№ 63
гр. Ботевград, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20241810102179 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на В. Н. З., ЕГН: **********,
АДРЕС, чрез адв. Е. И., АДРЕС срещу „Ф.Б.“ ЕООД, АДРЕС, с правно основание чл. 10, ал.
2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, 9 и. т. 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл.
29, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на В. Н. З. се твърди, че:
На 20.02.2024 г. бил сключен договор за кредит между нея като кредитополучател и
„Ф.Б.“ ЕООД като кредитодател. По силата на този договор дружеството предоставило
сумата от 1 300 лв. (главница) на физическото лице, срещу задължения да я върне, ведно с
годишна възнаградителна лихва от 23 %, ГПР – 49.11 %, на дванадесет равни ежемесечни
вноски. По силата на чл. 5 от договора заемът бил обезпечен с поръчителство, предоставено
от „Мултитюд Банк“ ЕАД в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършвало чрез одобряване на кредита.
На 20.02.2024. г З. като доверител сключила – с посредничеството на „Ф.Б.“ ЕООД –
договор за гаранция (поръчителство) с „Мултитюд Банк“ ЕАД като доверител договор, по
силата на който доверителят трябвало да заплаща на довереника сумата от 940 лв.,
разсрочена на дванадесет равни ежемесечни вноски, съгласно договора за кредит., по който
бил представен погасителен план, включващ и възнаграждението за гаранция към ЕАД. З.
била изпълнила всички свои задължения по двата договора, т. е. както към ЕООД, така и към
ЕАД.
З. твърди, че двата договора (за кредит и гаранция/поръчителство) са нищожни на
основание чл. 23 ЗПК, във вр. с чл. 26 ЗЗД, поради което намира, че следва да дължи само
чистата стойност на кредита. По-конкретно договорът за кредит бил нищожен на основание
чл. 19, ал. 1 и 4, чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 10а, ал. 4 ЗПК: Първо, уговореният лихвен
процент от 23 % не съответствал на реално претендирания от кредитора: 299 лв. върху
главница от 1 300 лв. Второ, ГПР бил фиксиран, без да била посочена методологията, по
която се начислявал. Трето, в договора за кредит липсвала ясното по обстоятелствата,
визирани от чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, т. е. не били включени всички разноски по кредита, в т. ч.
1
и възнаграждението за поръчителство към ЕАД. Четвърто, в договора за кредит не било
посочен лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ от договора от
страна кредитополучателя: нарушение на чл. 29, ал. 4, респ. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Пето,
били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 7-12, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото при сключването на
договора не били посочени ясно условията за прилагането на лихвения процент по договора.
С оглед на изложеното В. Н. З. моли Ботевградския районен съд (БРС) да приеме за
установено по отношение на „Ф.Б.“ ЕООД, че Договорът за предоставяне на потребителски
кредит № 1327532/20.02.2024 г. бил нищожен на основание чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12, чл. 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът „Ф.Б.“ ЕООД счита, че така предявеният иск е
неоснователен. Съображенията му са следните: Релевират се доводи, че договорът за
гаранция бил действителен, макар че същият не е предмет на делото, от една страна. Сочи
се, че ГПР към договора за кредит не включвал „услугата за гаранция“, защото това не било
задължително, от друга страна. Моли БРС да остави без уважение ИМ на З.. Претендират се
и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 20.02.2024 г. бил сключен договор за кредит между В. Н. З. като кредитополучател
и „Ф.Б.“ ЕООД като кредитодател. По силата на този договор дружеството предоставило
сумата от 1 300 лв. (главница) на физическото лице, срещу задължения да я върне, ведно с
годишна възнаградителна лихва от 23 %, ГПР – 49.11 %, на дванадесет равни ежемесечни
вноски. По силата на чл. 5 от договора заемът бил обезпечен с поръчителство, предоставено
от „Мултитюд Банк“ ЕАД в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършвало чрез одобряване на кредита.
На 20.02.2024. г З. като доверител сключила – с посредничеството на „Ф.Б.“ ЕООД –
договор за гаранция (поръчителство) с „Мултитюд Банк“ ЕАД като доверител договор, по
силата на който доверителят трябвало да заплаща на довереника сумата от 940 лв.,
разсрочена на дванадесет равни ежемесечни вноски, съгласно договора за кредит, по който
бил представен погасителен план, включващ и възнаграждението за гаранция към ЕАД. З.
била изпълнила всички свои задължения по двата договора, т. е. както към ЕООД, така и към
ЕАД.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) на В. Н. З., с който се иска да
бъде прието за установено по отношение на „Ф.Б.“ ЕООД, че Договорът за предоставяне на
потребителски кредит № 1327532/20.02.2024 г., сключен между тях, по който З. е
кредитополучател, а „Ф.Б.“ ЕООД – кредитодател, е нищожен на основание чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, 9 и. т. 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4
ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното: По
делото не са били наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно
известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните,
че сключването на договора за кредит и за гаранция (поръчителство) са безспорни, поради
2
което спорът се концентрира върху правото. Това означава, че всяка от страните трябва
обоснова правните си доводите в полза на не/действителността на договора за кредит.
Съдът намира, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10
ЗПК. Съгласно него договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В случая в общия разход по кредита не е включена сумата дължима като
възнаграждение за гаранта по кредита (в размер на 940 лв.), но задължението за заплащането
му значително (почти двойно: с 72.31 %) увеличава размера на задължението (главницата е в
размер на 1 300 лв.), поради което е съществено обременително за длъжника. По този начин
се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на МС на РБ. Изискването за заплащане на таксата
гаранция е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.
2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен: чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това съдът намира, че УИ за прогласяване
на нищожността на договора за кредит е основателен и следва да се уважи.
По възраженията на ответното дружество:
Доводът на „Ф.Б.“ ЕООД, че договорът за гаранция бил действителен, макар че
същият не е предмет на делото, дори да се приеме за основателен, е неприемлив, тъй като,
тъкмо защото е действителен, този договор обременява кредитополучателя с разноски по
кредита, които не са посочени при ГПР. Възражението, че ГПР към договора за кредит не
включвал „услугата за гаранция“, защото това не било задължително, е неоснователно
поради съображенията, изложени по-горе.
По разноските:
При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да плати: на
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, ЕИК: №, АДРЕС ап. 57, представлявано от адв. Е.
Г. И., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 552 лв., с ДДС (чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв); и разноските за ДТ в процеса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС в размер на 50 лв., както и 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист (чл. 78, ал. 6 ГПК).
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответно дружество, е
неоснователно, защото възнаграждението от 552 лв. е с включено ДДС, а освен това е
сравнително ниско, макар и делото да не разкрива фактическа или правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен установителен иск на В. Н. З., ЕГН:
**********, АДРЕС, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, АДРЕС, че Договорът за предоставяне на
потребителски кредит № 1327532/20.02.2024 г., сключен между тях, по който В. Н. З. е
кредитополучател, а „Ф.Б.“ ЕООД – кредитодател, е нищожен на основание чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9, чл. 19, ал. 1, 2 и 4, чл. 29, ал. 4
ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД да плати Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, ЕИК: №,
АДРЕС ап. 57, представлявано от адв. Е. Г. И., разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 552 (петстотин петдесет и два) лева, с ДДС (чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв).
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Ботевградския районен съд в размер на 50 (петдесет) лева, както и 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист (чл. 78, ал. 6 ГПК)
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4