№ 3634
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2022 г. по гр.д. № 33173/21 г., СРС, ГО, 174 с-в е
признал за установено на основание чл.124 ГПК, че И. Г. Р., ЕГН **********
не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* сумата в размер на 140 лв.,
представляваща цена на доставени ВиК услуги за периода от м.06.2017 г. до
м.05.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, с аб. №
******* като е отхвърлил иска за сумата над 140 лв. до пълния размер от 400
лв. предявен като частичен иск от 1957,19 лв. Осъдил е на основание чл. 38
ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* да заплати на
адвокат М.Л.Л., ЕГН ********** сумата в размер на 105 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД,
ЕИК ******* да заплати на И. Г. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 17,50
лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3
И. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *******,
сумата 260 лева - съдебни разноски.
Решението в частта, в която СРС, ГО, 174 с-в е отхвърлил иска за
1
сумата над 140 лв. до пълния размер от 400 лв. предявен като частичен иск от
1957,19 лв. е обжалвано от ищеца И. Г. Р., ЕГН ********** чрез
пълномощника по делото адвокат К. И. Б., със съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* офис-партер с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка между
страните, „тъй като от изисканата от СО информационна справка е видно, че
процесният апартамент № 58, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, вх.2,
******* принадлежи на ищеца И. Г. Р..“ Развиват се доводи за правния
характер на справката от СО, която има характер единствено на индиция, но с
нея не се установява при условията на пълно и главно доказване кое лице
какви вещни права притежава върху конкретен имот. Цитира решения на СГС
в този смисъл. При тези данни се прави извод, че е останала недоказана
облигационната връзка между страните, поради което неоснователно съдът е
отхвърлил исковата претенция за разликата над 140 лв. до 400 лв., защото
неправилно е приел, че ищецът има качеството на потребител на ответника.
Оспорва и реалната доставка на вода, което не е установено с никакви
доказателства като протоколи, карнети за отчитане на водомера в
съответствие с нормативните изисквания, от които съдът да достигне до
обоснован извод, че действително са извършени реални доставка в обема, в
който са начислени претендираните суми. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на
разноски за първата инстанция и за въззивната такава за държавна такса от 25
лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв.
По делото няма постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество „Софийска вода“ АД, ЕИК *******. Не става ясно защо с молба от
09.05.2022 г. „Софийска вода“ АД е приложила платежно нареждане „за
внесена държавна такса в размер на 25 лв. за въззивна жалба по
горепосоченото дело“. Посочено е дело № 33173/2021г., което дело е било
пред първата инстанция, но пред въззивнита инстанция жалбоподател е
ФЛ/ищец, а не ЮЛ „Софийска вода“ АД.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
2
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
и сл. от ГПК от И. Г. Р. срещу „Софийска вода“ АД за установяване
недължимост на ответника на сумата от 400 лв., която сума представлява част
от общо 1957,19 лв., представляваща претендирана от ответника за
предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* бл.
******* за периода от 07.06.2017 г. до 07.07.2020 г.
Ищецът И. Г. Р. твърди, че „Софийска вода“ АД АД е открило партида
на името на ищеца без правно основание, тъй като не е налице облигационна
връзка между страните, като ищецът няма качеството потребител. Сумите не
се дължат поради непредоставена и неотговаряща на стандартите услуга,
както и че същата не е потребена в процесния имот. Оспорва се и начинът на
отчитане на сумите. Прави възражение за изтичане на погасителната давност
по отношение на претенцията на ответното дружество. С уточнителна молба
ищецът е посочил по какъв начин е формирана претендираната от него сума
от 400 лв. като частична от сумата в общ размер на 1957, 19 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил иска по основание и размер.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира, че ищецът има качеството на
„потребител“ по смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК
по смисъла на този закон: "потребители" са: а) юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи
3
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В
този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
СРС твърди, че е налице валидна облигационна връзка между страните,
„тъй като от изисканата от СО информационна справка е видно, че
процесният апартамент № 58, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, вх.2,
******* принадлежи на ищеца И. Г. Р..“ Като се остави на страна
обстоятелството, че не става ясно за кой апартамент е изискана от СО
информационна справка, то такова писмено доказателство няма приложено
по делото. Действително, с доклада по чл.140 ГПК СРС е задължил на
основание чл.186 от ГПК СО Дирекция „Общински приходи-отдел“ Люлин
да представи информация кое е задълженото лице за имот с административен
адрес гр.София, ж.к.“******* ******* за периода 07.06.2017 г.-07.07.32020 г.
По делото няма доказателства това задължение да е изпълнено нито да са
дадени обяснения от СО Дирекция „Общински приходи-отдел“ Люлин за
причините за неизпълнението. Вместо това, съдът се е позовал на писмено
доказателство, което не съществува. Въззивникът/ищец също се позовава на
несъществуващо писмено доказателство и дори обсъжда правната му природа
с твърдението, че „приложената“ информационна справка има характер
единствено на индиция, но с нея не се установява при условията на пълно и
главно доказване кое лице какви вещни права притежава върху конкретен
имот.и дали то има характер.
СГС намира обаче, че по делото е налице признание от страна на ищеца
за наличие на облигационна връзка видно от цялостното поведение на същия,
включително изпращаните от него данни от показанията на студената и топла
вода.
След като ищецът има качеството на „потребител“ на В и К услуги по
смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4, то между страните съществува валидна
облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги в апартамент
№ 26, находящ се в гр.София, ж.к.******* партида с клиентски номер
******* по силата на която ищецът е задължен да заплаща на ответника
стойността на предоставените ВиК услуги.
4
Съдът е взел предвид заключението на приетата по делото СТЕ, както и
своевременно направеното възражение давност, за да стигне до правилния
извод, че искът се явява основателен за сумата от 140 лв., а за сумата над 140
лв. до пълния предявен размер от 400 лв., неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, I пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната, същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2022 г. по гр.д. № 33173/21г. на
СРС, ГО, 174 с-в в частта, в която съдът е отхвърлил иска за признаване за
установено на основание чл.124 ГПК, че И. Г. Р., ЕГН ********** не дължи
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* сумата над 140 лв. до пълния размер от
400 лв. предявен като частичен иск от 1957,19 лв., представляваща цена на
доставени ВиК услуги за периода от м.06.2017 г. до м.05.2018 г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, с аб. № ******* както и в
частта, в която е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 И. Г. Р., ЕГН **********
да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, сумата 260 лева-съдебни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5