Определение по дело №70/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260700070
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №7

гр.Хасково, 11.02.2021г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №70 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.202, т.2 от АПК във вр. с чл.197 и сл. от АПК във вр. с чл.54, ал.5 от АПК и е образувано е по жалба от А.К.А. ***, против Заповед №03-РД/4038 от 02.12.2020г. на ИД на ДФЗемеделие, с която е спряно административното производство по обработка за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 26/160519/87950 от А.К.А., кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 257942.

В жалбата се твърди, че в заповедта били изложени фактически основания за издаването ѝ, който не отговаряли на действителността. Посочено било, че за времето от 26.09.2019г. до 01.10.2019г. заявената за подпомагане площ не била засята с краставици и пъпеши, а представлявала угар, като това било възприето като измама или опит за измама при кандидатстване за подпомагане пред ДФЗ, изразяващо се в деклариране и заявяване за подпомагане на земеделски земи, за които жалбоподателят знаел, че не отговарят на условията за допустимост. Твърденията в оспорения акт били и че не поддържал площите в състояние, годно за обвързано производство за подпомагане до края на годината за кандидатстване. Тези твърдения жалбоподателят определя като абсурдни, тъй като агротехническите изисквания за производство на пъпеши и краставици и биологичното естество на тези селскостопански култури предполагали, че до края на лятото същите вече няма да плододават, изсъхнали са и са негодни за използване, поради което нямало кой да ги поддържа и извършва дейности с тях, а и това не било обективно възможно. Проверката била извършена в края на месец септември-началото на месец октомври 2019г., когато дори стопанската година била в своя край. Естеството на засажданите култури предполагало, че към този момент била настъпила биологична смърт на растенията, а и по това време всеки земеделски стопанин вече започвал подготовката на площите за засаждане за следващата стопанска година. От друга страна се твърдяло и че била образувана полицейска проверка по преписка №521/2020 на ОП Хасково. Но съществуването на такава проверка не означавало наличие на престъпни обстоятелства, които са от значение за производството през ДФЗ. Формалното извършване на проверката не предполагало, че е извършено престъпление. Липсвали причини само заради това обстоятелство административният орган без да обсъди и вземе предвид конкретните данни, то да приеме по случая, че е налице основание за спиране на производството. Спирането на това основание било грубо нарушение на презумпцията за невиновност и правото на жалбоподателя да се защити срещу незаконни актове и действия на държавните органи. За да мотивира своето решение, жалбоподателят счита, че  издателят на акта е следвало да изложи конкретни данни, водещи до основателно предположение за извършено конкретно престъпление от страна на жалбоподателя. Оспорената заповед била незаконосъобразна и от формална страна, тъй като в същата липсвала посочена конкретната схема и мярка, произнасянето, по която е спряно. От заповедта не личало връзката между критериите за подпомагане по конкретна мярка и сочената прокурорска проверка. Така счита, че диспозитивът на заповедта бил формален, неясен, неконкретен и накърнявал правото на жалбоподателя да разбере какво точно е разпоредено и какви ще са конкретните последици, както и не се сочело материалноправното основание за издаването на заповедта. Иска се съдът да отмени заповедта, като ответната страна заплати направените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, не взема становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №03-РД/4038 от 02.12.2020г. на Изпълнителен директор на ДФ Земеделие е спряно административното производство по обработка на кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 26/160519/87950 от А.К.А., кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 257942.  Като мотиви, обосновали спирането на административното производство, е посочено, че при извършена проверка по звукови сигнали на телефонна линия Горещ телефон и във връзка с Докладна записка №05-2-262/167 от 02.10.2019г. от РТИ Хасково - за частична проверка на място, било установено по заявление за кампания 2019 по заявка №394050 – само за парцелите, заявени по схемите на обвързано подпомагане на производство на зеленчуци, че в имотите не са открити следи от растителни остатъци от заявените култури, а само угари. В ДЗ №02-6500/6574 от 26.02.2020г. на Дирекция противодействие на измамите било изразено становище, че са налице данни за умишлени действия, водещи до съмнения за измама и/или опит за измама от страна на А.А. при кандидатстването му за подпомагане през ДФЗ, изразяващо се в деклариране и заявяване за подпомагане на земеделски земи, за които е знаел, че не отговарят на условията за допустимост. Не е поддържал площите в състояние, годно за обвързано с производство подпомагане до края на годината на кандидатстване и не е уведомил за това ДФЗ. Изпратен бил сигнал до ВКП на 09.03.2020г., а с писмо от 05.05.2020г. ОД МВР Хасково уведомило ДФЗ за извършвана проверка по преписка №521/2020г. на ОП Хасково. Посочени са данните към момента на издаване на оспорената заповед, които се установяват от сайта на Прокуратурата на РБългария, както и че резултатът от проверките за евентуални умишлени действия бил от съществено значение за администрирането на заявлението.    

Видно от представените по делото доказателства – Докладна записка №05-2-262/167 от 02.10.2019г. и ДЗ №02-6500/65 74 от 26.02.2020г., при извършената проверка на място за периода от 26.09.2019г. до 01.10.2019г. /само на парцелите, заявени по схемите за обвързано подпомагане/ са проверени 51 парцели на кандидата, които били заявени като култури – краставици на открито, пъпеши, люцерна, главесто зеле, грах на зърно и нахут. Видно от обобщените резултати по схемите СЗ ДККП и СЗ МЗДП от заявена обща площ 28,83 ха установената при проверката площ е 0,01 ха. В подадения сигнал до ВКП от ДФЗ се твърди, че на 23.01.2020г. са представени документи – фактури и фискални бонове-касови бележки, за реализирана продукция, а на 27.01.2020г. е оттеглена декларацията със заявено участие по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. В резултат на извършените проверки ДФЗ правят извод за породили се съмнения, че представените документи са неистински и/или с невярно съдържание.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

С жалбата се оспорва акт, за който изрично е предвидена възможност за  съдебно обжалване съгласно чл.54, ал.5 от АПК. Жалбата е подадена от лице което има правен интерес от оспорването и в рамките на преклузивия срок предвиден в чл.197 във вр. с чл.202 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на ДФЗемеделие, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20, т.2 и чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП.

Процесната заповед е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания, поради което съдът счита същата за редовна от формална страна. От приложената преписка и допълнително изисканите доказателства не се установява при издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като такива не са посочени и от жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй като оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

В разпоредбата на чл.54 от АПК са уредени основанията и процедурата по спиране на производството, като едната от предвидените хипотези е тази на чл.54, ал.1, т.3 от АПК, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

В случая обаче не са налице основания за спиране на производството по обработка за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 26/160519/87950, тъй като липсват категорични данни за ангажираността на заявителя с конкретни престъпни обстоятелства. При извършената служебна справка на сайта на Прокуратура на РБългария се установиха данните, изложени в оспорения акт за образувана преписка, но и към настоящия момент не е доказано по досъдебното производство да има привлечено наказателно отговорно лице или да има повдигнато обвинение. Налице са твърдения от страна на ответника, без те да са доказани от обективна страна, както и без да е установено значение им към спирането на административното производство по обработка на кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 26/160519/87950. Дори да се приеме, че в случая към момента на издаване на акта са налице данни за образувана преписка - №521/20 по описа на ПО Хасково, то следва по категоричен начин от акта, с който се спира производството, да е видно относимостта на конкретните престъпни обстоятелства към конкретното заявление. Това още повече се налага с оглед на установеното, че проверката е частична и касае само парцелите по схемите за обвързано подпомагане, а не и заявените схеми - СМлК и ЕЖСК мляко. В действителност нито в сигналите, нито в другите представени по делото доказателства, не е посочено извършено ли е съставомерно деяние от заявителя, релевантно към хода на административното производство. Напълно неясно е и кои са престъпните обстоятелства, които ДФЗ счита, че са от значение за издаването на акта и поради които е необходимо спирането на административното производство – дали това е извършеното деклариране на земеделска земя със съзнание, че не отговаря на условията за допустимост, дали това е неподдържането на площи в състояние, годно за обвързано подпомагане или възникналите съмнения за неистински и/или с невярно съдържание представени документи. Обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане, се установяват в самото административно производство, което приключва с акт, с който се признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане, а това е дейност от компетентността на ДФ Земеделие. Спирането на административното производство би се наложило само ако произнасянето на органа е поставено в зависимост от изхода на наказателното производство, поради което и именно административният орган следва да обоснове какво е значението на престъпните обстоятелства относно хода на административното производство. В настоящия случай от събраните доказателства не може да бъде обоснован извод за установени в хода на административното производство престъпни обстоятелства. Основание за спирането не може да бъде евентуалната възможност за разкриване на такива, а и липсва обосновка по какъв начин обстоятелствата, породили съмнения, са от значение за издаване на акта в административния процес.  

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките предвидени в нормата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК за спиране на административното производство и административният орган неправилно е постановил спиране на производството като оспореният в настоящото производство акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт, а тъй като и до настоящия момент липсва и становище от ответната страна по направените разноски, то ответникът следва да ги заплати на жалбоподателя в пълния размер - 1000,00 лева адв.възнаграждение и 10,00 лева д.т. за образуване на делото.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Заповед №03-РД/4038 от 02.12.2020г. на ИД на ДФЗемеделие, с която е спряно административното производство по обработка за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 26/160519/87950 от А.К.А., кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 257942, и ВРЪЩА преписката на административния орган за продължаване на административното производство по заявлението.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – София, да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1010,00 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

Съдия: