Определение по дело №2242/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена от Н.Д.Б., К.Б.Г.-Х., В.Д.Б., М.Х.П. и В.Х.П. жалба срещу направено от главния архитект на община Варна и от кмета на община Варна изявление към аудиторията по време на проведена на 26.09.2023 г. пресконференция, излъчена чрез социалните мрежи и отразена по националните медии, че няма да бъде издадено разрешение за строеж, а ще бъдат сезирани компетентните органи за извършено закононарушение от бившия главен архитект на община Варна по повод одобряването на проекта за строеж на жилищна сграда /наречена на пресконференцията сградата до ресторант „Бялата къща“/, част от комплекс за обществено обслужване и жилищно строителство в УПИ VІІ-261, ПИ с идентификатор 10135.2562.311 в кв. 21 по плана на 20-ти м.р. на гр. Варна, като съгласно изложените от кмета на община Варна мотиви в изявлението му на пресконференцията в одобрените проекти са допуснати в нарушение на ЗУТ намалени отстояния спрямо съседните сгради.

Според жалбоподателите така направеното изявление по време на проведената пресконференция представлява издаден административен акт по повод на тяхно искане вх. № АУ060546ВН/29.06.2023 г. за издаване на разрешение за строеж на жилищна сграда, част от комплекс за обществено обслужване и жилищно строителство с местонахождение УПИ VІІ-261, ПИ с идентификатор 10135.2562.311 в кв. 21 по плана на 20-ти м.р. на гр. Варна, фаза: технически проект, одобрен на 01.06.2023 г. по преписка № АУ1319191ВН/04.04.2023 г.

Излагат съображения, че направеното изявление по време на пресконференцията разкрива белезите на акт по чл. 54 ал. 1 т. 3 АПК, поради което редът за обжалването му е този по чл. 197 и сл. АПК. Поради това отправят към съда искане да отмени този акт, с който производството по искането им за издаване на разрешение по чл. 148 ЗУТ е спряно, тъй като е постановен при неспазване на изискуемата от закона форма и при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, предвид това, че са налице всички условия за удовлетворяване на искането им за издаване на разрешение за строеж.

В отношение на евентуалност, ако съдът приеме, че направеното изявление от главния архитект на община Варна и от кмета на община Варна по време на пресконференция от 26.09.2023 г. покрива белезите на индивидуален административен акт – изричен отказ по направеното искане вх. № АУ060546ВН/29.06.2023 г., то желанието на жалбоподателите е съдът да го отмени поради неспазването на изискуемата от закона форма за произнасяне на административния орган и поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, предвид това, че са налице всички условия за удовлетворяване на искането за издаване на разрешението за строеж.

И отново в отношение на евентуалност, ако съдът приеме, че направеното изявление от главния архитект на община Варна и от кмета на община Варна по време на пресконференция от 26.09.2023 г. покрива белезите на индивидуален административен акт – мълчалив отказ по искане вх. № АУ060546ВН/29.06.2023 г., то желанието на жалбоподателите е съдът пак да го отмени, тъй като са налице всички изисквания по чл. 148 ЗУТ за удовлетворяване на искането за издаване на разрешение за строеж.

Уточненията във връзка с подадената жалба са направени чрез общия пълномощник на жалбоподателите адвокат П. Г.с негова молба с. д. № 15000/24.10.2023 г. с приложено към нея пълномощно за процесуално представителство. Молбата е изготвена в изпълнение на постановеното от съда разпореждане № 8887/11.10.2023 г., с което производството по делото е оставено без движение за отстраняване на допуснати в жалбата нередовности по смисъла на чл. 150 ал. 1 т. 5, 6, 7 и 8 АПК и чл. 151 т. 2 и 3 АПК.

Преценявайки изложеното в уточняваща молба с. д. № 15000/24.10.2023 г., съдът от една страна намира, че с нея не е отстранена указаната на жалбоподателите с т. 3 от разпореждане № 8887/11.10.2023 г. нередовност в жалбата като не е внесено необходимото уточнение относно обжалвания административен акт.

Като са приели в отношение на евентуалност, че оспореното от тях волеизявление, ако не е административен акт по чл. 54 ал. 1 т. 3 АПК, то е изричен отказ да им се издаде разрешение по чл. 148 ЗУТ, а ако не е изричен отказ, то тогава е мълчалив отказ за издаване на разрешението за строеж, жалбоподателите на практика са предоставили на съда да вземе решение какво всъщност обжалват.

Вярно е, че подвеждането на фактите под съответните правни норми е правомощие на съда, но това не означава, че съдът е този, който наместо жалбоподателите трябва да определи срещу какво е насочено оспорването им. Чл. 150 ал. 1 т. 5 АПК изрично изисква като задължителен елемент от съдържанието на жалбата оспорващият да посочи/означи точно обжалвания административен акт, при това за разлика от исковия съдебен процес, където съществува възможност исковата молба да съдържа предявени в условията на евентуалност искове, на административния процес е непозната процесуалната конструкция на предявени при условията на евентуалност жалби.

Същественото обаче в случая е друго: изявление на административен орган, което е направено по време на пресконференция, а не по конкретна административна преписка, образувана по подадено до него искане, поначало не носи белезите на административен акт /било на такъв по чл. 54 ал. 1 АПК, било на индивидуален административен акт, в случая предвид материята, до която се отнася – на такъв по чл. 214 т. 2 ЗУТ/, тъй като подобно изявление по никакъв начин не е в състояние пряко и непосредствено да засегне ничии права и законни интереси. То представлява единствено публично оповестено намерение за предприемане на определено действие. Нито едно намерение обаче не е в състояние да рефлектира пряко и непосредствено, било позитивно или негативно, върху които и да било права и законни интереси.

Поради това и в случая направеното от главния архитект на община Варна и от кмета на община Варна изявление на пресконференция от 26.09.2023 г. не подлежи на съдебен контрол нито по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел ІV АПК, нито по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел І АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.

Липсата на годен за упражняване на съдебен контрол административен акт е абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство, което на основание чл. 159 т. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ подлежи на прекратяване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2242/2023 г. по описа на Адм. съд – Варна, ХV състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: