№ 35
гр. София , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502757 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.03.2020г по гр.д. № 4680/2018г СГС, ІГО, 8-ми състав е
отхвърлил предявения иск от Н. Ц. Ц. против М. И. Д. за защита на право на
собственост по реда на чл.108 от ЗС за следните имоти- апартамент №5 и гараж № 5,
находящи се в гр. ***, ул. *** №8, вх.Б , описани в решението . С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС се обжалва от ищцата Н. Ц. ,чрез адв. К. от САК, изцяло, с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че съдът
неправилно е възприел и тълкувал събраните по делото доказателства, че неправилно е
кредитирал едни , а не е кредитирал други свидетелски показания, че необосновано е
приел за доказани релевантни факти . Поддържа, че е доказала, че е придобила
процесните имоти вследствие на покупко-продажба, евентуално по давност. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което иска
за защита на право на собственост да бъде уважен. Претендира разноски, направени
1
пред двете съдебни инстанции.
Ответницата по жалбата – ответник пред първата инстанция М. Д.,
представлявана от адв. Д. от САК, депозира писмен отговор на жалбата, с който
заявява, че решението на СГС е правилно и моли да бъда потвърдено.
В о.с.з. въззивницата Н. Ц. се представлява от адв. К., която поддържа жалба и
моли решението на СГС да бъде отменено, а предявеният иск- уважен. Претендира
разноски по делото , съобразно списък представен пред СГС, като по въззивното
производство заявява,че няма разноски. Въззивницата прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски от въззиваемата страна.
Въззиваемата М. Д. оспорва жалбата. Моли по съображенията изложени в
отговора на въззивната жалба да бъде потвърдено първоинстнационното решение.
Претендира разноски за насстоящата инстанция.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба. С оглед наведените оплаквания от въззивника , съдът съобразява следното :
Видно от НА № 13, н.д. №18312 от 06.10.1995г по описа на нотариус Л. Л. при
СРС Кооперация „Сета-92“ е прехвърлила на В. С. С., действаща чрез пълномощника
си Христо Д., правото на строеж за жилище и един гараж в пететажна жилищна сграда
в дворното място, съставляващо парцел IV-3 в квартал 42А по плана на гр. ***,
местността „Зона В14“ с площ от 540 кв.м. и административен адрес- в гр. ***, ул. ***
№ 6 срещу сумата от от 13 630 лв, която продавачът заявява, че е получил напълно , в
брой.
2
Видно от КНА № 163, нот. дело №3609/97 г. на нотариус при Нотариална служба
към Софийски районен съд В. С. С. е призната за собственик въз основа на
реализирано право на строеж на апартамент №5, находящ се в гр. ***, ул. *** №6,
втори етаж, със застроена площ от 92,79 кв.м., заедно с прилежащо мазе №5 с площ от
5,73 кв.м. и прилежащите идеални части от общите части и сградата и от правото на
строеж върху дворното място, както и на гараж №5, находящ се в гр. *** , на същия
адрес, на партера, вх. Б, със застроена площ от 21.60 кв.м., заедно с прилежащите
идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж върху дворното
място.
По делото е представен НА № №70, н. дело №57/2005г. на нотариус А. И. , с рег.
№424 при Нотариалната камара и район на действие СРС , от който се установява , че
В. С. Б. и съпруга й Д. Б. продават на ищцата Н. Ц. правото на собственост върху
гореописаните процесни апартамент №5 и гараж №5, срещу задължението да заплати
цена от 36 540лв.
Видно от представените в заверен препис решения по гр.д. № 2169/1998г по описа
на СРС, 35 състав – съответно решение от 05.12.2002г по гр. д.№3566/2000г. по описа
на СГС ,IV-в въззивен състав, решение №715/ 13.09.2005г по гр.д.№309/2003г по описа
на ВКС, II ГО и решение от 06.04.2010г. по гр.д. №2646/2005г по описа на СГС, IV-Б
въззивен състав, се установява, че считано от 13.09.2005г М. Д. се легитимира като
собственик на 1/2ид.ч. от процесните имоти, а считано от 30.10.2010г. ответницата се
легитимира като собственик на още ¼ ид.ч. от имотите. Правата си на собственост
върху имотите ответницата придобива по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД след обявяване на
сключен предварителен договор с Кооперация Сета 92 за окончателен. Установява се
още, че като купувач по предварителния договор е участвал и Х. Д., но той се е
разпоредил със своите права в полза на В. С..
Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. Д., изд. от СО, район
Витоша същият е починал 14.08.1996г и е оставил наследници по закон М. Д. –
съпруга и Н. Д.- Ц.- дъщеря.
Видно от представения договор за наем на недвижим имот от 08.10.2013г ищцата
и ответницата , действащи като наемодател, са предоставили процесния имот под наем
на трето лице.
По делото е прието писмо от Регионален отдел национален строителен контрол
към РДНСК Югозападен район, от което се установява, че при тях не се съдържа
преписка по приемане и въвеждане в експлоатация на сградата, в която са процесните
имоти.
3
Видно от представеното Разрешение за ползване № 1150/22.07.1997г, издадено от
Столична инспекция за териториалноустройствен контрол при Държавна инспекция за
териториално-устройствен контрол, се разрешава ползването на строеж – жилищна
сграда, кв. 42, парцел IV-3 и IV-4, Зона Б17, ул. *** №6 , гр. София, в която сграда не
се спори са двата процесни имота.
По делото са представени Заповед за изпълнение на парично задължение от
01.12.2016г. и Изпълнителен лист от 08.08.2016г. по гр.д. №21667/2016г по описа на
81-и състав при СРС, от които се установява, че ищцата е осъдена да заплати на
„Софийска вода“ АД неизплатени суми за потребена вода през периода от 08.02.2014г.
до 09.03.2016г, с твърдение че касаят процесния адрес.
Видно от представеното писмо от СО , Дирекция „Общински приходи“ за
процесния имот, апартамент и гараж при тях са открити партиди : данъчна партида от
27.12.2005г, на името на Н. Ц. като собственик на процесните имоти, и от 30.11.2015г
на името на М. Д. като собственик на ¾ идеални части и Н. Ц. като собственик на ¼
идеални части. На 06.05.1998г. е била открита партида на името на В. С. , която е
декларирала, че е собственик на описаните имоти.
Разменени са нотариални покани между страните за уреждане на техните
отношения в периода 2016/2017г.
В о.с.з. на 06.06.2019г са изслушани свидетелите Б. Г.- живеещ с ищцата и Г. В. .
От разпита на свид. Г. се установява, че през 2003г се е запознал с ищцата и тогава
за първи път посетил процесния апартамент. Според свидетелят тогава апартаментът е
бил обзаведен, в не добро състояние. Н. тогава не е имала ключ за апартамента.
Свидетелят установява, че в някакъв момент след това апартаментът останал свободен.
Според свидетеля когато разбрали за претенциите на ответницата с Н. вече били дали
имота под наем. Установява още, че двете – Н. и М.- са имали намерение да продадат
апартамента и да поделят парите. Според свидетелят Н. дава апартамента под наем от
2007г и наемателите плащали наема на Н.. Свидетелят установява, че заедно с ищцата
извършили ремонт на жилището през 2005г, след придобиването на апартамента.
Установява, че Н. плащала консумативи и данъци за имота.
От разпита на свид. В. се установява,че последно посетил апартамента заедно с
ответницата Малинка поради това, че жилището се намирало в лошо състояние след
напускането на последните наематели и ответницата направила ремонт. Свидетелят
установява, че за първи път видял имота когато започнало сторителството и М. му
показала,че ще има апартамент в сградата. Свидетелят заявява, че е ходил до имота
веднъж 1994-95г при започване на сторителството и след това преди 10-15 години и
4
последно – през есента на 2019г. Свидетелят установява, че често е минавал покрай
сградата , тъй като синът му учел наблизо . Установява,че съпругът на М. бързал да
постави покрив преди есенните дъждове и вторият път когато минал покрай сградата
покривът вече бил изграден, но не били поставени прозорци и врати. Според свидетеля
това е било 1995г, лятото към есента. Свидетелят установява още , че М. е имала ключ
от апаратмента, че е получила ключ от наемателите, след като спечилила първото си
дело. Установява, че тези наематели са били в имота от 2005г и след това изчезнали.
Според свидетеля М. е получила ключ от наемателите, след уговорка с Н., което
станало след като спечелила делото за ½ от имота.Свидетелят установява,че е
присъствал лично на тази среща между страните.
В о.с.з. на 21.11.2019г отново е изслушан свидетеля В. и свид. Н. Д.- Ц. – майка на
ищцата.
При повторният си разпит свид. В. установява отново, че според него М. има
ключ от процесния имот от 2005г, когато е порведена среща между нея и Н., на която
свидетелят е присъствал. Установява, че покривът на процесната сграда е поставен
края на лятото на 1995г. Установява, че сградата е 6-7 етажна, че процесното жилище е
на трети етаж. Свиздетелят установява,че понастоящем апартаментът е ремонтиран и
годен за живот, като ремонта е направен от М..
Свидетелката Н. Ц. установява, че за първи път посетила апартамента след 2003г.
Според свидетелката от 2006г в период от 10 години ищцата разполагала с ключове от
апартамента и според свидетелката никой друг не държал ключза имота през този
период. Свидетелката установява, че е извършвала ремонт в имота, че е заплащала
сметки и никой не е имал претенции за имота. Свидетелката установява,че ремонтът е
бил след 2003г и няма спомен дали по това време сградата е била довъшена.
Свидетелката установява,че вързва ремонта и годината 2003г със смъртта на своя
съпруг. Установява,че за ремонта ответницата не е уведомявана и не знаели за нейните
претенции. Според свидетелката ищцата по незнайни причини дала ключ от
апартамента на ответницата.
Съдът намира, че така събраните свидетелски показания касаят факти, възприети
от свидетелите, същите не си противоречат , те са сравнително повърхностни , но в тях
липсва изразена емоция или симпатия към някоя от страните по делото, поради което
събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани като доказателствен
материал по делото.
Предявен е иск за защита на право на собственост- осъдителен, ревандикационен
на осн. чл.108 от ЗС. Ищцата твърди и носи тежестта да докаже, че е собственик на
процесните апартамент и гараж на основание договор за покупко-продажба, сключен
5
през 2005г с В. Б., която е закупила 1995г право на строеж на процесните имоти, а през
1997г се е снабдила с нотариален акт за собственост на същите. Евентуално да докаже,
че е придобила право на собственост върху имотите по давност, като присъединяма
към своето владение и това на праводателката си В. Б., която е владяла от 06.10.1995г
до 08.11.2005г, а след това до 15.10.2013г е владяла ищцата. Ищцата носи тежестта да
докаже, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, а в тежест на
ответника е да докаже основанието за тази власт.
След съобразяване на гореизложените факти съдът приема, че по делото ищцата
не доказва, че е придобила право на собственост върху процесните апартамент и гараж
по силата на твърдяната сделка- покупко-продажба от В. С.- Б.. Това е така, защото по
делото не се установява В. С.-Б. да е придобира право на собственост върху
процесните имоти. В. С. – Б. се легитимира като собственик на процесните имоти по
силата на договор за закупуване на право на строеж , изповядан нотариално
06.10.1995г и КНА от 1997г, с който се установяват правата й върху посторените
обекти. Константна е съдебната практика и правната теория, че правото на строеж
съществува като самостоятелен обект на права и може да се прехвърля до момента на
възникване на сградата, за чието посторяване то е учредено. Възникването на сградата
в самостоятелен вид, като обект на право на собственост, след който момент правото
на строеж не съществува като самостоятелен обект на права, е завършването на грубия
строеж на сградата. Този извод е първоначално възприет в съдебната практика /
решение №64/1985г по гр.д.№ 926/84г на IГО на ВС и др/ , а впоследствие намира
законов израз и в разпоредбата на чл.181 от ЗУТ.Следователно, за да бъде валидно
придобито от праводателката на ищцата правото на строеж за процесните имоти следва
тя да го е закупила преди възникването на сградата, в която са обектите, във вид на
груб строеж.
По делото относно възникването на сградата, в която са двета обекта- апартамент
и гараж, във вид на груб строеж са събрани единствено показанията на свид. В.. Няма
пречка покриването на една сграда с покрив и изграждането на околните стени да
бъде установено със свидетелски показания при действието на ЗТСУ /отм/, както и
при сега действащия ЗУТ, въпреки нарочната разпоредба на чл. 181 от ЗУТ /решение
№22/2020г по гр.д. № 3048/2019г на II ГО на ВКС/. Ето защо съдебният състав приема,
че кога сградата, в която се намират процесните апартамент и гараж е била завършена
в груб строеж- покрита и с изградени ограждащи стени- е фактическо състояние, което
може да бъде установено със свидетелски показания, независимо по какъв ред е
следвало да се приеме конструкцията, строежа и да се въведе в екплоатация същата.
В този смисъл по делото е установено безпротиворечиво, че сградата, в която са
двата обекта на спора, е покрита с покрив и завършена в груб строеж през късното лято
6
на 1995г. В този симъл са показанията на свид. В., категорични и неопровергани от
никакво доказателство по делото.
Ето защо съдебният състав следва да приеме, че късното лято на 1995г е
възникнала процесната сграда като самостоятелен обект на право на собстевност и
съответно е престанало да съществува правото на строеж на тази сграда или части от
нея като самостоятелен обект на права. Праводателката на ищцата се легитимира като
придобила право на строеж върху процесните два имота с нотариален акт от
06.10.1995г, което съотнесено с казаното от свид. В. навежда на извод, че към момента,
в който В. С.-Б. придобива право на строеж върху процесните имоти, това право вече е
била реализирано и не е съществувало. Към посоченият момент е било възникнало
правото на собственост върху самите обекти- апартамент и гараж, посторени в груб
строеж.
Ето защо съдът приема извод, че В. С. – Б. не е придобила право на строеж върху
процесните имоти. Доказаната по делото сделка по НА № 13 от 06.10.1995г не я
легитимира като субект на правото на строеж, тъй като към момента на сделката
такова самостоятелно право не е съществувало. След като не е придобила валидно
право на строеж върху двата имота праводателката на ищцата не е придобила и право
на собственост върху тях като последица от реализирано право на строеж и съответно
не е могла валидно и противопоставимо да прехвърли право на собственост върху
процесните апартамент и гараж на настоящата ищца.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото не се установява
ищцата да е придобила право на собственост върху процесните имоти на твърдяното
производно основание – чрез сделка по покупко-продажба .
Не се установява по делото да е придобила правото на собственост върху имотите
и по давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост ,
предполага установяването на владението върху конкретен имот за определен период
от време. В случая се твърди владение върху процесния апартамент за срок от
06.10.1995г до 15.10.2013г , упражнявано първоначално от праводателката на ищцата ,
а от 2005г и от самата ищца. Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещта, която владелецът държи като своя. С разпоредбата на чл. 69 от ЗС е създадена
презумпция, съгласно която владелецът държи една вещ като своя, докато не се
установи , че я държи за друг.
По делото няма нито едно доказателство за упражнявана фактическа власт върху
имота преди 2003г. За този период има установено единствено,че считано от 1998г
7
данъчната партида на имота е на името на В. С., но това не е достатъчно доказателство
за упражнявана фактическа власт върху имота, а може да се приеме за индиция за
своене на същия. Преди 2003г няма данни за упражнявана от някого фактическа власт
върху апартамента и гаража. Свидетелите Г. и Ц. споделят възприети от тях факти за
апартамента от 2003г . Свид. Г. установява, че 2003г е посетил апартамента, който бил
обзаведен, но не в добро състояние, за да изнесе багаж на В., а свид. Ц., че след 2003г е
правила ремонт в имота, но не ясно точно кога.
От събраните доказателства- свидетелски показания и удостоверение за данъчни
партиди- за периода 2003-2013г не установяват упражнявана фактическа власт върху
имотите до 2005-2006г. Свид. Г. установява, че в един период, след като изнесли багаж
на В. С. апартамента останал свободен, след това 2005г Н. правила ремонт в жилището
и го отдала под наем, евентуално през 2007г и до 2013г получавала наемната цена само
тя. Свид. В. като очевидец установява,че 2005г ищцата предала на ответницата ключ от
имота. Свид. Ц. установява ,че от 2006г ищцата има ключ от апартамента, там е правен
ремонт след 2003г. Установява се още, че от 2005г на името на ищцата е открида
данъчна партида за имотите, а от 2015г е открита такава и за ответницата М. Д..
От така изложените не може да се направи категоричен извод, че през 2003г
някой- праводателката на ищцата или тя са упражнявали фактическа власт върху
процесния имот, лично или чрез трето лице. Напротив , свид. Г. установява, че по това
време апартаментът в някакъв момент е останал свободен. След 2003г е правен ремонт
на апартамента, но неясно кога, според свид. Ц., а от 2005г на основание първото
съдебно решение по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД ответницата заявява права върху имота
и получава ключ от ищцата за него. В този смисъл съдът кредитира показанията на
свид. В., който като очевидец установява, че е присъствал на разговор между страните
и на договорката как и кога през 2005г ищцата да даде достъп до имота на ответницата.
Тези показания установяват, че към 2005г ищцата вече е упражнявала фактическа
власт върху имота, което се потвърждава и от показанията на свид. Г., установяващ че
през 2007г ищцата е отдала имота под наем и само тя е получавала наемната цена.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че от 2005г ищцата установява фактическа власт върху процесния апартамент,
най-вероятно и върху гаража. За периода преди това няма данни за упражнявана
фактическа власт върху апартамента и гаража и не може да се направи извод дали
някой е държал и своил процесните обекти.
Считано от 2005г до заявеният краен момент на упражняваната придобивна
давност – моментът , в който страните съвместно подписват договор за наем за
процесният апартамент- не е изтекъл изискуемият по закон 10 годишен срок, за
придобиване на право на собственост върху недвижим имот в резултат на давностно
8
владение.
Ето защо и на това заявено придобивно основание не се установява ищцата да е
пирдобила право на собственост върху процесните имоти.
Предявеният иск за защита на право на собственост следва да бъде отхвърлен и на
двете заявени придобивни основания , като недоказан.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено , изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат въззиваемата страна.
Въззиваемата претендира заплащане на разноски в размер на 1500лв, заплатени като
адвокатско възнаграждение. Въззивницата прави възражение за прекомерност на
разноските. С оглед разпоредбата на чл.7,ал.2, т.5 от НМРАВ за защита по дела с
интерес от 121 661лв претендираното адвокатско възнаграждение е в размер под
минимания, поради което и възражението се явява неоснователно. Сумата от 1500лв
следва да се възложи върху въззивницата.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1950 от 11.03.2020г, постановено по гр.д. №
4680/2018г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 8-ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати на М. И. Д. с ЕГН **********
сумата от 1500лв- направени по делото разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10