Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……./ ……03.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на пети февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4061 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 421921 от 04.06.2018 г. постановено по гр.д. №
31159/2017 г.
на СРС, 36 състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С." ЕАД срещу Д.И.Б.
и Ц.Д.Б. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ, че Д.И.Б. и Ц.Д.Б. дължат солидарно на
„Т.С." ЕАД сума в общ размер от 1892,83 лева, от които 1853,62 лева -
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от м.01.2014г. до м.4.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*******бл.*******, аб. № 229956, и
сумата от 39,21 лева - неплатена цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.01.2014г. до м.4.2016г., ведно със законната лихва от 16.02.2017г.
до окончателно й изплащане, р сумата от 352,22 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.03.2014г.
до 08.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9605 по описа на СРС за 2017 г., като са отхвърлени иска за главницата за
топлинна енергия за разликата от 495,44 лева до пълния предявен размер от
2349,06 лева и иска
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 9,16 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.03.2014г. до 08.02.2017г. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищеца 311,27 лева - разноски в заповедното производство, и 363,33 лева - разноски в
исковото производство, и съответно е осъдил ищеца да заплати на ответниците на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 16,52 лева - деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца
- „Т.с." ЕООД.
Това
решение е обжалвано в срок от двете насрещни страни по спора.
Ищецът
“Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, в които предявеният от дружеството искове
са били отхвърлени, респ. и обусловената от това в част за разноските. Излагат
се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
несъобразяване с чл.31, ал.2 от ОУ за продажба на ТЕ , и със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССчЕ/, тъй като следвало да се съобразят не само прогнозните месечни
вноски, но и изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като
последните са станали изискуеми именно в процесния период, и твърдят, че сумата
по тях е дължима, доколкото изравнителната сметка касаела целия процесен
период. Излагат и доводи за приложимост на чл.32, ал.1 от приложимите ОУ, в
сила от 13.02.2008 г., за заплащане на месечните дължими суми в срок 30 дни
след изтичане на месеца, за който се отнасят, и изпадането на длъжника в забава
след изтичане на този срок. Излагат се още и др. доводи за неоснователно
обогатяване на ответника при липсата на сключен договор с ищеца за стопански
нужди, които нямат отношение към предмета на спора /доколкото той е за
потребена ТЕ за битови нужди/ и не следва да се обсъждат от въззивния съд. Моли
да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваната част, вкл.
и в частта за разноските, като исковете се уважат в пълен размер, прави и
искане за разноски.
С писмен
отговор на ответниците Д.И.Б. и Ц.Д.Б., подаден чрез пълномощник адв.Н. Р. Н.,
се оспорва въззивната жалба като нередовна и неоснователна по същество, тъй като наличието на право на собственост
върху имот не водело автоматично до възникване на облигационна връзка с ищеца
по силата на закона-в който смисъл оспорват такъв мотив на първоинстанционния
съд, и евентуално че дори и да е така,
то ответниците не са потребили доставена ТЕ за домакинството си, тъй като
нямало отоплителни тела в апартамента, а ползвали само топла вода, и нито една
фактура от ищеца не правела разбивка каква част от задължението е само за топла
вода, както и че погрешно е било извършено дяловото разпределение за имота на
база 100 % отопляем обем, а в случая не било така.
Третото лице-помагач
на ищеца не е взело становище по жалбата.
Ответниците Д.И.Б. и Ц.Д.Б., чрез
пълномощник адв.Н. Р. Н., обжалват решението в частите, в които исковете срещу
тях са били уважени, и произтичащата отговорност за разноските. Правят
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
извода, че наличието на право на собственост върху имот водело автоматично до
възникване на облигационна връзка с ищеца по силата на закона, и евентуално че
дори и да е така, то ответниците не са потребили доставена ТЕ за домакинството
си, тъй като нямало отоплителни тела в апартамента, а ползвали само топла вода,
и нито една фактура от ищеца не правела разбивка каква част от задължението е
само за топла вода. Правят и възражения за процесуални нарушения поради
несъобразяване със събраните доказателства, сочещи на неточно определяне от ФДР
на прогнозните стойности поради несъобразяване че отоплителните тела в имота са
премахнати, което водело до коригиране на отопляемия обем, както и че не било
извършено замерване на реално потребената ТЕ. Правят и оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон поради липса на доказателства да е изготвена и
да им е съобщена изравнителна сметка, също и базирайки се на приетото
заключение на СТЕ, сочещо на погрешно използвана формула. Прави и възражения
относно падежа на месечните задължения поради липсата на тяхна определяемост
дори, поради липсата на съдействие от доставчика да направи реално замерване на
количеството ТЕ и да го индивидуализира с фактура, което не е направено в
случая, и считат, че до получаване на факктурите не изпадат в забава. Молят решението
да се отмени в обжалваните части и исковете да се отхвърлят, претендират
разноски.
Въззиваемата
страна по втората жалба -ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД, не
са дали писмен отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният
съд е постановил и определение по чл.248 от ГПК с № 41882/15.02.2019 г., с
което е оставил без уважение искането на ответниците, направено с въззивната им
жалба, за изменение на решението в частта за разноските, което не е било
обжалвано самостоятелно, влязло е в сила
и не е предмет на въззивна проверка.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Предмет на въззивна
проверка е първоинстанционното решение в цялост.
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо.
При произнасянето
си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
ПО
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА ИЩЕЦА
В
случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно приетия от
първоинстанционния съд за доказан размер на ползвана ТЕ за исковия период за
отопление на имота и ТЕ за сградната инсталация, и несъобразяване с чл.32, ал.2
от ОУ и невключване на сумите по
изравнителните сметки, и дължимостта на лихви за забава върху месечните задължения.
Това оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на
въззивната проверка за правилност, но не и други факти, поради които са
отхвърлене на исковете, доколкото за тях няма оплакване с въззивната жалба.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетото
заключение на СТЕ, сочещо, че количеството потребена ТЕ е определено съгласно
нормативните изисквания Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
като дяловото разпределение е извършено от „Т.С." ЕООД въз основа на отчет
на измервателните уреди, като за собствения на ответниците имот през исковия
период са начислявани суми за ТЕ отдадена от сградна инсталация, и за ТЕ за
битова гореща вода. Суми за топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от
отоплителни тела, и за общи части на сградата не са начислявани. В процесния
имот не са били монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, а само два
водомера, въз основа на които се извършва отчет на разхода. Така е приел, че при
определяне стойността на действително потребената през процесния период ТЕ следва
да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния
период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия
след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване, в
случай, че такива са налични, и на база пак на СТЕ е приел за установено, че
дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена ТЕ, изчислена
съобразно приложимата методика и след приспадане на сумата за връщане по
изравнителните сметки, е общо 1853,62 лева и само за тази сума следва да се
уважи и отхвърли за разликата до предявения размер. Към тази сума е прибавил и
сумата 39,21 лева за услугата дялово разпределение за исковия период, и така
общия размер на задължението за главница се определя на 1892,83 лв., за който
размер са уважени исковете за главница и отхъврлени за разликата.
Тези констатации и правни изводи въззивният
съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В
допълнение и по оплакването в жалбата следва да се добави следното : съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СТЕ сочи, че за исковия период на
ответниците по прогнозни месечни сметки е начислена ТЕ общо за 2031,61 лв. за
ТЕ за сградна инсталация и за ТЕ за топла вода, а в резултат на изравнителните
сметки дължимата от тях цена е общо 1853,62 лв. за ТЕ за сградна инсталация и
ТЕ за топла вода, т.е. прогнозно начислените суми са били в по-голям размер от
реалното потребление, определено при изравнението за всеки от двата отоплителни
сезона, предмет на иска. Това решение е
в пълно съответствие с чл.32, ал.2 от приложимите ОУ одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Ето защо искът
за главница над уважения размер за цена на ТЕ, не може да се уважи, защото не
се доказа за жилището на ответниците за исковия период да е потребена ТЕ за
сградна инсталация и топла вода на стойност
повече от 1853,62 лв. Ето защо
решението в отхвърлителната част по главницата за ТЕ над 1853,62
лв. до предявения размер от 2349,06 лева е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Вземането
за цената на услугата дялово разпределение, не е обвързано с определен срок за
плащане, няма доказателства за покана, при което ответниците не са изпаднали в
забава да го погасят преди подаване на исковата молба, и искът за лихви за
забава върху главното такова вземане също се явява неоснователен и подлежащ на
отхвърляне.
ПО
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА ОТВЕТНИЦИТЕ
Оплакванията
по тази въззивна жалба се отнасят до фактите относно качеството топребители на
ТЕ на ответниците, количеството реално потребена ТЕ и нейното определяне чрез
системата за дялово разпределение, и
относно момента на забавата на
ответниците .
Първоинстанционният съд е основал решението си
на база приетите по делото доказателства, и приетото за безспорно, че ответниците
са собственици като съпрузи на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се
търси цена на ползвана ТЕ, и по тази причина се явява и страна в облигационното
отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона- чл.153 от ЗЕ по договор
при Общи условия (ОУ), обвързващи ответниците
като собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за
размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището му, съответна на размер
за ТЕ от 1853,62 лв. и още 39,21 лева за услугата дялово разпределение за
исковия период, или общо 1892,83 лв., и лихви за забава върху тази
главница за ТЕ дължима в претендирания
размер от 352,22 лева - мораторна лихва само върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.03.2014г. до 08.02.2017г., съобразно заключението на ССчЕ. Тези фактически констатации и правни
изводи въззивният съд , при съвкупна преценка на същите доказателства, намира
за правилни по същество относно наличие на облигационно отношение между
страните, а по размер частично, и на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите
на първоинстанционното решение, като ги споделя като свои, в частта относно
наличие на доказателства за консумирана ТЕ за исковия период на стойност от
1853,62 лв. и още 39,21 лева за услугата дялово разпределение, тъй като са
основани на приетите по делото доказателства, които сочат на качеството
потребител на топлинна енергия на ответниците като собственик при режим на съпружеска
общност на топлоснабдено жилище за исковия период, по смисъла на чл.153 от ЗЕ,
респ. същите се явява и задължени лица да заплатят цената на тази консумирана ТЕ за исковия период
за ТЕ за сградна инсталация и за ТЕ за топла вода.
Ответниците
са собственици на процесното жилище, правата им се установяват от представения
н.а. № 168 от 16.12.2016 г., том VII, нот.дело № 1016/2016 г. на нотариус И.И.,
следователно се явяват потребители на ТЕ за битови нужди, съгласно чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката, която облигационната връзка - договор за продажба на
топлинна енергия - се създава по силата на закона между ответниците като
собствентици, и ищеца като доставчик на ТЕ.
Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Ищецът
е обявил надлежно ОУ в сила от 2014 г., за доставка на топлинна енергия, което е служебно
известно на съда.
Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните ОУ потребители на топлинна
енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответникът да са подали възражение по посочения ред срещу приложимите
ОУ, поради което те го обвързват.
Събраните по
делото писмени доказателства сочат, че най-късно към 22.06.2002 г., сградата в която е жилището на ответника, представляващо
етажната
собственост, е била
топлоснабдена и "Т.С.е доставчикът на ТЕ, като в жилищата се монтират индивидуални
уреди за разпределение на ТЕ от третото лице-помагач изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./)., и че за исковия
период в жилището на ответниците, такива измервателни уреди на отполителни тела
няма-отоплителните тела са демонтирани /установено от СТЕ/ В този смисъл, съдът
намира за неоснователно заявеното от ответниците с жалбата възражение за неправилно
определяне на ТЕ, доколкото е установено, че в жилището им няма отоплителни
тела и не е и начислявана за исковия период ТЕ за отопление на имота за
жилището на ответника, видно от приетата СТЕ. Съдът кредитира изцяло
заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, отразеното в
него не е оборено от други доказателства, при приемане на заключението
ответниците не са оспорили същото. Приетата СТЕ установява, че при
разпределянето на ТЕ в случая е спазена Методиката по Наредба №16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването. Размерът на дължимите суми за топлинна
енергия, потребена в имота през процесния период, е представена в таблица към заключението, като всички суми за
топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от ищеца на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с
годишно изравняване по реален отчет и изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение. Като е съобразило извършеното от третото лице – помагач дялово
разпределение, вещото лице е дало заключение за тяхната съобразност с разпоредбите
на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Общите условия. С
въззивната жалба ответникът не е направил оплаквания относно допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд по приемане на това заключение
на СТЕ, при което и искане за
допълнителна СТЕ се явява недопустимо.
Неоснователно
е оплакването на ответниците с въззивната жалба за несъобщаването им на
месечните фактури, доколкото това уведомяване има тоношение към изискуемостта
на задълженията, но не и към тяхното възникване. Съгласно действащата за
исковия период приложима норма на чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни
вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация з а сградата,
и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. При липсата
на твърдение ответниците да са избрали начина по т.1, то задълженията им се
определят по реда на чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ - по прогнозна консумация. Така
месечният размер е определяем, доколкото прогнозната консумация се определя с
изравнителната стойност от предходен период, а ищците не твърдят да не са получили
изравнителна сметка за предходния отоплителен сезон, преди началото на исковия
период / този смисъл и ТР № 3/2012 г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Цените
на ТЕ се публикуват на интернет сайта на ДКЕВР и се считат за общоизвестни
съгласно чл.36, ал.3 от ЗЕ, вр. Наредба
№ 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия/чл.35/ .
Въззивният
съд, обаче, намира са основателно оплакването с въззивната жалба на
ответниците, че не изпадат в забава преди да бъдат уведомени за издадените
фактури. Въззивният съд намира, че решението в частта, воято е уважен изцяло
искът за лихви за забава върху главницата за цена на ТЕ, е неправилно частично относно
определения за дължим размер, като постановено в нарушение на материалния закон
и установено с императивна материално правна норма на задължението за законна лихва
при наличие на забава плащане на главно парично задължение, каквото е това за
цената на ТЕ.
По
отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ, консумирана до 31.1.2014 г. се прилагат
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а
по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана след 31.1.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. Копия от тези ОУ са и приети по делото.
Следователно,
за задълженията за процесния период м.01.2014 г. – м.04.2016 г. са приложими и
двете ОУ – от 2008 г. и от 2014 г., публичното оповестяване на които е и служебно
известно на съда . За задължението ма м.01.2014 г. са приложими ОУ от 2008 г.,
а за останалите- ОУ от 2014 г.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., купувачът е длъжен да заплаща
месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Съгласно чл.33, ал.6 от Общите условия от 2008 г.,
при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от
прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а, в случай че след
изравняването се установи по-голямо количество на потребена енергия, това не се
отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна
сметка.
Съгласно чл.32, ал.2
от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014
г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца
от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен
срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от
2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът не е доказало делото дали и кога е
публикувал фактурите за ТЕ за периода м.02.2014 г.-м.04.2016 г., следователно лихвите както върху прогнозните главници
за м.02.2014 г.-м.04.2016 г., не се дължат- в този смисъл и чл.33, ал.4 от ОУ
от 2014 г. Ищецът не е доказал и кога е публикувал и изравнителните сметки през
2015 и 2016 г., при което не може да постави в забава ответниците за цялата
дължима сума за предходния отоплителен сезон, доколкото се установи, че
ответниците не са и заплащали нищо за потребена ТЕ по прогнозни сметки за
исковия период. Ето защо ответниците дължат лихва за забава само върху месечното
задължения за м.01. 2014 г. Задължение за ТЕ за този месец съдът определя също
по реда на чл.162 от ГПК в размер на 102,05 лв./вместо на прогнозния размер
126,45лв./ на като съобрази, че след изравнението реално дължимите суми за
периода м.01.-м.04.20-14 г. са по-малки от прогнозните според Таблица 2 от СТЕ,
с намаление от 19,30%. Съгласно чл. 21,
ал.1 от приложимите ОУ от 2008 г. падежа на задължението за цена на ТЕ за
м.01.2014 г. е 01.03.2014 г. Доколкото обаче искът е за период 15.03.2014
г.-08.02.2017 г., за този исков период въззивният съд определя по реда на
чл.162 от ГПК, лихвата за забава върху задължението от 102,05 лв. по реда на
чл.162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор, в размер на 30,16 лв. За
разликата над този размер и за лихвите за забава върху дължимите главници за ТЕ
за м.02.2014 г.-м.04.2016 г. искът за лихви подлежи на от отхвърляне.
Поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се
отмени само в частта по уважения иск за лихви за забава над 30,16 лв. и върху
главниците от м.02.2014 г. до м.04.2016 г. и се отхвърли в отменената част. В
останалите обжалвани части, в които исковете за главница и лихви са уважени, респ.
отхвърлен иска за главница над уважения до предявения размер, решението следва
да се потвърди като правилно.
При този изход н аспора следва да
се намалят и дължимите от ответниците на ищеца разноски за заповедното
производство и за първата инстанция, съразмерно на отхвърления размер на иска
за лихви за забава, или за заповедното производствот да се намалят на 267,69лв.
и за първата инстанция на 311,23 лв. което налага отмяна на решението и в
частта за разноски от ответниците над тези намалени размери.
По разноските за
въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право
наразноски, тъй като жалбата му не се уважава.
Поради частичното
уважаване на жалбата на ответниците, те има право на разноски за платена
държавна такса, съразмерно на уважения размер на жалбата, или 10,76 лв. от
платени 75 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 421921 от 04.06.2018 г.
постановено по гр.д. № 31159/2017 г. на СРС, 36 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е
признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу Д.И.Б. и Ц.Д.Б. искове с правно основание и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Д.И.Б. и Ц.Д.Б. дължат солидарно на „Т.С." ЕАД
сумата над 30,16 лв. до 352,22 лева - мораторна лихва за забава за периода от
15.03.2014г. до 08.02.2017г. върху главниците за топлинна енергия за периода м.02.2014
г. - м.04.2016 г., и в частите, в които са осъдени Д.И.Б. и Ц.Д.Б. да заплатят
на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над 267,69 лв. до 311,27
лева - разноски в заповедното производство, и сумата над 311,23 лв. до 363,33
лева - разноски в исковото производство, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.” ЕАД *** 23Б, СРЕЩУ с Д.И.Б., ЕГН **********, и Ц.Д.Б., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: ***, ж. к. „*******бл.*******, иск с правно основание чл.422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д.И.Б. и Ц.Д.Б. дължат солидарно на „Т.С."
ЕАД сумата над 30,16 лв. до 352,22лв./ или за разликата от
322,06 лв./ мораторна лихва за забава за периода от 15.03.2014г.
до 08.02.2017г. върху месечните главници за топлинна енергия за периода м.02.2014 г. - м.04.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9605 по описа на СРС за 2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 421921 от 04.06.2018 г. постановено по
гр.д. № 31159/2017 г. на СРС, 36 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които
исковете са били уважени и отхвърлени.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** 23Б ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.И.Б., ЕГН **********, и Ц.Д.Б.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, ж. к. „*******бл.*******, сумата 10,76лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканeто на
въззиваемия-ищец „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната инстанция по чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца. „Т.с." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.