Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 16.07.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и четвърти юни Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН
МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1441 по
описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Н.А.Ш.
против Решение № 704 от 30.10.2019г., постановено по гр.д. № 2342/2019г. по
описа на Районен съд –К., с което е признато за установено по отношение на
въззивника, че дължи на въззиваемото дружество сумата
от 756.17 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени от В. услуги по
партида № 262 на негово име за имот в с. С., общ. П.б., ***, за периода
13.07.2017г. до 21.09.2018г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1898/2019г. по
описа на РС – К. – 09.07.2019г. до окончателното й заплащане. Също така е
признато за установено по отношение на въззивника съществуването на вземането
на ЕООД „В.“ – гр. С.З. сума в размер на 64.61 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.07.2018г. до
02.07.2019г., като са присъдени с решението и разноските по делото.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност,
неправилност и недопустимост на съдебният акт. Изложени са подробни съображения
във връзка с наведените оплаквания против решението. Направено е искане да се
приеме, че претенцията е недопустима, като в този смисъл са развити доводи във
въззивната жалба, и се постанови съдебен акт, с който да се обезсили
обжалваното решение поради недопустимост на иска и се прекрати производството
по делото. Алтернативно се прави искане, ако се приеме, че решението е
неправилно, да се реши спора по същество, като се отмени изцяло обжалваното
решение, назначи се експертиза с поставени задачи и по същество да се отхвърли
иска. Претендират се разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемото
дружество. Въззиваемият е взел становище по
направените във въззивната жалба оплаквания. Прави се искане да се
отхвърли въззивната жалба.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №
1898/2019 г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано от „В.“ ЕООД гр. С.З. срещу Н.А.Ш. заявление за издаване на
заповед за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по
партида 262, за имот, находящ се в с. С., общ. П.б., ***, за периода 13.07.2017г. до 21.09.2018г., съдът е издал
Заповед за изпълнение на 10.07.2019 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Н.А.Ш.
да заплати на кредитора главница 756,17 /седемстотин петдесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/; 64,61 /шестдесет и четири лева и шестдесет и една
стотинки от 28.07.2018г. до 02.07.2019г., законна лихва върху главницата от 09.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането
и разноски 25 лева.
Не се спори обстоятелството, че ответникът е
собственик на водоснабден имот в село С., общ. П.б., ***, с партида № 262,
която служебно е променена на негово име от В. оператора през месец април 2019 г.,
както и че ЕООД „В.“ – С.З. е доставчик на питейна вода до имота му.
По делото са представени и приети като доказателства:
заверен препис от компютърно извлечение за сметките - Лихвен лист за партида 000262; квитанции по партида № 000262 в с. С. с № **********/ 28.07.2018г., квитанция №
**********/ 28.08.2018г. и квитанция № **********/ 28.09.2018г., Копие на два
броя досие на абонат № 213280 и досие на абонат № 207356, заверено копие на
Протокол № 4093/ 10.07.2019г. , протокол за корекция, представени от ищеца;
-квитанция № **********/ 01.07.2015г., квитанция към ПКО № **********/
12.11.2015г. и касов бон за 14,10 лева и нотариален акт № 44, том. 3, рег. №
2489, дело 422/ 2015г. на нотариус П.П., нотариален
акт № 65, том 2, рег. № 1675/ 04.05.2006г. на нот. П.
П. № 443 и потъкмителна декларация към него, заверена
от кметство село С., нотариален акт № 44, том. 3, рег. № 2489/ 16.07.2015г. на нот. П. П., № 443, приходна квитанция за заплащане на
общински данъци и такси за имотите на *** и на ул. „Стара планина“ № 11,
Протокол № 169967/ 10.07.2019. за смяна
на водомер, разписка № 0400009689138474/ 25.09.2019г. и Протокол № **********/
10.07.2019г. за смяна на водомер и разписка № 040000000880117393/ 27.03.2019г.,
удостоверение да декларирани данни на Община П.б., скица № 439/ 14.10.2019г. на
Община К., удостоверение за актуален административен адрес изх. № АБУ-196/
16.10.2019г. и изх. № АБУ-197/ 16.10.2019г., представени от ответника.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за задължението за периода от
13.07.2018г. – 21.09.2018г. са издадени три броя квитанции с №№ **********/
28.07.2018г., **********/ 28.08.2018г. и **********/ 28.09.2018г. на обща
стойност 756.17 лева. В счетоводството на ищеца липсват осчетоводени плащания,
извършени от ответника по процесната квитанция.
Пред
настоящата инстанция е
допусната и приета СТЕ от заключението на която се установява, че в имота на
въззивника с административен адрес:
с.С., обл.С.З., **, във водомерна шахта
с дълбочина 1,15 м. с бетонен капак, незащитена от неправомерен достъп и
намираща се във вътрешността на двора, е монтиран водомер за измерване на
количеството доставена в обекта вода от водоснабдителната
мрежа на В.. Водомерът е c фабричен
№90720/1966г., с номинален разход 3 куб.м. вода на час и е пломбиран с
пластмасова пломба на холендъра на входа с № 01783/В.
75, която е скъсана. На водомера няма поставен стикер
или друг траен знак, удостоверяващ оценка на съответствие, извършена
първоначална или последваща метрологична проверка. При извършената от в.л.
проверка, чрез пускане на дворната чешма, е установено, че водомерът отчита
преминало количество вода през него. Циферблатите, който отчита показанията за
измерени единици, десетици и стотици кубични метри вода са видими, а
циферблатът, който отчита измерените хиляди кубични метри вода е плътно покрит
с кал и невидим. Същото може да се установи и от приложената по делото снимка
на процесния водомер. Това се дължи на скъсан филтър, находящ се в камера в
корпуса на входа на водомера, преди измервателното устройство. Заключение, дали
процесният водомер измерва количеството преминала през него вода в границите на
допустимата относителна грешка съобразно с класа му на точност, предписан от
производителя, може да бъде направено само след демонтажа и представянето на
водомера в упълномощена лаборатория за извършване на метрологична проверка,
акредитирана от БСА лаборатория за калибриране или в лаборатория на БИМ за
метрологична експертиза. Съгласно Закона за техническите изисквания към
продуктите, съществените изисквания към водомерите, използвани за битова,
търговска употреба й за употреба в леката промишленост, които се пускат на
пазара или в действие, се определят от „Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на средствата за измерване“/ДВ бр.80 от 2006/. Няма
данни за извършена оценка на съответствието на процесния водомер с изискванията
на тази наредба и на Закона за техническите изисквания към продуктите и затова
основанието за монтажа и използването му като средство за измерване е
вписването му в Държавния регистър на одобрените средства за търговско
измерване на вода по реда на Закона за измерванията. Техническите и
метрологични изисквания към средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, в това число и водомери, и тяхното използване по
предназначение се регламентират с „Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол“ /ДВ бр.98 от 2003/. Процесният водомер е със
скъсана пломба, което е в несъответствие с изискванията на наредбата, чл.258
„Водомерите трябва да имат защитни устройства, които могат да се запечатват
чрез пломбиране така, че след пломбиране, преди и след правилно монтирания
водомер, да не позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото
устройство за настройване без разрушаване на пломбите.“ Процесният водомер, като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за
определяне на периодичността на последващи проверки на СИ, които подлежат на
метрологичен контрол, приет със Заповеди №А- 333/29.05.2014г. на Председателя
на ДАМТН и № А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, попада в групата на
СТИ, които подлежат на задължителна последваща /периодична/ проверка от ГД“МИУ“
при БИМ или от упълномощено лице, на всеки пет години. Изискването за
периодичността на извършване на последващите метрологични проверки на процесния
водомер по „Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол“ и по заповедите на Председателя на ДАМТН към нея не е изпълнено. Не е
установено да са налични писмени удостоверения за извършени такива метрологични
проверки на всеки пет години, нито протокол за датата на първоначален монтаж на
водомера. В електронното досие на абонатен № 207356 на името на Н.А.Ш. по
партида №********* на адрес с.С., общ.П.б., ул.Розова долина №12 имота на
въззивника е записан като „сезонен“ с брой живущи - 0, а водомерът е записан
като „изправен“ с последна дата на извършена метрологична проверка - 01.01.1998
г. Няма данни или знаци за извършени задължителни метрологични проверки през
2003,2008, 2013 и 2018г.. Сроковете по Заповед №А-333/29.05.2014г. на
Председателя на ДАМТН и по Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на
ДАМТН за изискуемата периодичност между последващите проверки на процесния
водомер не са спазени. Такива проверки след 1998г. не са извършвани. Пред
процесния период процесния водомер има електронно досие в базата данни на В. С.З..
В него са налице посочените в експертизата записи за реално измерен отчет на потребено количество вода. От показаните изразходвани
количества вода са начислени служебно, въпреки записът „реален отчет“ в
електронното досие. За периода след 07.05.2014 г. е извършено само едно реално
отчитане на процесния водомер, това на 18.07.2018г., когато е отчетена стойност
3529 куб.м. Не са установенни данни за съставени
протоколи по чл.35 ал.5 от Наредба №4 за отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностно лице за отчет на водомера ежемесечно или на период от шест месеца. В Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е предвиден ред за служебно
начисляване на прогнозни количества вода. Служебното начисление не е правено по
чл.35, ал.6, а водомерът е записан като изправен и реално отчетен на 18.07.2018 г.. Процесният водомер не е годно техническо средство
за измерване на вода. Не е възможно да бъде
обективно установено преминалото през водомера количество вода и съответно стойността на В. услугата,
ползвана от ответника.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
Спорният
по делото въпрос е дали ответника – въззиваем дължи претендираните от
ищеца суми за консумирани количества питейна вода, във връзка с изправността на
доставчика, съгласно Общи условия относно отчитане показанията на средството за
измерване на уговорени правила, условия и срокове.
За да постанови този резултат, КРС е приел в
мотивите си, че ответникът не е спазил задължението си за промяна на партидата,
не е оспорил задължението си по надлежния ред пред В. оператора, както и не се
е възползвал от възможността си да изиска проверка на водомера, монтиран в
имота му, каквато възможност предвижда чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4/ 2004 г..
Съдът намира тези изводи за неправилни: При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяната от ответника услуга, то следва в отношенията между тях да се
прилагат общите условия за предоставяне на В. услуги по доставка на вода,
пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на В..
Визираните общи условия регламентират правата и задълженията на страните по
договорите за предоставяне на В. услуги и съответстват на дадената на тези
отношения нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В. системи и със
Закона за водите.
Съгласно разпоредбите на глава трета, раздел първи от общите условия
измерването на разхода на вода следва да става по показанията на редовен
водомер, одобрен по реда на Закона за измерванията и подзаконовата уредба към
него, след извършване на задължителна първоначална проверка преди монтажа. В
чл. 17, ал. 4 е предвидено, че при възникване на спор относно метрологичните
характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на
метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата
нормативна уредба към него. При изправен водомер разходите се поемат от
заявителя, а при неизправен от неговия собственик.
В
настоящия случай Вещото лице дава заключение, че водомерът е записан като „изправен“ с последна дата на извършена
метрологична проверка - 01.01.1998 г. Няма данни или знаци за извършени
задължителни метрологични проверки през 2003, 2008, 2013 и 2018 г.. При това
положение стои въпроса и за неговата годност като уред. Налага се и въпроса дали
действително е било потребено такова количество вода,
каквото е начислено с оглед показанието на водомера. Доказването на това
обстоятелство е в тежест на ищеца, който не е извършил пълно доказване в
производството по настоящето дело. Не се установява на ответника, като
потребител да са дадени конкретни предписания, въпреки че непроверяването
на водомера, собственост на ответника, е констатирано от СТЕ. Вещото лице сочи, че не са установенни
данни за съставени протоколи по чл.35 ал.5 от Наредба №4 за отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностно лице за отчет на водомера
ежемесечно или на период от шест месеца. При това
положение в разрез с нормативната уредба е начислено отчетеното от неизправен
измервателен уред количество вода. Служебното
начисление не е правено по чл.35, ал.6, а водомерът е записан като изправен и реално отчетен
на 18.07.2018 г.. В случая
изразходваното количество вода е следвало да бъде определено по реда на чл. 37,
ал. 1 във вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., при положение че не е извършена и експертиза по реда на чл. 34,
ал. 3 от Закона за измерванията. При установените данни по делото не би могло
да се направи еднозначен извод, че засичаният водомер е отчитал верни показания
за реалното потребление на вода през процесния период.
Извода на КРС, че ответникът е отказал достъп за смяна водомера в
имота на *** в село С. е неправилен с оглед показанията на свидетеля
Владимир Вонев, които съдът кредитира, тъй като са
логични на описаната обстановка - въззивникът е искал водомера да бъда сменен,
но въззиваемият е отказал с довода, че въззивника
трябва да си плати водата. Същевременно, ответникът е осигурил такъв достъп и е сменил водомерите в другите
си имоти в същото село.
Съдът намира, че не са доказани
фактите установяващи вземането на ищеца по основание и размер. Ето защо
решението на КРС следва да бъде отменено като неправилно, вместо него
постановено друго по същество на спора с което искът по реда на чл.422 от ГПК
следва да се отхвърли като недоказан.
При този
изход на делото на ответникът следва да бъдат заплатени направените от него
разноски в размер на 1630 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК пред
двете съдебни инстанции. По направеното възражение за прекомерност на проц. представител на въззиваемия съдът намира следното:
пред настоящата инстанция е представен договор за правна помощ от 04.02.2020 г. с
договорено и заплатено възнаграждение от въззивника в размер на 600 лв., като
съдът намира, че същото не е прекомерно, тъй като е съобразено с чл. 7, ал. 2,
т. 3 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед цената
на иска, в размер на 756,17 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 704 от
30.10.2019г., постановено по гр.д. № 2342/2019г. по описа на Районен съд –К., с
което е признато за установено по отношение на Н.А.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че дължи на въззиваемото дружество сумата от 756.17 лева, произтичащи
от предоставени и незаплатени от В. услуги по партида № 262 на негово име за
имот в с. С., общ. П.б., ***, за периода 13.07.2017г. до 21.09.2018г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1898/2019г. по описа на РС – К. – 09.07.2019г. до
окончателното й заплащане, КАКТО и сумата в размер на 64.61 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
период от 28.07.2018г. до 02.07.2019г., и присъдените с решението разноски в заповедното производство в размер
на 25 лева / двадесет и пет/ лева и 555
лева /петстотин петдесет и пет/ лева, представляваща разноски в исковото
производство, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от на “В.” ЕООД гр. С.З., ЕИК **, със седалище и адрес на
управление – гр. С.З., **, представлявано от управителя инж. **против Н.А.Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** съществуването на вземането на“В.” ЕООД –
гр. С.З., за сумата в размер на 756,17 лв.
/седемстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, произтичащи
от предоставени и незаплатени В., услуги по партида № 262 на негово име за имот
в село С., общ. П.б., ***, за периода 13.07.2017г. до 21.09.2018 г., както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1898/2019 г. по описа на Районен съд – К. - 09.07.2019г.
до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 64,61 /шестдесет и четири лева и шестдесет и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за период от
28.07.2018г. до 02.07.2019г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “В.” ЕООД гр. С.З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр. С.З.,
**, представлявано от управителя инж. **да заплати на Н.А.Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата 1630 лв. разноски по пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2