Решение по дело №1782/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 282
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Славка Георгиева Димитрова
Дело: 20195300601782
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 282

                                            гр. Пловдив 04.12.2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА

                                                                               ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

 

При секретаря Андреана Динкова и с участието на прокурора Галин Гавраилов, след като се запозна  с докладваното  от съдия Сл. Димитрова  ВАНД № 1782/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от  НПК.

         С Решение №147 от 20.08.2019 г. постановено по АНД №389/2019 г. по описа на Карловския районен съд –II н.с., обвиняемият  Д.И.Р. с ЕГН **********,  е признат за НЕВИНЕН в това, на 04.12.2017 г. в с.А., обл. П., да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с номер на рама: ***, с поставени регистрационни табели с номер: ***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в:

         чл. 140, ал.1, изречение първо от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

         чл. 140, ал.2, изречение първо от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“,  а именно Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, което да е престъпление по чл. 345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК, във вр. с чл. 9, ал.2 от НК е ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

         На основание чл. 305, ал.6, вр. с чл. 301, ал.4 от НПК и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено от обвиняемия Д.И.Р. административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно, в с.А., обл. Пловдив, е управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Шогун“ с номер на рама: ***, с поставени регистрационни табели с номер: ***, който не е бил регистриран по съответния ред, съдът му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.

         В законоустановения срок, срещу така постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура Карлово.

          В протеста се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение, с което Карловският районен съд е признал  обв. Д.И.Р. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение  по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. Прави се искане постановеният съдебен акт да бъде отменен от въззивната инстанция, която да постанови решение, с което да признае обвиняемия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.

         В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста. На мнение е, че обвиняемият Р. е неправоспособен водач, а също така е управлявал и друг път процесния нерегистриран автомобил, което би следвало да се вземе предвид при преценката, дали стореното покрива хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

         Защитникът на обвиняемия – адв. Х., моли протестът да бъде оставен без уважение, а първоинстанционният акт потвърден.

          В последната си дума, обвиняемият Р. моли решението на РС Карлово да бъде потвърдено.

 Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото  доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност,обсъди доводите и съображенията на страните и съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира следното:

         Установено е от фактическа страна по делото, че на  07.08.2017 г. обвиняемият  Д.И.Р. придобил от чужд гражданин лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с номер на рама: ***, с поставени регистрационни табели с номер: ***.Независима от това, че  бил неправоспособен водач на МПС Р. управлявал автомобила. Така управлявайки този автомобил, около 16:20 часа на 04.12.2017 г.,   по ул. „П.“ в село А., обл. П., обв. Р. забелязал движещ се срещу него полицейски патрул, в който били служителите от РУ на МВР Карлово Д.Н., И.Т., В.Н.и М.Х..Възприемайки полицейската кола, с цел да не бъде забелязан, Р. предприел с управляваното от него моторно превозно средство маневра на заден ход по улицата. Въпреки това полицаите го настигнали и спрели. При последвалата проверка констатирали, че обвиняемият е неправоспособен водач на моторно превозно средство.  Впоследствие, в хода на извършените допълнителни проверовъчни действия, свидетелката М.С.– инспектор в РУ на МВР Карлово констатирала, че представеното от обв. Р. по време на извършената му на 04.12.2017 г. проверка английско свидетелство за регистрация на МПС е с липсващ лист, съдържащ данните за новия собственик и отрязъка, който се представя на компетентните служби в Англия при отчисляване на автомобила. В хода на проведена кореспонденция, посредством Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, било установено, че автомобил с регистрационни табели с № *** не е регистриран в А.. Същият бил регистриран едва през м. август 2018 г. в КАТ – Пловдив, с рег. № *** на името на св.Н.Х.И.от гр. С.. Към инкриминираната – 04.12.2017 г., обв. Р., като неправоспособен водач на МПС, управлявал нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство , предвиден  в чл. 140, ал.1, изречение първо от ЗДвП: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и чл. 140, ал.2, изречение първо от ЗДвП: Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, а именно Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.

         Описаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за безспорно  установена от целия събран по делото доказателствен материал  – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите И.Т. и М.С.,В.Н., Д.Н., М.Х.и Н.И..Между наличните по делото писмени и гласни  доказателства,обсъдени с необходимата задълбоченост и прецизност от първата инстанция, не съществуват противоречия досежно основните факти включени в предмета на доказване.

         При правилно установеното от фактическа страна районният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи,че осъщественото от обвиняемия деяние, макар и формално да осъществява състава на чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност.Споделими от настоящия съдебен състав са мотивите на първата инстанция, че обвиняемият е управлявал нерегистрираното по надлежния ред моторно превозно средство по полски път,където няма интензивно движение и на метри от дома му на ул.“Ш.“ в с.А. и основно е бил използван  за тази цел. Не е установено превозното средство да се е движело извън допустимата скорост,нито с поведението си обвиняемият да е създал някаква опасност за движението.При подадения знак от полицейските служители Р. е преустановил управлението на автомобила,спрял е и е оказал пълно съдействие,както по време на проверката така и впоследствие след образуване на досъдебното производство.Обосновани са и изводите на първата инстанция,че криминализирането на състава на чл.345 ал.2 от НК е във време  съвсем близко спрямо датата на извършване на деянието и целта на законодателя е била да попречи на водачи участвали ПТП да се укрият и да осуетят носенето на наказателна отговорност,като напуснат местопроизшествието с неразпознаваемо МПС.Всички тези обстоятелства обосновават по ниската степен на обществена опасност на деянието от типичните от този вид.Обществената опасност на дееца е също ниска.Той е с добри характеристични данни, чисто съдебно минало,семейно ангажиран,макар и без брак, показал е градивно процесуално поведение в хода на цялото наказателно производство, излагайки добросъвестно факти, които не са в негов интерес.

         Комплексната оценка на всички тези релевантни факти са дали основание на районния съд да приеме, че са налице материално правните предпоставки на чл.9 ал.2 от НК,което се споделят напълно от въззивната инстанция.По изложените съображения съдът намира протестът на Районна прокуратура Карлово срещу постановеното решение за неоснователен.Обстоятелството,че Р. е неправоспособен водач не променя горния извод, още повече,че за това му е съставен АУАН и наказателно постановление.

         Съобразявайки разпоредбата на  чл.305, ал.6 във вр. с чл.301, ал.4 от НПК, районният съд правилно е преценил, че при липсата на престъпление, деянието следва да се квалифицира като административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и санкционирано по административен ред, при наличието на административно наказателна разпоредба, отнасяща се до този вид нарушения - чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП.Наложеното административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева, се явява напълно справедливо,съответно на извършеното нарушение и ще въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно върху дееца.

         Предвид на изложеното, Пловдивският Окръжен съд намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради  което и следва да бъде потвърдено.

        При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът

 

 

                                      Р   Е  Ш  И  :

       

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №147 от 20.08.2019 г. постановено по АНД №389/2019 г. по описа на Карловския районен съд –II н.с.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

         На основание чл. 340 ал.2 изр.2 от НПК следва страните писмено да бъдат уведомени за изготвеното решение.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                       

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

 

 

                                                                              2.