Решение по дело №147/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 81
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200600147
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. С., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20232200600147 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 40/27.02.2023г. по НОХД № 91/2023г., С. районен съд
признал подс.А. Б. Д. за виновен в това, че на 09.09.2022г. в гр.С. в игрална
зала „Феникс“, находяща се на бул.“Хаджи Димитър“ № 33а, противозаконно
унищожил чужди движими вещи – монитор мод.EG240001610T на игрален
автомат марка „Премиер“ и тъч скрийн мод.3M TS.AMTCHPS, на стойност
1748.04 лева, собственост на „Феникс 2004“ ЕООД гр.С. със собственик и
управител Ж.Д.К от гр.С., представляван от управителя на игралната зала
Левон Оганесян от същия град – престъпление по чл.216 ал.1 и на основание
чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му
определил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата, съдът отнел в полза на държавата приложеното по делото
веществено доказателство 1 брой СД–R „My MEDIA“, съдържащ видеозаписи
1
от камерите в игралната зала и същото да се унищожи, като вещ без стойност.
С присъдата съдът осъдил подсъдимия А. Б. Д. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР С. сумата от 137.70 лева, представляваща
направените разноски по делото.
Депозирана е въззивна жалба от защитника на подс.А. Б. Д., в която се
сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, като е нарушен закона и е
постановено явно несправедливо наказание. Изтъква се наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в това,
че делото се е разгледало по реда на Глава 27 от НПК, при условията на
чл.371 т.2 от НПК, без да е дадено изрично съгласие от подсъдимия да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Това
нарушение, според защитата, е основание по чл.335 ал.2 от НПК за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Относно нарушението
на закона, се твърди, че удара по монитора е единствен, в резултат на
емоционално предизвикано поведение от страна на подсъдимия, като следва
случая да се цени като маловажен поради своята по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите случаи от този вид. Защитата
намира, че деянието следва да се квалифицира по чл.216 ал.4 от НК, като
маловажен случай, поради което следва да се приложи чл.337 ал.1 т.2 от НПК
или евентуално да се намали размера на наказанието. Иска се да се отмени
присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Алтернативно, се иска
да се измени атакуваната присъда, като се приложи чл.337 ал.1 т.1, т.2 или т.3
от НПК.
Представителят на държавното обвинение се явява в съдебно заседание,
намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Сочи, че първоинстанционното производство се е развило по реда на чл.371
т.2 от НПК. Твърди, че в протокола от проведеното съдебно заседание се
установява, че подсъдимият и защитникът му са направили изрични
изявления за признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. В тази връзка намира, че няма съмнение каква е волята на
подсъдимия, заявена пред първата инстанция, поради което прокурорът
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната
фаза на първоинстанционното производство. Намира квалификацията на
2
деянието за правилна, както и за справедливо определено наказанието на
подсъдимия, което отговаря на целите на закона, на генералната и специална
превенция. Намира, че не са налице условията за приложение на чл.66 от НК,
тъй като не е настъпила реабилитация за подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.А. Б. Д. се явява
лично и със защитника си адв.Х. К. от АК С.. Защитникът на подсъдимия
поддържа въззивната жалба. Посочва, че делото пред първата инстанция е
разгледано по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК,
което изисква прецизно спазване на правилата, но в конкретния случай това
не е сторено от първоинстанционния съд. Изтъква, че не е получено изрично
съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за признатите факти,
въпреки че процесът се е развил по реда на съкратено съдебно следствие.
Прави се извод, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, с
което е нарушено в основи правото на защита на подсъдимия и то в съдебната
фаза на процеса, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане по чл.335 ал.2 от НПК. Заявява, че деянието,
извършено от подсъдимия, е с изключителна ниска степен на обществена
опасност, като и подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност, което
налага възможност за прилагане на чл.337 ал.1 т.2 от НПК – за приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.216 ал.4 от НК, с
определяне на наказание глоба. Пледира за връщане на делото за ново
разглеждане или да се постанови присъда за извършено деяние по чл.216 ал.4
от НК.
Подсъдимият А. Д. в личната си защита съжалява за извършеното и
сочи, че няма други такива случаи в живота си.
В последната си дума моли да не влиза в затвора.
С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е основателна.
Подсъдимият А. Б. Д. с Присъда № 40/27.02.2023г. по НОХД №
91/2023г., е осъден за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, за това,
3
че на 09.09.2022г. в гр.С. в игрална зала „Феникс“, находяща се на
бул.“Хаджи Димитър“ № 33а, противозаконно унищожил чужди движими
вещи – монитор мод.EG240001610T на игрален автомат марка „Премиер“ и
тъч скрийн мод.3M TS.AMTCHPS, на стойност 1748.04 лева, собственост на
„Феникс 2004“ ЕООД гр.С. със собственик и управител Ж.Д.К от гр.С.,
представляван от управителя на игралната зала Левон Оганесян от същия
град.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27
от НПК - съкратено съдебно следствие, и по-точно по реда на чл.371 т.2 от
НПК. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание на 27.02.2023г.,
в разпоредителното заседание, проведено на същата дата, служебният
защитник е направил изявление по т.4 на чл.248 ал.1 от НПК, че са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила и в
частност по Глава 27 от НПК, тъй като подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият се съгласил с изложеното от служебния си защитник и признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е изразил искане делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие, по т.2 на чл.371 от НПК. Съдът се е произнесъл по всички въпроси
по чл.248 от НПК и спазвайки процедурата по чл.252 ал.1 от НПК е разгледал
делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В проведеното съдебно заседание, СлРС правилно е разяснил на
подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Последвало е изявление на подс.Д., при което той е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и че е наясно, че доказателствата от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на
присъдата. Настоящият съдебен състав констатира, че подсъдимият Бисер Д.
не е изразил съгласие да не се събират доказателства за изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, независимо, че ги е
признал изцяло. Такова съгласие няма изразено от подсъдимия или да е
заявено от неговия защитник и поддържано от подсъдимия. Действително,
4
наказателния процес е строго формален и е необходимо изрично изявление от
подсъдимия относно събиране на доказателства за фактите, изложени в
обвинителния акт, независимо, че ги признава изцяло. По този начин за
въззивния съд не е ясно каква е действителната воля на подсъдимия относно
събирането на доказателства, дали е съглА. или не, да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Това е довело до
ограничаване на процесуалните права на подс.Д., а именно правото му на
защита, което е неотстранимо от настоящата инстанция. Ограничаването на
процесуалните права на подсъдимия, в частност правото на защита, е
съществено нарушаване на процесуалните правила и е основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд счита, че не може сам
да отстрани допуснатото нарушение и същото е отстранимо при ново
разглеждане на делото от районния съд, поради което следва да отмени
атакуваната присъда и да върне делото на първата инстанция за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
Предвид обстоятелството, че наказателното производство се връща на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, то въззивната инстанция не се
произнася относно наведените доводи от защитата за изменение на
атакуваната присъда - за приложение на закон за по-леко наказуемо
престъпление, а именно по чл.216 ал.4 от НК с определяне на наказание
глоба, или да се намали размера на наложеното наказание или да се приложи
чл.66 от НК.
Ето защо и на основание чл.334 т.4 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 40/27.02.2023г. по НОХД № 91/2023г. по описа на
Районен съд С..
ВРЪЩА делото на С.ски районен съд за ново разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6