Определение по дело №72/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260131
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500072
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 10.02.2021г.

 

Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                       Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1.Евгения Генева

                                                                                  2. Росина Дончева

 

Разгледа докладваното от Генева ч.гр.д. № 72/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл.278 ГПК вр.чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ц.к.б.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, р-н Слатина ,бел.“Цариградско шосе „ № 87,против разпореждането от 29.10.2020г. по ч.гр.д. № 706/2020г. на РС-Костинброд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 ГПК,с което е отхвърлено заявлението на банката спрямо солидарната длъжница /поръчителка/ Д.С.И. с ЕГН **********, относно договорна лихва за шестмесечен период  преди депозиране на заявлението на 06.10.29020г. на осн.чл.147,ал.1 ЗЗД ,както следва: сумата 3 417.16 лв. просрочена главница, сумата 2 376.04 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2020г. до 20.07.2020г. и сумата 73.09 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.07.2020г. до 05.06.2020г.Жалбоподателят се позовава на чл.14 от договора за потребителски кредит с референтен номер 03100КР-АА-2903/27.12.2016г.,сключен с кредитополучателката М.Б.Н. ,съгласно който поръчителката  Д.С.И. отговаряла в същия обем при неизпълнение на задълженията от кредитополучателката.Банката обявила вземането за предсрочно изискуемо на 21.07.2020г. и е прекратила договора , изпратила е на кредитополучателката и на поръчителката уведомление-покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост М.Н. получила уведомлението на 06.08.2020г. чрез ПЧСИ Михайлова при ЧСИ рег.№ 864 с район СОС, а Д.С.И. получила уведомлението на 10.08.2020г. чрез ЧСИ рег.№ 840 с район СГС.Шестмесечният преклузивен срок  по чл.147,ал.1 ЗЗД за поръчителката започнал да тече на 06.08.230г. за кредитополучателката  ,до като заявлението било депозирано в КРС на 06.10.2020г.,т.е. преди изтичане на срока.На второ място,съдът незаконосъобразно приел,че за някои погасителни вноски договорът за поръчителство е прекратен, а за други е дължим.По отношение на главната длъжница съдът необосновано посочил  суми и периоди,каквито не са били заявени и не съответстват на данните по извлечението от сметка.Претендират се разноски ,направени за частната жалба-150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 58.66 лв. държавна такса.

 

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен съд приема следното:

 Със заявление вх.№ 2747/06.10.20г. банката е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК солидарно  срещу кредитополучателката Н. и поръчителката И.  за дължими суми по договор за потребителски кредит № 2903/27.12.2016г.,както следва 50 635.96 лв. главница, 3269.47 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2019г. до 20.07.2020г.законната лихва в размер на 1083.04 г.за периода от 27.07.2020г. до 05.10.2020г. –обезщетение за забава по чл.10, ал.1 от договора,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 06.10.2020г. до изплащане на вземането, 1099.77 лв. такса за заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.Представен е договорът за кредит, извлечение от сметка,видно от което към 05.10.2020г. не са погасени 13 бр.вноски за главница и лихва съгласно приложения погасителен план.Представени са покани за обявяване на предсрочната изискуемост,връчени на горепосочените дати.При тези данни настоящата инстанция приема,че са били налице всички условия за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу кредитополучателката и длъжницата за съответните суми и периоди.Първоинстанционният съд е приел,че извлечението от сметка е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.08.2020г. и на 10.08.2020г. за кредитополучателката и поръчителката.Изложени са мотиви за неоснователност на искането само по отношение на поръчителката и то частично-за сумите ,дължими за шест месеца преди депозиране на заявлението.Този довод е незаконосъобразен,тъй като заявлението е депозирано в рамките на шестмесечния срок от датата ,на която кредиторът е поискал изпълнение от главната длъжница.Поръчителката не се освобождава от солидарна отговорност за неизпълнение частично, нито изцяло,което следва от чл.47, ал.1 ЗЗД и т.46 от ТР № 4/18.06.2014г., приложими към фактите по конкретния казус.С атакуваното разпореждане съдът е уважил искането солидарно срещу длъжниците за сумите 47 218.80 лв. главница, 853.43 лв. договорна лихва за периода от 03.04.2020г. до 20.07.2020г. 1009.95 лв. обезщетение за забава за периода от 21.07.2020г. до 05.06.2020г. , 1149.77 лв. разноски и законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението.Отделно  за М.Н. е разпоредено  да заплати 3417.16 лв.просрочена главница, 2376.04 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2020г. до 20.07.2020г.,73.09лв.  обезщетение за забава за периода от 21.07.2020г. до 05.06.2020г. и законната лихва,считано от депозиране на заявлението. Възможно е тези несъответствия се дължат на неправилно приетото от съда от правна страна,че задълженията на И. за шестмесечен период са прекратени,но в мотивите няма достатъчно данни и обосновка, за да се формира този извод. С оглед изложените съображения атакуваното разпореждане, озаглавено „заповед № 498/29.10.2020г. „,би следвало да бъде отменено  в частта, с която е отхвърлено заявлението и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417,т.2 ГПК и изпълнителен лист така,както е поискано в заявлението.Съдебният акт обаче няма отхврълителен диспозитив, а несъответствие между заявените суми и периоди и посочените в диспозитива.Самият жалбоподател релевира оплакване именно за несъответствие и в този смисъл искането е за допълване на съдебния акт по реда на чл.250 ГПК.Компетентен да се произнесе е заповедният съд,постановил съдебния акт.Ето защо делото следва да бъде прекратено и жалбата изпратена на РС-Костинброд за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК.

Водим от горното,съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА частна жалба вх.№ 3250/19.11.2020г. и допълнението към нея от 25.01.2021г. ведно с ч.гр.д.№ 20201850100706/2020г. на Трети граждански състав за разглеждане по реда на чл.250 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 72/2021г. на СОС.

 

Определението  подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  Председател:

                                                                                  Членове:1.

                                                                                              2.