О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461 5.02.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На пети февруари, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Белева
частно гражданско дело № 360 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.122 ГПК.
С определение №1/02.01.2020г.
по гр.д.№1/2020г., по описа на Районен съд Малко Търново е повдигната препирня
за подсъдност между Районен съд Малко Търново и Районен съд Бургас по спора
между Т.А.К. от гр.Бургас и Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, гр.
София, бул. „Мария Луиза“ №46, за заплащане на: сумата от 1440 лв.,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения за периода от 1.10.2016г. до 30.09.2019г. нощен труд /1680ч./ в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, както и деловодни
разноски.
Районният съд, повдигнал
препирнята, е изложил съображения, че предмет на делото е неплатено трудово
възнаграждение и че разпоредбата на
чл.114 ГПК предвижда възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по
мястото, където обичайно полага своя труд. Легитимиран да се ползва от тази
възможност е само ищецът. В случая ищецът не се е възползвал от възможността да
предяви иска по мястото на полагане на
труд, т.е. не е направил своя избор и ответникът не може да направи възражение
за местна неподсъдност, тъй като това представлява упражняване на чужди
процесуални права.
С определение №10389/4.12.2019г.,
постановено по гр.д. №8277/2019г., Бургаският районен съд е прекратил
производството по предявените искове
пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Малко
Търново, като е приел, че ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ е
направил възражение за местна неподсъдност на спора в преклузивния срок по
чл.119, ал.3 от ГПК. Възражението е прието за такова по чл.114 от ГПК, тъй като
местоработата на ищеца е в ГПУ- Малко Търново. БРС е приел, че след като не е
предявил иска си по правилата на чл.105 ГПК /по седалището на ответника/, то
следва да се приеме, че ищецът се е възползвал от възможността по чл.114 ГПК,
но той не полага труд в Бургас, а в Малко Търново и по правилата на чл.114 ГПК
следва искът да се разгледа от Районен съд- Малко Търново.
В отговора на исковата молба
Главна дирекция „Гранична полиция“ е направила възражение, че спорът следва да
се разгледа от Районен съд -Малко Търново, тъй като ищецът е назначен на
длъжност и изпълнява служебните си задължения
в ГПУ Малко Търново, което е структура на ГД „Гранична полиция“ и където
е местонахождението на граничния полицейски участък.
По отношение на приложението
на разпоредбата на чл.114 от ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл.114 от ГПК работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория
лица с оглед естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с
полагането на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно, че правоотношението
е служебно, а не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 от ГПК
е приложима, то ищецът не се е възползвал от нея, понеже е предявил исковете
пред БРС, вместо пред РС-Малко Търново,
където според съвпадащите твърдения на страните е мястото, където обичайно
полага труд.
Възражение за местна
неподсъдност на осн.чл.114 от ГПК не може да се прави от ответника по спора, тъй
като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца. Относно местната
подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно правоотношение
важат общите правила за подсъдност на исковете. Ответникът може да направи
отвод за местна неподсъдност на делото по общите правила на чл.108, ал.2 ГПК, в
срока за отговор на исковата молба. Отделно, според новата разпоредба на
чл.119, ал.3 от ГПК, възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 от ГПК
може служебно да се повдига от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Разпоредбата на чл.108, ал.2
от ГПК, която е специална по отношение на общата подсъдност по чл.105 от ГПК,
предвижда исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения
и клонове на последните да се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110
от ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало между ищеца и Главна
дирекция „Гранична полиция“ София. В чл.37, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР,
една от главните дирекции е Главна дирекция „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено, че в главните дирекции могат да се създават дирекции,
териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Съобразно чл.7, ал.5 от Правилника за
устройството и дейността на МВР,
териториални звена на Главна дирекция „Гранична полиция“, са регионалните дирекции „Гранична полиция“, в които могат да
се създават гранични полицейски
управления. ГПУ „Малко Търново“ е в структурата на РДГП Елхово. Последното обстоятелство
се твърди и от страните. В исковата молба е посочено, че ищецът е на длъжност
младши инспектор/старши полицай в Група охрана на държавната граница 04 при ГПУ
Малко Търново при РДГП Елхово. Тъй като РДГП Елхово, като териториално поделение
на Главна дирекция „Гранична полиция“, е второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити /такова не е граничното
полицейско управление в Малко Търново/, то спорът следва да бъде разгледан от
РС Елхово, по правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ София не е нито Районен съд Бургас, нито Районен съд Малко
Търново, а би следвало да е Районен съд Елхово.
В настоящото производство
обаче спорът за подсъдност е между Районен съд Бургас и Районен съд Малко
Търново. В този смисъл, Бургаският окръжен съд не може да се произнесе по реда
на чл.122 ГПК и да изпрати делото на Районен съд Елхово, тъй като не може да
определи като компетентен трети съд, различен от съдилищата, между които е
спорът за подсъдност. Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира, че
настоящото дело следва да бъде прекратено и върнато на районен съд Малко
Търново, който следва да приложи нормата на чл.118, ал.2 от ГПК, като препрати
същото на надлежния Районен съд Елхово.
Предвид изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 360/2020г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА гр.д.№1/2020г., на
Районен съд Малко Търново, който следва да приложи процедурата по чл.118, ал.2 от ГПК, като препрати делото на надлежния съд - Районен съд Елхово.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: