НЧХД № 00107/2019г. МОТИВИ по присъда № 8 от 25.
11. 2019г на Районен съд Г.т. срещу подсъдимия Г.С.Т. *** т..
Внесена е тъжба в съда от А.А.Д. за престъпление по чл.130,ал.І НК
Предявен граждански иска за
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди-болка и страдание от престъплението.
В съдебно заседание тъжителят
подържа обвинението.
Подсъдимият не се признава
за виновен.
В тъжбата се твърди, че подс. Г.С.Т.
на 24. 06. 2018 год. около 19. 00 часа в имота на А. Х. А. от с. Г., общ. Г.т.,
след спречкване помежду им, безпричинно нанесъл на тъжителя А.А.Д. два удара-
първо в лявото око и непосредствено след това в дясната част на лицето отново
близо до окото му. Разкъсал му тениската. В опит да се предпази тъжителят леко
избутал подсъдимия. При това подсъдимият едва се държал на краката си и силно
миришел на алкохол.
При преглед от съдебен лекар било установено,
че тъжителят е получил кръвонасядане на горния клепач на лявото око, долния
клепач на дясното око и дясната скула, които в своята съвкупност били
обусловили временно разстройство на неопасно за живота и че уврежданията били в
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. От нараняванията тъжителят
бил получил насинявания на очите и известно време се чувствал изключително
неприятно, търпял и други неудобства като ограничения в излизането сред хора
извън дома му.
Предвид горното се иска съдът да образува
наказателно дело от частен характер срещу подсъдимия за престъпление по чл.
130, ал.1 НК. В съдебно заседание по същество обвинението се поддържа от
защитата на тъжителя и се иска съдът да наложи на подсъдимия наказание към минимума
по чл. 130, ал.1 НК.
В съдебно заседание и по същество подсъдимият
Т. оспорва твърденията в жалбата, възразява, че е бил провокиран съзнателно от
страна на тъжителя и че му е ударил само два шамара в опит да защити от
нецензурни изрази и крайно обидно отношение от страна на тъжителя към жената ,с
която живеел и която присъствала при свадата. Твърди още, че след като ударил
тъжителя последният веднага го блъснал на земята, при което подсъдимият си
ожулил ръката. Възразява да му е разкъсал тениската и по лицето на тъжителя
след ударите да е имало кръв. Твърди, че тъжителят е бил подбуждан от баща си
да търси свади с него, в резултат на което се и стигнало до конкретния случай
на посочената дата.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и
приета от съда съдебно- медицинска експертиза на лице, се установява следното:
Видно от справката за съдимост подс. Т. е
осъждан с Присъда № 44/ 04. 06. 2002 год. по нохд № 297/2001 год. на ГТРС за
извършено деяние на 02. 08. 1992 год. и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195,
ал.1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал.1, т. 2 , б. „ б „ НК
е осъден на глоба от 150 лева. Присъдата е в сила от 05. 07. 2002 год. Видно от
справка от ОД МВР Добрич за периода 01. 01. 2000 год. до 21. 08. 2019 год.
срещу подс. Т. няма образувани досъдебни производства. Видно от
характеристичната справка подс. Т. е сприхав по характер и често е създавал
проблеми на околните.
По делото е разпитан като свидетел бащата на
тъжителя –св. А. Д.А., който не е бил очевидец на случая, а е видял сина си
извън двора на Ангел, където е станала свадата, и е видял, че синът му е с
разкъсана тениска, в лявата страна охлузен, устната му подута. От сина си
научил какво се е случило. А. му казал, че Г. като се разхождал из двора на
Ангел, в един момент го ударил и посегнал пак да го удари в слабините при което
А. хванал Г. и го блъснал. Една седмица А. бил подут, чувствал се унижен и не
се показвал пред хората. Имал само охлузване в лявата страна на лицето и
долната му устна била подута и за една седмица отшумяло.
Видно
от показанията на свидетелката Ц. Г. Н., същата живеела на съпружески начала
без граждански брак с подсъдимия Т. и през м. юни 2018 година, когато заедно с
подс. Т. работили в двора на А., дошъл А. и й казал „ Цено дай да те наеба.“
Тогава се намесил подс. Т. като казал на А. „ Ти какво искаш, всички да влезем
в болницата ли ?“ А. непрекъснато отвръщал на Г.. Когато с Г. излезли да си
починат А. продължавал да закача Г. като го повтарял и го подигравал. Първо А.
блъснал Г. и след това Г. му ударил два шамара по лицето, но нямало кръв по
лицето на А., а само ожулване на лицето. Свидетелката не е видяла разкъсана
фланелка на А..
Св. А. Х. А.- без родство със страните и с
равнопоставено отношение със страните по делото, познавал и двама като хора от
селото. Поради напредналата си възраст ги викал и двамата да му помагат когато
има по- тежка работа в имота му в с. Г.. Преди ползвал А. да му помага, а
напоследък ползвал само Г.. През м. май, юни 2018 година Ангел си връзвал лозето
в двора и тогава дошли Г., Ц. и А.. По- нататък заявява : „.. В последствие
разбирам А. е добро момче, но на моменти е ексцентричен. Явно си е поискал нещо
от Ц., от рода на мръсни работи, явно и друг път го е правил. Аз това не съм го
чул бях между редовете на лозето. От Ц. разбрах в последствие, че А. се обърнал
с мръсни изрази към нея. Г. явно е реагирал и са се спречкали. Аз видях Г. на
земята. Когато Г. беше на земята А. стоеше прав срещу него и го чакаше да
стане. По лицето на А. нямаше никакви следи. Нямаше разкъсана дреха…А. е
ексцентричен, той е младо момче, няма достъп до жени и друг път е казвал същото
на това беззащитно момиче. Г. е сприхав, но е много разумен, умно момче,
работлив, не мога да кажа нищо лошо.“
От горните показания, от твърденията в
тъжбата и от обясненията на подсъдимия, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът намира за установено следното :
- Св. А.- баща на тъжителя, не е бил пряк
очевидец на свадата и в тази му част показанията му не следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите са почерпени от обясненията от сина му, а не са
вследствие непосредствено възприятие на самата свада.
-Св. А., в чийто имот се е разразил скандала
е с неутрално отношения към страните по делото и показанията му следва изцяло
да бъдат кредитирани досежно това, че А. е блъснал и съборил на земята Г. и че
по лицето на А. не е видял никакви следи от удари, не е видял и дрехата на А.
да е била разкъсана. В тази връзка следва да се приеме за доказано и
твърдението на подс. Т., че е бил блъснат от тъжителя на земята и че при това е
получил охлузвания по ръцете.
- Св. Н., живуща на съпружески начала с
подсъдимия, е заинтересована от изхода на делото, но следва показанията й да бъдат
кредитирани от съда, тъй като те са в унисон с показанията на св. А. от една
страна, а от друга страна потвърждават и неизгодни за подс. Т. факти, че е
ударил два шамара по лицето на А.. В тази връзка следва да се кредитира и
показанието й, че тъжителят Д. е отправил към нея сексуално предложение и че
след като е бил ударен от Т., е съборил подс. Т. на земята, както и че
фланелката на Д. не е била разкъсана. Следва да се кредитират и показанията й
за предизвикателното поведение на тъжителя към подсъдимия преди да бъде ударен
от последния.
От заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установява, че тъжителят Д. е депозирал пред него
оплакване, че на 24. 06. 2018 год. му бил нанесен побой с юмруци.
След като е проучил материалите по делото и в
частност твърденията в тъжбата и свидетелските показания по делото, вещо лице и
дал заключение, че при станалия на 24. 06. 2018 год. А.А.Д. е получел
травматични увреждания- кръвонасядане на горния клепач на лявото око, долния
клепач на дясното око и дясната скула, които биха могли да бъдат получени както
при удар с юмрук, така и при нанесен удар с разтворена длан /шамар/. Следва да
се изтъкне тук, че заключението на вещото лице се основава на писмени данни и
че преповтаря заключението от представеното заключение по Съдебно- медицинска
консултация № 97/ 2018 год. от 26. 06. 2018 година от същия лекар.
Съдът констатира множество разминавания и
несъответствия в показанията на отделните свидетели, в твърденията в тъжбата и
в обясненията на подсъдимия относно начина, по който са били причинени
твърдяните телесни увреждания- с юмруци или с шамари, както и силата и насочеността
на ударите. Св. А. заявява, че устната на сина му била подута, а такова
освидетелстване от съдебния лекар не е налице. Освен това съдебно- медицинската
консултация е съставена на 26. 06. 2018 година, т. е . два дни след
инкриминираната дата 24. 06. 2018 год. и принципно констатираните травматични
увреждания биха могли да бъдат получени от пострадалия в резултат на друг
случай без участието на подс. Т., още повече, че в консултацията от 26. 06.
2018 год. не е посочено с каква давност са уврежданията и съответстват ли да са
били получени именно на 24. 06. 2018 година. В случая не е доказана с
категоричност наличието на причинно- следствена връзка между твърдяните в
тъжбата нанесени удари от подсъдимия на тъжителя и причинените увреждания,
описани в заключението на вещото лице, които да са обусловили болка и страдание
без разстройство на здравето на тъжителя.
Предвид горното съдът е разколебан и не може
с категоричност да
приеме за доказано, че именно в
резултат на ударените му от подс. Т. два шамара, като при това последният едва
се държал на краката си, тъжителят е получил описаните в заключението на вещото
лице травматични увреждания, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Обвинението по чл. 130, ал.1 НК не е доказано
по безспорен и категоричен начин и по това обвинение съдът е постановил
оправдателна присъда.
Що се отнася до наличните по делото данни за
преквалифициране на обвинението от съда в по- леко такова- по чл. 130, ал.2 НК,
съдът с оглед категоричните данни за наличие на реторсия- непосредствено след
нападението срещу него пострадалият е отвърнал като е съборил на земята
подсъдимия Т. и по този начин му е причинил също такава лека телесна повреда-
ожулване на лакътя на ръката, не може да постанови осъдителна присъда срещу
подсъдимия, а наред с пострадалия следва да го освободи от наказание.
Същевременно съдът, с оглед
гореконстатираните несъответствия в показанията на свидетелите, твърденията в
тъжбата, обясненията на подсъдимия и заключението на вещото лице, намира, и че
евентуално ударените на тъжителя два шамара без категорично доказано наличие на
телесни увреждания и незначителна обществена опасност представляват
малозначително деяние по чл. 9, ал.2 НК, което не е престъпно, макар формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 130, ал.2 НК.
По горните мотиви съдът постанови
оправдателната си присъда срещу подсъдимия Т..
Предвид горния изход на делото по предявеното
обвинение, съдът намира, че предявеният по чл. 45 ЗЗД осъдителен иск на
тъжителя срещу подсъдимия се явява неоснователен и недоказан и като такъв го
отхвърли.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :