Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 127 14.07.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети граждански въззивен състав
На петнадесети юни,
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 460 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А.М.А. и А.С.М.
- двамата чрез адв. Даниела Зарева – ищци
в първоинстанционното производство, против Решение № 264/28.11.2019г. по
гр.д.№555/19г. на Районен съд Айтос, с което са отхвърлени исковете на
въззивниците с правно основание по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, против „Медиатор
2015“ ООД - гр. Бургас, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от статия, публикувана в електронен сайт „Флагман БГ“, собственост на
ответното дружество, както следва: обезщетение от 2 500 лева за А.М.А. и
обезщетение от 1500 лева за А.С.М. и въззивниците са осъдени да заплатят на
„Медиатор 2015“ ООД - гр. Бургас, съдебно деловодни разноски в размер на 800
лева. Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъде
уважени.
Подробно и
пунктуално се излагат съображения, обосноваващи тезата на ищците за осъществен
спрямо тях деликт от ответното дружество, чрез публикуване на статия в
електронен сайт Флагман, публикувана на 08.02.2019г., със заглавие
„Собственикът на запаления Мерцедес осквернил тинейджърка, родителите й
поръчали „Молотов“ за отмъщение.
Оспорват се изводите на съда, че процесната публикация не
индивидуализира ищеца А. М. А. – от свидетелските показания според въззивника
се установява, че той е бил разпознаваем в публикацията – както в приятелския
си кръг, така и в приятелския и съседски кръг на родителите му. Оспорва се
приложимостта на практиката на ЕСПЧ и се излагат съображения.
Според
въззивнците съдържащите се в публикацията фактически твърдения са и неверни.
Използвана е информация от неофициални източници и изнесените от тях данни са
интерпретирани в противоречие с Етичния кодекс на българските медии, относно
изискването да се предоставя точна и проверена информация, да се разграничават
фактите от предположенията, да се уважава личния живот на всеки. Според
въззивниците не е налице „важен обществен интерес“, допускаш преодоляване на
ограничението за неприкосновеност на личния живот. Нарушени са Етичните правила
чрез посочване на етническа принадлежност на ищеца; нарушени са правилата на
добрия тон и благоприличие. Излагат се аргументи, оспорващи изводите на съда,
че гр.Айтос е малък град, доколкото за размерите му не следва да се съди само
по статистическите данни за населението, но следва да се има предвид че голяма
част от жителите живеят и работят в чужбина – Турция и Германия.
Според
въззивниците, налице е причинно – следствена връзка между процесната публикация
и промяната към негативно на състоянието на ищците – те са изпитвали чувство на
срам и неудобство, а изложеното е довело до негативна реакция спрямо тях и до
разгласяване на неверни данни.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника
„Медиатор 2015“ – ООД, чрез адв.Чернокожева. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на
03.02.20г. по пощата е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни
съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия в статията не са
посочени индивидуализиращи личността на ищците данни – имена, подробности за
запаления автомобил; доказателствата сочат, че ищците не са били разпознаваеми
дори в близкия си приятелски кръг. Споделят се изводите на съда, основани на
практика на ЕСПЧ; в каквато насока се посочва и практика на БОС.
Според въззиваемия, в статията не са използвани обидни изрази, не
се съдържат неверни факти, а се отразява получена информация досежно възникнал
конфликт, последвал палеж и работните версии на разследващите органи. Съдебната
практика приема, че след като изнесените обстоятелства не са обидни и позорни,
без значение са субективните усещания на адресата. В статията не се съдържат данни, досежно
личния живот на ищеца, за които той твърди че са неверни. Статията съдържа
данни да палеж на автомобил. Същата се основава на официални източници – информационен
бюлетин на ОДМВР Бургас и Окръжна прокуратура Бургас, не съдържа информация,
която да е позорна или неистинска, не засяга честта и достойнството на ищците.
В отговора на жалбата въззиваемият излага съображения и по оплакванията за
нарушаване на Етичния кодекс на българските медии, като съображенията се
основават на практика на ЕСПЧ. Според въззиваемия, в статията не се акцентира
на турски произход и смислово противопоставяне на религиозна и етническа
принадлежност. Оспорват се и оплакванията за понесени неимуществени вреди.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същите са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори и видно от приложената по делото разпечатка, в електронна
медия е публикувана статия с автор „Флагман.БГ“, озаглавена „Собственикът на
запаления Мерцедес осквернил тийнейджърка, родителите й поръчали „Молотов“ за
отмъщение”. Статията гласи: „20-годишният
айтозлия преспал веднъж с момичето, след това я зарязал. Любовна история е в
основата на палежа на Мерцедес С 220 D в Айтос, научи Флагман.бг. Задържаният А.М.,
за когото днес съобщиха от прокуратурата е физическият извършител, но
поръчителят е друг, установили разследващи в Айтос. Според неофициална
информация колата е била управлявана от 20-годишен айтозлия, който имал кратка
авантюра с тийнейджърка от турски произход от Айтос. Той преспал с нея, но я
изоставил, което разгневило родителите й. Основната следа е, че те поръчали на
А. да запали Мерцедеса с „Молотов“ – за отмъщение, че айтозлията е осквернил
най-милото на дъщеря им и после я е изоставил. В същото време днес Районният
съд в Айтос остави зад решетките изпълнителят на мократа поръчка А.М., за
когото е установено, че има достатъчно доказателства уличаващи го в това
престъпление. Работата по случая продължава и при всички положения развръзката
се очаква да е изключително интересна.“
Ищците твърдят,
че статията се отнася до случка от техния живот – запаленият автомобил е
собственост на ищцата А.М., а е бил управляват от синът й - ищецът А.М.. Твърдят,
че изложените в публикацията твърдения са неверни: в действителност ищецът А.М.
и неговата дългогодишна приятелка Н.Р.А./Р. се оженили на 01.09.2018г. след
годеж, продължил две години. Съд съдебно решение №12/22.01.2019г., на осн.
чл.50 СК, бракът бил прекратен по взаимно съгласие между страните. С договор за
покупко – продажба, сключен на 17.01.2019г., преди прекратяване на брака,
съпрузите прехвърлили правото на собственост върху лек автомобил марка „Мерцедес,
модел Ц 222ЦДИ, рег.№*******, на майката на ищеца, ищцата А.С.М..
Ищците твърдят, че
изложените в статията твърдения са неверни и клеветнически, досежно изразите „осквернил тийнейджърка“, „отнел най-ценното“
и „кратка авантюра“, които според ищците се подсилвали от следващото изречение
„той преспал с нея, но я изоставил“, както и изречението „според неофициална
информация колата е била управлявана от 20-годишен айтозлия, който имал много
кратка авантюра с тийнейджърка от турски произход от Айтос“, в което не бил
посочен произхода на „айтозлията“ и по този начин се съдържало смислово
противопоставяне с турския произход на „тийнейджърката“, водещо до
впечатлението, че „айтозлията“ е от български произход. Последното насаждало
негативно впечатление към „айтозлията” поради вероятно различната религиозна
принадлежност, която според ищците се намеквала по този начин.
Ищците твърдят, че
съдържащите се в заглавието и текста на
публикацията неверни и клеветнически твърдения, довели до социална им
изолираност, причинили им тревоги и безпокойство, отразили се на здравословното
им състояние, поради което те са претърпели болки и страдания, чиято репарация
претендират.
Ищецът А.М. претендира обезщетение, в размер на 2500 лева. Ищцата А.М.
претендира обезщетение, в размер на 1500 лева.
Ответникът оспорва исковете и претендира тяхното отхвърляне. Според него никъде
в статията не са отразени факти от личния живот на ищците; в публикацията не са
посочени имена на лица с изключение на „А.М.“, който към този момент е бил
задържан за палежа на автомобила по данни на Прокуратурата и ОДМВР-Бургас.
Самият запален автомобил е посочен като Мерцедес - популярна марка в страната.
Не са посочвани адреси на ищците, а само мястото на палежа на лекия автомобил,
което е различно от техните адреси. Поддържа се, че статията е написана въз
основа на информация, предоставена от официални и неофициални източници, като
не съдържа неверни, обидни и клеветнически твърдения, а в цялост цели
представянето на данни за палежа на автомобила, за версията на разследващите,
за евентуални поръчители, както и да оповести решението на РС-Айтос по искането
на прокуратурата за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
При условията на евентуалност, ако съдът намери исковите претенции за
основателни, ответникът счита, че същите са завишени по размер, като вредите се
оспорват по естество и вид и като последица от самата статия.
За установяване
твърденията на ищците, в първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите И.К.К. – посочен от ответната страна и Ф.Х.Е., И.Е.Е. и Е. М. К. –
посочени от ищците.
Свидетелят К. –
автор на статията установява, че новината за запаления автомобил научил от
съобщение на пресцентъра на ОДМВР Бургас. След това той се свързал със свой
неофициален източник в ОДМВР и друг – в Прокуратурата, относно версиите, по
които се работи. Двата източника потвърдили, „ … че е замесена жена.. “.
Версията била потвърдена и от двата източника, но с различни думи „… че е доста
младо момиче, което е имало връзка с момчето … че е на тийнейджърска възраст…
всеки от моите източници … направиха извод, че е имало кратка авантюра“ . Според свидетеля, кратка авантюра означава
„Не ден два, може да е дори една година … дълготрайно е брак, това визирам аз“.
Според свидетеля тонът на статията не е подигравателен, не е обиден, особено за
момче на 20 години, на което подхожда да има кратка авантюра. Използваните в
публикацията изрази целят експресивност, провокативност, поради това е
използван свободен език, както в журналистическата практика в цял свят.
Свидетелите Е., Е.
и К. установяват, че ищецът е имал дългогодишна връзка с Н., след което се
оженили. Но бракът им продължил кратко – 1-2 месеца и се разделили. Според св.-
Е., ищцата А.М. понесла тежко събитията – развода след краткия брак,
запалването на автомобила, изложеното в процесната публикация. Не излизала
навън, заключила се в къщи, плачела и не искала да вижда никого.
Свидетелите К. и
Е. установяват, че ищецът А.М. бил разстроен от бързия развод, последвалия
палеж на автомобила и публикацията – изпитвал страх и срам. Не отговарял на
телефонни обаждания, не излизал от къщи. След публикацията бързо се
разпространила информацията – между приятелите на ищеца, познати, роднини. Хората,
дори непознати обсъждали в кафенетата. Даже мислил да замине за чужбина, „ …
изобщо заради тези слу„ки, заради запалзавето на колата. Да не се вижда с
бившата си съпруга и цялото им семейство“. Едва два три- месеца след
публикацията ищецът започнал „...полека да се поотпуска“ – св.К.. Според
свидетелят Е., ищецът направил опит за връзка с момиче, но родителите й казали
да не се вижда с него, като разбрали кой е. По същият начин завършили и опитите
му да се запознае с момичета във Фейкбук.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно,
досежно цялостното отхвърляне на иска на А.М.. В частта, досежно частичното
отхвърляне на иска на А.М. и цялостното отхвърляне на иска на А.М., решението е
правилно и законосъобразно.
Институтът на
непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД.
Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на
чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму”. Извън общата хипотеза на чл.45 ЗЗД - отговорност за виновно
поведение, законът предвижда и обективна имуществена отговорност при
непозволено увреждане, в т.ч. чл.49 – отговорността на работодателя или
възложителя на определена работа, в изпълнение на която е причинено непозволено
увреждане.
Легалната дефиниция
на понятието клевета се съдържа в разпоредбите на чл.147 и чл.148 НК. При
клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване – довеждане до
знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство,
което не е вярно. В Решение № 172 от
27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014 г., II н. о., НК, ВКС е пояснил: „При
клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват
неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с
цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето
на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване
на нейната истинност“. В Решение № 75 от
12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о. се казва „…позорното
обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който
се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от
естество да накърни доброто му име в обществото ….. е необходимо позорното
обстоятелство да е неистинско…“.
Съобразно трайната съдебна практика на ВКС, (Решение
№ 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1486/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 62
от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7046/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев) „Разпоредбата на чл.
10, т. 1 от КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито
да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите“.
Свободата на изразяване на мнения с
негативна оценка, засягащи конкретно лице, е изключена в случаите, визирани в
чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България, но във всеки друг случай
издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или
чужди оценъчни съждения. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат
проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако
те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на
публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа
преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената
информация. Поради
това съдът е длъжен да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение
за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали
оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ.
В настоящия
случай въззивната инстанция намира, че изложенията в процесната публикация не
съставляват съждения, оценка или мнения на автора или медията, а съставляват
твърдения за факти. От представените по делото искова молба и решение за
развод, както и от показанията на свидетелите Е., Е. и К. се установява, че тези
твърдения са неверни. Ищецът и бившата му съпруга са имали дългогодишна връзка
преди брака. При сключването му всеки от тях е бил на 22 години. От показанията
на свидетелите може да се направи извод, че връзката е започнала, когато
двамата са били непълнолетни/тийнейджъри.
С част от
употребените в публикацията изрази, са изложени твърдения за факти, касаещи
укоримо от гледна точка на морала и дори престъпно поведение на ищеца А.М..
Изрази от рода на „осквернил тийнейджърка“ в заглавието и „осквернил най-милото
на дъщеря им“, в съдържанието на публикацията, недвусмислено се възприемат и
тълкуват от българското общество във всички негови прослойки и кръгове, като безскрупулно
сексуално възползване на мъж от жена, при това непълнолетна, като насилствен
полов акт спрямо непълнолетно момиче, като престъпно посегателство.
Горните фрази,
допълнени от поначало неклеветническите изрази „преспал веднъж с момичето, след
това я зарязал“ и „имал много кратка авантюра с тийнейджърка“, внушават
цялостно впечатление, не толкова за извършеното спрямо имуществото на
собственика и управляващия автомобила престъпление, а за осъществено от последния
укоримо от гледна точка на морала и дори престъпно поведение. Доколкото ищецът
и приятелката му са се оженили на по 22 години, не отговаря на истината
твърдението за „оскверняване на тийнейджърка“, за „много кратка авантюра с
тийнейджърка“ и за „зарязване“, т.е. изоставяне след еднократен полов акт. Тези
твърдения излизат извън рамките на оценки, мнения, съждения. Същите съставляват
твърдения за факти, които не са верни.
Спорен по делото
е въпросът, дали посочената публикация съдържа индивидуализация на ищците по
делото, дали тяхната самоличност може да се установи от нея и дали съдържащите
се твърдения са клеветнически.
Въззивната
инстанция намира, че публикуваните твърдения индивидуализират с голяма степен
на конкретност личността на ищеца А.М.. Гр.Айтос, както е отбелязал АРС, е
град, с население под 30000 души, поради което може да бъде определен като
неголям град. В този тип населени места, голяма част от жителите се познават
помежду си пряко – по съседство, от едно и също училище, от една и съща
месторабота, или чрез близки и/или роднини и/или познати. В град от този тип не
са много лицата, управляващи лек автомобил марка „мерцедес“; рядко автомобили
биват обект на посегателство – палеж, още по-рядко, автомобили, марка
„мерцедес“. Съвсем малка е вероятността в един и същи ден или дори в рамките на
няколко дни, повече от един автомобили от марката „мерцедес“ да бъдат обект на
палеж; а вероятността тези запалени автомобили да са собственост или да са
управлявани от 20 – годишни „айтозлии“ клони към нула.
Ето защо, макар в
публикацията да не се посочва името или други индивидуализиращи данни на ищеца А.М.,
за жителите на града, запознати със случката, които го познават пряко или чрез
близки и познати, неговата самоличност е ясна. За това сочат и показанията на
св.Е. и К., според които техни познати ги питали „дали става въпрос за А.“. Публикацията
е била коментирана, дори част от съгражданите са се осведомили от нея за
случилото се.
Като краен извод
въззивната инстанция намира, че с част от употребените от автора на статията,
публикувана в медията, собственост на ответното дружество, думи и изрази, както
и с цялостния й смисъл, е осъществена клевета спрямо ищеца. Същата съставлява непозволено
увреждане, накърняващо личната сфера на ответника, причиняващо негативни емоции
и усещания; същите следва да бъдат обезщетени.
При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид обстоятелството, че
негативните емоции, претърпени от ищеца са с комплексен характер, а не са в
следствие само от публикуваната статия. От показанията на св.Е. и К. се
установява, че „След развода А.-то беше съкрушен, запалиха му даже и колата …
След развода като цяло беше в това състояние, а колата дойде като „екстра,
отгоре и отгоре“ (св.Е.). Следователно цялостното състояние на ищеца е било
предизвикано на първо място от развода, на второ – от палежа, в следствие от
който ищецът е бил доста уплашен и на трето – от публикацията, в която са били
публикувани неверни твърдения. Поради това, че страданията на ищеца се дължат
не само на въздействието на процесната публикация, а на предхождащите я случки,
за причинените от нея неимуществени вреди следва да бъде заплатено обезщетение,
в размер на 1000 лева.
Искът е
основателен до този размер над него, до претендираната сума от 2500 лева, искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение до
размера от 1500 лева следва да бъде отменено. Над този размер, до
претендираните 2500 лева следва да бъде потвърдено.
Искът на ищцата А.М.
е неоснователен.
Съгласно нормата
на чл.45 ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Въззивната инстанция намира, че дори
да е претърпяла негативни емоции в резултат на публикацията, по отношение на
нея вредите не са преки, а косвени. Преки вреди са тези, които човек търпи, в
резултат на посегателство срещу неговата личност. В статията дори не се намеква
за личността на тази ищца, дори като собственик на опожарения автомобил. Изпитаните
неприятни чувства и емоции от това, че в публикацията ищцата е разпознала
личността на сина си, съставляват косвени вреди, които не подлежат на
обезвреда.
Само за пълнота
на изложението следва да се каже, че свидетелските показания и в частност на
св.Е. сочат, че негативните усещания и емоции на ищцата са по-скоро в резултат
на твърде бързия развод и на запалването на автомобила.
Ето защо
въззивната инстанция намира, че искът на А.М. е неоснователен. Решението на
първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Разноските следва
да бъдат възложени съразмерно:
Ищецът А.М. е
заплатил държавни такси, в размер на 150 лева. Въпреки представения в
първоинстанционното производство списък на разноските – л.67, в който е
посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че
възнаграждение в такъв размер е било заплатено. Представено е пълномощно –
л.16, но в него не са посочени заплатените суми за адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната също не са представени доказателства, удостоверяващи заплащане
на адвокатско възнаграждение. Поради това в полза на ищеца, следва да се
присъди сумата от 90.00 лева – държавни такси, съразмерно на уважената част от
иска.
В полза на
ответното дружество, при направени разноски в размер на 1450 лева – адвокатско
възнаграждение за две инстанции, следва да се присъдят 1087.50 лева –
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Т.к. първоинстанционният съд е
присъдил 800 лева, въззивната инстанция следва да присъди разликата от 106.25
лева.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
264/28.11.2019г. по гр.д.№555/19г. на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА, с което е
отхвърлен иска на А.М.А., за сумата от 1500 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Медиатор
2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бл. 53, вх. 3, ет.8, ап.15, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД сума, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от статия,
публикувана в електронен сайт „Флагман БГ“, собственост на ответното дружество,
със заглавие „Собственикът на запаления Мерцедес осквернил тийнейджърка, родителите
й поръчали „Молотов“ за отмъщение”.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта, с което искът на А.М. е отхвърлен над 1500 лева, до претендирания
размер от 2500 лева, а искът на А.М. е отхвърлен изцяло.
ОСЪЖДА „Медиатор
2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бл. 53, вх. 3, ет.8, ап.15, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. с ЕГН ********** ***, сума, в размер
на 90.00 лева – съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** и А.С.М. ЕГН**********
***. Столетов“, №7, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Медиатор
2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бл. 53, вх. 3, ет.8, ап.15, сума, в размер на още 106.25 лева – съдебно
– деловодни разноски.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.