№ 438
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600768 по описа за 2023 година
В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от
служебния защитник на подсъдимия В. П. С. срещу определение ,от
23.01.2023г., по НОХД 14773/2022г. на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 129 състав, с което е оставено без уважение искане на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска
районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В жалбата на служебния защитник се излагат доводите, наведени и пред
първоинстанционния съд, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния
акт, а и в постановлението на прокурор от ДП, с което С. е бил привлечен,
като обвиняем, липсва посочване на конкретния вид на телесната повреда,
причинена на пострадалото лице, която липса създавала и противоречие
между словесната и цифрова квалификация на деянието по поддържаното
обвинение. Претендира се и липса на описание в обвинителния акт на
твърдените от прокурора „хулигански подбуди“ за осъществяване на
деянието. Служебният защитник моли атакуваното определение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на сочените нарушения.
Жалбата на служебния защитник е подадена от легитимирана страна в
1
процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, но
разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.
Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт срещу В. П. С. за престъпление по
чл.131,ал.2,т.4;вр.ал.1,т.12;вр.чл.130,ал.2 НК, като се поддържа обвинение
срещу С. за това,че: „На 18.02.2021г.,около 11,00ч., в гр.София, в сградата на
АГППМП „А.М.“ООД, причинил на Б.П.Н. следното телесно
увреждане-„обширен и силно болезнен при палпация подкожен хематом с
характерно кръвонасядане с по-бледа централна част на дясното бедро“,
което е реализирало медикобиологичния признак „Болка и страдание“, като
телесната повреда е причинена на медицински специалист-рехабилитатор,
при изпълнение на службата му и деянието е извършено по хулигански
подбуди-осъществено на обществено място,без да е бил провокиран или
предизвикан от Н., без лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите
нрави, без да зачита личната неприкосновеност и достойнство“. По начин,
идентичен с горепосочено е било формулирано/словесно и цифрово/ от
прокурора обвинението срещу С. и в постановление на СРП, от 08.07.2022г., с
което В. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в
неговата обстоятелствена и диспозитивна част,както и в постановлението на
СРП, от 08.07.2022г., конкретно, подробно и изчерпателно са посочени
всички фактически обстоятелства, които прокурора твърди да са
съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената
част на НК. В посочените процесуални документи, издадени от прокурора са
налице конкретни твърдения за времето /датата/, за мястото,за начина на
извършване на инкриминираното деяние, за участието на С. в неговото
осъществяване и за причинените на Н. конкретни физически увреждания и
техните медикобиологични признаци, а така също и за приложимите, според
прокурора конкретни законови разпоредби. Така изразената от прокурора
позиция, относно всички съставомерни признаци на деянието, е ясна и
непротиворечива и позволява на подсъдимия С. и на неговия служебен
защитник да разберат всички необходими фактически и правни
характеристики на обвинението и да изградят адекватна защита срещу него.
2
Отправената от защитата критика е за липса на изрично твърдение от
страна на прокурора в словесната квалификация на деянието, че телесната
повреда, предмет на делото е „лека“. Този пропуск на прокурора, който
действително е допуснат, не води до неяснота в неговата позиция относно
това обстоятелство и не поражда противоречие с цифровата квалификация на
това деяние, тъй като в постановлението за привличане на обвиняемия и в
диспозитива на обвинителния акт, детайлно и конкретно са посочени
физическите параметри на телесната увреда и медикобиологичните признаци,
които те реализират, според мнението на прокурора. Наред с това, очакваното
от защитата изрично твърдение на прокурора, че телесната повреда, описана
със същите физически и медикобиологични характеристики, както и в
диспозитива на ОА, е „лека“, е било направено от него в обстоятелствената
част на обвинителния акт/стр.2/. Не се открива противоречие между словесна
и цифрова квалификация на деянието относно вида на телесната повреда, тъй
като словесно прокурора е посочил характера й -„болка и страдание“, и
коректно я е отразил цифрово-чл.130,ал.2 НК. Поради това липсата на
изписване на думата „лека“ в словесната квалификация на деянието, дадена от
прокурора , не пречи на С. и неговия защитник да разберат вида на телесната
повреда, в чието причиняване подсъдимия е обвинен.
Неоснователни са претенциите на защитата и по отношение твърдяната
липса на описание от страна на прокуратурата на „хулиганските подбуди“,
които актосъставителя е приел като причина за осъществяване на
инкриминираното деяние. В обвинителния акт, поставил началото на
съдебното производство прокурорът е изложил ясно и дори подробно своите
фактически и правни съображения, поради които приема, че деянието е
осъществено именно по „хулигански подбуди“. Така прокурорът конкретно е
описал фактическите обстоятелства, при които приема да е било осъществено
деянието, като е посочил мястото, което е определил за обществено и
публично, времето/около 11,00ч./, което приел да е в светлата част на
денонощието,описал действия на подсъдимия спрямо свидетелката/дърпане
за косата и скубане/, които според прокурора не са в причинна връзка с
претендираната конкретна телесна повреда, посочил е и възможността за
възприемане на деянието от неограничен кръг от лица, като направил и
твърдения за липса на предизвикателно или провокативно поведение на
свидетелката спрямо подсъдимия преди деянието. Обстоятелствата дали тези
3
твърдени от прокурора действия са били осъществени, дали те са били
осъществени от подсъдимия и дали са били осъществени по начина, описан в
обвинителния акт, представляват въпроси по съществото на делото , по които
въпроси първоинстанционния съд дължи отговор в своя заключителен
съдебен акт.
Съобразявайки горните обстоятелства и доколкото самостоятелно не
съзира допуснати други процесуални нарушения в досъдебната фаза на
наказателния процес, които да са ограничили правата на подсъдимия или на
неговия защитник, настоящият въззивен съдебен състав намира,че
атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3
НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение ,от 23.01.2023г., по НОХД 14773/2022г. на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 129 състав, с което е било
оставено без уважение искане на служебния защитник на подсъдимия за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска
районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4