Решение по дело №3875/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 9 март 2019 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20173630103875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О

Р Е Ш Е Н И Е

2/4.1.2019г.

гр. Шумен, 04.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, девети състав, в закрито заседание, проведено на четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3875/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Образувано по Молба рег. № 17782/13.11.2018 г., по описа на ШРС, от ответниците по делото А.П.К., с ЕГН: ********** и А. И. Г., с ЕГН:**********, и двамата с настоящ адрес: ***, чрез пълномощник - адвокат Р.Т.А. от ШАК, със съдебен адрес:***, пл. ***, за допълване на Решение № 943/29.10.2018 г., постановено по ГД № 3875/2017 г., по описа на РС - Шумен.

Процесната молба за допълване на постановения съдебен акт е подадена от ответника по делото, в законово установения едномесечния срок от получаване на Решението по делото. Преписи от молбата и приложенията са изпратени на насрещните страни по делото, които в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК не са представили отговори. По общо правило хипотезите допускащи допълване на съдебен акт са, когато постановеното съдебно решение не обхваща целия спорен предмет. Това са хипотези, при които съдът не се е произнесъл нито в мотивите нито с диспозитив: по цялото спорно право; по един от съединените искове; по други искания, които са свързани с главния предмет на делото; относно присъждането на плодове; относно присъждането на съдебни разноски; относно присъждането на законна лихва. Съдът констатира, че по един от съединените исковете, предявени с обратната искова молба против подпомагащата страна - В.В.С., с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 54 ЗЗД, не е взел отношение в постановеното по делото съдебно решение. Следователно налице е хипотеза, при които съдът не се е произнесъл нито в мотивите нито с диспозитив по един от съединените искове, поради което са налице предпоставките за допълване на Решение № 943/29.10.2018 г., постановено по ГД № 3875/2017 г., по описа на РС – Шумен по реда на чл. 250 и сл. ГПК. По изложените съображения молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Искът срещу ответницата В.В.С. да плати на А.П.К. и А. И. Г. съдебните и деловодни разноски, в това число адвокатски хонорар, които ще бъдат извършени от ответниците и присъдени в полза на ищеца по първоначалния иск по чл. 108 ЗС, е предявен в условие на евентуалност - ако бъде уважен предявеният първоначалния иск. С постановеното по делото решение, съдът осъжда А.П.К. и А.И. Г. да платят на ищеца по първоначалния иск - В.Н.Н., сума, в размер на 1 022.35 лв. (хиляда двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляващи реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавни такси, и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК В.С. не е подала отговор по обратния иск, не е направила възражения, не е заявила изрично, че признава иска, предявен срещу нея oт ответниците по първоначалния иск, както и не се е явила в съдебно заседание. Следователно по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК c поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да бъде осъдена да плати на молителите – ищци по обратния иск присъдената в тяхна тежест сума от 1 022.35 лв. (хиляда двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки), която последните са осъдени да платят на ищеца по първоначалния иск.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Допълва Решение № 943/29.10.2018 г., постановено по ГД № 3875/2017 г., по описа на РС – Шумен, на основание чл. 250 ГПК, в следния смисъл:

Осъжда В.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на А.П.К., с ЕГН: ********** и А.И. Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата 1 022.35 лв. (хиляда двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща реализирани по делото пред настоящата инстанция разноски за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 54 ЗЗД.

Решението за допълване подлежи на обжалване по общия ред: пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК.

 

Районен съдия:……………………….