и „Нанатекс“ ЕООД, по отношение на които самият жалбоподател е представил доказателства за извършено разплащане. Тук следва да бъде посочено, че вещото лице П. не е извършило проверка в счетоводството на самия жалбоподател относно счетоводното отразяване на фактури във вторичните му счетоводни регистри, включително извършено разплащане към превозвачите за извършен транспорт на една и съща дата, на едни и същи стоки и по един и същ маршрут.
Предвид изложените противоречия в събраните при цялостното разглеждане на делото доказателства, съдът намира за обоснован изводът на ревизиращите органи по приходите, че процесната фактура № 1/23.04.2013 г. е издадена без основание, тъй като не е налице прехвърлена собствеността върху стоката и не е извършено плащане, т.е. при ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав споделя и изводите на първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото, че издадените процесни фактури не отразяват действителни данъчни събития, тъй като необосновано многократно е увеличена стойността на напълно амортизирани машини следва да бъдат изложени допълнително и следните аргументи: Борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, и намира своето тълкуване в решения на СЕС, включително и в Решение от 21 февруари 2006 г. по дело С-255/02 (Halifax и др.), като ограничаването на правото на приспадане на данъка на това основание е допустимо ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба – в този смисъл и други – Решение от 3 март 2005 г. по дело С-32/03, I/S Fini, решение от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и Решение от 29 март 2012 г. по дело C-414/10, Vleclair. В този смисъл стопанските субекти трябва да вземат всички необходими мерки, за да се уверят, че осъществяваната от тях сделка не ги води до участие в данъчни измами. Както българският ЗДДС, така и Директива 2006/112 издигат факта на реалността или липсата на реално осъществена доставка като основен, във връзка с признаване на правото на упражняване на данъчен кредит. В редица свои решения СЕС приема, че критерии като техническа и персонална обезпеченост на доставчика, това от кого е закупил стоката, предмет на процесната доставка, това дали той правилно е начислил или внесъл данъка, не могат сами по себе си да доведат до отказ от право на данъчен кредит. Горните съображения обаче нямат значение, ако „данъчнозадълженото лице е участвало или е знаело, че е замесено в данъчна измама“.
В случая са налице достатъчно доказателства, които недвусмислено сочат за наличието на избягване на установяването и/или плащането на данъчни задължения. В изследваната от приходните органи стокова верига „ВМД 08“ ЕООД (дружество, което не притежава материални активи и персонал) придобива на консигнация стоки, представляващи напълно амортизирани машини на завишена почти десетократно стойност, след което същите стоки се препродават на още по-завишена стойност на жалбоподателя. Обяснението за завишената цена на машините е тяхното рециклиране, но нито едно дружество по стоковата верига не представя доказателства в какво конкретно се изразява това рециклиране. Съгласно констатациите в двете заключения на вещото лице по СТЕ е налице некоректно изписване в наименованията на машините, което не може да обоснове идентичност между тях или наличието на компютърно управление, което да завиши значително стойността им. Между страните или не се извършени каквито и да било плащания или са извършени частични плащания по доставките, на стойност неколкократно по-ниска от посочената в процесните фактури, дори след твърдяното намаляване на цената от доставчика.
По отношение изследваната от приходните органи стокова верига следва да се отбележат установените обстоятелства при ревизията, че същата започва с продажба на стоки – напълно амортизирани машини, изведени от експлоатация и завършват с ВОД на същите стоки към Гърция (недоказано от жалбоподателя), но на значително завишени стойности, без обаче да се начислява и внася ДДС.
От друга страна, соченият за пряк доставчик „ВМД 08“ ЕООД не разполага и с трудов и технически ресурс, т.е. както правилно се отбелязва остава единствено възможността действителен доставчик на стоката да е трето лице. Вследствие на това е направен правилен извод, че издадените процесни фактури са единствено с цел лицата по стоковата верига, включително ревизираното дружество да упражни право на приспадане на данъчен кредит по тях, без да е извършена реална доставка на стоки.
В основното и допълнително заключение на вещото лице по СТЕ се съдържат неопровергани посредством други доказателства експертни изводи относно преработката на струг модел С 13 МВ в струг/фрезхобел както и рециклирането им по такъв начин, че да се промени модела на машината, съответно нейните технически параметри.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото по отношение доставката на услуга по процесната фактура № 5/29.08.2013 г. Предмет на доставката е услуга от такова естество, че предполага влагането в нея на материали, използването на специфична техника и участието на лице със съответната квалификация. По отношение влагането на материали, нито доставчикът, нито получателят по доставката са представили каквито и да било доказателства относно вида и характера на ремонта, за да бъде направена преценка за времетраенето му, за необходимите технически съоръжения за направата му, както и дали може да бъде извършен само от едно лице, наето по граждански договор.
При първоначалното разглеждане на делото съдебният състав е направил извод, че доставчикът е разполагал с оборудвано с необходимата техника помещение, наето от трето лице за периода от 01.08.2013 г. до 30.09.2013 г., като доказателства за това – анекс към договора за наем от 01.02.2013 г. и квитанция за заплатен наем са представени на вещото лице по ССЕ и въз основа на данните в тях то е направило експертен извод, който се кредитира като обоснован и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства.
Касационната инстанция е направила извод, че първоинстанционният съд не е обсъдил съдържанието на представен при ревизията приемо – предавателен протокол № 10-А от 30.07.2013 г., съгласно който преди датата на извършеното фактуриране на извършения ремонт, доставчикът е върнал на наемодателя предаденото съгласно наемния договор оборудване.
Извършено е проследяване на веригата от фактически действия от момента, в който се твърди машината фрезхобел да е фактически получена от прекия доставчик „ВМД 08“ ЕООД, начинът, по който е транспортирана от мястото на съхранението й от предходния доставчик – с. Марково до мястото на наетото помещение от прекия доставчик – с. Цалапица и последващото й транспортиране до производствената база на жалбоподателя в гр. Велинград.
Съгласно представените писмени доказателства и депозираните писмени обяснения, с протокол № 19/06.04.2012 г. „Арт метал 99“ ЕООД предава на Н.П.за отговорно пазене машини фризхобел и струг в стопанския двор на с. Марково. Пазителят предоставя на собственика оставените на отговорно пазене машини с разписка № 07/04.01.2013 г., който на същата дата ги транспортира от с. Марково до с. Цалапица посредством ползване услугите на трето лице „Човалски и син“ ЕООД. В производственото помещение в с. Цалапица машините са съхранявани до 30.07.2013 г., когато са транспортирани до гр. Велинград, където са разтоварени с помощта на ползване на услуги от трето лице – „Шулев 68“ ЕООД безвъзмездно. При товаро – разтоварните работи е използван трудът на две лица, наети по граждански договор, на които на 30.07.2013 г. е заплатено възнаграждение от по 30 лв.
В случай, че се възприеме именно тази времева последователност на фактически действия, свързани с фактическото предаване на машините от предходния, през прекия доставчик до жалбоподателя, включително транспортирането им до гр. Велинград, независимо от редица констатирани неточности и несъответствия, констатирани от ревизиращите органи по приходите, които ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение, може да се направи извод, че към месец август 2013 г. машината фрезхобел се е намирала в базата на жалбоподателя в гр. Велинград, поради което наетото от доставчика лице по граждански договор не би могло да ползва оборудването в наетите помещения.
Следва да бъде посочено, че анексът, с който се удължава срокът на договора за наем между „ВМД 08“ ЕООД и ТПК „Цалапица“ и квитанцията за заплатен наем в брой за месец август и месец септември 2013 г., обсъдени в заключението на вещото лице по ССЕ при първоначалното разглеждане на делото, са представени едва при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По отношение на тези новопредставени писмени доказателства е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата и за съставянето им с цел обслужване защитната теза на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че същите са в противоречие с приемо – предавателния протокол от 30.07.2013 г., с който наемателят „ВМД 08“ ЕООД връща на наемодателя наетите помещения, ведно с оборудването в тях.
На следващо място, представеният анекс, с който се удължава срокът на договора за наем е с дата 20.07.2013 г., което означава, че към дата 30.07.2013 г. наемателят е бил наясно, че ще ползва помещенията и оборудването в тях за още два месеца, но независимо от това ги връща на наемодателя. Предвид констатираните противоречия в съпътстващите доставката с предмет наем на помещение и оборудване от прекия доставчик с трето лице, не може да се направи несъмнен извод в сочената от жалбоподателя насока, а именно, че към момента на извършване на ремонта на машината фрезхобел доставчикът е разполагал с материална и техническа обезпеченост за изпълнението й, като фактическото изпълнение е извършено от лице, наето по граждански договор.
Допълнителни аргументи в подкрепа на констатацията в обжалвания ревизионен акт за неизвършена доставка с предмет услуга – ремонт на закупения фрезхобел от доставчика „ВМД 08“ ЕООД към жалбоподателя са следните: наред с казаното по-горе в настоящото решение по отношение неяснотата във вида на ремонтните работи, съответно липса на каквито и да било доказателства за вложени материали за ремонта, следва да бъде съобразено и следното: фактурата, с която се документира извършения ремонт на машината е с дата 29.08.2013 г., което предполага, че именно на тази дата следва да се приеме, че ремонтът е фактически извършен от лицето, наето по граждански договор. Същевременно, обаче, в сключения граждански договор е посочено, че Огнян Г. следва да извърши доработване на машините до 30.06.2014 г., когато по твърдение на самия жалбоподател същите се намират в негово държане.
Предвид неяснотата относно вида на извършвания ремонт не може да се приеме, че е налице техническа грешка в годината, т.е. ремонтът да бъде извършен за много кратък срок – от 25.06.2013 г., когато е сключен гражданският договор, до 30.06.2013 г., т.е. във времевия период, в който доставчикът ползва наетите помещения и оборудване и машината не е транспортирана до гр. Велинград. Твърдение за допусната техническа грешка в изписване годината, през която следва да бъде извършен ремонтът, не е излагано от жалбоподателя, още повече, че са налице твърдения за извършването му през месец август 2013 г., когато е издадена процесната фактура, но съгласно данните в други съпътстващи доставката на машината документи, същата вече се е намирала в държане на „Техно био експорт“ ЕООД. В последствие, с писмо от 28.04.2014 г. „Техно био импорт“ ЕООД уведомява „БМД 08“ ЕООД, че има възникнал проблем с машините, което е потвърдено от „техници“ на доставчика. Съгласно приемо – предавателен протокол от 09.05.2014 г. машините са предадени за отстраняване на дефектите, като няма данни да са транспортирани до с. Цалапица, още повече, че няма данни за наето помещение и оборудване от доставчика.
Наред с това,
по делото са представени писмени доказателства от жалбоподателя под формата на
писмени обяснения на управителя, че независимо от фактурирания ремонт на
машината, доставчикът не е отстранил дефектите по нея, което е наложило
сключване на договор № 123/01.09.2014 г. с друго лице, което да извърши
ремонта, а именно „Титан“ ООД – гр. Сливен. Съгласно депозираните писмени
обяснения от представляващ това дружество, машината, предназначена за ремонт е
транспортирана на 12.11.2014 г. за негова сметка с товарен автомобил рег. № ...и
ремарке рег. № ...по маршрут с. Цалапица – гр. Сливен. След това машината е продадена на гръцки контрагент, без да и е
извършен какъвто и да било ремонт.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото, че не са представени каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя и от страна на неговия доставчик не са представени доказателства какво е наложило извършването на ремонт на закупената машина, като се твърди същата да е продадена в рециклиран вид от прекия доставчик „ВМД 08“ ЕООД. Не са представени доказателства какъв е видът на ремонта, налага ли се използване на материали и дали може да бъде извършен само от едно лице, наето по граждански договор именно в наетото оборудвано помещение през месец август 2013 г. В подкрепа на твърдението за липса на доставка с предмет услуга са и фактите на извършване на ремонта след като машината е транспортирана до гр. Велинград, в производствения обект на жалбоподателя и извършването на повторни ремонти, включително от трето лице, преди машината да бъде предмет на последваща доставка по ВОД към Гърция. Допълнителен аргумент в тази насока е и извършено само частично разплащане на доставката, в който факт се потвърждава и от заключението на ССЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото.
Предвид изложените аргументи, съдът намира за правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи по приходите в обжалвания ревизионен акт и по отношение непризнат данъчен кредит в размер на 27 200 лв. по фактура № 5/29.08.2013 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт в оспорената му част е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно посочения изход на спора, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 13374 /тринадесет хиляди триста седемдесет и четири/ лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по АД № 1189/2017 г. и АД № 1543/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив и по АД № 2823/2018 г. по описа на ВАС, Осмо отделение.
Водим от горното и на основание чл.244, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пловдив, първо отделение, пети състав;
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Велинград, ж.к. „Индустриална зона“ № 3, представлявано от П. К., чрез адв. Х.М., със съдебен адрес:***, против Ревизионен акт № Р-13-1400900-091-01/15.12.2014 г., издаден от В.Н.– началник сектор, възложил ревизията, и М.Л.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 176/05.03.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Пловдив относно допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 166 738,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 25 993,19 лв.
ОСЪЖДА „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Велинград, ж.к. „Индустриална зона“ № 3, представлявано от управителя П. К. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите – гр. София сумата в размер на 13 374 /тринадесет хиляди триста седемдесет и четири/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: