Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр.
Хасково, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на първи
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 442 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Р.Х. ***,
подадена чрез пълномощник адв. С. ***, срещу Решение №27/17.02.2020 г.,
постановено по АНД №489 по описа на Районен съд - Харманли за 2019 г.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че нарушението не било
извършено от касатора. В тази връзка се счита, че от страна на
административнонаказващия орган били допуснати съществени нарушения в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание, които ограничавали правото му на защита. В
наказателното постановление не били посочени доказателства, въз основа на които
били установени фактите и обстоятелствата, при извършване на нарушението.
Липсвала конкретизация. Касационния жалбоподател заявява, че не му било
обяснено, че можело да даде кръвна проба за анализ. На практика бил лишен от
правото да направи химико-токсикологично лабораторно изследване, тъй като след
извършване на нарушението на 04.10.2019г., в 01.30 на 05.10.2019г. часа бил
задържан, а талонът за изследване му бил връчен в 01.40 часа. Изтъква
обстоятелството, че отказът му за извършване на тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнението на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за това, при съставянето на АУАН и
издаване на талон за изследване със срок на явяването – до 45 минути, не го
лишавало от правото, примерно 30 мин. след това да поиска медицинско изследване
и вземане на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При настаняването му в помещение за задържане бил лишен от това
право. На следващо място се твърди допуснато от АНО процесуално нарушение,
водещо до невъзможност лицето да разбере за какво било наказано, с аргумент за
неправилна правна квалификация на нарушението. Следвало в НП да се посочи чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, а не чл.174, ал.3 от същия закон. По така изложените в
касационната жалба съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение.
Ответникът, РУ Харманли към ОД на МВР
– Хасково не се представлява, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №27/17.02.2020 г.,
постановено по АНД №489/2019г., Районен съд - Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №19-0271-001418 от 14.10.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР
Хасково, РУ - Харманли, с което на Н.Р.Х. ***, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
За да
постанови този съдебен акт, районният съд е приел, че АУАН и НП били издадени
от компетентни лица и при спазване на сроковете по чл.24 от ЗАНН. АУАН бил
издаден при спазване на изискванията н чл.42 и чл.43 от ЗАНН, а НП отговаряло
на тези по чл.57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на
нарушението напълно съответствали на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Съдът е посочил, че Н.Р.Х. бил санкциониран
за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване с оглед установяване употребата на
наркотични вещества, което се установявало от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Нарушението се явявало довършено със самия факт на
обективиране на отказа за тестване и даване на кръвна проба, с което била
възпрепятствана проверката за употреба на наркотични вещества. Не можело да се
приеме, че жалбоподателят бил лишен от възможността за извършване на медицинско
изследване, доколкото той изначално не е искал да се възползва от него. В тази
връзка, обстоятелството по връчване на талона за медицинско изследване в 01:40
часа на 05.10.2019 г., след задържането на жалбоподателя в 01:30 часа, не
рефлектирало върху съставомерността на деянието. При това положение съдът стигнал до извода,
че Н.Х. осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно била ангажирана административнонаказателната му отговорност за
нарушение на същия законов текст.
Така
постановеното решение е правилно.
Според
чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на касатора са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
Правилно
въззивния съд е приел, че издаденото наказателно постановление е постановено в
необходимата форма и реквизити.
Не се
споделя твърдението за неправилно определена правна квалификация на
нарушението, с аргумента, че следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, вместо чл.174, ла.3 от ЗДвП. В чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се
съдържа забрана за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични
вещества и в случая е без съществено правно значение, тъй като такова нарушение
нито е установено с АУАН, нито е санкционирано с НП, след като водачът е
отказал тестване. В случая констатираното нарушение се свежда до отказ на
водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, който състав на
нарушение е уреден именно в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От доказателствата по делото е
безспорно, че на установената дата и място на извършване, административно
наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е
управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и е изразил нежелание „да даде кръв и
урина“.
Следва да се посочи, че нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за
създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверена и установена
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като предвижда два способа
за това - отказ да бъде извършена проверка с тест ИЛИ – неизпълнение на
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, в условията на
алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата
способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен съставът на нарушението.
В случая е доказан отказът за тестване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Твърдението за невъзможност за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване е ирелевантно в конкретния случай.
В тази връзка настоящият касационен състав напълно споделя извода на районния
съд, а именно, че не може да се приеме, че жалбоподателят бил лишен от
възможността за извършване на медицинско изследване, доколкото той изначално не
е искал да се възползва от него. Последното се доказва както от съдържанието на
АУАН, подписан от касатора без възражения, така и от отразеното в самия талон
за изследване, в който изрично е вписано и същият е подписан от самия
жалбоподател, че отказва да бъде изследван както с доказателствен анализатор,
така и с медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване. В тази
връзка са и показанията на свидетелите П. К., Б.Т. и А. У., които заявяват пред
РС, че нарушителят отказал да бъде тестван, освен това не желаел да бъде
заведен в медицинско заведение.
В заключение следва да бъде посочено
и това, че наложеното наказание съответства на регламентираното в закона за
съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е
правилно определено.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №27/17.02.2020 г., постановено
по АНД №489 по описа на Районен съд - Харманли за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.