Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 03.12.2021 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 219/
2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 210 от
Закона за устройство на територията ( ЗУТ).
Образувано е по жалба
на А.Р.Р. от ***, чрез пълномощник, срещу се Решение
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ в община Кърджали, с което е определено с което
е определено еднократно обезщетение за засегнатата част от имот с № по КККР ***,
в землището на ***, ***, върху който е възникнал сервитут
по чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за изграждането на обект ВЛ 400 kV п/ст „***“ - п/ст „***“. Претендира се незаконосъобразност на оспореното
решение, тъй като определената стойност на обезщетението не съответства на
действителната пазарна стойност на сервитутното
право. Твърди се, че изготвената оценка, възприета от Комисията по чл.210 от ЗУТ, е незаконосъобразна, което води до незаконосъобразност и на обжалвания
административен акт.
В жалбата се посочва,
че според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това
число и за предвидения сервитут, следва да бъде
определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е
утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната
цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния
относим период, за имоти със сходно местоположение и
характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и
въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута, срока и видовете
ограничения на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
Искането е да се отмени решението на Комисията в община Кърджали по чл.210 от ЗУТ и се определи справедливо обезщетение, което да съответства на пазарните
цени на имота. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез
пълномощник, поддържа жалбата си, като претендира увеличаване на определения
размер на обезщетение.
Ответникът – Община
Кърджали, редовно призована, чрез процесуален представител по пълномощие,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна – „Електроенергиен системен оператор” (ЕСО) ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, чрез процесуален представител по пълномощие изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт.
Заинтересованите
страни: Б.Ш.Ю., Л.Р.Д., Ф.Р.М., Ю.Р.А., Р.Р.Ю., С.Ф.А.,
С.Ф.И. и Ф.Ф.Ф., не се явяват и не се представляват.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна и в 14-дневния срок
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Съобщението за Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено на 04.08.2021 г. лично от А.Р.А., видно от известие за
доставяне, намиращо се на л.59 от делото. Съгласно чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, решението
на комисията по ал. 1 на същата разпоредба представлява индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ.
При извършена
проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Решение № 584/ 18.07.2016 г. МС е обявил линеен
енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV
между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ (***) в отсечката, която ще бъде
изградена на територията на Република България, за национален обект и за обект
с национално значение.
Със Заповед № РД 02-15-20/
09.03.2018 г. заместник-министър на МРРБ е одобрил ПУП – парцеларен
план „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV
между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ (***) на територията на Република
България, област Хасково, общини Симеоновград и Хасково; област Кърджали,
общини Кърджали, Момчилград и Кирково, като е посочил землищата на населени
места в съответните общини, включени в ПУП-ПП. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр.
25 от 20.03.2018 г. и няма данни да е оспорена в относимите
в настоящото производство части.
С писмо, вх. №
53-А-112/ 06.03.2019 г., „ЕСО“ ЕАД е поискало то кмета на община Кърджали назначаване
на Комисия по чл.210 от ЗУТ, която да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е
определен размера на обезщетение за сервитут в
засегнатите от ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( ***) имоти на територията на община
Кърджали и да съобщи решението на страните по реда на АПК.
Със Заповед № 1164/
15.10.2018 г. кметът на община Кирково е назначил Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
като е определил персоналния и числения й състав.
С Протокол от 08.04.2019
г., Комисията по чл. 210 от ЗУТ е приела пазарни цени за учредяване на безсрочен
сервитут, в това число и трайно заетата площ от
стъпката на стълб в поземлени имоти в земеделска територия, съгласно
изискванията на чл.210, чл.211 от ЗУТ и чл.64 от ЗЕ, които попадат в трасето на
обект: ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( ***), изготвен от „***“ ЕООД.
От съобщение, изх. №
94-00-1968/ 14.07.2021 г. на община Кърджали се установява, че Комисията по
чл.210 от ЗУТ е приела оценка в размер на *** лв. за съсобствения
на жалбоподателя имот.
По делото, без
оспорване от страните, е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно
заключението на СОцЕ дължимото обезщетение за засегнатата
част от имота е в размер на *** лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспореното решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ е
незаконосъобразно, макар и изготвено от компетентен орган в предписаната
писмена форма и в съответствие с целта на закона. То е постановено при
нарушения на приложимия материален закон. При
определяне обезщетение за засегнатата част от имота на жалбоподателя, от ПУП-ПП
на обект „ВЛ 400 kV между п/ст
(подстанция) „***“ ( Република България)
и п/ст „***“ ( ***)“ в оспореното решение е възприета експертната
оценка, изготвена от независим оценител на „***“ ЕООД. За определяне на
обезщетение с тази оценка оценителят е
използвали следните методи: на посредственото сравнение и на
капитализиране на бъдещите рентни приходи. По този
начин не е определена справедлива пазарна оценка за засегнатата част от
собствения на жалбоподателя поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
енергийните предприятия възникват сервитути. Титулярът на сервитута заплаща на
собственика на земята еднократно обезщетение съгласно ал.4, т.2 от ЗЕ, което на
сонование чл.64, ал.4 от ЗЕ се определя по реда на
чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка
от независим оценител. Размерът на обезщетението се определя по критерии,
посочени в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ - площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута; видовете ограничения на
ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
Минималните размери, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са определени с Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
Разпоредбата на чл. 210 от ЗУТ предвижда
изготвянето на оценката да се извършва по пазарни цени от комисия, определена
със заповед на кмета, като решението й се съобщава на страните по реда на АПК.
Предвид тази норма, която е и правно основание на решението и с оглед
постоянната съдебна практика пазарни цени са тези, които съответстват на
действителната цена на имота и са установени при сделки на свободния пазар,
извършени за имоти със сходна характеристика.
В случая възприетата от административния орган експертна
оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице подробно обосновава
заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни
имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара,
подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със
заключението по съдебно-оценителната експертиза оценка е определена в
съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени,
като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод
(поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута. Следователно като е приела, че дължимото
еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на
собственика на имота в землището на ***, ***, е на посочената съответна
стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално
незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на
действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза, а
именно в общ размер на *** лева.
При така установената фактическа обстановка
жалбата следва да се уважи, като в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ и на основание чл. 65 от ЗЕ, обжалваният протокол следва да бъде
изменен в частта относно размера на обезщетението, като същото се увеличи в
определения размер съгласно приетото заключение на Съдебно-оценителната
експертиза.
При този изход на делото е основателно
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
На
л.42 от адм.д. № 219/ 2021 г. е приложен ДПЗС № **/
*** г. за оказване на правна защита и съдействие по делото безплатно на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В този случай
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адвоката, който е
осъществил уговорената защита, като то се определи в минималния размер от 500
лв. по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК община Кърджали следва да бъде осъдена да заплати
810 лв., от които: възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв., на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 300 лв.
– възнаграждение за ВЛ по приета СОцЕ и 10 лв. –
внесена държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.4-то
от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Изменя Решение
на Комисията в община Кърджали по чл. 210 от ЗУТ, прието с Протокол от 08.04.2019
г., с което е определено обезщетение в размер на 678,00 лв. за имот с
идентификатор *** в землището на ***, ***, местност „***“, с площ 0,886 дка и
засегната от предвиждания сервитут площ от 0,082 дка,
като увеличава размера на обезщетението на 1028 лв. ( хиляда двадесет и осем лева).
Осъжда
община Кърджали да заплати на А.Р.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 310 лв. (триста и десет лева).
Осъжда
община Кърджали да заплати, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
на адвокат Е.А.Р. с ЕГН **********, от АК – ***, с личен №***, със служебен
адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението е окончателно – чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.
Съдия: