Решение по дело №313/2020 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№ 78

гр..........Русе, 23.07..2020.....г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание на.........двадесет и пети юни................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесета..........година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов...............................................

^{Членове:}........Милена Пейчева......................................................

.........А. Иванов..................................

при секретаря..............Светла Пеева............................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................М. Маринов.....................................като разгледа докладваното от

...........................................................................................съдията Сирманов..............................................................в.а.н....дело №...313...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:.............................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.

С решение № 84/21.01.2018г., постановено по АНД № 2038/2019г., Районен съд - Русе, признал обвиняемия М.Е. Д., род.***г. в *****, български гражданин, със средно обра­зование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за  виновен в това, че на 07.10.2017г., на главен път І-5, Русе - Бяла, на км. 17+200 в землището на с.Иваново, Област - Русе, при управление на мо­торно превозно средство, л.а.„Мицубиши Колт” с рег.№ Р 3185 ВК, на­ру­шил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъж­ни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които упра­вляват, като изгубил контрол над скоростта и посоката на движение, излязъл от лентата си за движение, след което навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в предпазната ограда (мантинела) на пътя в резултат, на което по непредпазливост, причинил на А. Б. А. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна голямопищялна и малкопищялна кости в далечните им краища, наложило метална остеосинтеза, довела до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.78„а” ал.1, вр.чл. чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК, вр. чл.12 от ЗАНН го освободил от наказателна отговорност, като му наложил наказание глоба в размер хиляда лв., както и на основание чл.343„г” от НК, лишаване от право да управля­ва моторно превозно средство за срок от една година.

Със същото решение, Районен съд - Русе признал обвиняемия М.Д. за невинен, в това да е нарушил правилата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК, го оправдал по обвинението в тази му част.

Недоволна от решението останала адв.А.К. от САК, упълномощен защитник на обвиняемия М.Д., която го обжалва с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде признат за невинен. Алтернативно предлага решението, да се измени, като се намали по размер или отмени изцяло наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Оплакванията в жалбата могат да се свържат с необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като отменителни основания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, обвиняемият М.Д. и упълномощеният му защитник адв.А.К. от САК, поддържат жалбата на наведените в нея основания.

Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава ста­новище, че жалбата е основателна и предлага решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Съдът, след про­вер­ка на решението по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е приел за доказани следните фактически положения кореспондиращи почти изцяло с постановлението на Районна прокуратура за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание:

Обвиняемият М.Е.Д., е български гражданин, род. на ***г. в *****, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********. Той е правоспособен водач на моторно превозно средство в категории „В“ и „АМ“.

На 07.10.2017г., преди обяд, управлявал л.а.„Мицубиши Колт” с рег.№ Р 3185 ВК по главен път І-5, в посока гр.Бяла, Област - Русе. На предната дясна седалка пътувала майка му - свид.Й. Й.. Времето било облачно, валял дъжд, а пътната настилка била мокра. На километър 17+200, в землището на с.Иваново, Област - Ру­се, при приближаване на плавна лява хоризонтална крива, докато се опит­вал да настрои радиото, обвиняемият загубил управлението. Без контрол от водача, автомобилът се насочил пър­воначално на дясно по посоката си на движението му, към банкета. Десните колела излезли на банкета и в опит да възстанови контрола си върху колата, обвиняемият М.Д. завъртял волана наляво. В резултат на това, автомобилът се върнал на пътното платно, но започнал да се плъзга и върти наляво около оста си. След няколко завъртания и удари (челен и лявостраничен) в лявата, по посока на движението му предпазна ограда (мантинела) останал в покой. Преустановил движението си в положение, при което се намирал изцяло в лентата за насрещно движение, с предната част, насочена към предпазната ограда. Към насрещно движещите се превозни средства, автомобилът бил обърнат с дясната си страна.

По същото време, в посока от гр.Бяла към Русе, със скорост 86,4 км/ч. се движил л.а.„Фолксваген Поло” с рег.№ Р 6962 АТ управляван от свид.А. А.. Той възприел нарушеното устойчиво движение на л.а.„Мицубиши Колт” с рег.№ Р 3185 ВК, управляван от обвиняемия, удара в мантинелата и позиционирането му в неговата лента за движение. Свидетелят реагирал, опитвайки се да избегне сблъсък като взел решение да се отклони вдясно с цел да заобиколи л.а.„Мицубиши Колт”. Тази маневра била неуспешна и се ударил в дясната страна на автомобилът, упавляван от обвиняемия. В следствие на удара свид.А. А. получил счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна голямопищялна и малкопищялна кости в далечните им краища, както и счупване на горна челюст, което затруднява дъвченето. Увреждания получила и свид.Й. Й.. Това били счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната подбедрица, на дясна скочна кост и пета предходилна кост на десния крак.

На досъдебното производство били назначени и приети съдебно-медицински експертизи, от чиито заключения се установява, че на свид.А. А. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни и счупване на горна челюст, което затруднява дъвченето за същия срок. На свид.Й. Й. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразена в трайно затрудняване движението на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни

Увреждания получил и обвиняемият М.Д.. В следствие на пътно-транспортното произшествие му били причнени счупване на костите на лява подбедрица, наложило метална остеосинтеза, контрактура на лява колянна и глезенна стави.

Според заключенията на назначените на досъдебното произ­водство химически експертизи в кръвта на обвиняемия и свид.А. А. не е имало алкохол.

Според заключението на приложената авто-техническа екс­пер­тиза скоростта, с която се движил л.а.„Фолксваген Поло” с рег. № Р 6962 АТ, управляван от свид.А. А. непосредствено преди произшествието била около 86,4 км/ч.

На досъдебното производство била назначена и приложена комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза с основна задача да установи кои травматични увреждания на обвиняемия и двамата свидетели от кой удар са причинени. Според експертите счупването на дясната бедрена кост пер/субтрохантерно на свид.Й. Й., отговаря да е получено при удара от автомобила на свид. А. А., докато останалите счупвания в областта на дол­ния десен крайник - бималеоларно счупване на костите на дясна под­бедрица, счупване на дясна скочна кост и счупване на пета предходилна кост на десния крак с изключително висока степен на вероятност са причинени от удара в мантинелата. Счупването на лявата подбедрица на обвиняемия е по-характерно при челен удар, т.е. да е причинено при удара в мантинелата, а не от последващия удар, с автомобила, управляван от свид.А. А..

При анализа на установените фактически положения, Рай­онният съд приел за доказано, че обвиняемият М.Д. не е извършил нарушение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, а за причинените на свид. Й. Й. средни телесни повреди, била налице хипотезата на чл.348„б” от НК, тъй като същата му е възходяща родственица и наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Районният съд приел, че деянието, извършено от обвиняемия е съставомерно по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК, но само във връзка с чл.20 ал.1 от ЗДвП, за причинените на свид.А. А. увреждания. Според отбелязаното в мотивите, единствено това нарушение е довело до съставомерния резултат - средна телесна повреда на посочения свидетел.

На друго място в мотивите обаче, съдът посочил, че по негова преценка, свид.А. А. също е извършил престъпление, изразяващо се в нарушение на правилата по чл.20 ал.2 от ЗДвП, поне по отношение на свид.Й. Й., но привличането му към наказателна отговорност било правомощие на прокуратурата и съдът нямал законова възможност да дава указания в тази насока.

Това противоречие в мотивите е обясним резултат от несъответствието на фактическите положения, приети в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и събраните на досъдебното производство доказателства.  Според заключението на авто-техническата експертиза (л.97), в момента, когато възникнала опасността за движение, автомобилът, управляван от свид.А. А. се намирал на 144 метра от мястото на удара. Това при избраната скорост за движение му позволявало да предотврати сблъсъка с л.а.„Мицубиши Колт”, посредством намаляване на скоростта и спиране. Важно е да се отбележи, че това разстояние надвишава опасната зона за спиране, поради което предприетите от свидетеля действия не представляват „спасителна маневра”, а управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбите по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Това поведение на свид.А. А., сочещо на съпричиняване с обвиняемия, въобще не е обсъдено от прокурора. Нещо повече, описанието на пътнотранспортното произшествие в диспозитива на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, приключва с удара на л.а.„Мицубиши Колт” в мантинелата. Сблъсъкът с автомобила, управляван от пострадалия не е описан, но въпреки това, причинените с него телесни увреждания са включени в съставомерния резултат.

Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, в смисъл, че са налице две отделни пътно транспортни произшествия, от които за първото е виновен само обвиняемия, а за второто, в резултат на което са настъпили съставомерните вреди - само свид.А. А.. Освен, че са протекли последователно във времето, двете събития са взаимно свързани и обусловени. Доводите на защитника, сочещи виновно поведение на водача на л.а.„Фолксваген Поло”, които двете инстанции, а дори и представителят на Окръжна прокуратура - Русе споделят, са основани върху обективната възможност на свид.А. А. да наблюдава „първото пътнотранспортно произшествие” и съответно да намали скоростта и да спре. Като не изпълнил задълженията си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, със своето поведение се намесил в причинно-следствения процес и допринесъл за окончателния съставомерен резултат. В същото време, отново поради неспазване задълженията си като водач (описани по-горе) и обвиняемият допуснал управляваният от него лек автомобил да се окаже необезопасен в лентата за насрещно движение, което още по-категорично е допринесло за съвкупния престъпен резултат. Налице е независимо съпричиняване, при което престъпният резултат за всеки от извършителите ще е различен, предвид родствените връзки на обвиняемия със свид.Й. Й. и обстоятелството, че и самите водачи са получили увреждания.

Предвид изложеното, Окръжният съд счита, че още на досъдебното производство са събрани доказателства за отчасти различни фактически положения, спрямо приетото за установено в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност на прокурора. Тези различни фактически положения са потвърдени в съдебното разглеждане на делото, поради което и на основание чл.378 ал.3 пр.2 от НПК, първоинстанционният съд е бил длъжен да върне делото на прокурора. Второ основание за това е противоречието в самото постановление, чиито диспозитив включва уврежданията на свид.А. А., но не описва начина, по който са получени.

С оглед горното, Окръжният съд приема, че обжалваното решение в осъдителната част е необосновано и постановено в противоречие с изискванията на закона, поради което следва да се отмени. Доколкото при действащата редакция на НПК, въззивната инстанция няма правомощие да върне делото на прокурора, този въпрос, следва да бъде обсъден отново от друг състав на първоинстанционния съд.

В оправдателната част, решението е обосновано и съобразено с изискванията на закона, поради което и с оглед липсата на протест, в тази част решението трябва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.335 ал.2, вр. чл.378 ал.5 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 84/21.01.2018г., постановено по АНД № 2038/2019г., от Районен съд - Русе, в частта, с която обвиняемия М.Е. Д., ЕГН **********, е признат за виновен по чл.343 ал.1 б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК, вр. чл.12 от ЗАНН и на основание чл.78„а” от НК, е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер хиляда лв., както и на основание чл.343„г” от НК, с лишаване от право да управля­ва моторно превозно средство за срок от една година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА на Районен съд - Русе, АНД № 2038/2019г., за ново разглеждане в отменената част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.