Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1066
гр.Бургас, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2495 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба
на В.И.К. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Х.К. - БАК, с посочен
съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 521/16.06.2020г., издадено от Директор на РДГ-Бургас, с
което за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) и на
основание чл. 266, ал.1 ЗГ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че са допуснати нарушения на
административнонаказателната процедура, както и че жалбоподателят не е
извършвал вмененото му нарушение. В тази връзка се изтъква, че жалбоподателят
не е напуска временния склад, поради което и съобразно чл. 211, ал. 1 ЗГ не се
е изисквало да притежава превозен документ за дървесината, респективно не е
извършил нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Оспорва се фактът на
съхранение на дървесината, доколкото жалбоподателят не е имал фактическа власт
върху нея. Иска се отмяна на НП, а под евентуалност неговото изменение,
посредством намаляване на размера на наложената глоба.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К.
– БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за
отмяна на НП. Претендира разноски, съгласно представен списък.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Стоянова, която оспорва жалбата. Посочва, че
административното нарушение е безспорно установенo, като при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения, поради което и пледира
за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 24 - НП е
връчено на 25.06.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 30.06.2020г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.06.2020г.
св. В.К. и св. С.К. – и двамата горски инспектори към РДГ-Бургас, извършвали
проверка в гр. Созопол, когато получили сигнал, че в землището на с. Индже
Войвода, на път в местността Босна – с. Близнак, в близост до подотдел 392в на
ОГТ – гр. Созопол, се намира камион натоварен с дървесина. Дамата свидетели
решили да извършат проверка на сигнала и заедно със служители от РУ-Созопол
пристигнали на място. Установили товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № А8619НВ,
натоварен с 20 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер. Попитали на
място, кой управлява камионът и установили, че това е жалбоподателят К..
Провели разговор с него, от който разбрали, че предния ден К. е говорил с
горския инспектор, който обслужва съответната територия и той му е казал
сутринта на 09.06.2020г. да започне товарене на дървесина в камиона, както и че
в последствие той ще дойде на място, за да маркира дървата и да издаде превозен
билет. Св. К. и К. се опитали да се свържат с въпросния горски инспектор, но не
успели. Опитали се да се вържат и с неговия началник, но отново безуспешно. Не
успели да осъществят и връзка с интернет, за да установят посредством служебния
таблет, какъв е точният технологичен план на отдела, респективно да видят къде
точно е позициониран камионът. За ситуацията докладвали на своите началници, от
които получили нареждане на съставят акт срещу К., което и св. К. сторил, като
съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 102564/09.06.2020г., в който описал, че
жалбоподателят К. съхранява, натоварени на товарен автомобил дърва за огрев без
превозен билет. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с него и
го подписал, като изрично възразил, че в действителност е стоял на място и е
чакал горския инспектор, за да му издаде билет.
На база
съставения АУАН на 16.06.2020г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО
квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 213, ал.1, т.
2 ЗГ, поради което и на основание чл.
266, ал.1 ЗГ, му наложил административно наказание „глоба” в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, които намира за логични, вазимносвързани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията на двамата горски инспектори се установява, че в последствие те са установили, че в действителност камионът е бил на територията на временен горски склад, както и че практиката да се товарят дърва, след което да се чака съответния служител да дойде да ги маркира и да издаде билет, е масова.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати нарушения на закона, довели до опорочаване на производството до степен, налагаща отмяна на санкционния акт. Това е така по следните причини.
Съгласно
чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ - забранява се съхраняването на дървесина, непридружена
с превозен билет. Същевременно обаче съгласно чл. 211 ЗГ – превозният билет се
издава за транспортиране на дървесината от временния склад. От своя страна,
съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗГ „временен склад“ е терен, утвърден с
технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от
сечището дървесина преди транспортирането й. Налага се изводът, че именно на
територията на временния склад съответното длъжностно лице (горски инспектор)
полага съответните марки и издава нужния билет, в който смисъл са и
разпоредбите на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. В случая няма спор, че дървесината е била натоварена на
камион, който обаче се е намирал на територията на временния склад и водачът е
изчаквал горският инспектор да дойде, за да му издаде нужните документи,
включително и билет. При това положение не може да се приеме, че с поведението
си К. е осъществил състав на каквото и да е административно нарушение, а още
по-малко на това по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, доколкото изначално докато се е
намирал на временния склад за него не е имало задължение да притежава билет.
Такова задължение би се породило за него в момента, в който пристъпи към
транспортиране на дървесина от временния склад и именно по тази причина той е изчаквал
пристигането на горския инспектор. В случая актосъставителят не е имал
предварително информация за това какъв е точният технологичен план на обекта и
за това първоначално не е могъл със сигурност да определи дали автомобилът е
бил на временен склад или не, което вероятно е довело до съставяне на АУАН при
неизяснена фактическа обстановка. АНО от своя страна не е изпълнил задължението
си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и не е изяснил всички релевантни обстоятелства, а
директно е издал НП, което в крайна сметка е довело до незаконосъобразното
ангажиране на отговорността на К..
Поради горните причини, съдът счита, че в
случая поведението на К. е несъставомерно, поради което и наказателното постановление
следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в
полза на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за присъждането
им. От страна на АНО не е направено възражение за прекомерност, поради което и
претендираните разноски следва да се присъдят в пълен размер в тежест на
РДГ-Бургас, която съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните
дирекции по горите е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 521/16.06.2020г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите и
на основание чл. 266, ал.1 ЗГ на В.И.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр.
Бургас да заплати на В.И.К. с ЕГН: ********** сума в размер на 500,00 лв./
петстотин лева/ представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на
посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.