Определение по дело №13711/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 265085
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20203110113711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………. / 23.12.2020г., гр.Варна

 

 

Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в закрито заседание , проведено на горепосочената дата 23.12.2020г.,  в състав:

 

                     Районен съдия:         нела кръстева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13711 по описа на ВРС за 2020 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК ,  от   „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу  М.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение №1717 /24.04.2020г., издадена по ч.гр.д № 4150/2020г. по описа на ВРС.

Съдът , като се запозна с материалите по делото, както и с  ч.гр.д №4150/2020г. по описа на ВРС, намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК е недопустима,  тъй като предпоставките за предявяване на иск не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице.

 Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – в продължение на един месец, като  за да се дадат указания на заявителя за предявяване на иск, е необходимо и връчителя да е събрал данни, че длъжника не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и да е удостоверил това обстоятелство с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Видно от разписката за връчване на 29.07.2020г. , приложена по ч.гр.д №4150/2020г. по описа на ВРС, не са спазени актуалните към датата на връчване /м.07.2020г./ изисквания на ГПК.  Длъжникът е търсен на регистриран негов ПНА по НБДН три пъти – на 02.07.2020г., на 25.07.2020г. и на 29.07.2020г., т.е. в продължение на по-малко от един месец,  в разрез с изискването на закона/чл.47 ал.1 ГПК/,  както и изобщо липсват събрани сведения че длъжника не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и да е удостоверил това обстоятелство с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Гореизложеното е достатъчно нарушение на процедурата по връчване на Заповедта по чл.410 ГПК, при което дадените указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, се явяват преждевременни.

Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че видно от заповедното производство, съдът не е изпълнил и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК и не е приложил справка, удостоверяваща извършена служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър по ЕГН на длъжника.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК, следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, чрез залепване уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, и когято връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение;  3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5  ГПК.

В конкретния случай,  изобщо не са събрани данни, дали длъжникът живее на адреса, като това да е удостоверено от призоваващия орган  с посочване на източника на тези данни с три имена в съобщението.

Длъжникът е търсен на регистриран негов ПНА по НБДН три пъти – на 02.07.2020г., на 25.07.2020г. и на 29.07.2020г., т.е. в продължение на по-малко от един месец,  в разрез с изискването на закона/чл.47 ал.1 ГПК/,  както и изобщо липсват събрани сведения че длъжника не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и да е удостоверил това обстоятелство с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.

Ето защо, съдът намира, че не са налице всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2  ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

С оглед изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК е недопустима, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.

Изисканото ч.гр.д №4150/2020г. по описа на ВРС, следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да съобрази  новата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2  ГПК/в сила от 27.12.2019г./,  за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК , като следва да се пристъпи отново към процедура по надлежно връчване на книжата в заповедното производство на длъжника, като се дадат указания на връчителят на съответния ЧСИ , че следва да събере данни, дали длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случай, че длъжникът живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като се удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението,  заповедта за изпълнение ще влезе в законна сила, като следва да бъде издаден изпълнителен лист , по арг. от чл. 415, ал. 1, т. 2  ГПК.

С оглед липсата на предпоставки на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК , следва да бъде върната внесената държавна такса по посочената в заповедното производство банкова сметка ***, явяващ се ищец по исковото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №13711/2020 год. по описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищецът , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

След влизане в сила на настоящото определение ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца внесената държавна такса по гр.дело №13711/2020 год. по описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, в размер на 25,00лв.,   по посочена в заповедното производство банкова сметка ***.

 

След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ ВЪРНЕ изисканото ч.гр.д №4150/2020г. по описа на ВРС в състава/17-ти състав/, поради отпадане необходимостта от същото,  ведно с препис от постановеното определение, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

             

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: