О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№……..
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на втори
декември 2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАДВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д.№ 1999 по описа на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 49779/8.07.2019 от „СТЕОРА"ООД ЕИК *********, представлявано от управителя К. Д.Ч. срещу определението на ВРС-ХVІс-в № 7918/19.05.2019
по гр.д.№ 7389/2019, с което е уважена молбата на Е.Н. Стоянова за допускане
на обезпечение по предявените от нея искове с правно
основание чл.221 вр.чл.224 ал.1, чл.326 ал.1 и
чл.128 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимите се
обезщетение и неизплатени части от брутното й трудово възнаграждение, както следва: обезщетение за
неспазен тримесечен срок на предизвестието – 8397,90лв; доплащане към
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г –54,69лв; неизплатени
части от трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на
70лв за месеците септември, октомври
и ноември 2018г–210лв; неизплатени части от трудовото й възнаграждение:
допълнително възнаграждение в размер на 200лв за месеците октомври и ноември 2018г–400лв; неизплатени части от
трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение – клас за прослужено
време в размер на 22,80лв за месеци октомври и ноември 2018г – 45,60лв; данъчно
облекчение по чл.22в ЗДДФЛ, което работодателят не й е изплатил – 20лв или общо 9128,19лв, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банкова сметка ***„Уникредит Булбанк“АД, както
следва: ВG08UNCR76301051641310, до
размера от 9128,19лв, като е
определена ГАРАНЦИЯ в размер на 912,82лв, за което молителката следва да представи доказателства
Счита определението за незаконосъобразно по подробно
изложените съображения и затова моли за отмяната на постановеното определение и
вместо това да бъде постановено друго за оставяне без уважение искането по
чл.389 ГПК.
СЪДЪТ, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявените от Е.Н. Стоянова срещу „Стеора"
ООД обективно съединени искове с правно основание чл.221 вр.чл.224
ал.1, чл.326 ал.1 и чл.128 от КТ.
Претендира се осъждането на
ответното дружество да й заплати дължимите се обезщетение и неизплатени части
от брутното й трудово възнаграждение, както следва:
1/ обезщетение за неспазен тримесечен срок на
предизвестието – 8397,90лв;
2/ доплащане към обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г – 54,69лв;
3/ неизплатени части от ТВ:
-
допълнително
възнаграждение в размер на 70лв за месеците септември, октомври и ноември 2018г
– 210лв;
-
допълнително
възнаграждение в размер на 200лв за месеците октомври и ноември 2018г – 400лв;
-
допълнително
възнаграждение – клас за прослужено време в размер на 22,80лв
-
допълнително
възнаграждение за месеците октомври и ноември 2018г - 45,60лв.;
-
данъчно облекчение по чл.22в ЗДДФЛ, което работодателят
не й е изплатил – 20лв
или общо 9128,19 лв, като се твърди, че нито една о горепосочените суми не й
била изплатена.
За обезпечаване събирането на вземанията си при
положителен за нея изход от спора, ищцата моли да допусната обезпечителна мярка
- запор върху банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“АД, а именно ВG08UNCR76301051641310, както и върху всички
банкови сметки на ответника в страната, до общия размер на заявените искови
претенции.
СЪДЪТ, предвид твърденията на ищеца и приложимия закон,
намира за установено от правна страна:
За основателността
на молбата следва да се установи наличието на следните предпоставки:
предявеният иск е достатъчно индивидуализиран, допустим и вероятно основателен;
да се установи наличието на обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка
да бъде допустима и адекватна на обезпечителната нужда.
В процесния случай предмет
на делото е обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с горепосочените правни основания, всички свързани с претенции за парично
възмездяване на ищцата за положен от нея труд.
Исковете са достатъчно индивидуализирани и допустими.
От
представените към молбата писмени доказателства и при
липсата на отговор от ответната страна, може да се
извлече извод за вероятната основателност на иска. В тази връзка следва да се
отбележи, че твърдението на ищцата е за неизпълнение от страна на работодателя
й задължението му по чл.128 КТ за изплащане на всички полагащи й се трудови възнаграждения,
допълнителни такива и обезщетения, както и останалите парични облаги,
произтичащи от трудовото правоотношение между тях. При това положение
доказателствената тежест за опровергаването им лежи върху ответната страна,
която чрез главно и пълно доказване следва да установи изправността си. Обективираното
в частната жалба подробно изложение касае анализ на наличния по делото
доказателствен материал, което е свързано с преценка основателността на
претенциите, а това е недопустимо да бъде сторено в настоящото производство.
Обезпечителната нужда представлява наличие на интерес от обезпечаване на
иска, която се преценява с оглед предмета на спора. В
случая видът на търсената защита е чрез осъдителен иск, от което следва, че ищцата обосновава обезпечителната си нужда и може да се направи извод, че
без обезпечението за нея би било трудно или невъзможно реализирането на правата
й при евентуално уважаване на иска.
Сочената обезпечителна мярка – запор върху конкретно посочена банкова
сметка ***а и подходяща . Що се отнася до останалото искане за налагане на
запор върху всички сметки на ответника във всички банка в
страната, РС е отхвърлил искането, срещу което няма подадена жалба и затова в
тази част е влязло в законна сила.
Предвид изложеното частната жалба се явява
неоснователна и затова постановеното от ВРС определение следва да бъде
потвърдено
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение на ВРС-ХVІс-в № 7918/19.05.2019 по гр.д.№ 7389/2019, с което е уважена молбата на Е.Н. Стоянова за допускане
на обезпечение по предявените от нея искове с правно
основание чл.221 вр.чл.224 ал.1, чл.326 ал.1 и
чл.128 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимите се
обезщетение и неизплатени части от брутното й трудово възнаграждение, както следва: обезщетение за
неспазен тримесечен срок на предизвестието – 8397,90лв; доплащане към
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г –54,69лв; неизплатени
части от трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на
70лв за месеците септември, октомври
и ноември 2018г–210лв; неизплатени части от трудовото й възнаграждение:
допълнително възнаграждение в размер на 200лв за месеците октомври и ноември 2018г–400лв; неизплатени части от
трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение – клас за прослужено
време в размер на 22,80лв за месеци октомври и ноември 2018г – 45,60лв; данъчно
облекчение по чл.22в ЗДДФЛ, което работодателят не й е изплатил – 20лв или общо 9128,19лв, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банкова сметка ***„Уникредит Булбанк“АД, както
следва: ВG08UNCR76301051641310, до
размера от 9128,19лв, като е
определена ГАРАНЦИЯ в размер на 912,82лв, за което молителката следва да
представи доказателства
Определението, с което се потвърждава определението
на РС за отказ за допускане на обезпечителна мярка, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: